Т
табак – cщ. м. р. Лист хартия: Купих си два табака книга. Исписах цал табак и му го пратих.
тавака – мстм.. Еди-кой-си. Еди-що-си. (Нещо известно): Тавака ке си дойде довечера. Донеси тавака од гардината! Рукни тавака – мама да дойде!
тайка – показ. местоим. ж. р. ед. ч. Умалително от таа: Тайка книжица чия е? Земи тайка рибица!
такна – глг. Кича (с цветя): Момите се такнаа с различно цвете. Мара жали сестра си, та ошче се не такне. Нека дойде Кенка и да а такна! Ти такнеш Злата, ми мене кога ке такнеш? Натакнах я со здравец. Затакнах му китка.
такна и такнувам – глг. Тръгвам: Ленка такнува къх нивата, ти не келе такнеш с неа? И я ке такна с неа.
тане (таниш, тани) – глг. Изтънявам: Фного таниш конецо, та ке се скъса. Преди по-бърже, не тани толкова нишките! Ти фного таниш, когато продаваш нешчо. Той фного тани сметката.
танеа (танееш, танеe) – глг. Отънявам: Ледо веке зе да танее. Детето ни танее – болно е.
тапа – (тъпеш, тапе) – глг. Отхапвам: Детето тапе леп от колако. Боле ме предните заби, та не мога да тапа. Залаго не мога да си растапа од него!
тапцкам – глг. Тъпча: Митър тапцка по снего. Днескя има да тапцкаме кал. Децата отапцкаа снего по дворо. Натапцкай слама фо вретишчето! Убаво затапцкай таа дупка! Митър беше лошо оплескал, ама а потапцкаа таа работа.
тараликам – глг. Издавам особен звук (за кокошка): Кокошката таралика по дворо.
таратура – cщ. ж. р. Таратор: Донеси краставица да напраа таратура.
татерина – cщ. ж. р. Вид растение, което пчелите много обичат: В гардината кот пчелите расте татерина.
татпeрян – нрч. Разхвърлено. Безредно: Децата са расфърлили сичко, ф одаята е татпeрян. Говеда са флазили ф нивата, та а са наприли татпeрян.
тату – съюз. След това: Свърши работата, тату искай пари! Йела ти дома, тату ке дойда и у вас. Яш, тату легни!
тафка – показат. местоим. ср. р. Умалително от тава: Ваше ле е тафка яренце? Тафка детенце е чичово. Тафка пиленце куца.
тафра – cщ. ж. р. Показ. Докарване. Гордеене.
тачиа – cщ. ж. р. Тачене. Почитане: Повечко тачиа иска за тоа стар човек.
тая се – глг. Спотайвам се: Той се тае кату мишок фо вуля. Кажи не шчо и ти, що се току таеш? Детето се е скрило зад вартата и се тае: (Може и без се: Я знам шо таеш ти ф кашчи. Какоф ле нош тае Петър ф поасо!).
твърдило – cщ. ср. р. Много твърдо: Тоа леп каквото е твърдило! Заарта е твърдило – нишчо не мога да очекна од неа.
тега – cщ. ж. р. Тояга. У малит. тешка и тешчица: Потпира се с тега.
тегаф (-ва, -во, -ви) – прл. Жилав. Стиснат: Месото е от стар браф, та е фного тегаво. Тоше е фного тегаф, ич му се не даваа пари.
тегаве се (тегавиш се, тегави се) – глг. Съпротивлявам се. Опъвам се: Юван се тегави – не ке да плати. Магарето се тегави – не ке да върви по мосто. Вареното месо е от стар вол, та се фного тегави.
тегар – cщ. м. р. Плитък кош. Панер: Напъних еден тегар сливи. Собрах оресите ф тегаре.
тегаре се (тегъриш се, тегари се) – глг. Съпротивявам се. Опъвам се. (Вж. тегаве-се): Той тегли магарето, то се тегари. Воло се тегари, не ке да върви. Коне се е oтeгaрил, не ке да върви. На Митър му се отегари нивата – не ке може да а изоре до довечера.
тегарчук – cщ. м. р. Нещо втвърдено, вкоравено: Лебо е преседел ф пешча, та е станал тегарчук. Одавна не е капало даш, та нивата е станала тегарчук – не може да се оре. Баницата се е фного препекла, та е тегарчук.
тезгяре – cщ. ср. р. Тарга. Дървена носилка: Двамина носаа едно тезгяре, камене. Пиян беше, та на тезгяре си го однесоа у них.
