Н
на амине – нрч. В последния момент: Таман на амине дойдох – вие ке вървите веке. Таман на амине дойде и ти.
набарбуцувам се – глг. Затъвам в кал, вода: Сношча ф тевнината се набарбуцах ф една кал до колена. Ледо се спука, та се набарбуцах фо водата.
набаром – нрч. в тъмно: запали ламбата – оти седиш набаром ф одаята? Тевно е, та се качувам по събата набаром. Нема светило – иди в зимнико набаром да донесеш комбари! И тоа човек си прекара живoтo нaбaром.
набахтувам – глг. Вж. забахтувам: Набахтах голем кол в земята.
набивам – глг. 1. Набивам (бия). 2. Забивам. 3. Натъртвам. 4. Нахлувам: Фчера одих фного, та си набих ногата. През ношча айдуци набили ф кашчата им, та и обрали. Заптиетата здрле набиа дома и фана дома и фанаа брат ми. Набих дебел кол в земята.
набиешчина – cщ. ж. р. Натъртено и загноило място на ногата: Три дни одих пешак, та ми излеазе набиешчина на ногата. Не мога да оде – фного ме боли набиешчината.
набой – cщ. м. р. Отекло и загноило място на ногата, причинено от забит трън: Цала нош не съм спал од болика – вие ми се набой на ногата. Остана ф ногата малечко трънче, та сега ми се вие набой.
набусорувам се – глг. Намръщвам се. Нацупвам се. Готвя се да заплача (за дете): Какофто се е набусорил Юван, лесно не ке го рассмееш. Детето се е набусорило – ке заплаче.
набутолувам – глг. Обличам много дрехи. (Вж. натотолувам): Зиме я се фного набутолувам – чувам се од настинка. Шо си така набутолила детето да не може да мръдне?
набухтувам – глг. Натъпквам. Напълвам. Употребява се иронично: Той флезе в гардината и набухта една торба с круши. Я набухтах едно вретишче слама.
набърдило – cщ. ср. р. Част от стан, в която се поставя бърдото: Ако ти не требува твоето набърдило, дей ми го да истка шаяко. Нашето бърдо е ф набърдилото.
набърдица – cщ. ж. р. Регулатор на палешника в ралото, за да оpе по-плитко или по-дълбоко: Ей дете, тури набърдицата на по-горна дупка, да оре палешнико по-дибоко!
навабувам – глг. Примамвам. Вкарвам с примамка: Навабих свинята ф кочината с царевина. Наваби офците да флезаа ф егреко! Наваби кучето, та го затвори!
навалувам – глг. 1. Натъркалвам. Заразявам: Чувам се од Митър да ме не навали очоболь. Мара е крастава, та се чувай да те не навали. Еден дрипав човек седна до мене, та ме навали въшки. Навалей бачвата в зимнйко!
навам – нрч. Насам: Юване, йела навам да те виде! Докарай колата навам! Сички търчете навам! Навам иде фного аскер.
на врагата – нрч. На крайчеца: Юван беше сосем на врагата – ели да умре, ели да стане, ама стана. Истъркалей тоa камен навам, ке е на врагата да падне в дерето! Петревиа главеш йе на врагата – я стане, я не стане.
наврат-наглава – нрч. Криво-ляво. Както и да е. По що-защо: Свършийме а таа работа наврат-наглава. Спожениа го Тоше наврат-наглава.
навратувам – глг. Наклонявам. Надигам съд да пия: Mиле наврати чешата и я испи до капка. Еден другоселец, не видувал кафе, наврати филиджене наеднаш и си изгоре устата. Навратих бачвата да истече веке сичкото вино.
наврашчам – Глг. Наклонявам. Навеждам: Ако искаш да истече сичкото вино, наврати трошка бачвата! Наврашчам коритото да истече троа од водата.
наврашчам се – глг. Навеждам се. Наклонявам се. Повръщам се обратно (за рой пчели): Дървото се е навратило – ке падне. Днескя се рои еден кошер, ма пчелите се наврашчаа.
