Ш
шабардан – cщ. Особен вид грънчарски ибрик за вино: Гостето испиа два шабарданя вино. Земи шабардане, та иди го напъни вино!
шавар – cщ. м. р. Лоша трева: Таа лювада е саде шавар, та воловето не кя да накусаа сеното. Нашата крава шавар не накуща.
шавул – cщ. м. р. Вид речна риба: Днеская улових саде два шавуля. Шавуле има фного ситни кокалчета.
шавулес (-та, -то, -ти) – прил. Разширен. Разтегнат: Чорапето ми беа тесни, ма сега станаа фного шавулести. Кондурите ти са тесни, ма след време ке се рашшавулаа.
шакя – cщ. ж. р. 1. Гвоздей. 2. Лодка: Закови една шакя на дзидо да закаче ламбата! Закови дъската з две шaки! Дворо се е напънил с вода – то е со шакя да се плива.
шамата – cщ. ж. р. Глъчка: Каква е таа шамата на улицата?
шамиа – cщ. ж. р. Забрадка: Яна се е покрила с копринена шамиа. Яке се покриа со жъта шамиа.
шанькям се – глг. Шляя се. Ходя насам-нататък без работа: Шо се току шанькяш, та не земеш нешчо да работиш?
шанторе се (шанториш се, шантори се) – глг. Галя се. Милвам се: Ваачо се шантори на скуто на макя му.
шарамполь – cщ. м. р. Дъсчена ограда с отвесни и подшилени на върха дъски: Заградих си гардината со шарампол. Простри чергата на шарамполе!
шафоле (шафолиш, шафоли) – глг. При говорене не изричам някои звукове както трябва: Убава мома, ма з голем кусур – шафоли, ага дума.
шафтан-кафтан – cщ. м. р. Вж. кафтан.
шафран – cщ. м. р. Червеникава лоша течност в някой ендек до някоя ливада: Виш по тоа ендек какоф шафран тече!
шашик – cщ. м. р. Кривоглед чевек: Момата е убава, ма е шашик. И брат ѝ е шашик.
шашичес (-та, -то, ти) – прл. Кривоглед: И Митър йе шашичес и Яна е шашичеста.
шашко – cщ. м. р. Кривоглед мъж: На тоа ле шашко ке дадете сестра ти?
швиркам – глг. Тека силно през теснина: Од нос му швиркаше кръф. От кюнко проз една дупчица швирка вода. Детето швирка на дворо. Ф планината от една скала швирка вода.
шеле – cщ. събират. ср. р. Кокошинци. Кокоши въшки. Въшки по растенията: Кокошките имаа фного шеле. Барах една кокошка, та ми пъзна шеле по ръцете. По лискята на черешата има фного шеле. И по триндафило има фного шеле.
шепеле (шепелиш, шепели) – глг. Гъделичкам малко дете отпред под дрехите: Стига шепели детето – остей го да спи!
шепетало – cщ. ср. р. Подвижно дете: Цал ден го прашчаа навам-нанам тава шепетало.
шептам – Шепна: Шептайте да не разбудите болниа! Шо му шепташ на увото? Шепни му да не чуе никой!
шепно – cщ. ср. р. Шепнене: Какво беше тава шепно, шо ти шепна Миле?
шерве – cщ. ср. р. Шарена носна кърпа. Шарена кърпа по-малка от шамия: На свадбата ме даруваа убаво шерве. Ленка се е покрила с копринено шерве. Чувам си ф сандъко две липефцки шервета.
шерпел – cщ. м. р. Кожена престилка: Кърпаче опаша шерпеле и зе да кърпи папуците.
шиак – ст. м. р. Чапкънин. Нехранимайко: Я не кю да другаруваш с тоа шиак. Кой му е макя, та не ке е шиак и сино? Мари Яно, ми па ти тоа ле шиак заиска?
шиакувам – глг. Чапкънувам: Той шиакува цала нош нагоре-надолу.
шиачеc (-та, -то, -ти) – прл. Който е шиак: Тава момче ми се гледа да е шиачесто.
шиве – cщ. ср. р. Плитка: Яна се е оплела на две шивета. На таа мома шиветата ѝ са покрили гърбо.
шиеньок – cщ. м. р. Врат на заклано животно: Тоа ле шиеньок ти бутна касапино? Шиеньоко от печеното ягне ке е мене.
шикам – глг. Пъдя птици. Люлея силно люлка: Иди шикни кокошките да не къцаа жито! Не шикай толкова силно лулькята, ке ке падне детето. Децата на дворо се шикаа на люлькя. Преносно: Яна се е шикнала по селото кату шикер Петра.
