Р
paп – cщ. м. р. 1. Ръб. 2. Права линия, начертана с молив или мастило: Преброй колко рабове има на тава листо книга! Зашчо не писуваш по рабовето, еми под них одолу?
рабе (рабиш, раби) – глг. Ръбя. Чертая рабове: Купих си бела книга без рабове, та сега с линере ке a рaбe. Нарабих книгата и сега ке писувам по рабовето.
рабен (-а, -о, -и) – прч. Чертан: На рабена книга мога да писувам прави редове, а на бела не мога. Зашчо не купи рабена книга, еми бела?
рабило – cщ. м. р. Молив: Текю ми донесе от пак едно шарено рабило. Купих си два рабила: едно църно и едно цървено.
равнак – cщ. м. р. Равно място в планина: Горе на равнако ке запрем конето.
равне (равниш, равни) – глг. 1. Изравнявам. 2. Извършвам специален религиозен обред на четиридесетия ден след смъртта на някого: Той равни армане. Мама, бог да а прости, утре ке а равним.
равнене – cщ. ср. р. Религиозен обред, който се извършва на четиридесетия ден след смъртта на гроба на умрелия: Утре е равненето на мама, бог да а прости!
равнишка – cщ. ж. р. Равно място. Поляна.
рад – прл. м. р. Радостен. Мн. ч. – ради. Рядко се употребява. Напр. на сватба се казва на кума: „Рат, ле си, куме?“ Като дойдат гости на сватбата, казват: „Ради ле сте госте?“ Домашните отговарят: „Ради сме, ради – кой бега от таквиа госте?
разбой – cщ. м. р. Стан: Ленка ошче не е флазила ф разбой да тче. Сега ке седна ф разбое да тка.
разбуд – cщ. м. р. Религиозен обред, който се извършва на гроба на умрелия първата сутрин след погребението: Утре к’идем на разбудо на дедо. Да доидеш ф утрина д’идем на разбудо на тета.
разбушавен (-а, -о, -и) – прч. Разрошен: Земи гребено та се приреши – не излазей такоф разбушавен!
разбушавувам, разбушаве (разбушавиш, разбушави) – глг. Разрошвам. Разчорлям: Таманъ се бех срешила, па ти ме разбушави. Той ми разбушави космето.
развешчезвам се – глг. Договеждам се. Разбирам. Проумявам. Дохождам на себе си: Цала нош одих, без да знам дека съм, и дори ага савна се развешчеx. Развешчей брат ти да не върши таквиа работи! Дори сега се развешчеx, ке тава не е нашето теле. Той падна несвес и след еден саат се развешче.
развурувам се – глг. Разработвам се бързо. Развъртвам се: Юван се развура и зафчесо сцапи една кола дърва! Той се развура и до ручок скопа гардината. Нападнали го въци, ма той кату се развурал со сабята, иссекъл и до еден.
разгюжувам – глг. Размразявам: Помръзнали ми бе цървулето, ма и разгюжих на огине. Водата ф стовната е помръзнала – земи да а разгюжиш!
раздерфелувам – глг. Разнищвам. Раздърпвам: Обушчата ми се са раздерфелили, та ке и носе да се прикърпаа. Свинята раздерфели една черга на дворо.
разжижем = paжжижем (ражжижеш, ражжиже) – глг. Разпалвам. Подстрекавам: Ражжегох въглишчата ф мангале. Митър ражжиже Тоше и Коце да се караа.
разламагам – глг. Отлагам: Какво току разламагаш, върви да ореш! На Петър му се не ке д’иде да ope – ошче разламага. Гледам те разламагаш – не ке ти се д’идеш на орото.
разметешувам – глг. Разбърквам. Разхвърлям: Я нареде убаво одаята, па той а разметешува.
размигувам – глг. Вж. разламагам.
разяден (-а, -о, -и) – прл. Ядосан: Митър си дойде сношчи фного разяден. Мара е разядена, оти е чула лоши думи.
разяжам – глг. Ядосвам: Митър се фного разяжа, ага му речеш Миню. Вашето дете фного разяжа децата, та го бина. Тоше ми се е разядил нешчо, та не ке да дойде дома.
ракам – глг. Храча: Той фного кашле и рака. Той го ракна право ф челото.
ракат (-а, -о, -и) – прл. Искусен (в ръцете): Мара е фного раката, та убаф чаис ке си напрей. Много е ръкат ваш Юван – виш какво убаво сандъче е наприл!
