У
убивам – глг. Обрулвам. Ударям. Натъртвам: Земи прат и иди да убиеш крушата! Убих се лошо на раката. Убих си ногата на еден камен. Ти си убил коне на врато. Убил си детето на пръсто. Офцата се е убила, та куца. Днеска ке убием орево. Я убих сливата. Убил си детето, та плаче.
убивам – в общоразпространения смисъл се употребява в клетви: Бог да те убие! Бок те убил! Него госпок го е убил.
убога и усвета – нрч. Някъде далече. В неизвестност. Бъркотия: Забегнал йе некъде убога и усвета. Ф таа кашча е убога и усвета: крамола, бой, пцостви.
убуден (-дна, -дно, -дни) – прл. Полузаспал: Цала нош бах убуден, та чух пушките.
увина – сщ. ж. р. Хвойна: Заеко се скри федна увина.
уводлиф (-ва, -во, -ви) – прл. Необщителен. Който страни от хората. Противоположно на поводлиф: Роднина ми е, кане го нагосте, ма не доожa – фного е уводлиф. Две годин веке не е стъпал дома – фного е уводлиф.
уводливец – cщ. м. р. Който е необщителен. Човек, който страни от хората: Ели го не знееш какоф йе уводливец, та го каниш на госте? Ич гo нe кани тоа уводливец – не ке дойде.
уводлифчина – cщ. х. р. Необщителност: и неговата уводлифчина е голема.
увожам – глг. Махвам. Изваждам: Вечер си увожам гривните од ръцете. Уведох месото от тенджурата. Уведи ключе од вартата! Уведи се од главата ми ! Уведи му капата! Уведете се од мене! Уведи кросното од разбое!
угалатен (-а, -о, -и) – прч. Изцапан. Оплескан: Паницата е угалатена – оти а не измиеш? Сичките съдове са угалатени. Цал си угалатен – иска идеш на бане.
угалатувам – глг. Изцапвам. Оплесквам: Гостето угалатиа сичките съдове. С тава месо си угалатих ръцете.
угарок – cщ. м. р. Треска за огън отцепена от борово дърво: Нацапиха фного угарци за огине. Цалата клада той а сцапи на угарци. Уведи се отука, кe ако грабна еден угарок! Зе да бие детето с угарок по гърбо.
уге – нрч. 1. Уж. Той уге кеше иде, па не отиде. Уге е пролет, па снек капе. 2. Още повече: доктор ти рече да не пиеш ракиа, па тй уге пиеш.
угодиа – cщ. ж. р. Угода: Къе е и таа угодйа! – ката ден мет и масло яде! Нема угодиа и за вас.
угорелишче – cщ. ср. р. Пепелище: Наприа си количка на огорелишчето. Изгореa и кашчицата на баба Яна; сега оди да плаче на огорелишчето.
ударно – cщ. ср. р. Удар: Къ беше и тава ударно – той му строши ръката.
удрейнувам – глг. Клюмвам: Невшчо го е сполетело тоа Mйле, та е такоф удрейнал! Шо ле е станало у Кенине, та Кена е такваа удрейнала!
удрендорувам се – глг. Умъдрям се: Удрендорил се човедко пред мене и чека да му дам пари.
уедна – нрч. Единично: Кена шие с уедна конец. Заши копчето средна конец!
ует (-а, -о, -и) – прч. Зает: Днескя ме не траси – фного съм ует. Уета съм ф работа, та не кю мога да дойда.
ужежешчина – cщ. ж. р. Изгаряне: Каква би таа уҗежешчйна, та цал месец веке водиш рана? Твоата ужежешчина ошче ле не ке оздравее?
ужижем (ужижеш, ужиже) – глг. Изгарям малко някого: Ваглен фръкна, та го ужеже. Ужегох си устата с горешчо кафе. Я често се ужижем на печката.
ужина – cщ. ж. р. Закуска между обед и вечеря: Лете на работниците се дава ужина, оти дните са дъзи, а зиме се не дава. Нивата ожнайме до ужина. За ужина носе пържени йейца и квасеняк. Днескя набъркайме ручого с ужината.