наврежам, навреде (навредиш, навреди) – глг. Докосвам болно място: Имам пана на ръката, та ме не барай, оти ке ме навредиш! Ох, ти ме навреди на болната нога!
навушче – cщ. ср. р. Навой. Пачавра: Фани с навушче тенджурата, да се не ожежеш! Фани перустиата с навушче, да се не оцърниш! Зави си нозете с навушча!
навъжувам се – глг. Нареждам се едно след друго: Виш по анаа патишка колко люде се са навъжили! Надвечер по тоа баир кату се навъжаа офци, кози, говеда.
нагаджорен (а, о, и) – прч. Надут. Не прилегнал: Ич ти не седи прилепена дреaта – нешчо е нагаджорена. Зашчо е така нагаджорен одеро – да не е легнал некои ф него?
нагаджорувам – глг. Натрупвам неша с разстояние помежду им: Ако искаш да накладеш убаф огин, не турей дървата едно до друго, еми и нагаджори! Нагаджори шумата да исахне по-бърже!
нагаморен (а, о, и) – прч. Подгърбен. Наведен. (Вж. гаморе се): На полеaнaтa e нагаморена една колипка од елови веки.
нагаморувам се – глг. Надигам се подгърбен. (Вж. гаморе се): Петър спевше, ма се нагомори да стане. Теленцето се нагамори да стане.
нагендрен (а, о, и) – прч. от глаг. нагендрувам.
нагендрувам – глг. Натруфям. Нагиздвам: Злата се е нагендрила кату на Велиден. Милтана а нагендриа за главеш. Петър се нагендри, оти к’иде на свадба (Вж. гендре се).
нагердзувам – глг. Вж. нагендрувам: Нагердзил се е с нови дреи.
нагръднувам – глг. Намразвам. Нахвърлям се. Нарочвам: Сички ф кашчи го са нагръднали и гледаа с лъжица вода да го удаваа. Юван доведе невеста, ма каквото а са нагръднали ф кашчи! Нагръдна я горката невеста, дори а не испъдиа.
нагужвен (-а, -о, -и) – прч. Свит (от студ): Фного ле ти е студено, та си нагужвен така?
нагужвувам се – глг. Свивам се (от студ): Толкова ле е студено, та се си такоф нагужвил? Слаби му са дреите, та виш къ се нагужви.
нагургушувам се – глг. Вж. нагужвувам се: Студено му е, та се е нагургушил.
нагърнувам – глг. Вж. Нагръднувам: В кашчи сички ме са нагърнали – искаа да ме испадаа.
надаволувам – глг. Сграбчвам. Обхващам: Фчера нашето куче надаволо еден просяк. Децата ме надаволиа на дворо да им дам алва. Легнах под едно дърво, та кату ме надаволаа мрафки.
надве – нрч. Съмнително: Надве е дали ке дойде. На Митър му е надве живото – фного е болен. Надве е моето пътуване. Надве ми е дали к’ида утре да ора.
надве-натри – нрч. Криво-ляво: Зготвих ручого надве-натри. Закърпих кошулета надве-натри.
наддавок – cщ. м. р. Прибавка. Притурка: Тури наддавок на кошулета да стане по-дъга! На таа даска иска да се тури наддавок. Ф таа песен има и наддавок.
наддаден (а, о, -и) – прч. Продължен. С прибавка. С притурка: Тава въже е наддадено. Таа даска е наддадена. Дреите останаа ненаддадени, оти нема со шчо да и наддавам.
надекувам – глг. Напълвам добре: Надекайме амбаре с царевина. Надеках едно вретишче ореси.
надзедзувам – глг. Натъпквам. Употребява се иронично: Митър йе надзедзал убаво колата сено. Надзедзаха тава вретишче пченица.
надничем (надничеш, надниче) – глг. Надничам: Надникни прос ключерката да видиш кой е фнетре! Той надниче на вартата и не ке да флезе. Саде надникнах ф цръква и си заминах. Надникнахъ од високиа връх надолу и ми се сви космето от страх.
на достигом – нрч. При настигане: На достигом му дадох торбата. Той върваше пред мене и я на достигом му рекох да те почека.
