О
обесорувам се – глг. Отпущам се: Обесорил се е и нишчо не работи – чека на готово. Обесориа се яда и ране. А бре Митре, шо се си такъф обесорил? Айда върви на нивата!
обивъртам – глг. Обикалям: Ти шо ле току обивърташ дедо Митър – нешчо очекуваш од него. Ти шо ле обивърташ тоа човек, шо ле го лажеш? Обивъртай се около него – той ке ти нейде работа!
обиметам и обиметна (-тнеш, -тне) – глг. Подвивам и подшивам краищата на плат, да се не изнищва. Подшивам краища красиво: Обиметнах шаяко да се не истака. Обиметнах си кърпата. Колко убаво си е обиметнала Мара шамиата!
обиметнат (-а, -о, -и) – прч. Подшит по краищата да се не изнищва: Кърпата е обиметната. Платното е обиметнато.
обитичем (обитичеш, обитиче) – глг. Заобикалям. Сгащвам: Бързай да бегаме, ке аскер не обитиче! Фного деца го обитекоа, та западна.
облече – cщ. ж. р. Обвивка: Истребила си оризо, ма си остила фного зърна с oблeчи. Той си е наприл од весник облече на новата книга.
облукнал (-ла, -ло, -ли) – прч. Премалял: Цал ден не съм ял, та ми е облукнал коремо.
обримка – cщ. ж. р. Хайта. Хитрец. Употребява се иронично: И таа обримка не ке попадне лесно в затвор. Каква обримка е тоа Петър – саде да се допре до тебе, загуба имаш.
обрънда! Заповед да се развиват конете от стожера, когато вършеят: Kоце, айда кажи веке на коньето „обрънда” – завиа се веке.
обрас – cщ. м. р. Лице: Ленка е фного убава ф образо. Изледзоа ми брюки по образо. Какоф убаф обрас има па таа мома!
обугла – cщ. ж. р. Объркване. Угрижване: Остей го сега, кe e в голема обугла – башча му е умрелл! Два дни веке къ трасе загубената крава, та съм в голема обугла.
обуглен – (-а, -о, -и) – прч. Объркан. Огрижен: Фного съм обуглен ф работа, та некю мога да дойда у вас.
обуглувам се (и обуглувам) – глг. Обърквам се: Обуглих се со свадбата, та не можеах да свърше твоята работа. Тоа главеш те доста обугли тебе. Даш не обугли, та остийме нивата недожната. С представка с = з: Митър ме збугли, та не можеx д’ида ф цръква.
обяжам – глг. 1. Присвоявам. Отбивам. Не давам. 2. Насищам се: Имаше да ми дава десет гроша, даде ми осем – два ми обяде. Воденичере ми обяде една ока брашно. Той ми обяде една кошуле. Обядох се месо от телето.
обяжач – cщ. м. р. Който присвоява: Петър йе голем обяжач – не давай му пари на заем. Па тоа ле обяжач найде за ортак?
оваа – местоим. ж. р. Тази тук при мене: М. р. = ове; ср. р. = овова; мн. ч. = овиа. Таа там капа е твоя, а оваа ке моя. Тоа там вол йе твой, а две е мой. Тава там теле е твойе, а овова е мойе. Тиа там кози са ваши, а овиа са наши.
овошче – cщ. ср. р. (събират.) Овощие. Плодове. Овошки: Набрах си од гардината фного овошче: сливи, ябуки, круши. Пролет ке – сичкото овошче се е расцъфтело.
овошка – cщ. ж. р. Овощно дърво: В гардината имаме две тополи и осем овошки.
овъртувам – глг. Оцапвам. Оплесквам: Барах, кал, та си овъртех ръцете. Детето е газило по калта, та си е овъртело дреите. Детенцето се е овъртело, та ке го премене.
огаврен (-а, -о, -и) – прл. Оцапан. Оплескан: Детето е огаврено около устата. Не барай ми дреите, ке ръцете ти са огъврени!
огаврувам – глг. Оцапвам. Оплесквам: Барах месо, та си огаврих ръцете. Ти со шчо огаври тоа стол? Работниците ручева, та огавриа сичките съдове.
огасне – cщ. ж. р. Съкрушителен удар: Каквато огаснеа му готваа, неке може дума да продума! Лоша огаснеа ядоа – неке можаа да се свестаа веке.
огънувам – глг. Забавям се. Изгубвам време: Огинах на чешмата, та не можех да се върна бъpже. Ти огина в гардината, та друга работа не може да свършиш.
оглава – cщ. ж. р. Годеж. Вж. главеш: Ке се растури, чини ми се, оглавата на Коце.
