Разложкият говор е български диалект, представител на западните рупски говори. Говори се предимно в разложката котловина. Гранични говори са гоцеделчевският от юг, самоковският и ихтиманският от север, бабяшкият от изток, благоевградският и петричкият от запад. Разложкия говор е колоритен и е ярък представител на богатството на българския език.

А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я

Някога, в българския език, всяка буква в азбуката имала свое име с определно значение. Например, А – „аз” (аз), Б – „буки” (букви), В – „веди” (знам), Г – „глаголи” (думи, говоря), Д – „добро” (доброта) … Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда ù.

Когато бъдат прочетени цялостно, буквите образуват послание:

“Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.

На съвременен български език посланието звучи така:

“Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“

*Българската азбука

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 855/863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век. Тя представлява гръцката азбука с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия – това са буквите б, ж, ч, ш, щ, ѧ, ѫ, ъ, ь, ѣ, ю, ѩ, ѭ. Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.