Ч
чапа – cщ. ж. р. Малка мотичка: Ш чапата ке праше празо.
чараптисувам се – глг. Побърква ми се ума. Изгубвам си ума: Митър се е фного уплашил, та се е дори чараптисал. Фного го биа заптиетата, та се чараптиса убавото момче.
чеверме – cщ. ср. р. Печено агне или яре в тепсия. (Вж. печеник): Таа вечер ке вечерем чеверме. Иди на фурнета питай дали се е испекло чевермето!
чеврате (чевратиш, чеврати) – глг. Боричкам. Мачкам. (Вж. даволе): Земи тава коте да го не чеврати детето! Стига чеврати детето, остей го да заспи! Ти ошче не си измйл бачвата, ошче а чевратиш.
чекаре се (чекариш се, чекари се) – глг. Разтварям си краката. Разкрачвам се: Па тоа човек какъф се чекари по улицата! Козата се чекари, когато а мъза.
чекарок – cщ. м. р. Мярка за дължина дълга колкото разстоянието между два разкрачени крака: Од едното дърво до другото има десет чекарци. Одмести го на еден чекарок!
чекла – cщ. ж. р. Млада жена, която много се гизди, много се перчи: Мара каквато е чекла на орото, чини ѝ се, ке друга кату неа нема!
чекна – глг. Ломя по малко. Цепя по малко: Чекна си лебец от колако. Чекна борина да запале огине. Иди очекни боринка! Начекнах ситни клечки за огине. Силен ветер йе ишчекнал стребло от крушата.
чекна се – глг. Перча се. Гиздя се: Виш, виш Злата къ се чекне ф орото – чини ѝ се, ке секой ф неа гледа!
чекне – cщ. ср. р. Умалително от чекла: Тава чекне ошче од малечко е зело да се гизди.
чекор – cщ. м. р. Чеп. Стар мъж: Од вартата е паднал еден чекор, та се е отворила дупка. По таа даска има фного чекоре – не е згодна за корито. Тоа чекор йе на седемдесе годин и па иска да се жени.
челедом – нрч. Фамилиарно. С цялата челед: Петреве отидоа на госте челедом. Ние к’идеме на соборо челедом.
чепарка – cщ. ж. р. Пръчка с два рога на върха: Мама плете гайтан на чепарка. Преносно: Митър и Петър каква са чепарка – не делаа се.
чепарок – cщ. м. р. Малко колче, с което вият пъпа, когато боли. Мярка за дължина равна на разстоянието между палеца и показалеца разчекнати: Отсечи от таа пръчка чепарок да завием на Миле папо, ке го боли! Одрежи од връфта една педе и чипарок!
чепкам – глг. Чопля: Чепкам си зъбите с егла. Не чепкай така лебо! Употребява се и с представка раз: Рашчепках си носо, та ми затече кръф.
чеплезе се (чеплезиш се, чеплези се) – глг. Закачам се с по-силен от мене: Кученцето се чеплези на воло. Гледай го ти детето къ се чеплези на бакю му. Шо се чеплезиш на Петър, ели не гледаш, ке седна рака ке те фърли?
чепрел – cщ. м. р. Закачливо дете: Одека дойде па тоа чепрел да се бие з децата тука? Уведи го отука тоа чепрел да ми не бърка книжето!
чеc – нрч. После: Чес ке дойда. Ке ти го дам по-чес. По-чеc иди у них.
чесен – cщ. м. р. Всяка отделна част от глава чеснов лук. (Мн. ч. – чесни): Дай ми еден чесен лук! Здръби два чесна ф манджета!
честак – cщ. м. р. Гъста гора: Преминем ле тоа честак, ке излезем на широка полена. Мечка се е скрила ф честако.
чефтелиа (-лика, -личе, -лии) – cщ. м. р. Зъл, лош човек: Къ се згоди па такоф чефтелиа да ти е комшиа! Немай си работа с таа нефтелика! Ти с тоа чефтелиа не ке излезеш на глава.
чефутник – cщ. м. р. Ръчен дарак за влачене на вълна: Маро, седни на чефутнико да овлачиш въната!
чешник – cщ. м. р. Тезгях за чашите в кръчма: Наредих чешите измиени на чешнико. Подай ми една чеша от чашнико!
чивирикам – глг. Чуруликам: Ластовица на сливата чивирика. Пиленца чивирикаа в гардината.
чикан – cщ. м. р. Цвекло киснало (като зеле) в каца: Той се е зацървил кату чикан.
чикане – cщ. мн. ч. Кисело цвекло (като кисело зеле): Довечера ке вечереме чикане со сланина. Утре ке ручеме костурета ш чикане.
чине (чиниш, чини) – глг. Струвам: Колко чини таа офца? Тава грозде не чини – кисало е. Преносно: Петър ич не чини – болен йе.
чине се (чиниш се, чини се) – глг. Оправям се. Дебелея: Гудето зе да се чини – ке пусне фного сланина.