оглавник – cщ. м. р. Годеник. Петър йе оглавник. Злата днеска ке посрешча оглавнико.
оглавница – cщ. ж. Годеница: Сега си оглавница, след десет дни си невеста. Злата е веке оглавница. Фного е убава оглавницата на Петър.
оглавувам – глг. Сгодявам. Вж. главе: Фчера оглавиа сино, а след еден месец ке оглаваа и шчерката. оградисиа – cщ. ж. р. Болест от оградисване (вж. оградисувам): Болен съм од оградисиа, а не од друго.
оградисувам – глг. Оградисвам: Не спи пот старо дърво, оти ке оградисаш! Злата е оградисала под орело, та макя и к’иде на врачка. Секъл дърво, та оградисал и му се свила ногата. Не флазей ф тоа пушчиняк да не оградисаш!
ограма – сщ. ж. р. Вж. оградисоа: Разболел се е од ограма.
огревишче – cщ. ср. р. Гориво. Огрев: Отсекох старата круша та зимоскя ке имаме убаво огревишче. Дъбовите дърва са убави за огреивишче.
огъвен (-а, -о, -и) – прл. Улисан. Зает: Днескя немойте ме траси: огъвен съм фного ф работа. Сега той е огъвен около свадбата на сино.
огъвувам се – глг. Улисвам се: Огъвих се ф работа, та не можех да дойда. Kоце се огъвил в жътва, та не можел да си продаде телето.
од амин века – нрч. Много отдавна: Такоф го знам я него од амин ве ка. Тоа бор йе тука од амин века.
одак – cщ. м. р. Който може много да ходи: Ти си одак – бъpже ке префърлиш планината. (Сърбин питал човек от Банско: Одак ли си, брате? А той му отговорил: Голем одак съм – за еден ден дойдох до тука).
одбързости – нрч. От бързане: Од бързости ли не зе леп, та цал ден ке гладува. Од бързости си забори капата.
одвека – нрч. Много отдавна: Тоа бор йе одвека на таа нива.
одвъгнувам – глг. Овлажнявам: Не дръж барут ф мокра торба, оти ке одвъгне. На влага кибрито одвъгнува.
одвърнувам се – глг. Омеквам: Времето се одвърна – нема веке оне стут.
одгаре ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им) – глг. Спори: Юван фного работи, ма йч му не одгаре ученето.
одгреа – нрч. Не те е грях: Одгреа, шо си фпрегнал тава слабо теле да оpе! Одгреа, шо си остил макя ти да гладува!
одгюжувам – глг. Размразявам: Водата ф котело е помръзнала, та го тури на огине да се одгожи! Помръзнали ти са цървулето, та и одгюжи на огине!
одденева – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Минава пладне: Оддена веке – не е толкова горешчо. Бързайте да работим, ке оддене! Лете одденее ле, горешчината спадне.
оддрагости – нрч. От драгост, от радост: Кату му дадох армагане, зе да рипа оддрагости. Злата се е оглавила, та оддрагости цал ден певе.
оддуа – cщ. ж. р. Пресита. Изобилие: Ако някой бели ябълки издълбоко, понеже има много, ще му кажат: „Е, тава е веке од оддуa”. Някой си има всякакви дрехи и поиска, например, и копринена риза, ще му кажат: „Тава веке е од оддуа”.
оден доден – нрч. Постоянно. Цял ден: Той за таа нива оден доден ми дрънка в главата. Оден доден си играа деца пред нашата порта.
одер – cщ. м. р. 1. Легло. 2. В горния край на нива няколко напречни бразди: Уних тройца спе на еден одер, саде Митър спи на друк одер. Митър си има мек одер. Маро, пусни водата да тече по одеро! По одеро съм насадила комбари.
одимам – глг. Захванах да имам. Сдобивам: Одимах си и я син. Ние скоро ке си одимаме теленце. И Митър си одима лювада. Петър си одима зек.
одзева – глг. III л. сег. вр. ед. ч. Зее малко: Маро, притвори вартата да не одзева! Остей пенджуро трошка да одзева! Портата ви одзеваше, та чужо куче се мушна у вас.
одлеком – нрч. Леко. Внимателно: Сложи вретишчето одлeкoм да се не натратаа ябуките! Затвори пенджуро одлеком да се не строши недкой джам!
одметнат (-а, -о, -и) – прч. от глагола одметнувам.
одметнувам и одмеатам – глг. Отварям заметната врата. (Вж. заметнувам): Одметни портата да излеза! Некой ме е заметнал, та ми одметни да излеза! Замини из нашата порта, та ако е заметната, одметни а! Той заметнува портата, я а одметам. Фчера ме беа заметнали, та нема кой да ми одметне. Вартата е одметната.
