С
сако – cщ. ср. р. Мъжка дълга горна дреха, подплатена с кожа: Дедо Митър си облече сакото и отиде ф цръква.
сакулькя – cщ. ж. р. Малка торба: Напъних една сакулькя ореси. Налових пъна сакулькя раци. По селата децата си носаа на училишче книжeто ф сакульки.
самогътник – cщ. м. р. Хубав топъл хляб: Ех, какоф самогътник йе месила Кева!
самострелок – cщ. м. р. Лък: Наприх на детето самострелок да плаши врапците.
самсур – cщ. м. р. Лаком човек: Не викай го тоа самсур да ти работи, оти не ке може да го нараниш. И тоа самсур ага седне на терпезата, лесно не станува.
саче (сачиш, сачи) – глг. Спирам вода да не тече: Я саче водата да не теке веке ф лювадата. Ти сачиш водата, ма я па ке а пусна. Засачиа реката да ловаа риба. Пуснал бех вода ф нивата, ма некой а отсачил.
саче – cщ. събират. ср. р. Съчки: Донеси ситно съче да раскладем огине!
свалмо – cщ. ср. р. Голямо кълбо. Преспа: Димо излазеше из оджеко на свалма. Ветере кара зелените ниви на свалма. Виж децата какво свалма са наприли от снек! През ношча из гората се зададе едно църно свалмо – мечка беше.
светрома – нрч. Умерено. С мяра: Петър йе фного болен, а Митър йе по-светрома. Тоше светрома гo фaна болеста.
свешка – cщ. ж. р. Свестяване: Съзнание. Премрел беше от пиянство и след еден саат му дойде свешка.
свешчило – cщ. ср. р. Фитил на свещ: Свеш се суче на памучно свешчило.
свирба – cщ. ж. р. Свирене: Каква е па таа свирба у вас? Ке има свирби и песни на свадбата.
свирнувам и свирна – глг. Удрям силно някого: Той ме свирна с еден камен по главата. Петър свирна Тоше с камен по ногата.
свиросувам – глг. Удрям силно. Подвивам закован гвоздей, излязъл от другата страна на дъската: С тоа камен да свиросам тава куче, на мешката ке си остане. Шакята е свиросана убаво, та мачно ке а извадиш од дъската. Закови шакята и а свиросай!
свиток – cщ. м. р. мн. ч. – свитци. Повясмо от най-добре обработен лен: Навих на урката еден свиток лен и ке преда. Имаме фного свитци за прежа.
свот – cщ. м. р. Неприятен посетител: Шо го току влачиш па тоа свод дома? Петре шо си навлекъл дома тиа сводове?
сврага – cщ. ж. р. Вид птица (не сврака): Децата са нашли йейчица от сврага.
свраскам – глг. Тряскам. Удрям: Некой свраска по портата с камене. Той го сврашчи с едно дърво по главата.
сврътно – прл. ср. р. Удобно. Уютно. Достъпно: Фного сврътно место си избрал за ношчуване на офците. Тава селце е заселено на сврътно место.
свръцкам – глг. Обикалям насам-нататък и търся нещо. (Вж. сковичем): Седни на едно место, шо току свръцкаш навам-нанам? Тоше цал ден свръцка по селото. с
свръцльо – cщ. м. р. Който свръцка: Па тоа свръцльо саде свръцка по селото.
свръцла – cщ. ж. р. Която свръцка: Таа свръцла се не задържа на една мешка.
свъртам се – глг. Прибирам се: Свъртеа се и Митреве ф нийна кашча. Петър цал, ден се не свърта ф кашчи.
се – нрч. Сега: Се ке дойда. Той се беше тука.
седевище – cщ. ср. р. Седене. Пребиваване: Мене работа ме чека – за мене се девишче нема. На тоа човек повекето ф нашето село му е седевишчето.
седналцки и седешкум – нрч. Седнешком: Седналцки се не копа.
секало – cщ. ср. р. Грапавите стени на кибритена кутия: На таа кутиа секалото се е истрило.
селкам – глг. Драскам кибрит да се запали. Произвеждам искра с огнило и кремък. Секни една клечка кибрит! За една цигара секаш пет клечки. Децата фърлаа камене и секаа искри. На небото се сека. Иссеках цала кутиа кибрит. С причастие: таа клечка е секана. Таа кутиа йе иссекана. Клечките са иссекани.
селцката – cщ. ж. р. Епидемична болест. Инфлуенца: Мама е болна от селцката. Чувай се убаво да те не фане селцката!
сеница – cщ. ж. р. Място, което не го огрява слънце: Насадила си ней-убавото цвете ф таа сеница.
сенькя – cщ. ж. р. 1. Сянка. 2. Митическо същество. Призрак: Викаа, ке ф старата Марина кашча има сенькя. В тоа пушчиняк ношно време излази сенькя. Мара не смее ношки да се качи на потоно – страх я е от сенькя. И мене ме е страх от сенькя.
сера – cщ. ж. р. Първото мляко на отелила се крава. Нечистотата на непрана вълна: Фчера се отели кравата, та млекото ѝ е ошче сера. Непраната въна е по-тешка, оти има сера. Прах въната, ма фного сера пусна.
сердек – cщ. м. р. Нарочна полица за хляб: Ага извадиш лебо от пешча, нареди го на сердеко! Земи си трошка леп от сердеко!
серива въна – cщ. ж. р. Вълна, както е остригана от овцата, непрана: к’ида да испера на реката серивата въна.
сечий (cечиа, сечие, сечии) – место м. На всекиго: Цръквата е сечиа. Училишчето е сечие. Високиа бор крей село е сечий.
