Ж
жабарник – cщ. м. р. Място дето се въдят много жаби: Тоа вир йе жабарник какви риби трасиш ф него?
жабурикам – глг. Жабуркам: Детето надува една цаф фо водата да му жабурика. Жабурикам латка вода ф устата.
жальовен (-вна, -вно) – прл. Тъжен. Копнеещ. Сравни с асретен: Ристо Ботйоф умре жальовен да види България свободна. Таа невеаста е жальовна за рожба, ма ошче си нема. Скоро е умреал башча ѝ, та е жальовна. Жальовна съм да виде крава и ф нашиа двор.
жар – cщ. ж. им. род. Разгорещени въглища: Огине гори – има жар. Полей жаро с вода! Полей жарта с вода!
жарник – cщ. м. р. Силен огън от жар без пламък: Убав жарник стана от дъбовиците.
жвака – cщ. ж. р. Черна дъвка: Жваката се направе от кората на едно дърво. Купих си жвака да жвакам.
жвакам – глг. Дъвча: Имам здрави зъби, та жвакам убаво. Кораф леп не мога да го жвакам.
жваканица – cщ. ж. р. Сдъвкано: Исплюх жваканица месо. Фърли тиа жваканици да и не гледам!
жвакол – cщ. м. р. Сдъвкано. Вж. Жваканица: Еден жвакол месо го току валем ф устата. Плюни тоа жвакол ф огине!
жвальок – cщ. м. р. жлеза: Излеазъл ми е жвальок на шиата като ореx. Детето има жвальок под мишката.
жвирка – гл. III л. ед. ч. сег. вр. Блика. Шурти: Од една скала ф планината жвирка вода. Извадих чепо на бачвата, та кату жвърне виното. Кату налегнеш около раната, гной жвирка од неа.
жвърка – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Вж Жвирка: Стопи се лед, та зе да жвърка вода от чешмата.
жган – cщ. ж. р. Сган. Тълпа. Навалица: На пате се са собрали деца, деца – жган. Каквато жган се е собрала прет цръквата!
ждрабам – глг. Вървя направо през вода, през кал: Не мога да нейда суo, та така ждрабам прес калта. Цалата лювада е облеана, та ке ждрабаме по водата през неа.
жегла – cщ. жр. Жегъл. Колче вярем: Воло строши жеглата и излеазе од яремо. Наприх на яремо дренови жегли. Дей тава колче за жегла на яремо.
жега (жежеш, жеже) – глг. Изгарям някого с горещ предмет. Паря: Айдуци го жегли з горешчо железо, да им каже дека е скрил парите. Жегна ме з горешча маша. Чорбата жеже, та почекай да истине! Употребява се често с представки: о, на, при[1].
жегло – cщ. ср. р. Горещина. Жега: И днескя кe е големо жегло – не ке можем да жнем. Оди ле се на бран ф тава жегло!
жеже ми – глагол безлич., ед. ч. сег. вр. Пари ми: Таа вода е горешча, та ке ви жеже. Стъпил съм на гореш камен, та ми жеже. Жеже ми на гърбо от сънцето (Преносно – не държи ми: Жеже ми д’ида в гората – излезла е мечка).
женцка пола – cщ. ж. р. Мъж със женски характер, със женски наклонности: Петър каква го е женцка пола – може и да преде. Юван йе една женцка пола – се со жени си одработува, со жени пеe.
жерка – cщ. ж. р. Дребна голия. Дребна жена: Таа година голиите ни останаа се жерқи. Да се родаа жерчици за попови шчерчици. Таа Злата каквато жерка остана!
живе (живиш, живи) – глг. Живея: Къ кю живе таа година бес царевина! Къ ке живим ф таа лоша кашча!
живина – cщ. ж. р. Животно: Фного живини има и по гората: мечки, въци, сръни, зейци, лесици.
живогребница – cщ. ж. р. Трудолюбива и пестелива жена, лакома за работа: Макя ти каквато е живогребница – кашчата ви празна не ке остане. И баба ти е живогребница, затава си имате сичко. м. р. живогребец: Тоа живогребец ке се одере од работа.