чипчак – cщ. м. р. Грънчарска чаша с дръжка: Испих еден чипчак млеко. Дей ми вода ш чипчаго!
чисто – cщ. ср. р. Пшенично брашно: Нашето чисто се фного убаво точи. Дей ми на заем троа чисто да расточе баница!
чистотник – cщ. м. р. Който много обича чистотата: Митър йе голем чистотник – не дава прах да падне на него.
чистотница – cщ. ж. р. Вж, чистотник.
чичок – cщ. м. р. Репей: Мама се върна от полето и зорле а очистих от чичок.
чичовнина – cщ. ж. р. Наследство от чичо: На Миле се падна чичовнина фного убава нива.
чове сен (-сна, -сно, -сни) – прл. Човечен. Добър човек, у когото има човещина: Дедо Миле е фного човесен, та се до него се допитуваме.
човяч – cщ. ж. р. Множество деца: Каква е човяч на дворо у бабине Янине!
чопка – cщ. ж. р. Полов орган на мъжко дете. Цицка на дръжката на стомна за пиене вода: Ванчо, смакни си кошулета да ти се не гледа чопката! Дете, срамота е да ти се гледа чопката. Подай ми синчаре да се напиа вода иш чопкота! Кой строши на сишчаре чопката?
чопорикам – глг. Тека на тънко от високо със шум: Чешмата на дворо яко малко чопорика. На дворо Ванчо се е разголил и чопорика. Турих чучурче и зе да чопорика вода од изворо.
чопор – cщ. м. р. Чучур. Напи се вода от чопоро!
чорилка – cщ. ж. р. Тясна продълговата качица, в която се мъти мляко: Изматих една чорилка матеница. Донеси чорилката да изматим млекото!
чоркам – глг. Сипвам вода отвисоко. Тека силно: На Митревиа двор две чешми чоркаа. Какофто даш йе чорнал ванка! Ф планината од една скала чорка фного вода.
чоркавица – cщ. ж. р. Силен дъжд: Стойте ф одаята, ке ванка каквато е чоркавица!
чорли се – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Пуши се. Дими се: Милевиа оджек се чорли. Запалената шума в гардината се чорли.
чорло – cщ. ср. р. Много дим: Какво е тава чорло ф одаята? – отворете пенджорето! В горната махла каквото е чорло, кой знеде шо ле се е запалило!
чотура – cщ. ж. р. Бъклица: Една чотура вино му однесох. Оти не дойде, ели чекаш да дойда за тебе ш чотура?
чракам – глг. Удрям огниво о кремък да излезе искра. Спускам спусъка на пушка: Чракам огнилото да запале праан. Чракни пушката да гръмне! Чракни пишчово да видим дали ке изгърми!
чувам – глг. Пазя: Чувам си парите ф кисиа. Чувай ме от кучето! Чувам чорбата да не кипне.
чувач – cщ. м. р. Пазач. Който си пази нещата: Голем чувач йе Mиле – чува си сичко и сичко си има.
чудеш – cщ. м. р. Двоумение: На чудеш съм – д’ида ле ели да не оде. На чудеш сме дали да жнем утре.
чукар – cщ. м. р. Връх покрит с гора: Офците се покачиа по оне там чукар. Од оне чукар се гледа цалото село.
чуклец – cщ. м. р. Чукчето на мотовила: Наприх ти чуклец на мотовилката.
чумкам – глг. Изрoнвам с ръце узрели зърна от шумата им: Чумкам грах. Чумкам лешча. Земи очумкай тоа грах!
чупник – cщ. м. р. Opex, на който лесно се махва зелената обвивка: Opeсите зазреа – има веке чупници.
чуркаф (-ва, -во, -ви) – прл. С разни телесни повреди. Недъгав: Оти си викал тоа човек да ти работи, не гледаш ле го, ке е чуркаф? Таа година ябуките са чуркави.
чурулец – cщ. м. р. Подутина на главата или челото от удар: Той ме удри с камен по главата, та ми излезе чурулец. Били се са, та детето има чурулец на челото.
чучале – cщ. ср. р. Дървено чукче: Наприх на детето чучале да си игра.
чуче – cщ. ср. р. Чукче. Дървено или желязно колче, с което се залоcтва отвътре врата: Той флезе и запна вартата ш чучето. Бутай дано строшиш чучето и флези! Подай ми чучето да закова една шакя!
чучурикам – глг. Тека на тънко от високо със шум: Зе да чучурика даш. Цала нощ чешмата чучурикаше на дворо.
чушка – cщ. ж. р. Облеклото, в което са зърната на бобовите растения и подобни. За ручок сварих зелени чушки (т. е. зелен фасул). чушлуньки – cщ. ж. р. мн. ч. Обвивките и стъблата на фасула без зърната: Очуках костуретата, та сега прибирам чушлуньките за кравата. Нашата крава фного яде чушлуньки. Гледай да собереш з греблото чушлуньките да не остане ни една чушлунка!