сечило – cщ. ср. р. 1. Сеч. 2. Голяма глъчка. 3. Много лошо време: Големо сечило е било на орото – уболи се са три момчета. Загубила ни се е кравата, та ф кашчи е сечило – оти да се загуби? Седете си фнетре, ке ванка каквото е сечило – стут, ветер, снек!
сечишче – cщ. ср. р. Гора, която се сече: Насечи дърва от сечишчето!
син-гявол – cщ. м. р. Голям хитрец: Митър йе син-гявол – од него нишчо не може да се укрие. Таа жена е синь-гявол – ке те излаже ич да не усетиш.
синевец – cщ. м. р. Натъртено синьо място по тялото: Той ме удри с камен по коленото, та ми излезе синевец. Гърбо му е саде синефци од бой.
синевица – cщ. ж. р. Мъгливо и студено време: Днескя от сама утрина е страшна синевица. Не излазей от кашчи ф таа синевица!
синькявица – cщ. ж. р. Злокачествена синя пъпка: На ногата ми се вие синькявица.
сирненик – cщ. м. р. Кожена торба за сирене с косъма от вътре: Донесоа еден сирненик сирене. Изедойме сиренето – сирненико е празен.
ситнеш – cщ. м. р. Дребосък: Набрал си ябуки, ма какофто ситнеш си набрал!
сишчар – cщ. м. р. Стомна с цицка на дръжката от дето се пие вода. Шарена стомна с цицка: Детето е одило на вода со сишчаре, та го е строшило. Повдигни сишчаре на детето да пие вода. Ленка си е купила фного шарен сишчар.
сказница – cщ. ж. р. Сказка. Слово: Каквато сказница издрънка попо ф цръква!
сказувам – глг. Казвам сказка: Днескя ф цръква даскало ке сказува.
скалевец – cщ. м. р. Голям камък: Той ме удри с еден скалевец по гърбо. Я кату грабна еден скалевец, та по кучето.
скепшувам и скепцам – глг. Хващам. Залавям. Употребява се иронично: Цал ден го трасих, та дори вечерта го скепцах. Кри се, кри айдуко, ма след два дни го скепца.
склупена уста – cщ. ж. р. Вид вeзмо на прескутник. Везе се на стан: Днескя Ленка ми е ткачица – тче ми ален прескутник на склупена уста. Мама ме научи да тка и да „прибирам” прескутници на склупена уста.
склупувам – глг. Сгъвам: Ке склупе шамиата и ке а туре ф сандъко. Склупих чергата и а наместих. Склупи си устата!
скобал – cщ. м. р. Вид риба: Риба скобал йе слатка, ма фного кокалчета има.
сковичем (сковичеш, сковиче) – глг. Обикалям. Вж. Свръцкам и скошкам: Миле сковиче около Кенькината кашча, дано види Кенка.
сковран – Вид птица: Сковране са искъцали черешите
сковъpдулькя – cщ. ж. р. Бръз човек, който снове насам-нататък за празни работи. Употребява се иронично: Каква сковърдулькя е Петър – саде се мушка мугю людето, дано научи нешчо. Таа сковърдулькя дето а не сееш, там никне.
скок-манго – cщ. м. р. Бръз човек, който необмислено почва ту една, ту друга работа. Употребява се иронично: Тоа скок-манго саде свръцка навам-нанам и нишчо не върши. Ти па с тоа ле скок-манго мислиш да вършиш работа? (Има и такава игра: дете върти феса си на главата с думите: шавала-шувала, шавала-шувала! и после доближи наелектризирания фес до дребни сламчици с думите: „скок-манго за корица лебец!“ и сламчиците скачат).
скомчило – cщ. ср. р. Свършек на света. Глъчка, бой, крамола. Вж. сечило: Ага дойде скомчилото, умрелите ке оживеяа. Секой ден ф таа кашча е скомчило от пиян башча. Ф меената е една крамола, еден бой – едно скомчило! Дома е скомчило за загубеното магаре.
скомче се (скомчиш се, скомчи се) – глг. Изчезна. Скрия се: Петър се скомчи некъде – нема го никакоф. Скомчи се некъде, ке заптие е дошло за тебе! Мама се е скомчила и цал ден я нема. Къде не се е скомчило тава дете?
скондофал – cщ. м. р. Жена (главно момиче) с къси дрехи: Зашчо наприхте на Мара толкова крап фустан, та е такоф скондофал? Какофто е скондофаль па Ленка с тиа крапи дреи!
скопосен (-сна, -сно, -сни) – прл. Кротък. Добродушен: Янината свекърва е фного скопосна. Фного им йе скопосно детенцето – цала нош ич не заплакува. Маже и е скопосен – никога лоша дума и не продумува.
скопосник (ница, ниче) – cщ. м. р. Кротък човек: Митър йе скопосник – с никой се не кара.
скопосиа – cщ. ж. р. Кротост: На нашата невеста нийде и нема скопосиата.
скошкам – глг. Въртя се насам-нататък, като очаквам нещо: Митър нешчо скошка ф кметството, ту кот тоа, ту код оне. Той скошка, скошка, ма ней-одзади си найде работа.
скрапувам и скрапе (скрапиш, скрапи) – глг. Скъсявам: Тоа лош син ми скрапи живото. Мама ми скрапи кошулета. Скрапи таа тега да не е толкова дъга!
скрешнува – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Хваща скреж. Хваща тънка кора лед: Таа утрина е доста студенко – водата е скрешнала.
скроф – cщ. м. р. Място, дето се крият много риби: Ф реката ф еден скроф найдох фного риби.
скроп – cщ. ж. р. Попарено с вряла вода брашно, което се дава на свиня, куче и др.: Попарих ф коритото брашно и забърках скроп на кучетата. Кату дам на кравата повеке скроп, повеке млеко мъза.
