Ф
факирин и факиринец – cщ. м. р. Нещастник: Помогнете му на тоа факирин да си откара колата! Ай факирино, па му е умрело дете!
факирка – cщ. ж. р. Нещастница: Кенка факирката ошче е болна. Дейте на таа факирка некоа дрешка за детенцето! Тава факирче си нема макя.
фармазонин – cщ. м. р. Безбожник: Тоа фармазонин и на Велиден не стапа ф цръква.
феднош – нрч. Заедно: И троицета феднош отидоа на пазаре. На Миле му умреа две кози феднош.
фелам – глг. Употребява се отрицателно – не фелам. Не струвам. Не съм добре: Од неколко дни ич не фелам. Таа ябулка не фела – фърли а! Таа крава нешчо не фела. Таа коза фела-не фела ке а купе. Има и прилагателно нефелен (-лна, -лно, -лни): Юван йе нешчо нефелен, та не може да работи. Мама е нефелна, та съм се окол неа.
фермене – cщ. ср. р. Къса до кръста горна мъжка дреха без ръкави и копчета. Прави се от черен шаяк или чоха: Облечи си ферменето – не излазей такоф шулю! Митър си има и чоено фермене за празник.
феруглица – cщ ж. р. Знаме: Ф таа кашча ке има свадба – побили са веке феруглицата.
Фираонин – cщ. м. р. Омразен човек: Бегай далеко от тоа фираонин – ке ти докара беля.
фкерте – (фкертиш, фкерти) – глг. Прилепвам едно в друго: Двете дъски и така фкертих, да не личи, ке са две. Камено се фкерти фного убаво в дупката.
фкопам – глг. Здраво залавям: Наместо риба фкопах една жаба. Фкопай го за ръката и дръш! Дете, мирувай ке ако дойда да те фкопам за ушите! Той се кри фного, ма най-сетне го фкопаа заптиетата.
фкотетил се – прч. III л. м. св. вр. м. р. Седи неподвижен: Фкотетил се е у них пре огине и никъде не излази. Шо се си фкотетил се ф кашчи – излези и ти некъде!
фкошнувам – глг. Вкарвам главата на вол в ярем. Впрягам: Испрегни кравата, та фкошни волo дa оре! Преносно: фкошнаа го и него в затворо. И я се фкошнах ф таа работа.
флапува ме (те, го, я, не, ве, и) – глг. Заболява ме корема: Болен йе Mиле – флапило го е под лъжичката, дей ми една чешка ракиа, ке каквото ме е флапил коремо!
фложи ме – глг. III л. ед. ч. м. св. вр. Обхвана ме болест. Налегна ме болест: Борих се, борих з болеста, ма ней-сетне ме фложи. Митър го фложи лоша болес.
фльока – cщ. ж. р. Хайдушка пелерина: Войводата наметна фльоката.
фола – cщ. ж. р. Малка недържавна жълтичка от лъскава жълта тенекия: Две фоли са една пара. Тава не шчо не чини ни една фола. За такоф нош не давам ни фола.
фочиречлиф (-ва, -во, -ви) – прл. Който в очите ти казва недостатъците: Таа жена е фного фочиречлива, та затава се кара с людето. И Петър йе фного фочиречлиф.
фрекнувам се – глг. Нахвърлям се с остри думи. Карам се: Рекох на Кена, ке кокошките ѝ ни направаа пакос, а тия кату ми се фрекне, не даде да се продума. Рекох му кату на човек, а той кату ми се фрекне.
фрундало – cщ. ср. р. Детска играчка от малък металически кръг, който се върти на канал и издава особен звук, т. е. фрунди.
фтасувам – глг. Обещавам. Умирам. Узрявам. Привършвам. Готов съм: Той ми фтаса една кола слама. Фтасай му пет гроша, ако искаш да дойде! Митър йе болен, иди да го видиш, ке той фтасува. Баба фтаса – утре ке a кoпaмe. Крушите фтасаа веке. Царевината е фтасала. Терзиата ти фтаса абата. Фтасайме жътвата. Манджета фтаса веке – изгаси огине!
фтекне – cщ. ж. р. Приятност: Фтекне за мене нема.
фтекнува ми – глг. Става ми приятно. Услажда ми се: Фтекна ле ти баницата? – фтекна ми – фного беше убава. На Юван му не фтекна богатството от лоши синове. Не фтекна ми убавото вино – от нечисти чеши.
фтоежувам се – глг. Стоя като вцепенен: Юван кату флезе ф цръква, фтоежи се и до крее ич не мръднува. Ага го кара тешкю му, той се фтоежи пред него кату съп. Фтоежил се е код вартата, та ни флази, ни излази.
фтукнувам се – глг. Увличам се. Вдълбочавам се: Фтукнала се си в тава везмо, та друга работа не погледнуваш. Ти се фтукна ф таа книга, та не мислиш и да вечереш.
фувоневам се – глг. Умирисвам се (на лошо): Месото се е фувонело. Фърли таа риба – фувонела се е!
фувонелешчина – cщ. ж. р. Нещо за ядене развалено, умирисано: Я не ям такваа фувонелешчина.
фудуле – cщ. ж. р. Тънка питка от тестото за хляб набързо запечена в пещта: Испекох пет фудули на децата. По фудулета съде за лебо, ке фного убаф ке е.
фудулин (-лка) – cщ. м. р. Горделивец (главно с дрехи): Голем фудулин йе Коце с тиа чоени дреи. Каквато фудулка е Лена со сребърните гривни! Голем фудулин си – фного се фудулиш с тоа сребърен саат.
фукам – глг. Хвърлям. Мятам: Зашчо фукаш тиа камене ф реката? На фукни тоа леп на кучето! Митър се фукна от пенджуро в гардината.
фули – cщ. ж. р. мн. ч. Петна по тялото: Не знам от чо ми излезоа тиа фули по гръдите!
фуфна – глг. Дишам тежко през носа: Не мошле да издишаш по-леко, еми фуфнеш такоф?
фчепкам – глг. Вж. Фкопам: Фчепках го за врато.
фъркалче – cщ. ср. р. Току-що почнало да фърчи птиченце: Децата фанаа едно фъркалче.
фърливо – cщ. ср. р. Барут или съчми нужни за едно пълнене на пушката: Дай ми барут за едно фърливо! Имам съчми саде за две фърлива.
фърче – (фърчиш, фърчи) – глг. Горя силно: Голем огин фърчи на полената. Болен йе, та челото му фърчи кату огин. Настинал йе, та цалата снага му фърчй.
фърчоле (фърчдлиш, фърчоли) – глг. Издавам буен пламък: Голем огин фърчоли на дворо. На армане некой е запалил сламеницата, та голем огин фърчоли.
фяпувам се – глг. Прилепвам се добре. Лягам добре: Пръстено ми се фяпи на пръсто и не мърда. Тава колче се фяпи убаво ф таа дупка.