А
абимака – cщ. ж. р. Нещо изхарчено напразно (излишно): Когато переш, не арчи толкова фного сапун: тава е абимака! оти фърлеш толкова фного царевина на кокошките? – Тава е абимака.
авая – нрч. Напразно: Той като иде на лоф, не арчи патроните авая – се ке удари нейшчо. Зашчо си поарчи парите авая?
ага – (енклитика) – Hрч. Когато. Като: Такнайме, ага изгре сънцето. Ага си знаял, зашчо не ми си кажал? Ага дойде брат ти, кажи му! Ох дете, дете, ага те фана за ушите!
агале – (енклитика) – с. А то. А пък. Пък то: Помислих, ке съм фанал риба, агале било жаба.
агле – нрч. Ето. Я гледай: Агле детето ке падне. Агле каква убава кашча си наприа.
азгънясувам – глг. Буйствувам: фного месо яде и вино пие, та e азгънясал. От фного зоп коньето азгънясуваа.
ажджерин (-рка) – cщ. м. р. Човек смел, решителен, нервен: Тоа ажджерин най лесно ке свърши таа работа. Жената му каквато е ажджерка – саде се кара.
айдамак – ст. м. р. Хашлак. Безделник. Хаймана: Стегнете си детето, да не е такъф айдамак!
айта – cщ. ж. р. Разбойник. Крадец: Каква си айта, каква! Саде гледаш да украдеш нешчо. Айти са кърджалиите.
алабатес (та, то) – прл. м. р. Вж. алабатин.
алабатин – cщ. м. р. Човек, който говори много високо: Тоа алабатин цалата кашча разбуди. От тоа алабатин не можем да чуем песента на момите.
алабатка – cщ. ж. р. Вж. алабатин.
алаванта – cщ. ж. р. Бъркотия. Глъчка: Една алаванта беше ф стаята – нишчо не можеах да чуa и да разбера.
алакоте – глг. (алакотиш, алакоти). Говоря високо и неразбрано: Той алакоти като празна воденица. Алакоти, та не мога да заспа от него. Попо нешчо алакотеше ф цръква, ма нишчо не разбрах.
алакотеш – cщ. м. р. Глъчка. Високо и неразбрано говорене: Какоф йе тоа алакотеш, та не мога да заспа ? Глава ме заболе от тоа алакотеш.
аламина – cщ. ж. р. Едър, силен човек: Mйле каквато е аламина – за еден саат ке сцъпи две коли дърва.
алаутин – cщ. м. р. алаутес (та, то). – пpл, алаутка – cщ. ж. р. Вж. Алабатин.
але – cщ. ср. р. Нужник.
алис – нрч. Също: Той е алис като тебе. Таа кашча е алис като вашата. Вж. Исто.
алишче – cщ. ср. р. Козяк. Дебела завивка (одеало) от козина: Зиме се покривам с алишче, а лете – ш черга. Мама натка шарено алишче.
алтав (-а, -о) – прл. м. р. Широк (за дреха): По-дебел си од мене, та твойте дреи ми са алтави.
амкам – глг. На заговезни лапам окачена на конец халва: На великевата запошка ке амкаме алва.
аньгялосувам се – глг. Силно се уплашвам: Той се аньгялосал од едно куче, кату помислил, ке е вък. Детето ми се аньгялоса от тоа просяк.
аньгялче – cщ. ср. р. Ангелче. Зеницата на окото.
аньгял – cщ. м. р. Ангел: Искочи му аньгяло от страх. Без аньгял останах от тава куче. Казва се още: Искочи ми дзездата от страх.
андо – cщ. ср. р. Много широк и дълбок съд. Дълбока дупка. Голямо помещение: Таа бачва, каквото е андо, ке збере 500 дка. Я му рекох да ископа малечка дупка, па той какво андо е ископал! Не бой се: тава андо ке собере сичките патници (за стая).
андък – cщ. м. р. Дълбок изкоп.
ан-кат – нрч. Търся някого навсякаде: Детето си игра на лювадата, а макя му ан-кат за него, траси го насекаде. Къде одиш, бре ? Башча ти ан-кат за тебе. Ние ан-кат за тебе, а ти ф сендто спиш.
араниа – cщ. ж. р. Малък казан: Донеси араниата да согреем ф неа троа вода!
арга – cщ. ж. р. Боя, която се получава като се свари кора от елха. Петно, което не се изпира.
аргасувам – глг. Вапцувам с арга.
аргатин – cщ. м. р. Слуга, който се занимава с воловете и колата: оре, копае, ходи в гората за дърва, коси, жъне, гледа добитък: Оцаних се аргатин у Бареве. Испратих аргатино на нивата да оре.
аргатувам – глг. Аргатин съм. Слугувам: Митър ни е аргатувал пед годин. Аргатувам у Петреве.
арменка – cщ. ж. р. Голям склад от снопи на харман: Вашата арменка е ней-голема, оти имате фного снопе.
арнисувам – глг. Преставам. Прекъсвам: Кажали му да не яде, и той арнисал. Арнисъл да коси и легнал да спи.
аро – cщ. ср. р. Стар ерген. Старик:
арувам – глг. Горкувам. Скърбя: На Рада и умре детенцето, та ошче арува за него.
аровен – прил. м. р. (-вна, -вно). Нажален. Злочест. Нуждаещ се: ошче е аровен за умрелия си син. Тава сираче е аровно за кора леп.
аровник – cщ. м. р. Нещастник: На тоа аровник фчера му изгоре кашчата. И тава ле дочека, аровниче ? – Да ти умре сино!
арофка – cщ. ж. р. Вж. аровник.
арофче – cщ. ср. р. Вж. аровник.
арпаладисувам – глг. Развалям. Съсипвам: Какоф лош леп си месила – арпаладиса толкова брашно ! Тръгни дреата од огине: кe арпаладисаш. Арпаладисаа детето му з бой. Толкова платно арпаладиса и па нишчо не напри.
артък – вметната дума. Най-после: Зеа ми воло, зеа ми кравата, сега искаа да ми земаа и телето; е, артък, тава се не търпи веке. Артък, и твоата работа не върви убаво.
асретен – прл. м. р. (-тна, -тно). Нуждаещ се. Копнеещ за нещо: Той е асретен за ока брашно. Асретен съм да чуa убава дума. Асретна е за мъшка рожба. Асретна е да види сино си, който е далеко забегнал.
ателка – cщ. ж. р. Малка вехта черга: През ношча се бех покрил с една ателка, та ми беше студено. Людето толкова черги имаа, а ние – саде една ателка.
атъл – cщ. м. р. Бичме. Дърво, поставено между камъните при строеж на зид от пръст и камъни: Тоа атъл йе слап. На тоа дзит турете повеке атъле[1], да стане здраф.
ашмана – cщ. ж. р. Скитница. Хаймана: Къде си, марй ашмано, та цал ден те нема ф кашчи? Таа ашмана нишчо не работи – цал ден йе по селото.