скули – cщ. ж. р. мн. ч. Различни пъпки, циреи, струпеи, лишеи по тялото: Каквито скули са по гърбо и по гръдите му! Кога ле ке се кортулисаш и ти от тиа скули!
скупясувам – глг. Мъча се да узная нещо от някого: Той ме скупясува да види я какво мисле по таа работа.
скуткувам – глг. Скътвам. Прибирам около себе си. Скривам. Прибирам на скута си: Квачката скутка пиленцата под неа. Скуткай децата да не мръзнаа по дворо! Котката е скуткала котенцата ф една кошница, и Митреве се скуткаа ф нийна си кашча. Той си скутка кашчица фстред гардината. Скуткай детето да спи кот тебе!
скуцам – глг. Скачам на една нога. Вървя на една нога: Децата скуцаа по дворо. Скуцай да видим додека мож д’идеш на скуца нога!
скъкнува ми – глг. Хрумва ми. Изхвръкна ми чивията: Той нефте д’иде на жътва, ми му скъкна д’иде на лоф. Шо ле ти скъкна па тебе сега да пееш? На таа жена и е нешчо скъкнал умо. На баба Митра ѝ е скакнала бръдницата.
скъкнат (-та, -то, -ти) – прл. Налудничав. Смахнат: Тоше е скъкнат, не е за таа работа той. Не закачей се с не, ке тия е малко скъкната.
скъкнатец – cщ. м. р. Скъкнат човек: Какофто скъкнатец йе Kоце!
скъкнатица – cщ. ж. р. Вж. скъкнатец: Каквато скъкнатица е Мара!
скъргучем (скъргучеш, скъргуче) – глг. Скриптя: Измих си убаво ръцете со сапун – за да скъргучаа. Изми убаво паниците, да земаа да скъргучаа!
скъргучка – cщ. ж. р. Скъперник: Голема скъргучка е тоа Тодор – на кучето кокал не дава.
скъркам – глг. Режа с ножици: Терзиата скърка шаяко – крои ми дреа. Земи ножиците, та скъркай – не жали платното!
скърполувам – глг. Стъкмявам на бърза ръка: Мама ке скърполи нешчо за вечере.
скъцам – глг. Скълцам: Скъцах сичката сол. Скъцай главата на змията!
слаам – глг. Намирам. Сварвам: Секъде го трасих и най-одзади го слаах ф еден дукян. Иди у них, може да слааш Мара ф кашчи! Ке го слаам я него некъде. Скрил се беше ф поднико, ма го слаах.
слап (слаб) – cщ. м. р. Клек: Heй-високо ф планината расте слап. Мечката се крие ф слабо. Прес слап се фного мъчно заминува.
слабовица – cщ. ж. р. Дърво от клек: Докарах си два товара слабовици.
слабодуа – cщ. ж. р. Човек слаб и болнав: Требува болен да е бил Тоше, та е такваа слабодуа. Ленка каквато е слабодуa!
слабoдуес (-та, -то, -ти) – прл. Слаб и болнав: Кенка не може да работи – фного е слабодуеста. И Митър йе фного слабодуес.
слапосам – глг. Намирам внезапно. Сварвам: Янка се криеше од мене, ма а слaпосах в гардината.
слатко – прл. Вкусно: Фного слатко ясте уме да готви мама. И ручого ви беше слаток и вечерета ви е слатка. Тава месо е фного слатко.
слачок – cщ. м. р. Хрян: Ископах една жила слачок. Слачого е пуснал широки лискя. Фного люти слачого.
слезен – cщ. ж. р. Вид червено цвете: Фного алена слезен цъфти в гардината.
слека – cщ. ж. р. Вж. Слабодуа: След болеста каквато слека си станал!
слекаф (-ва, -во, -ви) – прл. Вж. Слабодуес: Фного слекаво яре си купил.
слекна – глг. Псовисвам. Умирам (за животно и презрително за човек): Кучето слекне на дворо. Той слекне одглади. Клетва: „Петре, дано услекнеш!” Услeкна ни кравата. Тоа калпазанин йе одавна заслекнал и не умира. Исслекнаа ни сичките кокошки.
слеме – cщ. ср. р. Покрив на сграда: Той ке се качи на слемето да очисти оджеците. Сливата нарасте и стигна до слемето.
слепкувам – глг. Стоя в тъмно: Вечер немам с какво да си просвете, та така си слепкувам. Докарах борина од гората да не слепкуваме вечер.
слеписувам – глг. Заслепявам. Измамвам: Ти ме не слеписувай – я гледам каква ти е стоката. Слеписуваш ме, кату ага я съм малечко дете.
слеc – cщ. ж. р. Сплина. Далак: Фного е слатка слес од младо ягне.
слика – cщ. ж. р. Лика. Прилика.
служe (служиш, служи) – глг. Черпя: Ти кога ке ме служиш вино за новите дреи ? Ке те служе едно кафе. Кату доидеш дома, ке те служе ракиа.
слуга – cщ. ж. р. Черпня: Tиа пари ти оставем за слуга. Ти продаде коне – слугата ке е от тебе.
слисок (слиска, слиско, слиски) – прл. Блудкав. Безвкусен: Не мога да го ям тава ясте – слиско е. Къ ле пиете таа слйска вода?!
слуснувам се – глг. Намалявам си обема при завиране: Тенджурата е препънена со спанак, ма кату заври, ке остане на половина – ке се слусне. Полеax копривите сврела вода и се слуснаа.
слепо куче – cщ. ср. р. Вид жаба, която вечер издава особен монотонен звук и която народът я счита за друго животно – слепо куче.
слюс – cщ. ж. р. Сперма.