ракол – cщ. м. р. Храчка: Некой му беше ракнал еден ракол на гърбо.
рамушка – cщ. ж. р. Ръкавна извивка в основата на ръкава: Заши ръкаве и на двете рамушки на кошулета! Елек и пуловер са без ръкаве – на рамушки. Тесни ми са рамушките на ферменето. Горешчо е, та се облекох на рамушки. Цало лето съм на рамушки.
рапам – глг. Удрям силно: Той рапи с едно дърво кучето по главата и то умре. Той ме рапи с еден камен по гърбо. Преносно: Рапих отровата на кучето и то услeкна. Каквито думи рапаш и ти – ни врели, ни кипели!
расипочен (-чна, -чно, -чни) – прл. Сипкав. Трошлив: Пръста на нивата-е расипочна, та лесно се работи. Алва напрей од мумурузно брашно де е расипочна.
раскладен (-а, -о, -и) – прч. Разпален (за огън): Раскладен йе огине – йелате се грейте!
расклажам – глг. Разпалвам: Раскладох голем огин. Расклади огине да зготвим ручок!
расклапувам – глг. Разклащам. Разбивам: Расклапай ф паницата йейце за чорбата! Расклапах водата ф шишето.
раскокошорувам се – глг. Разтварям се: На поленката се е раскокошорила една голема габа. Ленка се беше раскокошорила с еден широк фустан на орото. Папките на триндафило се са раскокошорили веке.
раскъцам – глг. Разкълцам. Разцепя: Петър си раскъца коленото на еден камен. Тоа камен ке го раскъцам на две.
раслица – cщ. ж. р. Растеж: Тава дръфце за една година е нарасло два аршина – къ ти се чини и таа раслица?!
распаполувам – глг. Разпалвам силно: Чобането ca распаполили на полената голем огин и се греяа. Распаполиа огине и седнаа код него.
распарладисувам – глг. Разкъсвам: Свинята е распарладисала на парчета една черга на дворо. Ти зашчо така ми распарладиса кошулета на таквиа парчета?
распердушувам – глг. Разпръсвам. Разгонвам: Свинята излезе от кочината и распердуши кокошките по дворо. Една луда крава распердуши цалото оро.
распецнувам се – глг. Разполагам се, като заемам много място. Разпищолвам се: Шо се си распецнал такоф, та нема дека да седна и я? Той се распецне преогине и не оставе мешка за друг да се огрее.
распинам – глг. Разпъвам (на кръст). Стрелям някого с разперени пръсти: Евреето распнали Исус Ристос. Мари Петро, зашчо така распинаш таа жена? Има и форма распна, распнеш, распне. Мин. св. вр. распнах и распех. Причаст. распнал и распел, распнат и распет. На кръс съм распнат днескя – фного работа иска свърше.
распипнувам – глг. Търся внимателно: Заптиетата распипнаа цалото село за него и го не найда. Сичко распипнах за ноже и го нема.
распраматисувам – глг. Разхвърлям: Пън сандък з дреи распраматисах, ма си не найдох кошулета. Распраматисай чергите една по една, та и истраси!
распенувам – глг. Отказвам се: Ти кеше д’идеш днескя да изореш нивата, ма распени. Митър зе да игра ломада, ма виде ле, ке губи, распени.
рассилувам – глг. Разпространявам се: Кату писуваш по нечиста книга, мастилото рассилува. Трошка зайтин ми капна на дреата, па колко фного рассили!
растапувам – глг. Разтрошвам със зъби: Кораф леп мачно се растапува. Од него не мога да си растапа залъго. Натопи го лебо – така не ке мож да горастапеш!
растелетенувам се – глг. Разленявам се. Отпущам се: Ленка каквато се растелетени днескя – нишчо не ке да работи. Шо се си такоф растелетенил – земи нешчо работи!
растелит (-а, -о, -и) – прл. Растелив: Фного ви е растелито гъдето – до скоро беше гуденце, а сега е веке свиня.
растеркувам – глг. Разбутвам. Разхвърлям: Растеркай тиа камене да не са на купка! Растерках окосената трева по цялата лювада. Растерках децата да се не биха.
растикало – сщ. ср. р. Дърво, с което се разтикват главните в пещта: Подай ми растикалото да растикам главните!
растpаанисувам – глг. Вж. распраматисувам: Растраанисай одеро да го пречистиш!
растрасолувам – глг. Раздрусвам: Той го фана за яката и го растрасоли. Растрасоли ябуката да накапаа ябуки по земята!