надрендорувам – глг. Тръгвам. Употребява се иронично: Баба надрендори къх цръква. Надрендорихте ле и вие къх пазаре?
надрендорувам се – глг. Готвя се да заплача: Детето па се е надрендорило да заплаче.
надренцолувам – глг. Накачвам с разни висулки: Па таа мома с какви висулки а са надренцолили! Шо се си такваа надренцолила с тиа обеци, синджирчета, жътички?
надръгнувам – глг. Обличам бързо, небрежно: Надръгнах панталоните и оттърчех за леп. Надръгни обушчата и търчи да го стигнеш!
надумци – cщ. мн. ч. Укори. Натяквания: Не кю да го срешна – не мога да му траа надумците. Туу, за една толкова малка работа – триста надумци!
надупувам се – глг. Навеждам се низко: Надупих се да пиа вода од изворо. Надупих се на масата да дремна. Надупи гърнето да истече сичко!
надурлувам се – глг. Нацупвам се. Правя дурла: Какофто се е надурлил Тоше – нешчо го са разядили. Гледай детето къ се надурли – ке заплаче.
надуфтувам – глг. Бия с юмрук някого по гърба. Напълвам: Детето строши стовната, ма убаво го надуфтах по гърбо. Надуфтай го, та да повни кога е крал ябуки! Фчера надуфтах една торба риби.
наева – нрч. Наяве: Не ф соне, бре – наева го видеах.
наежувам се – глг. Намръщвам се. Навъсвам се. Настръхвам: Па тоа Митър се е наежил кату Сечко. Тронка да го разядиш, наежи се.
нажабурикувам се – глг. Пълня си с течност устата: Нажабурикай се ракиа да ти замине зъбо! Я се нажабуриках пелин.
нажега – гл. нагорещя: Нажегох ютиата – земи глади!
наживам се – глг. Ям лакомо: Митър йе седнал на столо и се нажива сирене с леп. Утре ке наживаш сух леп. Кравата е флеазла в зимнйко и се нажива брашно.
наживе – прч. Приживе.
назгода – нрч. Удобно: Не ми е назгода д’ида у них днескя. Утре е назгода д’идем в гората, оти си немаме друга работа. Ако ти е назгода, прескочи до дома утре!
назиме се (назимиш се, назими се) – глг. Обхваща ме студ: Ринах снек по дворо, та се назимих. Газих по студена вода, та се съм назимил.
наидинете – нрч. На открито: Даш капе, па ти си легнал найдинете. Прострех дрешето наидинете. Не стой наидинете да те капе снего!
накапидроп – ст. м. р. Досаден човек: Петър какофто е накапидроп – очите ми да го не видаа! Бегай, немой слуша тоа накапидроп!
накапувам – глг. Опадам. Падам. Капвам: Накапаа фного ябуки од збуката. Накапа фного снек. Накапах му капки ф очите.
накапушувам се – глг. Надувам се. Големея се. Намръщвам се (за небето): Яна се шила с нови дреи, та ѝ се чини, ке кату неа друга нема. Каквото се е накапушило небото – ке има даш.
накараканчувам се – глг. Яхвам. Качвам се. Употребява се иронично: Коце се накараканчи на магарето. Сички се накараканчийме на една кола. Две деца се са накараканчили на една кобила и я сприпушчаа.
накасле – нрч. Не наистина: Я накасле му рекох да дойде, па той нистина дойде. Накасле биеш ти тава дете, затова не плаче. Я го чукнах накъсле, и той ревна да плаче.
накасленцки (а, -о, -и) – прл. Не истински: Тоа главеш йе накасленцки. Таа работа излеазе накасленцка. Не ке такова накасленцко ударно – удри го по-яко!
накаткувам се – глг. Справям се бавно: Айда, накатка ле се веке д’идеш да ореш? Накатка се веке и Митър да излезе.
накатосувам се – глг. Вж. накаткувам се: Кога ле ке се накатосаш и ти да излезеш! И Тоше се накатоса д’иде ф цръква.
накачешчина – cщ. ж. р. Прекомерно труфене: Не ке и такваа накачешчина по момите: гривни, обеци, гюрдане, пари по челото, пари по късмето, синджирчета, кръслета.
