И
ивер – cщ. м. р. Съчка. Треска: Къ си сечеax дървото, еден ивер фръкна и ме удри ф окото. Отсеакох крушата – иди собери иверето!
ивица – cщ. ж. р. 1. Ивица (на плат). 2. Сбит пласт до долната кора на лошо умесен хляб: Метнала си лебо ф пешча ошче не фтасал, та виш каква ивица има! Леп с ивица не мога да го ям.
играница – cщ. ж. р. Лесна работа. Маловажна работа: Да цапе дърва е играница за мене. Да жениш син не е играница.
игроорец – cщ. м. р. Изкусен играч на хоро: Наш Миле е голем игроорец.
идинете. На открито. Употребява се с предлог на: Лете офците спе на идинеате.
ижджороликам – глг. Изсипвам. Изтурям: Ижджороликах водата от стовната на дворо.
избиешчина – cщ. ж. р. Изрив: Таа избиешчина по устата ми е от треската.
избитоювам – глг. Развращавам. Покварям: Вие сосем го избитоихте тава дете. В градо се избитои той толкова. Пратиа го ф училишче да се поправи, па той се ошче повеке избитои.
избрекнувам – глг. Избликвам: Зейме да копаме ф лювадата, току избрекна вода. Од отеклата буза какъф гной избрекна!
избръскувам – глг. Измитам. Измивам. Изчиствам добре: Избръсках дворо кату огледало. Избръсках садовето с пепел. Избръсках си ръцесте со сапун.
избутевам – глг. Изкуфявам: Таа върба е избутела, оти е фного стара.
избухнувам – глг. Прокисвам: Преседе млекото несварено, та избухна.
избух – cщ. м. р. Прокиснало мляко: Ако искаш по-бърже да стане млекото избух, тури го на сънце! Избуо ке го изматим за матеница.
извидувам – глг. Изнамирам. Създавам: Железницата я е извидел учен човек.
извитувам (се) – глг. Изкривявам. Извивам. Тръгвам по лош път. Развалям се: От тоа лескоф прат извитих два обръча. Тава дърво се е извитило. Наш Юван откъ зе да се собира с Петър, сосем се извити. Зашчо го остихте тава дете така да се извити?
извос – cщ. м. р. Нагорно място на път: Кату изминем тоа извос, колата ке върви по-бърже. Мугю двете села има пак зголем извос. Изминеш ле извозо, не бой се веке!
извражувам се – глг. Изхитрям се. Ставам хитър като дявол: Днескя свето се е извражил – нито ф цръква стапа, ни свеш пали, ни пости. Кой ле учи нашата снаа на тоа ум, та се е така извражла!
извратувам – глг. Падам на гръб. Прекатурвам. (Вж. изляшчувам): Подлизнах се и се извратих настрет пате. Той се върна пиян и се изврати на дворо. Миле и Тоше извратиа воло и го заклаа. Извратих Петър на земята кату яре.
извръсен (-сна, -сно) – прл. Много голям: Той истръси едно лажно, ама извръсно. Две риби саде фанах, ама извръсни. Злата е извръсна лента.
изгорок – сщ. м. р. Тих ветрец, който сутрин и вечер духа из гората: Изгороко дуе, та кара димо од огине надолу. Изгорок дуе, та ни носи борова меризма.
изгрева – cщ. м. р. Родит. пад. Изгрев Изток: Върви се къх изгрева и ке стигнеш ф селото. На нивата из изгрева има бор.
изгугуфкам – глг. Изпъждам: Митър беше чиновник, ма го изгугуфкаа. Слугата ми беше лениф, та го изгугуфках. Употребява се иронично.
издеделькювам – глг. Едвам изкарвам. Едвам преживявам: Издеделькяхъ великевиа пос веке. Еднаш да издеделькаме зимата, та сетне е лесно веке.
издръцнувам – глг. Измъквам изведнаж. Изскачам изведнаж: Къ си вървеах през нивата, току се издръцна еден зеяк. Из една порта се издръцна едно куче и ме уплаши. Еден мишок се издръцна от кацата. Издръцни некоа ябука од джебо! употребява се иронично.
издуруликам – глг. Изливам. Употребява се иронично: Той издурулика сичката водаот стовната. Издуруликах виното от шишето.
изеден (-дна, -дно, -дни) – прл. Вкусен (само за сено): На таа лювада сеното ѝ е фного изедно. Нашата крава саде изедна трева яде.
изишло се – прч. Преминало: Изишло се е веке злото – радувай се!