смаклю – cщ. м. р. Човек със смъкнати дрехи. Размъкнат: Стегни си поасо, бре смаклю!
смалю – cщ. м. р. Вж. смаклю: Какъф се е провлекъл тоа смалю!
сманджосувам – глг. Сработвам набързо: Юван зе балтиата и сманджоса цала кола дърва. Касапино зафчесо сманджоса десет офци. Митър грабна мотика и лопата и сманджоса гардината.
смахнатец – cщ. м. р. Вж. скъкнатец! Голем смахнатец йе Миле.
сменка – cщ. ж. р. Коремната част от сланина: Наш дедо фного яде сменка. На Божик сички люде яда сменка. Заклайме гудето, та барем сменка се наядох.
сметен (-а, -о, -и) – прил. Смахнат. Налудничав: Махни го от тебе тоа Коце, ке е яко сметен, та ке ти докара некоа беля! Таа жена е сметена, та и не думай нишчо!
сметеняк – cщ. м. р. Човек сметен: Немай работа с тоа сметеняк, ке ти докара некой ят.
смети – cщ. мн. ч. Боклук. Смет: сметите фо фараше. Оти не сметеш одаята не гледаш ле какви са смети? Децата са яли на чердако, та е саде смети. Вж сушче.
смешкар – cщ. м. р. Човек, който може да произведе смях: Наш чичо да видиш какоф йе смешкар! Башча му е голем смешкар.
смирувам и смире (смириш, смири) – глг. Приготовлявам: Ти смири ле се веке да вървиш на пак? Почекай и наш Митър, дорде го смире да дойде с тебе! Смирете се по-скоро, оти ние се сме смирили за планината! Ленка а са смирили веке – готова е за женене. Смирийме Манка – фного нешчо и даваме.
смокaк – cщ. м. р. Право и високо дърво: Гледай па ф таа гора какви са смокаци! Бех в гората и отселкох еден смокак.
смоленик – сц. м. р. Борово дърво, напоено със смола: Ке ти докарам од гората еден смоленик да гори кату борина.
смохтам и смофтам – глг. Смуча: Детенцето си смофта пръсто. Телето смофта кравата.
смрътно ми е. Отвратително ми е. Много неприятно: Смрътно ми е д’ида у них. Смрътно ми е да го срешна. Да му е смрътно на човек да продума нешчо пред вас! Смрътно ми е, кату се сете за война.
смутолясувам – глг. Върша нещо небрежно: Злата, каквото побара да побара, се го смутоласа.
смушорувам – глг. Скривам: Митър се смушори некъде и не мога да го найда. Ти нешчо смушори в джебо. Дека ле смушорихте сиренето, та не мога веке да го найда?
смушовам – глг. Вж. смушорувам. Дека смуши кърпата?
смъгяф и смугяф (-ва, -во, -ви) – прл. Неопределен цвят: Исках да вапцам платното цървено, па то излезе смъгяво. Шамиата исках да а вапцам зелена, па тия стана смугява. Нешчо смугяво се е вапцала кърпата. Днеска небото е смугяво – може да закапе даш.
смърсолувам – глг. Наторявам слабо: Малко тор карах на нивата –саде а смърсолих. Карах торец и смърсолих оле-мале нивата.
снага – cщ. ж. р. Тяло: Настинал съм, та ме боли цялата снага. Седел йе голопар на сънце, та снагата му е поцърнела.
сноодлиф и снаодлиф (-ва, -во, -ви) – прл. Епилептичен: Фчера на орото една сноодлива жена падна и след малко па се свести. Лоша болес има той – снаодлиф йе.
сноедлифчина – cщ. ж. р. Епилепсия: Тоше често пада ф несвас от сноедлифчина. Сноедлифчината е най-лошата болес.
снаожа ме (те, го, я; не, ве, и) – глг. III л. сег. вр. ед. ч. Припадам от епилепсия: Мара има фного лоша болес снаожа а. Фчера а снайде настрет пате. Него три годин веке къ го снаожа. Снашло го код реката и паднал ф неа.
снишча – cщ. мн. ч. Сънища: Неколко ношчи веке фного лоши снишча гледам. Лоши снишча гледам, та да видим шо ле ке ме сполети. Петър ич не верува ф снишчата.
снопа – cщ. ж. р. Предната четвърт на заклано прасе: Заклайме гудето, та имаме фного сланина: два бута и две снопи. Къде Петровден ке нареджем ф тората снопа.
снъърна ми се – глг. Втръсна ми се: Снъърна ми се од дебела сланина. Снъърна му се од моруново масло.
coa – cщ. ж. р. мн. ч. – сой. Отвесна подпорка на страничната дъска на колата: Соата се направе од бука, за да е здрава. Една соа на колата се е строшила.
собране – cщ. ср. р. Събрание: Днескя имаше ф училишчето собране.
собрашчина – cщ. ж. р. Различни събрани неща: Вретишчето е пъно собрашчина: лен, въна, памук. Просяко е напънил пъна торба собрашчина: орис, леп, сирене, сланина.
совлак – cщ. м. р. Вид бурен, който се повива по другите растения. Цветът му е бял, фуниевиден: Нашата свиня фного яде совлак. Фного совлак се е повил по цветето.
согва – сщ. ж. р. Много голям чувал: Рекох ти да донесеш вретишче, па ти носиш таа согва. Напъних една согва въна.
соглет – cщ. м. р. Показ: Кенка си е облекла най-убавите дреи, кату ага к’иде на соглет. Момите одаа на орото на соглет. Не облачей се толкова убаво – не ке идеш на соглет!