шикач – cщ. м. р. Ловец, определен да подгони дивеча към другите ловци: Юване, ти ке си шикач, па ние тука ке чакаме да дойде зеяко.
шикла – cщ. ж. р. Стъбло от иглолистно дърво: Козата гризе шикла. Довлечи таа шикла да а запалим!
шикловица – cщ. ж. р. Дърво за горене от шикла: Накладох огин от шикловици. Суи шикловици фного убаво горе.
шилес (-та, -то, -ти) – прил. С остър връх: Козите се покатериа да паса по еден шилес връх. На тоа човек каква му е шилеста брадата! Ръбилото е фного шилесто.
шилькя – cщ. ж. р. Къс дървен шиш: Напрей две шильки да заспичим вретишчето! Не боди магарето с таа шилькя!
шимерица – cщ. ж. р. Вид игра с топка: Децата играа на армане шимерица.
шине – cщ. ср. р. Току излюпила се човешка въшчица: Миле е пън въшки и шинета. Имаш лешинета, имаш и вашки. Едно шине му пъзи по яката.
шимур – cщ. м. р. Вж. Джелю. В село Добринища играта „джелю“ се нарича шимур.
шипирт – cщ. м. р. Кибрит: Купих си една кутиа шипирт. Подай ми шипирто да наклада огин!
шипне – cщ. ср. р. Малко детенце: Па тава шипне къде ле е такнало? Тава ле шипне прашчаш на вода?
шипок – cщ. м. р. Шипков храст: Шипоко е поцървенел от шипки. Шипоко на нашата нива се е расцъфтел. Ех, къ се са цъфнали шипоците по полето!
шипоре – cщ. ср. р. и шипоряк – cщ. м. р. Вж, шипне. И тава шипоре оди на училишче. Тоа шипоряк носи дърва за огине.
ширина – cщ. ж. р. Площад. Мегдан. Простор: На ширината ф стрет селото игра орото. Кот Петреве на ширината ме чекай! Каква ширина е у Милеве! (У Дювернуа има ширина, превед. на руски е равнина. Има още и ширине–необятное, широкое пространство.
шкоди – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Има вреда. Вреди: Тебе шо ти шкоди, ако той си арчи парите? Не шкоди, ако облечеш повеке дреше. Не шкоди, ако му се помолиш фтори пакъ.
шкортела – cщ. ж. р. Балтон от домашен шаяк, подплатен с кожи: Дедо си облече шкортелата и отиде ф цръква.
шлеве (шлевиш, шлеви) – глг. Крада. Употребява се иронично: Па е одил Тоше некъде да шлеви. На Митър му са ошлeвили кисиата.
шлевен (-вна, -вно, -вни) – прл. Халтав: Купи си шлевни обушча да те не стегаа. Вързи го по-шлевно, не стегай го фного!
шлечкам – глг. Вървя полека-лека. Работя полека-лека: Дедо Митър шлевка с тешката къх цръква. Петър йе фпрегнал две слаби кравици и шлека с них.
шленок – cщ. м. р. Глезен на крак: Убих се на шленоко, та куцам. Снек има до шленците.
шлупка – cщ. ж. р. Черупка: Йейцето е истекло, та е останала саде шлупката.
шляканица – cщ. ж. р. Плесница: Коце издаде една шляканица по бузата.
шнол – cщ. м. р. Част от ключалка, която се бута с пръст: Бутни шноле на ключерката да не флази никой!
шпиньодле – cщ. ср. р. Брошка: Ленка си е купила две шпиньодлета.
штампа – cщ. ж. р. Икона на книга: Баба е залепила една штампа на дзидо, прет която се кръсти. На таа штампа е свети Никола.
штембе – cщ. ср. р. Шкембе: Kе ручеме чорба от штембе.
штембес (-та, -то, -ти) – прл. С издут корем: Па тоа човек колко е штембес! Подай ми штембестото шише!
штракам – глг. Тракам: Той штрака с пръстите.
штранка – cщ. ж. р. Сиджим. Връзка: Стегнахъ го с една штранка.
штрека – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Боли като че ли пулсира: Фного ме боли зъбо – штрека ме, штрека. Каквото ме штрека раната на ногата!
штренгосувам – глг. Връзвам здраво: Фанаа го заптиета и му штренгусаа ръцете одзади с въже.
штропе – cщ. ср. Стръмно място, по което има ями, камънаци и скали: Къ ле ке заминем па ние прес тава штропе! Ти оти си намаал говедата ф тава штропе?
штръкла – cщ. ж. р. Висока и тънка жена: Колко е висока па таа штръкла!