теке. Вметната дума, много употребима в смисъл на вметнато тогава: Айда теке да вървим! Я теке к’ида у Петреве. Ти му дей теке тиа пари! Леле, къ ке теке! Той теке не е убаф човек.
текер-мекер – нрч. Вж. полит-залит. Пиян йе, та върви по пате текер-мекер.
текю – cщ. м. р. Татко. Баща: Кога ке си дойде текю ти? Текю, кога ке вървим на нивата? Макя си има, текю си нема. Текю му е болен.
телам – глг. Едвам се държа на краката: Нашето детенце зе веке да тела. Той се е упил, та зорле тела по пате. Исправи се од болеста и зе да тела кату малечко детенце.
тепалькя – cщ. ж. р. Нарочен тъп нож, с който се „тепа” лен: Донеси тепалькята да тепам.
тепам – глг. Бия на коляно с нарочен тъп нож омънат лен: Омнах лено, та утре ке го тепам.
тепе (тепиш, тепи) – глг. Удрям силно: Той ме тепи с еден камен по главата.
тепариа – cщ. ж. р. Работница, която „тепа” лен: Утре ке ни дойде тепариа да тепа лен. Готве вечере за тепариата.
теркам – глг. Бутам. Блъскам: Теркам с ногата камене по дворо. Терни му капата од главата! Терни тоа камен ф реката! Beтер терна нашиа оджек. Мечката теркаше мечетата да върве пред неа. Зорле теркам магарето да върви.
теркаф (-ва, -во, -ви) – прл. Вж. валаф: Фного е теркава Кенка – нишчо не уме да напрей.
терльо – cщ. ср. р. Нещо много тежко: Къ ле ке го повдигнем тава терльо! Тава терльо не може да се поклати.
тесаница – cщ. ж. р. Греда поставена над река за мост: Страх ме е да замина по таа тесна тесаница. Ке заминем през реката по тесаницата.
тефка – cщ. ж. р. Нечиста жена: Таа тефка цал месец не облачи прана кошуле.
тефла – cщ. ж. р. Вж. тефка: Таа тефла в немиени съдове яде.
тефльо – cщ. м. р. Вж. тефка: Тоа тефльо си не мие никога рацете.
тефтес (-ста, -сто, -сти) – прл. Нечист: Да чува госпок от тефтеста жена. Гнас ме е да ям од Златиниа леп, оти е яко тефтеста пуста Злата.
тефтишувам – глг. Наказвам: Фного лудуваш, дете, ама ке те тефтиши тебе даскало. Голем пакосник йе, ма фчера убаво го са тефтишили.
теше (тешиш, теши) – глг. Утешавам: Теше макя му да не плаче. Иди да тешиш Ленка, оти е умрела макя ѝ!
тешко-зглаве – cщ. ср. р. Тежко заболяване: Башча му е на тешко-зглаве и кой знеа дали ке оздравеae! Пет месеца веке кака е на тешко-зглаве.
тешката-болес – cщ. ж. р. Коремен тиф: Ага работеше тешката болес, фного свет измре. Ага лежах от тешката-болес, космето ми окапа.
тиак – cщ. м. р. Място в река, дето водата върви съвсем тихо: ф таа река по тиаците ке уловим фного пъстърва. Риба траси по тиаците на реката!
тиганица – cщ. ж. р. Мекица: Мама ми опържи тиганици.
тийка – показ. местоим. Умалит. от тиа: Чий ле са тийка дечица? Тийка пиленца ваши ле са?
тиле – cщ. ср. р. Тъпата страна на сечиво: Ти слеп ле си, та с тилето на ноже искаш да одрежеш леп? Чукни шакята с тилето на теслата! Удрил го по главата с тилето на балтиата и го утрепал.
тимба – cщ. ж. р. Глава. Употребява се иронично: Удри го по тимбата! Удрил го по тимбата с камен.
тининикам – глг. Зъзна: Цала зимна нош тининикам, оти немаме дърва. Има да тининикаш ношческя пот таа тънка черга.
тиса – cщ. ж. р. Опакото на огледало: Огледалото не огледува убаво, оти тисата му е истриена. Тисата на огледалото е цървена.
титара – cщ. ж. р. Детска игра с подмятане ситни камъчета: Децата играа титара на чердако.
тише – сщ. ср. р. Гъста гора от високи дървета: в тава тише се крие мечка.
тия – лично местоим. ж. р. ед. ч. III л. Тя: Утре тия ке дойде у вас. Тия е болна.
тка (тчеш, тче) – глг. Тъка: Днескя я ке тка платно. Флези ф разбое да тчеш!
