Е
е. – нрч. Ето: E па тоя какоф йе! Е ме и мене. Е го и него. Е шо работи па таа!
е-e-e! – Междум: E-e-e, еле тава да искаш! E-e-e! момата ни е малечка, не е ошче за женене.
ева – междум. Чудо голямо: Та ако не ке да се срещнем – ева-ева! Ако ме не ке таа мома – ева-ева!
евлет – cщ. м. р. Плачливо дете: Тоа евлет цъла нош писка.
егрек – cщ. м. р. Открито място заградено с дъски за овци: Наприх настрет нивата егрек за офците. Вък се доближи до егреко, ма кучетата го прогониа.
еднаш – нрч. Един път. Едно време: Еднаш ме удри по ръката. Саде еднаш съм одила у них. Еднаш имало еден дедо и една баба. Еднаш, ага била йефтиниата, башча ми купил таа нива.
еднаш по другиш – нрч. Едно след друго. Непрекъснато: Некъде пукаа пушки еднаш по другиш.
еднаш та вреднаш – нрч. Един път, та както трябва: Удрих го еднаш та вреднаш. Днеска съм ял еднаш та вреднаш.
е-е-е-е! – Междум. Междуметие, с което се посочва далечно място: Гледаш ле офците ееее там но оне баир? Отишел йе на кяр е-е-е-е ф Цариграт. ееее! – Междум. за очудване: Ееее, колко е нарасъл за една година! Ееее, излезъл йе голопар на пате!
еже се (ежиш се, ежи се) – глг. Начумервам се: Абре Митре, засмей се и ти – шо се току ежиш такоф? Днескя времето каквото се ежи – ке има даш. (Употребява се често с представка на: Haeжил се е, кату ага му са пропаднали гимиите ф Църно-море. Наежил се е кату Сечко).
езаре-се (езариш се, езари се) глг. Застоявам се: Водата се езари – не ке да върви на никъде.
екнувам – гл. Тръшвам: Митър и Петър се бориа и Митър екна Петър на земята. Тава дърво го сека, та се чувай да не екне врус тебе. Фчера като се екна на еден лет, та си строших ръката. Пиян беше, та кату се екне настреат пате. (Може и: юнак рукна и гората екна. Каква е река екнала! Рукнаа да пета, та кату екне онаа гора!).
еле. Служи за отрицание: Еле не кю му дам пари. (т. е. не ще му дам) Еле не кю ям такоф горчиф ляп. (т. е. не ще ям). Еле не ке капе днескя даш (т. е. не ще капе). Еле служи и за удивление и за възхищение. Еле убаво вино пихъ па я днескя! Еле месо си купих! Еле убава мома зе па Митър! Еле е дума па и тава!
еле – Нали: Еле викаше ке дойдеш – оти не дойде? Еле отиде за леп – зашчо не донесе? ле е съкратена форма от еле. Ле ти рекох да дойдеш – зашчо не дойде? Ле си брат ти на Митър? Тава грозде е зелено – ле? Таа мома е фного убава – ле?
елек – cщ. м. р. Жилетка: Облечи елеко вруз доламата!
еле-феле – нрч. Горе-долу. Криво-ляво: Еле-феле ожнайме нивата. Оздраве и той еле-феле. Кажа и той еле-феле неколко думи.
елица – cщ. ж. р. Елица (дърво). Дупка за копче: Зашил си копчетата на дреата, ма си заборил елици да пробиеш. Колкото са копчета, толкова са и елици.
ендек – cщ. м. р. Изкопан дълбок трап край нива или ливада за отводняване: Влажна е нивата, та ке ископаме ендеци да се исуши. Там ф ендеко се скри еден зеяк.
ето – ето. Употребява се и в смисъл на ида: Ке дойде ле макя ти? – Ето а, сега ке дойде. Кам кравите? – Ето и од реката. Когато някой чука на портата, стопанката вика от къщи: Ето, ето! (т. е. ида, ида).
ецна – глг. Тръшна: Носеше пъно вретишче брашно, та кату го ецне на чердако! Пън кошер сено Миле го ецна на земята.