штръкнувам – глг. Стърча: Празните класове штръкнуваха нагоре. Космето му е штръкнало кату на еш. От страх ми наштръкна космето на главата.
штръкул – cщ. м. р. (ж. р. -штръклица). Щъркел: Штръкул стапи на оджейко. Штръкул и штръклица си наприа гнездо на оджевко. Дойде ле пролет и штръклите дойдаа.
штръпка – cщ. ж. р. Назъбено място на остър предмет: С какво си чукнал ноже, та му си наприл такваа штръпка на стредата? Теслата е саде штръпки.
штуп – cщ. м. р. Място в река, натрупано с дървета и завирено: В тоа штуп може да има раци.
шуваде – cщ. ср. р. Нечистото, що остава, когато се пресее пшеница, ръж, царевица, фасул и др.: Пресех пченицата, ма фного шуваде излезе.
шуглаве ce – (шуглавиш се, шуглави се) – глг. Колебая се: Митър се шуглави: д’иде ле, да не оди ле. Шо се шуглавиш ошче, зашчо не вървиш? Яхни коне и върви, оти се шуглавиш?
шукнувам и шукам – глг. Хвърлям: Шукни таа борина ф огине! Той знее саде дърва да шука ф огине.
шуловратен (-тна, -тно, тни) – прл. Побъркан. Налудничав: Ти снего си немай яко работа, оти той е малко шуловратен. Вие таа работа а вършите фного шуловратно.
шулю – cщ. м. р. Размъкнат човек: Пристегни се, не излазей по селото такоф шулю! Стегни си поасо, бре шулю!
шумяк – cщ. м. р. Простак. Който живее повече по шумата: На тоа ле шумяк даде убавата дреа?
шупе се (шупиш се, шупи се) – глг. Подушвам опасност. Плаша се: Кучето зе да се шупи и след малко дойде мечка. Шупаа се нешчо говедата – подушили са нешчо.
шупла – cщ. ж. р. Вид тънка пита изпечена в тепсия с мазнина: Ако не може сиромао да си напрей баница, па шупла може. Набучи по шуплата сирене, та а тури да се пече! (За умрял баница не се раздава, а само шупла. На сватба пък шупла никак не се явява, и ако някой донесе, ще бъде мнгого зловещо).
шутоле (шутолиш, шутоли) – глг. Преда грубо: Ленка какво тънко преде, па Мара какво шутоли!
шуто и рогато. – Всичко без разлика: На орото бе дошло шуто и рогато.
шушелка (сушелка) – cщ. ж. р. Сушен плод: Дей ми една шушелка од ябука! Насуших шушельки от круши и сливи.
шушлопок – cщ. м. р. Дребосък: Дей ми по-едри пари, шо ми набута тоа шушлопок! Нито една голема риба не сте уловили – се е шушлопок.
шушна – глг. Крада дребни неща. Работя полека: Тава дете шушне йейца од гнездото, та си купува алва. Тоа го не прибирай ф кашчи, оти той шушне! Кажи на Ленка да работи по-бърже, да не шушне такваа! Ошче ле шушнеш по гардината?
шушнеш – сщ. м. р. Бавна и сложна работа: Голем йе шушнеш, ага се везе кошуле. Да зготвиш убава мандже, иска фного шушнеш.
шчава – cщ. ж. р. Препарат от стипца, сол и др. за щавене на кожи. Нещо много кисело: Квасеното млеко е шчава – сосем йе кисало. Матеницата е преседела, та е станала шчава.
шчаве (шчаваш, шчави) – глг. Изтръгвам. Скуба: Мама шчави праз в гардината. Некой ми е ошчавил сичкото цвете в гардината. Нашчавих фного биле на кравата.
шчавило – cщ. ср. р. Лепкаво нещо, с което момите си скубат мъха по лицето: Преди д’иде на орото, кака си шчави со шчавило образо. Залепих си на образо какиното шчавило и сега не мога да го одлепе. Купих си и белило и шчавло.
шчерца – cщ. ж. р. Ялова свиня, овца, коза: Козата ни е шчерица. Имаме и офца шчерица.
шчир – cщ. м. р. Планинска билка прилична на спанак. Расте, дето спят говеда: ф планината чобането не гостиа костурета со шчир, ама колко беа слатки!
шчит – cщ. м. р. Калкан на къща.
шчуро – нрч. Пусто. Празно: Кака се ожени, та сега ф кашчи е шчуро без неа. Отсечкоа големата круша, та сега в гардината какво е шчуро без него! Миле отиде на пак, та е фного шчуро без него.