ужинувам – глг. Закусвам между обед и вечеря: Ям ужина: Йелате сега да ужинуваме, ке до вечерета е ошче далеко! Жатварето седнаа да ужинуваа. Ручей, та върви да косиш, па я ке ти донеса ужина на лювадата да ужинуваш.
уздам се – глг. Приготовлявам се: Уздате ле се да посрешчате госте? Къде се уздаш, на пазаре ле к’идеш?
узолувам – глг. 1. Разгневявам. Разсърдвам. 2. Мия съд със зола: Той ме узоли од ят и си отиде. Се кога доидеш, се ме узолиш. 2. Узолих сичките паници.
узурен (-рна, -рно, -рни) – прл. Отпочинал и готов за работа. Пълен с енергия: Воловето ми са узурни, та до ручок ке гледам да изора нивата.
уйлен (-лна, -лно, -лни) – прил. Натъжен: Зашчо си така уйлен, какво те е постигнало?
уимам – глг. Зачевам: Неколко пътеве веке къ карам кравата на бик, ма не уима. Нашата крава с първото каране на бик уйе. Моята кобила е уйела. Нашата кобила лесно не уима. Козите по-лесно уимаа. И двете ни кози са уйели.
уишче – cщ. ср. р. Водило на орало: Уишчето на оралото е слабо.
укакарувам се – глг. Съвземам се. Заяквам: След болеста детето се укакари, та стана фного убаво. Вашето теленце фного скоро се укакари.
укаматисувам – глг. Онеправдавам. Уреждам се лошо: Не я убаво укаматисаа бракята – нишчо ѝ не дадоа. Той ме убаво укаматиса – растури ми кашчата. Дори сега се укаметисах я – умре ми ней-убавата крава!
укотлен – (-а, -о, -и) – прч. от глаг. укотлувам. Употребен за пръв път: Новото гърне, шчо купих, ошче не е укотлено. Таа стoвнa е веке укотлена с вода, а другата строших ошче неукотлена.
укотлувам – глг. Поставям за пръв път нещо в нов съд: Новото гърне го укотлих с млеко. Расточи баница да укотлиш новата тепциа!
украдом – нрч. Под око. Крадешком: Той ме погледна украдом, да го не види стражаре. Тия беше дома и си отиде украдом.
укружувам – глг. Заоблям край: Отсекох еден труп и го укружих убаво. Земи да укружиш таа тега!
укунувам – глг. Прекъсвам плача някому. Залъгвам малко дете да не плаче: Злата кату беше рукнала да плаче на майчиниа и гроп, та зорле а укуниа. Детето плаче, иди да го укуниш!
улаф (-ва, -во, -ви) – прл. Глупав. Будала: Сестра им йе яко улава.
улок – cщ. м. р. Без работа. Мързел. Употребява се с предлог на като наречие: Таа жена цал ден йе на улок. Той чека на улок – дано некой му даде нешчо. Митър нишчо не работи – се е на улок.
улюдувам – глг. Уреждам. Подобрявам: Улюдих веке и я гардината. Сега гледай да улюдиш кашчата!
умем (умеш, уме) – глг. Умея. Мога: Той уме да шие папуци. Ти умеш ле да свириш? Злата уме да пее фного убаво. Мара не уме да везе.
умене – cщ. ср. р. Изкуство: Не ке мож да навезеш ти таа кошуле – тука иска големо умене. Не е лесно да сушиеш убава дреа – иска големо умене.
уметен (-тна, -тно, -тни) – прл. Изкусен: Нашата невеста е фного уметна – да видиш сад каква е кошуле навезла! Фного е уметна таа Кенка – каквото и да побара, се ней-убаво ке го напрей.
уметница – cщ. ж. р. Уметна жена: Нека Ленка ти навезе кошулета, ле а знееш каква е уметница?
умирачка – cщ. ж. р. Смърт: Никой не знее от чо ке му е умирачката.
умник – cщ. м. р. Умник (иронично): Па тоа умник ожна нивата ошче зелена.
умница – cщ. ж. р. Умница (иронично); Па таа умница извади лебо недопечен.