согреби – cщ. мн. ч. Ситни пъпки по тялото, за които се вярва, че се явяват, когато човек нагази на място, дето е гребало куче с краката си: Детето има пришки по гърбо, та не знам краста ле е, согреби ле са.
соживувувам се– глг. Сдобрявам се: Нашата е лесна – скараме се, па се соживуваме. Митър и Петър ошче не се са соживували. Мама и кака се караа, ма па се соживуваа.
сой – cщ. м. р. Коляно. Род: Митър зе oт cой мома. Коце не е от сой, па от сой мома йска.
сокървица – cщ. ж. р. Гной смесен скръв: Од раната му тече сокървица.
солибръсница – с. ж. р. 1. Жена, която е във всяко гърне мерудия. 2. Бърза, небрежна жена: Таа солибръсница едно пусне, друго фане и нишчо не направе като шо требува. Надаш ле се да ти свърши работа таа солибръсница? Па таа солибръсница Яна се току бърка ф чужите работи.
солимен – cщ. м. р. Сублимат. Отрова: Той се отровил со солимен. Умрех веке от свекърва – ката ден ми е солимен на сърцето.
солимендра – cщ. ж. р. Несериозна жена: Таа солимендра се не свърта цал ден ф кашчи.
солудничеф (-ва, -во, -ви) – прл. Налудничав. Нервен. Смахнат: Тоа човек йе солудничеф, та си немай работа с него! Таа жена ми се чини нешчо солудничева.
сопангеси – нрч. На някъде си. Употребява се иронично: Вие откарахте таа работа къх сопангеси.
сопетиа – cщ. ж. р. Пречка. Спънка: Тава дете ми е голема сопетиа – се съм около него, та никаква работа не мога да фана. Пет души сме ф една одая, та е една сопетиа!
сопинам – глг. Спъвам. Спъвам добитък. Преча: Къ си карах колата, настрет пате ме сопна едно големо дърво. Децата ме сопинаа, та не мога д’ида напак. Сопнах предните нозе на коне и го пуснах да пасе. Иди сопни и трита коня ф лювадата! Миле ме сопина, та не мога д’ида да жна.
сопирам – глг. Преча. Досаждам: Седни по-нанам, ке ми сопираш! Често одожам у вас, та може да ви сопирам. Таа кашча ми сопира да не мога да гледам планината.
сопнат и сопет (-а, -о, -и) – прч. Спънат (за добитък). Свързан: Нашиа кон йе сопнат на полената. Сопет съм од децата, та не мога д’ида напак.
сопне – cщ. ж. р. Спънка: Кон бес сопне бега. Децата ми са сопне, та не мога д’ида на кяр.
сопoлaрка – cщ. ж. р. – Кърпа за нос: Дей сопoлaрката да ти а испера. Оти си вързал ф сопoлaрката тиа сливи?
сопра – cщ. ж. р. Пречка: Сейкой ден децата им са дома, та ни са голема сопра. Прибери си веке од дома кравата, ке ми е сопра. (Вж. сопирам).
сорепица – cщ. ж. р. Избухлив човек. Крамолник. Зъл човек: Каква сорепица бил тоа Коце – като се орне къх мене с едни лоши думи! Од Мара по-голема сорепица нема – една да и кажеш, тиа сто ке ти каже. Не закачей се с таа сорепица, ке ке те затрупа з думи!
соса – глг. (безличен) сег. вр. ед. ч. Стигне. Задоволи: Ке ве соса ле тава вино? Лебо не соса, еми вино ни не стигна. Тоа леп не ке го соса него. Не може го соса богатството од башча му. Ке ве сосаа ле тиа ябуки? Крушите не ке не cоcaa.
сосек – cщ. м. р. Хамбар: Напъних еден сосек пченица. Сосеко ни е пън царевина.
сосипашчина – cщ. ж. р. Объркано, сплетено нещо: Тава пасмо каквато е сосипашчина – не ке можем да го оправим. Оти напри тиа конци такваа сосипашчина?
сосипувам – глг. Обърквам, сплитам конци: Сосипах пасмото, та сега къ кю го оправе, не знам!
соспа – cщ. ж. р. Пряспа: Децата валаа соспи от снек на дворо. Таа зима ф Перин една соспа е затрупала двамина люде.
сосугрен (-а, -о, -и) – прл. Набръчкан: На баба ѝ е сосем сосугрен образо. Сосугрени му са ръцете.
сосугрувам – глг. Набръчквам: На старите люде им се сосугрува образо. На Тоше му се е сосугрил врато.
сотра – cщ. ж. р. Зла съдба. Мор: Каква би таа сотра – две деца му умреа ф една неделе! Голема сотра дойде за кокошките – сичките исслекнаа. Употребява се често и за очудване: Ай сотра, дека ле съм турила па я метлата! Ай църна сотра, къ кю ида сами на нивата!
софалькя – cщ. ж. р. Сновалка: Мета софалькята и тче.
софпавам – глг. Натиквам. Напълвам. Ям много: Софпавам въна фо вретишче. Той софпа (изяде) голезмо парче гореш леп.
софпар – cщ. м. р. Който много яде. Ястач: Тоа Коце е голем софпар – цал самун изеде наеднаш.
спалькям – глг. Намирам скрито нещо: Петър се беше скрил ф поднико, ма го спалькях. Потраси го, може да го спалькяш некъде!
спетръам – глг. Припечеля. Добия: Той спетръа накоа и друга пара и си купи вол. И Злата си спетръа детенце. Ти гледай да не спетръаш некоа болес!
спийнувам се – глг. Свивам се: Гайдата се спийна. Чичо Тоше засиромаше, та и коремо му се спийна. Бучнах с егла надуениа меур и той се спийна.