одмилости – нрч. От милост: Одмилости за макя му заплака. Од милости помогна на брат му да си згради кашча.
однекни – нрч. Завчера: Фчера ме не болеше глава, однекни ме болеше. Однекни бех кот Петър.
однесник – cщ. м. р. Вж. завейгор: Тоа однесник цал ден йе след мечкаре.
односем се (односиш се, односи се) – глг. Зазяпвам се. Увличам се: Той цал ден се односи по пазаре и нишчо си не купува. Яна се однесе ф мечката, та кеше а згази една кола. Митър се е однесъл ф книжето, та друга работа не побарува. Не е толкова смешно, па той се однесе от смех. Ага падна Яна, Коце се однесе от смех.
одонади – нрч. Оттатък. От другата страна: Замини одонади през реката да видиш шо има.
одоцневам – глг. Закъснявам: Сека вечер одоцневаш некъде. Ти одоцне дa нa сееш нивата. Одоцнеайме днескя с ручого.
одрезгавевам – глг. Пресипвам (за гласа): Днескя фного пех, та одрезгавеax. Детето одрезгаве от плачни. Одрезгавел си, оти фного рукаш след офците.
одумувам – глг. Говоря лошо зад гърба. Коря зад гръб: Петър саде одумува людето. Яна а фного одумуваа, та мачно ке се ожени.
одяди – нрч. От яд: Той кеше умре одяди, оти си загуби капата. Растрепери се одяди, ага му за ноже. Умира одяди, ага го превари некой.
ожега – глг. Опаря: Ожегох детето з горешча маша.
ожидам – глг. Очаквам: Кравата ожида за сено. Ожидам за мама да ми помогне. Ти нешчо ожидаш тука, види се чекаш некого.
ожмулувам – глг. Оронвам листа с ръце: Ожмулих лискята на ракитови пръчки за кошница.
ознобен (-а, -о, -и) – прч. Попарен от слана, Осланен: Цветето в гардината е ознобено. Царевината на нивата е ознобена. Преносно: Днескя съм ознобен од неговите думи. Сърцето ми е ознобено од нейните клетви.
ознобувам – глг. Осланявам: Сека година сланата ни ознобува пипере.
ознопка – cщ. ж. р. Ознобено нещо: пиперки, домати, грозде и др.: Tиа пиперки и фърли – ознопки са!
оздрувам се – глг. Дозрявам: Нека поседе ябуките ошче на дървото да се оздраа убаво.
ойда – cщ. ж. р. Хаимана. Лудeтина: Вашите не кя ти дада да се оглавиш за таа ойда. Маро мари, ти яко не друшкувай со Злата, с таа ойда!
окадувам – глг. Очернявам. Опушвам: Окадил се си кату циганин. Окадили сте стаята.
окапци – cщ. мн. ч. Остатък от вино или ракия в чаша: Тоа меенджиа собира окапците и па и продава. Той пие окапците на людето.
окапувам – глг. Опадам. Оцапвам: Сичките круши веке окапаа од дървото. Окапаа ми забите. Детето се окапа с млеко по градите. Окапахъ си дреата с кафе. Окапал се си от пети до глава.
окат (-а, -о, -и) – прл. Сочи: Окатиа водеше слепиа и просея по селата.
окатрен (-а, -о, -и) – прл. Оцапан: Окaтрени му са ръцете од мастило. Некой е барал дъската с нечисти раце, тa e oкaтрена.
окатрувам – глг. Оцапвам: Окaтрих си ръцете з боя. Не барай месото да си не окатриш ръцете! Детето се е окатрило около устата. Чувай се да си не окатриш дреите!
окачешчина – cщ. ж. р. Забъркване: Таа работа каквато е окачешчина, не може да ѝ се нейде крее.
оклепувам се – глг. Оцапвам се с кал: Глибаш навам-нанам, та си оклепуваш ногавиците. По тоа глиблиф пак се фного оклепах. Одих по мокра нива, та се оклепах.
оклечувам – глг. Отварям широко очи. Съживявам се: Той се е оклечил ф мене кату божигропцко пиле. Детенцето оздраве – оклечи се. Слет тоа даш нивите се оклечиа. Той се оклечи ф мене с едни страшни очи.
оклюсувам – глг. Увързвам: Оклюси убаво сеното на колата – сламка да не падне! Оклюсих убаво товаро на магарето. Преносно: Оклюсйа го убаво него ф таа работа.
окно – cщ. ср. р. Кръгла дупка. Кръгло петно. Кръг: Петреве пробиа на дзидо едно окно. Некой ме е полеал с лида, та имам окно на дреата. Чужа крава е опасла доста големо окно в нашата лювада. Некой ми е изрежал на кошулета с ножици едно окно. Тава окно на дреата е од мастило.