умрешка – cщ. ж. р. Смърт. (Вж. умирачка): Дойде умрешката, та им зе три деца. Нема ле умрешка за него?
упатиа – cщ. ж. р. Патило: Каква би па таа упатиа къде вас!
уплешен (-а, -о, -и) – прч. Оскубан: Свари кокошката – тия е уплешена! Гуденцето е уплешено – готово за печене.
уплешувам – Оскубвам перушина или косми: Уплеших две кокошки и една гаска. Земи па ти да упледшиш гуденцето!
управиа – cщ. ж. р. Управление. Ред: Каквато е управиата и ф таа кашча! Нема управиа ф таа Турциа.
упукавица – нрч. Много: Ф кръчмата е бой упукавица. Сички са пияни упукавица.
урда – cщ. ж. р. Извара: Опържих урда с едно йейце.
уровен (-а, -о, -и) – прл. Отчасти съборен: Яко ви е уровена кашчата.
уровишче – cщ. ср. р. Развалина: Кучето се скри ф тава уровишче. Тава уровишче ке го рашчистаа и ке земаа да градаа нова кашча.
уровок – cщ. м. р. Полусъборена къща: Ф какофто уровок живи па Миле! Къ ле живите па ф тоа уровок – не ве ле е страх да ве не налегне некога?
урояк – cщ. м. р. Останали невдянати нишки в късо бърдо: Крапото бърдо не може да побере сичките нишки, та остана урояк.
урятин (-тка, -тче, -те) – cщ. м. р. Зъл човек: И той е урятин, па и тия е урятка, та се ич не погажаа. Сички в кашчи са уряте. Детето им йе голем урятин, та го смажаа з бой ф училишчето. Тава урятче ми не дава цъла нош да заспа.
усвет – Дим да го няма: Зафанаа ле да се бияя – Митър усвет. Накараш ле а да работи – тия усвет. Спогнаа ме кучетата – и я усвет. Детето грабна една ябука и усвет дома.
усип – cщ м. р. Фаза на месеца, когато започне да намалява: Ретко се срешчаме ние с него – на усип та на новина.
ускоматно – нрч. Недостатъчно: Днескя не ке ядем фного, оти ястето ни е ускоматно. Па и питето ни е ускоматно.
усукашчина – cщ. ж. р. Забърканост: Отидох ф опщината да ми кажаа шчо има да давам, ма такваа усукашчина е, ке нишчо не разбрах. Къ ле флезе па и ти ф таа усукашчина!
утек – cщ. м. р. Вода, която се оцежда през бент: Не можех да забентам убаво водата, та фного утеци има.
утик – cщ. м. р. Наклон. Стръмно: Нивата ми е на утик, та не задържа вода.
утрепа – глг. Убия. Изморявам се: Утрепах два мишока. Макя ти ке те утрепе, оти си строшил стовната. Утрепаа бесното куче. Утрепи змията! Днескя жнах, та се утрепах од работа. Сички се утрепайме од работа фчера.
утрепашчина – cщ. ж. р. Силна умора: И днешната утрепашчина не беше малка – зорле се довлевкох од нивата. От фчерашната утрепашчина съм кату болен.
утреш – cщ. м. р. Колче, което държи ярема за водилото на колата: Наприх дреноф утреш да се не троши лесно. Мое ярем йе з букоф утреш.
учин – сщ. м. р. Магия: Некакоф учин и наприа на Мара, та едната ръка сосем ѝ се сви. Петър се разболе од учин.
учинаа – cщ. ж. р. Вуйна: К’йда да виде учинаа. Учинаа Ленка ке дойде дома.
учухнувам – глг. Засъхвам. Оцеждам: Прострех мократа черга да учухне, та утре ке а суше на сънце.
ушатка – cщ. ж. р. Грънчарски съд с дръжка като на котле: Kе носе на жатварето една ушатка матеница. Од ушатка мачно се пие вода. (В други разложки села я наричат ръкатка).
ушница – cщ. ж. р. Обеца: Ленка си има златени ушници. Баба ми даде две жътички да си напраа од них ушници. ушунькювам – глг. Изяждам. Употребява се иронично: Ти ушунькя сичкото грозде. Децата са ушунькяли млекото.