излизнувам и излизнувам се – глг. Измамвам. Излъгвам. Изплъзвам се: Пофтаса се да ми даде пари, ма лошо ме излизна. Юван искаше Злата, ма му а не дадоа – излизнаа го. Голема риба фанах, ма ми се излизна од ръцете и бега.
излюшчувам – глг. Оголвам от кожа или кора. Обръщам черво: Децата излюшчуваа върбови пръчки и си направаа свирки. Излюшчих цревата и и измих убаво. Чопката на детето се е излюшчила.
изляшчувам и изляшчувам се – глг. Простирам на земята: Боян и Петър се бориа, ма Петър го изляшчи. Върнах се от полето уморен и се изляшчих на одеро. Митър се изляшчи настрет пате. Прет портата има дебел лет, та кату се изляшчи Ленка.
измазнувам – глг. Изглаждам. Излъгвам. Измамвам: Измазних дъската с риндето. Коце ме измазни да му дам сто гроша и сега ми и не врашча. Лошо го измазниа Митър с таа мома!
измасурувам – глг. Връзвам масур (за царевица): Нашата царевина на големата нива сичката е измасурила.
измесок cщ. м. р. Хляб месен от последното тесто: Даде ми еден колак леп, ма измесок. Не зимай леп од Злата – не мога и ям измесъците.
измет – cщ. м. р. Стока за бракуване. Шкарто: Петър продаде офците, ма фного измет му исфърлиа. Не продавай кюкюне на тоа търговец – фного измет исфърле!
изминишче – cщ. ср. р. Употребява се с предлог на като наречие – на изминишче. На страна. Място, дето могат да се разминат коли: Тоа ан ие на изминишче, та трошка патници кундисуваа на него. Дукяне му е на изминишче, та нема яко мушчерии. Колите ни се закачиа, оти се не срещнайме на изминишче, еми – ф теснина.
изминок – ст. м. р. Употребява се с предлога на като наречие. Вж. изминишче: Две коли се срещнаа на изминок, та се не закачиа.
измислешчина – cщ. ж. р. Измислица. Лъжа: Злата не е рекла тава нешчо – тава си е твоя измислешчина. Не мога веке да му слушам измислешчините.
изребрувам – глг. Удрям силно с тояга. Изигравам някого. Обличам се с тънки дрехи: Изребрих коне с една тега, та да видиш бъpже вървене, Изребрих го с тегата по гърбо, току зе да потскаче. Ортаци бейме с Петър, ама убаво ме изребри – нишчо ми не даде от кяро. Злата се изребри на орото с таньки дреи, та синя посине от стут.
изригува – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Пониква. Избива навън. Подава се от земята: Насех пченица и гледам зела е веке да изригува. На Йонче му се изригаа пришки по образо.
изрок – cщ. м. р. Причина. Орисия: Кой од грат, кой от прат – никой без изрок не умира. Падна дърво в гората и го утрепа – от тава му бил изроко. На водици се метнал ф морето да гони кръсто и се удавил – от тава му било изроко.
изустувам – глг. Изричам: Такваа дума я никога не съм изустил. Ти гледай да не изустиш некоа лоша дума!
изяловувам – Глг. Оставам ялов (за домашно животно). Измамвам: Кой знее зашчо кравата ни се изялови. Нам пет кози се изяловиа. Юван ми пофтаса брашно, ма лошо ме изялови – нишчо ми не даде. Лошо не изялови тоа вир – нито една риба не фанайме ф него.
икра – cщ. ж. р. мн. ч. икри. Тлъстинни кръгчета, които се явяват във водата, когато ври месо: Фного дебела кокошка варе – виш какви са икри ф тенджурата. Тава месо е слабо, та никаква икра не пусна.
иман – cщ. м. р. Прав нож с ножница: Иман се не туре ф поасо без ножница. Закла ярeтo c имано.
ине – cщ. ср. р. Скреж по прозорци: Голем студ беше таа нош – виш какво е ине по пенджурето.
иниетин – cщ. м. р. Лош човек, който не взема от дума: Не давайте Злата на тоа иниетин – ке а свърши за една година. На тоа иниетин никой не може да му угоди. Па тоа ле иниетин оцаниа за говедар!
ире – cщ. ср. р. Кир. Пърхут: Гудето е утанало ф ире, – иска го искъпем и изрешим.
ирлив (-ва, -во) – прл. Обхванат от ире: На детето главата е ирлива – иска се очисти. Фного ви е ирливо гудето.