окрапневам – глг. Скъсявам се: На Ленка и фного окрапне космето. Детето порасте, та му окрапне кошулета. (Вж. крап).
окрепка – cщ. ж. р. Тояга, с която се закрепва кросното на стана: Стига ми бръбра, остей ме да тка, кe ако измъкна окрепката от кросното и те шибна по гърбо! Като го испаша с окрепката, да видиш бегане!
окреапувам се – глг. Уреждам се. Оправям се (в обратен смисъл): Окрепих се я с толкова борчове! Окрепи ме ти мене, кату ми зе сичко! Дори сега се окрепи Петър с таа умрешка! Окрепи се Митър – украли му са пет офци! (Вж. укаматисувам се).
окръснувам – глг. Съвземам се. Заяквам: Детенцето три дни къ се е родило – окръсна веке. Теленцето фчера се отели, ма окръсна веке.
окръшляк – cщ. м. р. Предмет с отчупена част: Лъжицата е строшена – зашчо ти е веке тоа окръшляк? Полупката на гърнето е станала веке окръшляк. Ти строши убавиа нош – фърли го сега тоа окръшляк!
окъцам – глг. Окълвам. Ожилвам. Окълцам. Изморявам. Бия: Врапчета окъцаа пченицата. Пчелите се расърдиа, та ме се окъцаа. Дете, мирувай, оти ке те окъцам з бой! Цал ден жнах, та се окъцах од работа. Митър го окъцаа з бой.
одкюхна (окюхнеш, окюхне) – глг. Клюмвам. Навеждам глава: На Митър му умре жената, та виш какъф окюхна.
олево – сщ. ср. р. По-долна аба: Зимно време с олево си кърпим чорапето. Клашник се направе од бело олево.
олемале – нрч. 1. Криво-ляво. Надве-натри. 2. Колко много: Я исках да ми изореш нивата убаво, па ти а си изорал олемале. Оздравех и я олемале. Наприйме си и ние олемале кашчица. Олемале е богат па Коце! Олемале е йтър па Юван! Олемале е убава па Мара!
олетевам – глг. Забавям се много. Изгубвам време: Мара отиде на вода и там си олете веке. Олетех по таа работа и па не можех да а свърше. Огинах, олетах на таа нива. (Вж. гина).
оломок – cщ. м. р. Голям комат хляб: Днескя е Велиден, та на говедаре ке дадем оломок. Ф cабота попо собира фного оломци на гробишчата.
олодувам – глг. Управям. Уреждам: Добре ке се оцани Ленка у Петреве, та а олюдиа, а инак беше цала просякина. Днескя фного работих в гардината, ама a oлюдих убаво. С друго значение: убаво гo oлюдиа Тоше – зеа му и двете ниви! Олюди ме ти мене – зе ми парите, а брашното ми не даде.
омажорувам – глг. Загазвам. Правя нещо лошо: Не собирай се с лоши дружина, ке па ке омажорите нешчо.
омайниче – cщ. ср. р. Вид биле.
омален (-лна, -лно, -лни) – прл. Много голям: Омална тега носи, та ке го е страх от куче! Омален си ергенин, та си игращ з децата! Омална си ти д’идеш, та прашчаш неа! Омална мечка видеax в гората, та не кю се оплаше!
оман – cщ. м. р. Вид билка.
омерен (-а, -о, -и) – прч. Приготвен: Нагласен: Водата е омерена да тече ф нивата. Коне е омерен за пак. Злата е омерена за дрото. Преносно: Убаво е омерен той – испъдили го са от кашчи! Омерен йе убаво Петър с тоа лош кон!
омерувам – глг. Приготвям. Глася: Кака се омеарува д’иде на орото. Омерих одаята за госте. Омеруваме се за свадба. Времето се омерува за даш. Омерувам д’ида на пазаре. Преносно: Убаво се омери той с таа болес! Омерила се е Мара с тоа сараошин маш!
омерфелувам – глг. Омърлушвам: Котката омерфели мишоко да не може да и бега. Месото падна ф пепело, та се омерфели.
омета се (ометеш се, омете се) – гл. Забързам: Той се омете и го стигна тоа чеc. Митър се омете да гони Петър. Какофто се е омел, той бърже ке го стигне.
омишле – cщ. ср. р. Намерение: Той омишле нема да ми върне парите. Вие омишле немате д’идете на бане.
омладувам – глг. Раждам дете: Фчера невестата-им йе омладила. Невеста Злата омлади днесия. Имаме си радос – снаата омлади.
омършалькя – cщ. ж. р. Първият ден след пост. Облажване: Свърши се посто – утре е омършалькя.