ткачица – cщ. ж. р. Тъкачка: Ткачицата тче ф разбое. Днескя Манка ке ни е ткачица.
тлак – cщ. м. р. Нанос: Таа нош водата е нанесла фного тлак ф нашата лювада.
тлака – cщ. ж. р. Багра на косъм: Каква му е тлаката на Петревиа кон?
тланик – cщ. м. р. Покритата със сажди стена на огнището: Не избелувай тланико: той след неколко дни па ке се укади.
тлап. На памет. Употребява се с предлог ф като наречие: Не ми е ф тлап да съм ви дувал некъде тоа човек. Не ти ле е ф тлап, ке я ти дадох пет гроша?
тлапувам – глг. Бълнувам: Той нощно време тлапува. Злата се за сино си тлапува – кога ке си дойде.
тлаче (тлачиш, тлъчи) – глг. Вкарвам нанос (тлак): Слет тоа даш са придошли матни води, та к’ида да тлаче лювадата.
тоа-чеc – нрч. Веднага: Тоа-чеc дойде да ми каже. Детето тоа-чес строши паницата.
товарница – сщ. ж. р. Бременна жена: Мара е товарница и па отиде да жне.
тойка – Умалит. от показ. местоим, тоа. Ошче тойка лебец ми остана.
токме (токмиш, токми) – глг. Пресмятам: Токме колко пари има да ти давам. Токме на колко годин йе Мара.
толек – cщ. м. р. Глупчо: Оти ле е дошел да слуша па тоа толек, кату нишчо не ке разбере!
толек – местоим. м. р. Толкъв: Мн. ч. – толциa = толкави: Станал си веке толек маш, па си кату дете. Зашчо носиш тoлeк камен? Толциа моми, па не земаа да преда! Употребява се и толеджеф: Къ може да ископаш толеджеф камен? Среден род е теледжево: Толеджево дърво си отсекъл!
толкаа – местоим. ж. р. Толкава. Мн. ч. толциa: Kе изедеш ле толкаа паница млеко? Употребява се и толеджева: Kе испиеш ле толеджева чеша вино? Толеджеви шчерки и толеджеви синове имаш. Толеджеви деца имаш.
толькиш – нрч. Толкова пъти: Толькиш ти виках да не одиш код него, ти па си одил. Толькиш го си нарукувал и па иде кот тебе.
томе (томиш, томи) – глг. Съблазнявам. Възбуждам желание: Саде ме томиш с таа алва, па ми не даваш. Томаа ме цървените ябуки на тава дърво. Секой ден печениците на фурнета ме томаа.
топач – cщ. м. р. Пачка с гъсто грозде. Мъчно разрешима коса: Даде ми еден топач бало грозде. Космето ти е станало топач – къ ке се разреши, не знам!
топило – cщ. ср. р. Място във вода, дето се топи лен да кисне: Налегнете с камене лено ф топилото да го не однесе водата!
топузе се (топузиш се, топузи се) – глг. Мръщя се. Муся се. Цупя се: Цал ден се топузи и нишчо ми не дума. Засмей се, шо се топузиш такоф? С представка на: Натопузил се е и нишчо не дума. Не е лесен и той, ага се натопузи.
топус – cщ. м. р. Юмрук: Ударй ме с топузо по главата. Заканува ми се оддалеко с топус. Има и наречие топузечки: Топузечки ме удари той по гърбо.
топуска – cщ. ж. р. Топка издялана или изляна на върха на тояга или на друг предмет: Дедо Митър носи тега с топуска.
торак – cщ. м. р. Близо до селото ливада с ограда: Торак се коси триш, а лювада – дваш. Фо вашиа торак има фного кисалец.
торкам – глг. Бода силно: Торкам вoлoвeто с остено да върве бъpже.
торна – глг. Бода силно: Торна го с нош ф коремо и той умре.
трага – cщ. ж. р. Дъх: Тава сирене има лоша трага.
трапен (-пна, пно, -пни) – прл. В полусънно състояние. Не на себе си: Злата стана трапна од одеро. Тоше флезе код нас кату трапен.
трасенина – cщ. ж. р. Смес от слама и отава. Бъркотия: Нашата крава яде фного трасенина. Докарах една кола пофторак и друга слама и ке и растрасе за трасенина. Децата са расфърлили сичко по одаята, та е една трасенйна!
трасоле (трасолиш, трасоли) – глг. Разтърсвам: Той трасоли дървото да му накапаа ябуки. Не трасоли дървото! – ке му окапе цъфтоко. Цалиа чердак трасолите с вашето рипане.