животина – cщ. ж. р. Животно. Вж. живина: Леле, каква грозна животина е змията!
животинка – cщ. ж. р. Малко животно: И мрафката е животинка – и тия се грижи за рана. Не трепи таа убава животинка – тава е божя кравица!
животни сме. В добри отношения сме. Обичаме се: Ние сме фного животни с нашите комшии. Ич не сме животни со сестра ми.
живувам си – глг. Спогаждам се. Живея с някого добре: Митър и Петър си фного живуваа. Снаата и свекървата йч си не живуваа. Живуваш ле си з Боян ? Живувайте си, оти сте бракя!
живуване – cщ. ср. р. Спогаждане. Обичане: Нашето живуване с Петър йе големо.
жирнал (-ла, -ло, ли) – нрч. Покарал. Поникнал: Момчето порасте веке – жирнали го са мустачки. Гледай, каква трева се е жирнала по тоа баир!
жирнувa ce – глг. Покарва. Пониква. Посипва се: Пролет йе – по байре се жирна мидзивар. Жирнаа го веке мустаке.
жито – cщ. ср. р. Ръж: Насели сме нивата половината пченица, половината жито. Пченицата е по-скъпа од житото. Ке омелем жито, да си имаме и ръжено брашно. Омлейме и пченица и жито, та си имаме и чисто и ръжено брашно. (Дума ръж не се употребява).
жлаборина – cщ. ж. р. Пръжка, която остава, когато се стопи маста: Столийме маста, та сега имаме фного жлаборини. Таа вечер жлаборини ке вечерем.
жлюмкам се – глг. Гмуркам се: Боян се жлюмна в банета. Децата се жлюмнаа ф реката да се капаа. Рибата ми се излизна од ръцете и се жлюмна фо виро.
жмерльок – cщ. м. р. Слабо дете с вторачен поглед: Мари Злато, твое жмерльок се ф мене гледа. Ти оти го не пригледаш тоа жмерльок?
жмуле (жмулиш, жмули) – глг. Оронвам с ръка листата на растение: Касай сливите една по една – не жмули така лискята на стреблата! Ти дете, зашчо жмулиш лискята на върбицата? Жмулиш сливи заедно с лискята.
жуберкам – глг. Дъвча полека. Употребява се иронично: Ти цал ден нешчо току жуберкаш. Какво жуберкаш па сега?
жуга ми – гл. ед. ч. сег. вр. безлич. Страх ме е. Боя се. Не държи ми. Сравни със жеже ми (преносното значение): Жуга ми да се каче на таа висока ела. Жуга ти да насилиш на тава куче. Жуга му да флезе в дибока вода. Жуга им да прегазаа реката.
жуде (жудиш, жуди) – гл. He спя. Мъча се да заспя: Не мога заспа – така си жуде цала нощ. Цала нош жудеx та къх ф утринта трошка заспах.
жужел – cщ. м. р. Черно нещо: Шайко се вапца црън кату жужел. Видех еден арапин црън кату жужел.
жужлен (-на, -но) – прл. Много черен: Плaтнoтo ce вапца жужлено. На Злата е жужлено космето.
жуле (жулиш, жули) – глг. Търкам: Жуле си ръцевте со сапун. Той си жули ноздате на реката с кярамида.
жумгам – жумна (жумнеш, жумне) – глг. Съживявам се. Размърдвам се. Мръдвам. Шавам: През марта пчелите веке земаа да жумгаа. Болниа веке зе да жумга. Ф таа гора нема нишчо да жумне. Фного е рано – ошче нема люде да жумгаа по селото.
журе (журиш, жури) – глг. Пека. Паря с пламък: Днескя сънцето жури, жури. Ти си журиш гърбо на сънце. Митър ме журна со запалена борина.
журкам – глг. Мушкам с горещ предмет: Той ме журка з горешча егла.
жътило – cщ. ср. р. Жълто нещо: Колко мидзивар се е цъфнал по тоа баир, какво е жътило! Какво жътило е по гръдите на Злата – една до друга жътици!
жътевец – ст. м. р. Вж. жътило: По таа лювaдa пoвeкeто цвете е жъто – гледай какоф йе жътевец!