сполей. – Благодаря. Употребява се с дателен падеж: Сполей Богу. Сполей му. Сполей му на Митър. Сполей и. Сполей ти, боже. Сполей ти, бабо. Сполей и на макя ти. Сполей ви, ке ме прибрахте у вас.
спонте – cщ. ср. р. Набит човек. Дебел човек: Не бори се с тава спонте – не ке мож да му надвиеш! Какво спонте стана па тоа Тоше!
споредник – cщ. м. р. Две една до друга бримки в нищелка: Дето е вденато споредник, платното е лошо.
спотиа ме (те, го, я; не, ве, и) – глг. Сполетя ме (зло): Шо ле го е спотиало, та е такоф уилен! (Вж. уилен). Мара я е спотиало големо зло.
спотичем (спотичеш, спотиче) – глг. Изпречвам се пред някого и му преча: Детето ме спотиче, та не мога да мета. Тава куче спотиче коне, та не може да върви бърже. Маани се не спотичей го, нека оре по-бърже!
спреш – cщ. ж. р. Вид растение, чиито корени се употребяват за цяр: Дедо Ласко ке лекува кравата со спреш.
сприпет (а, о, и) – прл. Стегнат. Тесен. Притеснен: Обушчата ми са сприпети, та не мога бъpже да оде. Сприпет съм да изора цалата нива до довечера. Фнозина сме ф таа кашча, та ни е фного сприпето.
сприпинам – глг. Карам да бърза. Стягам: К’ида да го сприпна да ми закърпи по бърже обушчата. Иди сприпни oрaчe дa ope по-бърже! Сприпни коне да върви по-бърже!
сприпляк – cщ. м. р. Усилена работа: Пред Велиден секой ми носи да му сошиа нешчо, та е голем сприпляк. Па ти ф тоа ле сприпляк идеш да ти кроа дреа?
сприпушчам – глг. Тичам (за кон). Препускам: Коне сприпушча по полената. Войниците сприпушчаа коньето крей селото. Сприпусни коне, бре! Митър сприпушча едно магаре.
спушчало – cщ. ср. р. Бразда по стръмен баир в гора, по която се спущат трупи: Не стой близу до спушчалото, ке некое дърво ке те утрепе! По тава спушчало днескя спуснаа фного трупе.
срамем се (срамеш се, сраме се) – глг. Почитам. Уважавам: Бабо Яно, сраме ле ти се ошче невестата, ели се пресрами веке? Фного ни е убава невестата – сраме се на старите. Чирак си, срамей се на терзиата да те не испади. Срамем му се.
срешчикаво – нрч. Негладко: Маче да риндосам таа даска, ма фного срешчикаво върви, не ке може да се измазни. Таа работа върви фного срешчикаво.
срове (срдвиш, срови) – глг. Съборя: Митреве cи cровиа кашчата. Срових полетелиа дзит. Болеста ме срови фного.
сръндак – cщ. м. р. Мъжка сърна: Убили са еден сръндак. Ядох месо от сръндак.
ставяло – cщ. ср. р. Лост за спиране на воденица да не меле: Подгонил го с воденичното ставяло.
стага – cщ. ж. р. мн. ч. – стаги. Връзки на цедилка: Едната стага на цадилката се е скъсала. Здрави ле са стагите на цадилката? Оплетох здрави стаги на цадилката.
станалцки – нрч. Стоешком: Ти ядяш станалцки.
становит камен – cщ. м. р. Голям неподвижен камък, врасъл в земята: Тоа становит камен не можете да го помръднете.
стаписувам се – глг. Връщам се назад заднешком: По тесната улица се зададоа конье, та воловето се стаписаа.
стапица – cщ. ж. р. Капан: Лесица се е фанала на стапицата.
старец – cщ. м. р. Вид свинска луканка, напълнена в стомаха на прасето: Днеска ядохъ старец с леп. Нашиа старец не е убаф, солен йе. Две свинье заклайме, два старца нафпайме.
старина – cщ. ж. р. Наследство от деди и прадеди: Петър йе здръжен, оти има старина, а не кату мене – сичко одново.
староковец – cщ. м. р. Стар дядо: Вашиа староковец ошче може да оре.
староковица – cщ. ж. р. Стара баба. Стара ракитова пръчка за плетене на кош: Вашата староковица ошче може да праши. От староковици се оплита по здраф кошер.
старцки – нрч. Мъжки. Здраво. Като опитни стари хора: Митре, айда ние с тебе да грабнем по-старцки косите! Таа работа не е за деца, ми дей да а зафанем ние старцки!
статива – cщ. ж. р. Забити две отвесни пръчки, на които е препречена хоризонтално трета: Децата са наприли статива и а прескачаа. Не мога да прескоче толкова висока статива.
стега – cщ. ж. р. Дисциплина: Ти, Митре, у вас немаш никаква стега, ма ф казармата ке видиш стега що се вика. Сино му нема стега от кашчи, затава е толкова лош.
стегнашчина – cщ. ж. р. Скъперник: Толкова кошули има, ма ле е стегнашчина – не ке да даде барем една дрипава на тоа просяк. Таа стегнашчина Петър не дава на кучето кокал.
стежар – cщ. м. р. Стожер: Коньето ф армане върта окол стежаро.
стелькя – cщ. ж. р. Стоялка. (Дървено кошче, в което стои право непроходило дете): Тури детето ф стелькята, па ти земи да предеш!
стивасар – cщ. м. р. Дръндар. Разпухвач на памук: Однеси памуко на стивасаре да го распра!
стивасарка – cщ. ж. р. Уред, с който стивасар разбива памук.
стивасувам – глг. 1. Разбивам памук със стивасарка. 2. Удрям: Имаме фного нестивасан памук, та днескя еден стивасар ке го стиваса сичкиа. Стиваса го с една тега по гърбо. Стивасах кучето с камен по главата.