тремпе – cщ. ср. р. Дайре: Циганино свири с гайда, па циганката тупа на тремпе.
трепа – глг. Убивам: С таа пушка ке трепа въци. Децата трепаа врапчета. Той утрепа два зеяка. Децата истрепаа фного врапчета. Утрепаниа вък го дотрeпaa. Притрепах ошче неколко зейци. Па се затрепаа царствата. Петър йе натрепал фного диви патици.
трепа се – глг. Измъчвам се: Цало лето се трепа и па ми не стига леп. Зашчо се трепеш да сечеш толкова дебело дърво? Злата се утрепа од работа и нема кой да ѝ помогне. Утрепах се от каране тор на нивата.
треперушка – cщ. ж. р. Пеперуда. Вид цвете. Вид брошка: Децата са уловили шарена треперушка. Какви убави треперушки се са цъфнали в гардината! Яна си е купила убава треперушка.
трепка – cщ. ж. р. Сребърно украшение във вид на пара, което обикновено се зашива на детска шапчица: Фного трепки си зашила на капицата на детето.
троа – нрч. Малко: Одрежи ми троа леп! Сипи ми троа вино!
тромба – cщ. ж. р. Едра несръчна жена: У, па таа жена каква е тромба!
тренка – нрч. Малко: Млекото ни е яко трънка. Ке ми дадеш ле тронка брашно на заем? Тръгни се тронка по-нанам! (Вж. троа).
трешка – нрч. Малко: (Вж. тронка): Трошка ми са парите. Йела трошка код мене!
троялишче – cщ. ср. р. Остатъци от някогашна черква: Накой е турил кръс на троялишчето код нашата нива. (Сравни глаг. трая – траялишче).
трудна – прл. ж. р. Бременна: Нашата невеста е трудна от пет месеца. Яна е трудна и па оди на жътва. (Вж. товарница).
трунта – cщ. ж. р. Ниска и дебела жена: Мара откъ дойде у Петреве, каква трунта стана! И Ленка е трунта кату Мара.
трунте – cщ. ср. р. Нисък и дебел мъж. Шого раните вие тоа Коце, та е такова трунте?
трунтес (-та, -то, -ти) – прл. Нисък и дебел: Таа мома е сиромашка, ма каква е трунтеста!
трупе (трупиш, трупи) – глг. Пресичам с брадва отсечено дърво: Земи балтиата да трупиш тава дърво! Употребява се и с представка пре: Днеска претрупих две дърве. Митре, претрупи тава дърво!
трупче – cщ. ср. р. Късо дебело дърво: Тури си за стол тава трупче! Турих си трупче за зглаве.
труфан – cщ. м. р. Силен вятър с прах. Вихрушка.
труфляк – ст. м. р. Нисък, дебел и несръчен човек. Късо дебело дърво: Надаш ле се тоа труфляк да смете дворо? Донеси по-убави дърва – тиа труфляци не можаа да се цапаа.
трушче (трушчиш, трушчи) – глг. Хуквам: Зеяко трушчи къх гората и се загуби. Кучето трушчи да гони зеяко. Войници трушчиа след него, ама той им бега.
тръпка – cщ. ж. р. Тегло: Тръпка е в нашата кашча – ката ден ядеме бой от пиян човек. Голема ми е тръпката мене. Каквато е тръпка и у вас!
тръпко! Дума, която се употребява вместо междуметие за съжаляване, а и за присмех: Тръпко, едно детенце си имаше Яна и то умре! Тръпко Маро! за какъф пиян дош се ожени! Тръпко, какви години дочекайме! Тръпко бабо! къ ле ке се отклатиш до цръква! Може и продълговато: Тръъъпко, къ ле ке прежали Злата такваа убава шчерка! За присмех: Тръпко оро! заметали се две-три моми! Тръпко ергенинйо! ошче гашчите не може да си вързе! Тръпко кашнице! една погаче не може да меси!
трътрем (трътреш, трътре) – глг. Тътря: Той трътре дърва от полето.
трътрем се – глг. Тътря се. Влача се: Тава дете се след макя му се трътре.
трътреш – cщ. м. р. Тътрене: По-бърже работи, бре Коце, ше е тоа трътреш от тебе?
трътронькю – cщ. м. р. Развлечен и бавен човек: Па тоа трътронькю кога ле ке стигне до нивата!