омяс – cщ. м. р. Физиономия: Тоа омяз го съм видувал некъде. По омязо ке го познееш, ке е лош човек. Леле какоф страшен омяс има!
омяшам – глг. Приличам: Мара фного омяша на макя ѝ. Ти омяшаш на дедо ти. Тава ич не омяша на свадба. Тоа човек ми омяша на турчин. Таа кашча омяша на плевне.
ондева – нрч. Наблизо: Срещнах ондева Мара з две cтoвни. Иди ондева да набереш троа коприва за чорба! Излезох ондева да посрещна кравата.
онодем (онодеш, оноде) – глг. Върша нещо: Утре ние ке онодеме – ке жнеме. Ти нешчо онодеш там – кърпиш. Ти какво онодеш там? Нишчо не онддем – искам да си набера круши.
опак (-а, -о, -и) – прл. Зъл (човек): Юван йе фного опак – бие децата, кара се. Къ ке угоди пуста Мара на таа опака свекърва! Опака снаа доведоа – со сички ф кашчи се е скарала. Фного им йе опако детето – цала нош реве.
опишкул – cщ. м. р. Коса заплетена само на една плитка: Тава момеченце е оплетено на опишкул. Колко ѝ е дък опишкуле!
оперпелен (-а, -о, -и) – прч. Овалян: Пресна риба се пържи оперпелена в брашно. Падна месото от скарата ф пепело, та е оперпелено.
оперпелувам – глг. Овалвам: Предсна риба се оперпели в брашно, тату се пържи. Детето се е търкалело ф песоко, та се е оперпелило. Месото падна ф пепело, та се оперпели.
опестено – нрч. Икономично. Спестене: Трошка ми е веке сеното, та фного опестено ране воловето. По-опестено греби мас от кюпо, оти бърже ке му се види дното!
опикасувам, опикасам – глг. Опитвам. Проверявам: Опикасувам го дали ке дойде с мене. Той опикасува въжето дали ке издържи. Ней-напреди му опикaсaй умо, тату зафашчай работо с него!
оплакнашчина – cщ. ж. р. Водно, постно, безвкусно ястие: Затворниците и ранаа с оплакнашчина. Каквато оплакнашчина си уготвила па ти за ручок!
оплешувам – глг. Оскубвам перушината на птица или козината на прасе: Оплеших една мисирка и две кокошки. Заколи гуденцето и го оплеши!
опливнувам – гл. Покривам се с течност: Нивата ни е опливнала фо вода. Я искам да пуснеш фного вода, та цалата лювада да опливне. Рибата е опливнала в зайтин.
опрашен (-а, -о, -и) – прч. Окопан: Нашата царевина е веке опрашена, и нашите кажли са опрашени. И трите ни ниви са веке опрашени. Големото лепишче е опрашено.
опрашувам – глг. Окопавам: Вашата царевина опрашихте ле а веке? Утре ке опрашим гардината. Опрашва веке кюкюне. Кога ке опрашите кажлите?
опрелагам се – глг. Облягам се. Доверявам се. Осланям се: Тебе се опрелагам – каквото напрейш ти, тава ке е. Ним се опреложих, та ке виде веке какво ке стане. Опреложете се на бога! Опрелагам се на Петър да ми свърши таа работа.
опсена и опсенешчина – cщ. ж. р. Омайване. Омагьосване: Та каква би таа пуста опсена, та ич не усетих къ ми измъкна жътицата! Тава, шо покажува тоа магесник, не е нистина, тава е опсена. С опсенешчина ми измъкна парите од джебо.
опсенувам – глг. Омайвам. Омагьосвам: Варди се от тоа човек: той ке те опсени и ке ти измъкне парите од джебо. Еден магесник извади мишок од едно йейце, ма тава не е нистина – той не опсени. Друк магесник не опсени, и ние гледайме къ си истака ширите из устата. Опсениа го Петър, та зе таа грозна мома.
опсит – cщ. м. р. Част от окръжността на колелото на селска кола: Опсидо на търкалото ми се строш. Мойте търкала са з букови опсиде. Едно търкало има шес опсида.
оптакам – глг. Обшивам краищата на дреха с гайтан: Оптaкaм доламата на Петър. Мара си опточи ръкавето.
опточен (-а, -е, -и) – прч. от глагола оптaкaм: Ръкавето му са опточени з гайтан.
опървой – нрч. От начало. За пръв път: Расплетох чорапо, та го заплетох опървой. Опървой флазем я ф таа кашча. Опървой видех таа мома на Велиден на орото.
орезало – cщ. ср. р. Последният остатък от основата, когато се изтъче платно: Мама ми плете чорапе од орезало. Дотках платното и го одрежах, ма големо орезало ми остана.