стина (стинеш, стине) – глг. Изстудявам се: Остей горешчата вода на снего да стине! Виното стине ф кладенецо.
стичем (стичеш, стиче) – глг. Стъквам (огън): Стичем огине да ври гърнето. Иди стикни огине! Донесох дърва да стикна огине.
стойналцки – нрч. Вж. станалцки. Миле яде стойналцки.
стоешчика – cщ. ж. р. Неотсечено дърво в гората: Ф таа гора нема ни едно паднало дърво – се са стоешчики.
стока – cщ. ж. р. Добитък: Искарай стоката на паша. Вашата стока дека пасе?
столисувам – глг. Измайсторявам: Ке видиш како сандък ке ти столисам. Ке ми столиса еден сребърен пръстен, какофто никой нема.
столнина – cщ. ж. р. Столица (град): На нашата държава столнината е Софиа.
стокмувам – глг. Пресмятам: Виш стокми шо има да ти давам! Стокмих му годините – таман на педесе е. Стокми од войната до днескя колко годин са!
стопанясам – глг. Дето ида, там си остана: Отиде за вода и ошче го нема – стопаняса там. Ти дето идеш, там стопанясаш.
стопанясува – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Явяване на митично същество като стопанин: Кажуваа, ке на вашата нива има закопани пари, които са стопанясали. Кашча запустее ле, стопаняса.
сточен (-чна, -чно, -чни) – прл. Който има много стока (добитък): Чичо Юван йе фного сточен: дворо му е пън з говеда, кози, офци, конье.
страга – cщ. ж. р. Заградено място, през което минават овците една по една, за да ги дои овчарят: Сичките офци заминаа прес страгата, измъзохь и. Прекараа затворците еден по еден кату офци прес страга.
стран – cщ. ж. р. Сламки по ожъната нива: Некои люде касаа странта по нивото да си ранаа стоката.
страненица – cщ. ж. р. мн. ч. – страненици. Двете странични дъски на колата: Децата са седнали на странениците да се возаа, та може некое да падне.
стратор – cщ. м. р. Вид червено цвете.
страшило – cщ. ср. р. Много сташно: Ношческя в гората беше страшило: даш, гърмеш, светкавици, грат. Кажуваа, кe ако се зафане па война, страшило ке е. Па ке се разбърка дунята – страшило иде.
стрeдонос – cщ. м. р. По-нисък баир между два по-високи: Ти застани с пушката горе на стрeдонозо и чекай да замине зеяк!
стрeдорек – cщ. м. р. Място в полето между две реки: Нашата лювада е долу ф стредоречко.
стрeдульня – сщ. ж. р. Сърцевина: Стредулькята от карпузо ке е мене. Таа краставица има фного стредулькя. Изаш стредулькята на кажело, па другото здроби!
стреле ме (те, го, я; не, ве, и) – глг. Боли ме силно. (Вж. штрезка ме): Зап ме стреле, та не мога да заспа. Цала нощ ме стреле увото.
стрелечка – cщ. ж. р. Голям огън, който децата палят вън от селото на сирни заговезни.
стреше – cщ. ср. р. Необитаема къща, почнала да се събаря. Човек с голяма рошава коса: Крей селото има едно стреше, ф което ношкя буа буo. Там ф ондва стреше никой не живи. За тебе гребен нема ле, бре Митре, ми си такова стреше?
стрик – cщ. м. р. Сезон за стригане на офците. Стрижба: Стриг дойде, ке стрижем офците. Утре ке имаме стрик на овните. Иронично: Той ке ти плати на свинцки стрик.
стригол – cщ. м. р. Ниско остригано дете с остра коса. Прасе с остри косми: Кой е наприл Ванчо такоф стригол? Къде ке го водиш тоа стригол? Ние тоа стригол ке раниме за сланина.
стрица – cщ. ж. р. Название, което дава невеста на зълва и на по-млади моми: Наша стрица тче. Стрица Мара преде. Стрица Кенка спи. Къде к’идеш, стрице? Ай д’идем на вода, стрице Ленко!
стрици-пици – cщ. мн. ч. Детски играчки: панички, гърненца, поднички, лъжички. Детска игра: Децата си играа на дворо со стрици-пици. Дейца, идеaтe играйте стрици-пици! Преносно: Вашата работа излезе на страци-пици (иронично).
стругнувам и стругна – глг. Измайсторявам: Дулгерето им стругнаа фного убава кашча. (Вж. столисувам).
стругнувам се и стругна се – глг. Затичвам. Хуквам: Офците се стругнаа по баире. Митър се стругна да гони Петър.
стружичка – cщ. ж. р. Малка плочка от камък: Той ме удри с една стружичка по главата.
стръвен (-вна, -вно, -вни) – прл. 1. Стръмен. 2. Лаком за хубаво ядене: Стръвен йе баире. Брат ми е фного стръвен за мет. Нашата невеста е яко стръвна за баница.
стръвльо – cщ. м. р. Лаком за хубаво ядене: Тоа стръвльо не яде шчо било. Па тоа ле стръвльо найде за слуга? Той сичко ке ти остърви.
стръвла – cщ. ж. р. Лакома за хубаво ядене: Убава стръвла ни довлевче сино ф кашчи! Нашата стръвла изедe cичкаа мет.
стръвни – сщ. мн. ч. Лакомства. Разни сладки неща: Той не яде шчо било, той се стръвни траси. Нему му дей стръвни: той друго не яде. (Ед. ч. – стръвно: Медо не е наядок – той е стръвно).