растреба – cщ. ж. р. Калпав човек: Немай си работа с таа растреба – ке ти напрей некоа беля! Каква растрлба е тоа Лазе, каква – току гледа одека шо да закачи!
растривам – глг. Вж. разламагам: Kоце, ти нешчо pacтpивaш – не ке ти се д’идеш на нивата.
раструпувам се – глг. Разжалявам се. Развълнувам се: Ношно време се размисле за умрелите, та се раструпе и не мога веке да заспа. Сино е болен некъде, та макя му се е раструпила, кату болна е горката!
растун – cщ. м. р. и растунка – cщ. ж. р. Кочан: Когато се готви ясте от кажел, растуне се фърле. На бърдоква растуне се яде.
растура и растуриа – cщ. ж. р. Разсипия: Фтаа кашча стана голема растура – умре башчата. И у Петреве стана голема растуриа – им офците.
растурем – глг. Развалям: Той си растуре кашчата.
растурешчина – cщ. ж. р. Вж. растура: Умре ле макята, голема растурешчина е ф кашчи.
расфукувам – глг. Разхвърлям: Той расфука каменето по цалиа двор.
расфукувам се – глг. Избухвам: Трошка чепнеш ле го Митър, той се расфука. Не мога си думам с него – за нишчо-нешчо расфука се.
расчекорувам се = рашчекорувам се – глг. Разкрачвам се: Рашчекорил се е код огине да се греe. Козата се е рашчекорила, а той а мъзе. Офцата се е рашчекорила да а мъза.
расчепатувам се = рашчепатувам се – глг. Вж. рашчекорувам се: Тоа старец върви некъде, ма какофто се е рашчепатил!
расшавулувам = рашшавулувам – глг. Разширявам: Сега чорапо ти е тесен, ма той ке се рашшавули. Не турей си мойте ръкавници, оти ке ми и рашшавулиш!
раченола – cщ. ж. р. Рециново масло: Запекъл се бех, та пих раченола да ме прокара.
рачок – cщ. м. р. Попово прасе (животно): Рассадо е поткопан од рачок.
реа – cщ. ж. р. Дъх. Миризма: Пролетно вревме каква убава реа се носи крей нивите!
реаф (-ва, -во, -ви) – прл. Рядка тъкан: Тава платно е слабо – фного е рево.
ревало – cщ. ср. р. Втората, дебелата цев на гайда: Надуй гайдата, ма пусни и ревалото!
редило – cщ. ср. р. Празнични дрехи. Накит: На Велиден си облачем най-убавото редило. Сребърниа пръстен си го чувам за редило.
реде се (редиш се, реди се) – глг. Обличам си празнични дрехи. Поставям си накити: Мара ф одаята се реди с велиденцкото редило. Ленка се нареди с мое наниз жътици и отиде на орото. Наредил се е с нова кошуле. Наредил се Алиа, ага се погледнал – па ф тиа.
редница – cщ. ж. р. Епидемия: Лани, ага работеше редницата, им умре детето. Мама е болна од редницата.
режи – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Реже (за вятър): Не излазей ванка, ке какофто студен ветер режи!
релю – cщ. м. р. Дълъг човек: Ваш Коце какоф релю се извлече!
реpe – cщ. ср. р. Слабо дете: Фного е слабо тава детенце – какво е реpe. Злата води с не едно реpe, зорле оди.
реса – cщ. ж. р. 1. Високо градинско цвете с увиснали червени класовидни цветове. 2. Тичинковият цвят на орех: Ага такне сеяч да сее, домашните накичаа волвето с реса, за да станаа и класове то таквиа. Ресите на ореo окапаа веке.
реснач – cщ. м. р. Одело, на което лицето е покрито с ресни: Кату се завиа с реснач, не усешчам стут. Мама ми натка убаф реснач.
ресулькя – cщ. ж. р. Висулка: На църковниа полулей има фного ресульки. Па Петър с каквито ресульки се е накачил!
решчо – cщ. ср. р. Решето: Жито се сее с решчо, а не со сито. Земи решчото, та отсей лешчата!
ризе – cщ. ср. р. 1. Нарцис (цвете). 2. Резе (затворка на врата): Ф нашата гардина се са цъфнали ризета. Джасни вартата за ризето и я затвори!
рогате се (рогатиш се, рогати се) – глг. Подигравам се. Присмивам се: Седнал си пиян на пате да се рогатаа людето с тебе. И децата зеа да се рогатаа с него.