орементувам – глг. Измамвам. Ограбвам. Употребява се иронично: На Букурешкия мир България убаво a opeмeнтиа! Бейме ортаци с Петър, ма той ме убаво opeмeнти. Митър гo opeмeнтиа – изедоа му парите.
орнувам се – глг. Нахвърлям се: Попитах го да не ми е зел торбата, а той кату се орне къх мене – издума ми никакви думи! Сички се орнаа къх мене – не дадоа ми дума да продумам.
ортома – cщ. ж. р. Дебело въже: Напъних пъна кола сено – сега ке го овърза с ортомата.
ортосен (-сна, -сно, -сни) – прл. Спретнат. Пъргав. Сръчен: Имам две снаи: едната се е провлекла кату смола, а другата е ортосна и e нaпpила кашчата да ти е драго да си флезеш. Петър има ортосен син – за секаква работа го бива.
ортосиа – cщ. ж. р. Спретнатост. Пъргавост. Сръчност: Голема е ортосиата на таа невеаста – кашчата ѝ е светнала кату огледало.
ортосник – cщ. м. р. Който е ортосен: Ортосник йе ваш Коце – ф утрина ошче рано заработи.
ортосница – cщ. ж. р. Която е ортосна: Каква е ортосница па таа Мара – каквото побара, свърши го ней-убаво. Зехте си невеста ортосница, та ви нареди кашчата.
ортосувам се – глг. Освобождавам се от работа. Свършвам си работата: Ортосай се, та йела некой ден къде нас! Ако се ортосам, ке дойда. Ортосайме се веке и ние – прибрайме сичко от полето. Ортосайте-се, та йелате ф неделе на госте! Айда, ортосай се, та йела – ние ке те почекаме!
орфана – cщ. ж. р. Възрастна слугиня: Оцанийме си орфана, да може и да меси, и да уготви ручок, и да испере. Нашата орфана ке дойде утре да ви жне.
осил – cщ. м. р. 1. Жило. 2. Осил: Митре, пчела ме къцна на челото, виж дано извадиш осиле! Осата има по-лош осил от пчелата. Еден осил от пченичен клас ми се заби в гърлото.
осилчe – cщ. ср. р. Писец: Тава осилче фного убаво писува. Моето ослчe писува по-убаво от твоето.
оскундопцам – глг. Зaгaзя. Употребява се иронично: Таа зима го оскундопцах за дърва. Ти нишчо не работиш, ма през зимата ке го оскундопцаш за леп.
оскъркувам – глг. Подрязвам. Орязвам с ножици: Пискюлето на шамиата и оскър ках. Земи ножиците, та оскъркай тиа конци, шо се са провесили по кошулета!
оскърнев (-а, -о, -и) – прл. Възкисел. Приятно кисел: Таа ябука не е ни кисала, ни блага – оскърнева е. По ме аресува оскърнева ябука од блага. Ошче не е яко узрело гроздето – оскърнево е.
оскърток – cщ. м. р. мн. ч. – оскърци. Нарязани парцали за черга: Таа черга е наткана од оскърци. Кошулета ти се е веке яко здрала – остей а веке за оскърци! Две дрипави кошули срежах за оскърци. Ни еден оскърток ми не остана.
осливок – ст. м. р. Малък къс: Скроих кошулета и от платното остана саде еден осливок.
ослифче – cщ. ср. р. Слабо малко дете: Тава детенце фного боледува, та виш какво ослифче остана. Яко ви е слабо теленцето – какво е ослифче !
осмъртувам – глг. Пребивам с бой: Детето го осмъртувам з бой и па ме не слуша. Турци го осмъртиа з бой, та отиде на бане да се пари.
остейник – cщ. м. р. Разведен мъж: Тоа остейник иска пофторно да се жени. Мара се ожени за остейник.
остейница – cщ. ж. р. Парясница. Разведена жена: Митър барем вдовица да беше зел, па той зе остейница.
острък – cщ. м. р. Подвижно дете с остър поглед: Какъф острак йе вашето дете!
острок – cщ. м. р. Съковито дърво, което овчарят побива в егрека за закачалка. Дете, закачи сичко на острого, да не напреяа нешчо пакос кучетата. Лебо го закачих на острого.
отава – cщ. ж. р. Втората трева след първото окосване на ливадата: Фного сено пусна лювадата, а слет сеното – фного отава.
отаврувам се – глг. Успокоявам се: Детето едвам се отаври де не плаче. Фного се беше разядил, та дори сега се трошка oтaври.
отахнува – глг. III л. сег. вр. ед. ч. Утихва (болка). Престава да боли: Цала нош ме е болал зап, сега тронка отахна.