тува – нрч. Тука: Тува код мене има фного ягоди. Код нас тува вредмето е дъжовито. Докарай магарето тува код нас! (Там и тука се смесват: Тува код мене има вода, тука кот тебе има ле? И: Тува код мене има вода, там кот тебе има ле?) Тува означава, че действието се върши при мене, при нас; тука означава, че действието се върши при тебе, при вас; там означава, че действието се върши при него, при тях: Петре, пусни кучето да дойде тува код мене, не дръж го тука кот тебе, ели го откарай там код офците!
тува-дева – нрч. Някъде си. Много далече: Тува-дева е Сливен, та дори там к’идеш! Тува-дева се ражаа лимонето! Тува-дева е вашата нива!
тумбелек – сущ. м. р. Голям меден звънец: Фного голем тумбелек си закачил на овено.
тунч – cщ. м. р. Голям бронзов звънец: Фного убаво дрънкаа тунчoвeто фо вашето стадо.
тупес (-та, -то, -ти) – прл. Тъп: И башчaтa e тупес и децата му са тупести. Връо на рабилото е тупес, та земи го подостри!
тупляк – cщ. м. р. Тъпак: Тоа тупляк нишчо не разбира.
тургуница – cщ. ж. р. Вид едра слива. Нарича се и белвица: Има веке узрели тургуници.
тургун – cщ. м. р. Човешко изпражнение във вид на суджук: Детето какофто тургунъ истраси!
туркмена – cщ. ж. р. Зла жена: Остей а таа туркмена – с нея се на глава не излази! Таа туркмена саде з бой ке се укроти. Ако дойда да те фкопам, я ке ти кажа тебе, маре ле пуста туркмено!
турунджиен (-а, -о, -и) –– прл. Портокален (цвят): Ке вапцам прежата турунджиена. Кой ле ке облече па турунджиени дреи!
туткаф (-ва, -во, -ви) – прл. Несръчен, неспособен човек: Юван йе фного туткаф – не ке може да свърши таа работа.
туткам – глг. Работя бавно, несръчно! Ти каквото туткаш, и за два дни не ке свършиш таа работа.
туткун – cщ. м. р. Човек несръчен, неспособен: Па тоа ле туткун доведе да ни работи?
тутле (тутлиш, тутли) – глг. Приготовлявам бавно: Tи ошче тутлиш Мара д’иде на орото. Ошче ле тутлиш детето за училишче?
тутрек – cщ. м. р. Дебел. Угоен: Тоа кръвнак какъф йе тутрек – крап та дебел!
туфлосувам се – глг. Гъсто се покривам с пъпки: Гърбо му се е туфлосал с пришки. Фанала го е краста, та градите му се са туфлосали с пришки.
тушкала-вала – нрч. Търкалейки се: Дървото пушкала-вала бега ни в дерето. Той пушкала-вала по събата найде се на дворо. Употребява се иронично.
тушкалем (тушкалеш, тушкале) – глг. Търкалям валчести дребни предмети: Тушкалем ябуки по чердако. Децата тушкалаа ореси по одаята. Зашчо тушкалеш таа пара по масата?
тушкалич. Употребява се с предлог на като наречие. Търкалейки се. (Вж. тушкалавала): Дървото отиде на тушкалич в дерето. Детето на тушкалич по събата отиде на дворо.
тушкам – глг. Търкалям: Децата тушкаа камене по баире. Тушни тоа камен навам! Тушни ми таа тиква да а дам на свинята! Преносно: Тушни детето за вода! Тушнах го на дукяне за сол. Тушнах го до Митреве да види дали си е там.
тъгувам – глг. Безпокоя се. Тъгувам: Надвечер телето земе да тъгува за кравата. Какво току тъгуваш, очекуваш ле нешчо? Невестата зе да тъгува за нейното си село.
търбал – cщ. м. р. Дебел, нисък и тежък човек: Тоа търбал да седне на столо ке го строши. Тоа търбал да яхне тава магаре ке го сплеска. (ж. р. – търбалица).
търдуa – cщ. ж. р. Задух: Детето е настинало та го е фанала търдуа. Фанала ме е една търдуа, не знам къ кю а излекувам!
търкало – cщ. ср. р. Колело на кола: Предното търкало на колата ми се строши. Ке носе дзадното търкало на търкалджиата да го поправи. Колата е ш четири търкала.
търче (търчиш, търчи) – глг. Тичам: Кой од вас повеке търчи? Дете, земи стовната и търчи за вода! Търчете да го посрещнете!
търчач – cщ. м. р. Който много търчи. Бегач. Много работлив човек: Той ке те превари – голем търчач ! Юван йе голем търчач, та сичко си има ф кашчи.
тъчник – cщ. м. р. Вж. къцало. Подай ми тъчнико да скъцам сол!