студеняк – cщ. м. р. Човек със студено сърце: Тоа студеняк никога не е заплакувал. Какофто студеняк йе па вашата невеста!
стърве (стървиш, стърви) – глг. Ям лакомства. Ям скришно нещо хубаво: Оти си не ручеш дома, ми одиш по гостилниците да стървиш? Ти, Маро, си стървела днескя – медо е изеден до капка. Ленка се е скрила да стърви баница. Петър йе остървел сичката алва. Оти бре, остърве сиренето?
стъpвoлина – cщ. ж. р. Нещо сладко. Лакомство: Митър си арчи парите повекето за стъpвoлина. Земи яш леп, бре, немой току траси стъpвoлина!
суалнувам се – глг. Засилвам се. Стягам се: Наближи Велиден, и той се суална да си напрей нова дреа. Ленка се суална да преде за дарове. Людетo ce cуалнаа да садаа тополи по лювадето.
суар – cщ. м. р. Изсъхнало стоящо дърво в гората.
суач – cщ. м. р. Гора от сухи дървета: Таа гора стана суач слет пожаре.
сугра – cщ. ж. р. Гънка: Фного са сугрите на тоа сукман.
сугре (сугриш, сугри) – глг. Правя сугри: Сега ке сугре на Мара фустане. Земи да сугриш ръкаво! Ке ти насугре ръкавето на кошулета. Ти ле ке ми насугриш фустане?
судишче – cщ. ср. р. Мъка. Тегло: И моето судишче не е малко: да изметеш, да измиеш, да испереш, да месиш, да зготвиш, стока да гледаш. Големо ѝ е судишчето – сички ф кашчи са рукнали протиф неа.
судна-мака – сщ. ж. р. Голяма мъка: На судна-мака ме тури, дорде му плате козата. На судна-мака се тури да даде шчерката на тава момче. Тури се на судната-мака, дорде си купи ошч’ една лювада.
судясувам се – глг. Измъчвам се. Изтезавам се: Днеска се судясах од работа: имайме десет души жатваре и двамина косаче. Петър се судяса од работа – ако не е на иран, на жътва е, на косене е.
сукя – cщ. ж. р. жена, която митка нагоре-надолу: Таа сукя е цал ден по селото. Къде си, мари суке, та цал ден те нема?
сулак – cщ. м. р. Човек, който работи повече с лявата ръка: Митър йе сулак – той фърле камен с левата рака.
сумнувам се – глг. Разпадам се. Стопявам се: Умрелиа се е сумнал веке в гробо. Туриш ле фо вода бучка заар, сумне се.
сумясувам се – глг. Дохожда ми на ум. Събирам си ума: Тепърва се сумясах за тава нешчо – сосем го бех забурил. Сумясай се, бре, зашчо вършиш таквиа лоши работи?
суоплиф (-ва, -во, -ви) – прл. Сух. Мършав: Тоше го гледаш такоф суоплиф, ма е фного як. Детето е суопливо, ма е фного здраво.
сура и бура. Множество: По шосето е сура и бура: люде, говеда, офци. Фчера на пазаре беше сура и бура, да не можеш да се разминеш. Сура и бура се стече да го посрещне.
суркам – глг. Карам да бърза: Цал ден ме сурка навам-нанам да му върше работа. Сурни го Митър д’иде до градо! Сурни детето д’иде да купи сол!
сурнувам се – глг. Затичвам се. Забързвам. Хуквам: Войници се сурнаа да го гонаа. Коньето се сурнаа да търче по лювадата. Сурни се по-бърже и ке го стигнеш! След ручок жатварето се сурнаа и до вечерта ожнаа нивата.
суровла – cщ. ж. р. Залъци хляб, запържени и поръсени със сирене, попарени с вряла вода и похлупени да се задушат: Не сам варила вечере, та ке вечереме суровла. Суровлата най-бърже станува.
суртук – cщ. м. р. Омразник. Негодник. Употребява се за обида: Не кю да ми водиш тоа суртук ф кашчи. Зашчо се водиш ти с тоа суртук? За тоа ле суртук ние готвим нашата мома?
сушигрепка – cщ. ж. р. Голям скъперник: Тоше каквато е сушигрепка – не оди ф цръква, за да не купи свеш.
сушка – cщ. ж. р. Част от смет: Ф чешата има сушка. Флезе ми сушка ф окото. Фо водата има сушка. Немму Петър му е сушка ф окото.
сушчаф (-ва, -во, -ви) – прл. Пълен със смет: Одаята не е метена, та е фного сушчава. И дворо е фного сушчаф. Тоа орис йе сушчаф.
сушчаве (сушчавиш, сушчави) – глг. Правя смет: Не касай книже ф одаята, ке сушчавиш. Трошиш ореси по чердако, та го сушчавиш. С таа слама Петър насушчави дворо. Насушчавила си чердако, земи го смети!
сушче – cщ. ср. р. (събир). Смет: Собери фо фараше сушчето! Фного сушче има ф одаята. Форизо има сушче. Изнесъл на пазаре да продава сушче-смети.
сциркувам – глг. Смачквам: Сциркай тава грозде и напрей благушка! Той седна врус крушите, та и сцирка. Затиснаа ме ф навалицата, та кеа ме сциркаа. Джасни детето от таа навалица, ке ке го сциркаа.
съба – cщ. ж. р. Стълба: Качи се по събата!
съп – cщ. м. р. Стълб: Потпрех се до еден съп.
сърдефце – cщ. ср. р. Иглата на сновалката, на която се надява цевта: Надени цафта на сърдефцето!
съркала – cщ. ж. р. Лют човек: Таа съркала не дава да му продумаш.
съркам – глг. Сърбам: Баба сърка кафе. Той сърка горешчо млеко.