отаювам – глг. Вж. куне: Отай детето до не плаче! Отаях детето, не плаче веке. Отай тава куче да не лае.
отаювам се – глг. Омълчавам се. Смирявам се: Детето се отая – не плаче веке. Кучето се отая – не лае веке. Отай се, бре Митре, шо си отворил таа уста? Отайте се веке – стига песте! Отайте се, не думайте нишчо за него! Едно куче се е отаяло зад вартата. Отаяа се веке людето – не думаа нишчо за Тоше. С представки: с и за: Детето се стая – не плаче. Момите се нешчо затаяа – не пеяа.
отегарувам се – глг. Вкоравявам се и се свивам. Съпротивявам се: Пастрамата е исъхнала и се е отегарила кату цървул. Дък йе великево пос, та ни се кодже отегарй. Магарето се е отeгaрило пред мосто и не ке да върви. Виде ле, ке не може да надвиеш на Коце – отегари ти се. Отeгaри ни се таа нива – нема а ожнем до довечера.
отикнувам – глг. Онеправдавам: Бракята отикнаа сестра им – нишчо и не дадоа. Митър сосем си отикна сино – повеке помага на зете.
откъснатец – cщ. м. р. Човек, който се държи несериозно: Абре Петре, ти кату си такоф откъснатец пред момите, прет стари люде се дръш по-другояче! Не мога да си думам с такъф откъснатец.
откъснатица – cщ. ж. р. Вж. откъснатец: Не прилевга и па на Мара де е такваа откъснатица.
откъснашчина – cщ. ж. р. Несериозност: Не търпеа му се откъснашчините – начеси станува кату дете. Остей тиа откъснашчини, ми дей да си продумаме нешчо по-люцко!
откаснувам се – глг. Бивам несериозен: Не е убаво да се откаснуваш толкова пред людето. Стига се откаснува такоф, еми думай не шчо по за ф работа! Маро мари, мома си – немой се толкова откаснува!
откарабашувам – глг. Отрязвам много. Употребява се иронично: Той си откарабаши една голема фелиа леп и излезе. Откарабаших му едно големо парче сланина.
откос – cщ. м. р. Откос: Юнак си – фного големи откосе караш.
откъцам – глг. Отсичам: Откъцах върбата на дворо. Откъщай барем и тополата!
отокморувам се – глг. Укумвам се: Той се отокмори пред момата и нишчо и не продума.
отпанясувам – глг. Завършвам. Пропилявам: Ех, фчера отпанясах веке испито. Утре ке отпанясаме и жътвата. Петър отпаняса и двете люваде за ясте и пите. Я отпанясах веке ткането.
отпанясувам се – глг. Запътвам се. Тръгвам: Къде се си отпанясал па ти сами къхпланината? Петър се отпаняса па къх пазаре. Патниците се отпанясаа веке, такнаа. Употребява се иронично.
отпарапанувам – глг. Виж откарабашувам.
отпасувам – глг. Опропастявам: Ней-убавата крава си отпасох да си плате даваниата. С тиа лекове си отпасох детето. Не бутай го така – ке го отпасеш! Отпасоа човеко – бутнаа го од високо. Не флазей ф реката – силна е, та ке се отпасеш.
отпасувам се – глг. Опропастявам се: Не слазей по таа скала – ке се отпасеш. Юван се отпасе с таа кашча – фного скапо а купи. Той се отпасе с тава падане од дървото.
отпинам – глг. Отлоствам врата: А бре дете, ако е запната портата, иди а отпни, оти теко ти ошче не си е дошел. Отпни вартата да флезе Петър! Сака утрина отпинам портата да фледзе говедаре за кравата.
отпнат (-а, -о, -и) – прч. Отлостен: Вартата е отпната – флези! Ношно време не остевей вартата отпната!
отпраток – cщ. м. р. Подарък, който се изпраща другаде: Пратих на Миле ф Софиа отпраток. Ябуки и ореси му пратих отпраток.
отрашчам и отратувам – глг. Пресищам: Алва не може да се яде фного, оти отрашча бъpже. Фного е дебела мисирката, та бърже ке не отрати. Него го отрати търговцата с ягоди та а ости. Отрати ме жатвата таа година. Кутмач фного отрашча.
отрашам – глг. Одумвам. Говоря лошо за някого зад гърба му: Ти оти отрашаш Мара, ле ти е роднина? Миле ефного убаво момче, па фного го отрашаа. Откъ остана вдовица Кенка, фного за да а отрашаа людето.
отрашане – cщ. ср. р. Одумване: Ако искаш да чуеш отрашане, иди на некой женцки збор пред некоа порта!