ирясувам – глг. Обхваща ме ире. Кирясвам. Слабея: Не сам одил скоро на бане главата ми е ирясала. Фного ирясах – иска ида на бане. Тава детенце дали е болно дали – каквото е ирясало! Од болеста е така ирясало детето.
иряк – cщ. м. р. Слабаче. Ирливче: Тоа иряк ич не расте. Юван продава еден иряк – едно яре кату котка.
искипрувам – глг. Изправям пред някого: Утре кату те искиприм прет кадиата, тога ке видим шо ке лажеш. Цвета се беше искиприла пред гостето кату млада невеаста.
искоколувам – глг. Облещвам: Той стегна детето за шиата, та кату искоколи онова дете очите! Искоколил йе очи кату печена риба.
искосувам – глг. Пущам коса (за царевица): Нашата царевина веке искоси.
искошнувам се – глг. Изваждам си главата от ярем. Излизам: Дете, ти не гледаш – едениа вол се искошна. Юван се искошна веке од затворо. Оцутра Петър се искошна ис портата и не знам къде отиде.
искружен (-а, -о) – прл. Вж. укружен: Tиа трупе са искружени.
искружувам – глг. Вж. укружувам: Отсеакох пет теги и и искружих убаво.
искъпонувам – глг. Претеглям с точност: Петър раздели сеното на три дела и и искъпони ф никой да нема ни сламка повеке. Той ми върна царевината и я искъпони до зърно.
искъцам – глг. Изкълва. Изкълцам: Врапчета искъцаа пченицата. Искъкай сичката сол!
испалькювам – глг. Намирам. Употребява се иронично: Испалькях го зад една плева. Криеш се од мене, ма виде ле къ те испалькях?
испаметувам – глг. Учудвам. Изненадвам: Испаметиа селото с нийните крамоли. Юван ме испамети с неговата сила. Испаметих се, ага чухъ ке го са затворили.
испапанчувам – гл. Изправям. Употребява се иронично: Испапанчиа го прет кмето да одговаре за пакоста. Юван се беше испaпaнчил ф цръква с новите дреи.
испаркувам – глг. Придирвам: Петър фного испаркува, ма ней лошиа дел му се падна. Юван яко не испаркува – дей му да облече какво било.
испарувам – глг. 1. Изпарвам (във вряла вода). 2. Не сполучвам: Испарих дреите фо врела вода. Убаво мери с пушката – гледай да не испариш! Юван фтори пак пукна с пушката, ма па испари – не може да загоди ф нишане. Той сосем испари ф таа работа – нишчо не спечели. Детето метна криво топката и испари.
испашувам – глг. Удрям: Испаши коне с камшико да върви по-бърже. Митър ме испаша с една тега по гърбо.
исплес – cщ. м. р. Употребява се с предлог на като наречие – На исплес. Не напречно: Той не пресече тегата право, ми а пресече на исплес. Одрежи права фелиа – не режи лебо на исплес!
исплеснувам се – глг. Отклонявам се. Изплъзвам се: Крали Марко фърлил скала от Перин къх Стара планина, ма му се исплеснала, та паднала до село Бане. Не отиде далеко топката – исплесна ми се. Фанал ме беше здраво, ма му се исплеснах и бегах. Крушумо не удри ф нишане – исплесна се.
испраксувам – глг. Възпитавам: Ке ве испракса убава даскало таа година. Фного ви е лошо детето – ич не го сте испраксали.
испраток – cщ. м. р. Изпратен от другаде подарък. Вж отпраток: За Велиден ке прате на сино убаф испраток. И на мама ке прате испраток.
испрушнувам се – глг. Изнищвам се. Изплъзвам се: Зашила си еден за друг двата крея, ма фного слабо, та се испрушнаа. Таа кърпа не е потшиена, та e зела да се испрушнува. Испрушна се конецо од еглата. Фанал бех пакоснико, ма ми се испрушна од ръцете и бега.
испръхнувам – глг. Изсъхвам: Одавнашен йе лебо, та е испръхнал. Изорах нивата и испръхна веке.
испушува – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Надига се. Излиза навън (за замръзнала вода): Таа нош баше фного студено, та реката е испушила.
испърдок – cщ. м. р. Последното дете на родители. Употребява се иронично: Ленка им йе испърдок – след неа веке немаа дете.
иссилувам – глг. Насърчавам с лоша умисъл: Тоа ахмак го иссилиа да пресече дебелата круша. Митър го иссилиа да прегази реката, та кеше се удави. Тоа бобуар го иссилиа да се бори, па тиа да се смеяа.