ритканица – cщ. ж. р. Ритник: Без бой не лега, без ритканица не станува.
ропало – cщ. ср. р. Дебела тояга. Едър човек: Той грабна едно ръпало, та кату забра кучетата, барем едно се не виде. Па тоа човек какво е ропало! Земи помалечка тега, шо си зел тава ропало? Каквото ропало видех в банета да се капе!
рофет (-а, -о. -и) – прл. Ровък: Свари ми йейце, ма гледай рoфето да е!
рошка – cщ. ж. р. Подвита част от завивката при лягане: Убаво се зави ш чергата, напрей си рошка!
руба – cщ. ж. р. събират. Дрехи. Облекло: Собери рубата, та върви на бане да переш!
рубе (рубиш, руби) – глг. Изравнявам отсечен труп. Насичам на части дълъг труп. Вие там рубите трупове. Употребява се и с представка пре: донеси джагата да прерубим дебелиа труп.
руп-(руб) – cщ. м. р. Отсечената част при рубенето: Руп йе фного згоден за огин – лесно се цапи.
рудан – cщ. м. р. Чекрък: Баба преде на рудан. Мама суче цави на рудане.
рудина – cщ. ж. р. Планинско пространство обрасло с къдрава трева: И по рилцките рудини. На планина, на рудина.
ружам – глг. Приготовлявам: За къде се ружаш? Митър ич да се не ружа за Мара.
рукам – глг. Викам. Говоря високо: Кой рука на портата? Я ти рукам, ти се не обрашчаш. Рукни на Петър да се върне! За утре съм рукала жатваре. Пополечка думай – не рукай такоф! Иди порукай Митър да дойде дома! Поруках Мара да дойде да ни тче.
рукла – cщ. ж. р. Голям куп. Камара: Колка рукла дърва си натрупал на дворо!
рукок – cщ. м. р. Вик. Глъчка. Мн. ч. рукни: Голем рукок йе на Митревиа двор – караа се. Шо ле са па тиа рукни у Петреве!
руо – cщ. ср. р. Носия: Секо село си има свойе руо. Тоа човек по руото се познава, ке не е тукашен.
руса – cщ. ж. р. Струпей по лицето (обикновено на дете): Детето ни е саде руса по образо. Питам за лек от руса да лекувам детето.
ръбам – глг. Режа силно: Kъце ръба дърва на дворо. Не ръбай така с ноже – ке се порежеш! Жатварето ръбаа пченица со сръповето. Преръбаа му ногата. Одръбаа му главата. Преръбах една висока ела.
ръбляк – cщ. м. р. Щърбел. Стомна без дръжка и без шия: Тоа ръбляк го напъних лешча.
ръгяф (-ва, -во, -ви) – прл. Ръждив. Покрит с ръжда. Кирлив: Теслата е ръгява. Ноже е ръгяф. Кошулета ти е фного ръсява, та мачно ке се испере. Яко ти е ръгяво дрешето.
ръгя – cщ. ж. р. Ръжда: Златото ръгя не фашча. Ноже е покриен с ръгя.
ръгю – cщ. м. р. Малко глупав и несръчен човек: Пус ръгю, та ти ле ке свършиш таа работа?
ръженица – cщ. ж. р. Ръжена слама.
ръжница – cщ. ж. р. Ритла: Днескя колата ке е с ръжниците, оти к’ида за снопе. Тури една ръжница за съба, та се покачи на дзидо!
ръор – cщ. м. р. Стар човек. Употребява се обидно: Кога ле ке умре па тоа ръор? Вашиа ръор ошче се държи.
ръти – глг. III л. сег. вр. ед. ч. Кълне (за растение). Пуща рътка: Насех лен и е зел веке да ръти.
рътило – cщ. ср. р. от глагола ръти: Турих сеаме ф торбица и го закопах ф тор на рътило. Турих в земята на рътило семе от краставици.
рътка – cщ. ж. р. Кълн (на растение): Разрих ф нивата и видех, ке пченицата има веке рътки. И царевината е пуснала веке рътки.
ръчница – cщ. ж. р. Малка воденица за мелене на болгур: Дедо Тоше има ръчница за болгур.
ръхрем-ръърем (ръъреш, ръъре) – глг. Хъркам. Свирят ми гърдите: Юван, когато спи, ръъре. Познава се, ке си фного настинал, виш какоф ръхреш.