отренторувам се – глг. Отпущам се. Вж, обесорувам се: Отрентори се човеко пре огине и нишчо не ке да работи. Той се отрентори да го рани дедо му.
отривам – глг. Отлагам. Вж. разламагам: Петър кеше иде да оре, па ошче отрива. Ти зашчо отриваш д’идеш на дърва?
отсвръкнувам – глг. Отскачам: Къ си цапех, една клечка отсръкна и право ф окото ми. Боян бутна Петър, та отсвръкна нейде си. Ветeр дуна, та капата-му отсвръкна фо водата.
отсебен (-а, о-, и-) – прч. Малко раздалечен: Дъските на масата са отсебени. Затвори убаво вартата – да не е отсебена!
отсебувам се – глг. Отпускам се малко. Разтварям се малко: дагите на бачвата се отсебиа, та тече. Вартата се отсеби – не прилега убаво. Отсеби трошка вартата да се познава, ке не е заключена. Стегни се троа – шо се си такоф отсебил?
отурем (отуреш, oтype) – глг. Подбивам. Онеправдавам: Ти йефтино продаваш лоша стока, та отуреш моята. Бракята отуриа сестрата – не дадоа ѝ никаков дел. Машчаата си гледа нейното дете, а заваренчето го отуре.
отфръндувам – глг. Оттърчавам. Употребява се иронично: За половина саат ке отфръндам на нивата. Миле отфрънда кату росен зеяк на пазаре.
отцвичувам се – глг. Утайвам се (за мътеница). Отделям цвика: Отцвичила се е матеницата – разбъркай я! Квасеното млеко се е отцвичило, оти е имало ф него вода.
отцекнувам – глг. Преставам да тека. Пресъхвам; Таа чешма секо лето отцекнува. Отцекна водата – не кю мога да наваде лено.
отегам – глг. Отлагам: Митър ошче отега да ми плати телето.
оддзвирувам се – глг. Отделям се и излизам отгоре (за течност): Зайтине се е оддзвирил фо водата. Не клати матеницата да се оддзвири цвиката! Ф квасеното млеко водата се е оддзвирила одгоре.
офръндос. Махай се: Петре, айда офръндос! Употребява се иронично.
офрачен (-чна, -чно, -чни) – прл. Спретнат. Стегнат: Тава момче къ се е пристегнало, какво е офрачно! Абре Митре, шо се си такъф отпуснал – не гледаш ле другаре ти какоф йе офрачен?
офръндувам – глг. Обувам и пристягам цървули: Миле, йела да те офръндам, ке и ти ке вървиш къх планината! Митър се офрънда и отиде в гората. Виш па тоа войник къ се е офръндал!
оцанувам – глг. Уславям слуга: Оцаних си аргатин за цала година. Оцаних едно дете да ми пасе кравата. Фчера оцаних нашето момече у едни люде в градо. Оцаних се у Петреве за шес месеца. Оцаниа го да им пасе офците едно лето за иляда гроша.
оцвръстувам – глг. Осигурявам: Купих си нива и оцвръстих писмото убаво. Таа работа а оцвръстийме убаво.
оцутра – нрч. Отзаран. Днес сутринта: Миле излезе оцутра и ошче го нема. Оцутра, ага изгреваше сънцето, я бех веке в гората. Зашчо не дойде ти оцутра дома?
оцуцорувам се – глг. Вж. oтрeнторувам се: Оцуцорил се е до огине и се грее.
очекарувам се – глг. Стоя с разтворени крака. Разкрачвам се. Съпротивявам се: Собери си нозете, шо се си такъф очекарил? Ф одаята се е очекарила една маса без покрифка. Миле се очекари и не даде да му земаа лювадата. Ако им се не очекариш, тиа сичко ке ти земаа.
очепка – с. ж. р. Частица, късче: Дей ми една очепка борина! Миле ядеше симит, та мене даде саде една очепка.
очепнувам – глг. Отчупвам малко. Отронвам малко: Очепни-ми сосем трошка лебец. Очепна ми сад две зърна грозде. Очепни ми две-три зърна царевина! Очепни с теслата тронка борина!
очовесно – нрч. Като на яве: Видех ф соне умрелия ми брат, който вървеаше с мене очовесно.
очуркувам – глг Отрошвам. Ощърбявам: Купих нова стовна, ма бърже а очуркаа децата. Децата очуркаа убавата паница.
очух – cщ. м. р. Втор баща: Милева макя се ожени пофторно, та сега Mиле си има очух. Чичо Петър не е асъл башча на Митър, той му е очух.
ошка – нрч. Омалително от ошче. Още малко: Дей ми ошка лебец! Сипи ми ошка винце ф чешата!