истевържувам – глг. Просвам: На касапницата са истеваржили заклан бивол. Истеваржих старата круша настред гардината. Подлизнах се, та се истеваржих на ледо. Пиян йе, та се е истеваржил на пате кату умрел.
истeгaрувам – глг. Просвам на гръб: Петър и Митър се бориа и Митър го истегари. Еден човек се е истeгaрил на пате. В гардината едно умрело куче се е истeгaрило.
истепърве – нрч. От начало: Тесен йе чорапо – расплети-го и го заплети истепърве. Растуриа орото – сега ке го зафанаа истепърве. Изброих сичките пари – сега ке зема да и броа истепърве.
истилето – нрч. Не наистина. Никога. Употребява се иронично: Петър продаде на Юван кравата, ма ке земе пари истилето. Митър ме нагости мет истилето.
истилешнико – нрч. Не наистина. Никога. Вж истилето: Петър ке земе Ленка истилешнико. Употребява се иронично.
исто – нрч. Също. Вж. алис: Tиа баби пеяа исто кату моми. Ленка е исто кату наша кака. Той може да лае исто кату куче. Има и следните форми: истиа човек ми продаде тоа пръстен. Истата жена фчера продаваше грозде.
истрова – cщ. ж. р. Опасен от добитък чужд имот: Пъдаре е фанал вашиа офчар ф истрова. Митревите конье са били цъла нош ф истрова ф нашата лювада. Ако искаш да те не карам на сут, плати ми истровата, ше е наприл твое вол ф моята нива.
истровувам – глг. Правя истрова. Пущам добитък да пасе ф чужд имот: Вашиа офчар йе истровил половината от нивата ми. Петър често истровува чужи ниве. Не те ле е грех да истровиш нивата на тоа суримах?
истрътрувам – гл. Извличам нещо голямо. Изтеглям: Голема риба истрътрах от тоа вир. Мачи да истрътреш тоа кол од земята. Зорле истрътрах Петър от кръчмата.
истръфци – cщ. мн. ч. Отпадъци от вълна: И истръфците од въната флеазоа ф работа – наприх черга од них. Купих въна, ма фного истръфци ми тури продаваче.
истофиневам – глг. Отслабвам. Изнемощявам. Изсъхвам: Таа жена е фного истофинела – може де е офтичева. Нема шо да яде, та виш какоф йе истофинел! Не мога да ям, та сосем истофинех.
исфърлок – cщ. м. р. Нещо за изхвърляне: Ти избираш убавите круши, а мене даваш исфърлоците. Дей ми убава ябука – не давай ми такоф исфърлок!
исциблувам се – глг. Раста тънък та висок: Мара се е исциблила кату върлина.
исцоцолувам се – глг. Израствам тънък и висок: Злата се исцоцоли кату върлина. Тава дръфце каквото се е изцоцолило! Ванчо се е исцоцолил по-висок од мене.
исцървен (На но, ни) – при. Препечен. Зачервен: Лабо се испече убаво – исцървен йе. Ягнето е убаво исцървено ф тепциата.
исцървувам – глг. Препичам. Зачервявам: Мама убаво исцърви лебо. Изцървих си два царевини на огине. Той исцърви едно ягне ф пешча.
ишчипен (а, о, и) – прл. Нащърбен: Таа паница е ишчипена. Имам еден зап ишчипен. Ноже е ишчипен. Чашата е трошка ишчипена, ма па върши работа.
итрувам – глг. 1. Хитрувам. 2. Изпълнявам обичай: Футрина стана ле, накусе нешчо – итрувам да ме не закука кукувицата гладен. Итрува се – какво ягне ке видиш ней-първо: бело ели църно.
итруване – cщ. ср. р. итруваньки – cщ. ж. р. мн. ч. Обичай: Има фного итруваньки: ага излезе патник ис портата, преливаа му пате с вода. Ага такнеш некъде, да те не срещне ней-първо поп – и тава е итруване. Къде наша баба има фного итруваньки. Ага се зажени мома има фного итруваньки.
ичинеесе – числ. Употребява се когато числото е нула. Употребява се иронично: Имаш окисната ичинеесе гроша (т. е. нищо). Тоа нож го купих за ичинеесе гроша (т. е. за николко).
ишчипувам – глг. Нащърбявам: Еден прaдeн зaп ми се ишчипи. Детето ми ишчипи ноже. Я ишчипих една убава паница.
ишгал – cщ. м. р. Омраза. Яд: Лани се карайме с Митър, та ошче има ишгал на мене.