накачолувам – глг. Покривам. Натоварвам някого с работа: Иди накачоли пипере в гардината да го не озноби сланата! Накачолих се с една черга да ме не измокри даже. Накачолиа ме с една тешка работа. Накачолиа я да им пере дреите.
наклажам – глг. Напалвам огън: Чобането накладоа силен огин на полената. Наклади огин, та свари вечере! Къ кю наклада огин, кату нема дърва!
наклапатисувам – глг. Скърпвам: Ич се не надах за госте, ама па наклапатисах нешчо да и посрещна. Накараа го Митър да им раскаже една песен, която той а не знаеше яко, ама па анаклапатиса. – Продума ле вашето дете? – Зе веке да наклапатисува.
накльокотувам – Намествам. Вкарвам. Употребява се иронично: Накльокотих голем камен ф таа дупка. Рибата ми се излизна од ръцете и се накльокоти фо виро.
наклопотувам – глг. Намествам. Употребява се иронично: Митър се наклопоти зек ф таа кашча. Голема скала се открати и се наклопоти ф езарото.
накокорувам се – глг. Надувам се. Възгордявам се: Той спечели накоа пара, та се е накокорил – не дума се с него. Туриа го стражар, та се накокори повеке од министер.
накръкрувам се – глг. Попивам бавно: Нека тече водата цъла нош да се накръкре убаво нивата.
накуп – нрч. Наедно: И тройцата синове на дедо Петър живе накуп. Юван и Петър спе накуп.
накуткувам – глг. Приютявам. Настанявам: Квачката накутка пиленцата. Накуткай децата да си легнаа! Употребява се и с представка с: скуткаа се и Митреве ф нийна кашча.
накучувам – глг. Наклонявам (за мотика): Коваче накучи малко мотиката да не е толкова права, та да гребе по-убаво.
нaлaбуцувам – глг. Напълвам: Налабуцал си е устата мет. Той си е налaбуцал ръцете пена от сапун.
накъцам – глг. Накълцам. Нарежа: Накъцай месото с теслата! Накъцай ситни дърва за огине!
налетевам – глг. Оградисвам: Спах на полето пот старо дърво, та налетах – сви ми се ногата. Злата е налетела под нийната си стара круша, та са такнали по врачки.
налетешчина – cщ. ж. р. Ограма (болест): Болен йе од налетешчина.
намаувам се – глг. Натъпквам се. Навлизам. Натопявам. Набутвам. Напълвам. Употребява се иронично: Днескя се намаах месо. Фчера се намаах вино. Петър се намаа ф една чужа гардина. Биволицата се намаа ф реката. Намаах кучето ф еден вир. Намаах му една егла ф ногата. Намаах тендурата млеко.
наметнувам – глг. Натрапвам (мома): Ти фного се не собирай с таа мома, оти може и да ти а наметнаа. Видехте ле на Юван къ му наметнаа Милтана?
наметуша – cщ. ж. р. Натрапена мома: Ювън се ожени за наметуша.
намира – cщ. ж. р. Чейз: Ваша Мара готова ле е веке с намирата? Наша Злата има голема намира: алишча, черги, дреше, зглавници и фного нешчо ошче.
намирувам – глг. Приготовлявам: Намирийме веке Мара и сега е готова за свадба. Вие намирйхте ле вашата мома? Намирих си дърва за зимоскя. Той си намири дърва за три месеца. Намирих се за пак– утре ке върве. Намири ми парите за утре, ке ми фного требуваа! Момата им йе фного убаво намирена.
намърдувам се – глг. Влизам крадешком. Употребява се иронично: Едно дете се намърда ф Петревата гардина да краде ябуки. Коце се намърда в банета бес пари.
нана – cщ. ж. р. Стрина.
нанам – нрч. Нататък: Търчеаше нанам къх дървото! Секой ке умре, секой нанам върви, нанам ни е пате. Седни трошка по-нанам!
нанамце – нрч. (умалително). Нататък: Тръгни столо по-нанамце! Дей тй алвата по навамце, па ти седни по нанамце!
нанис – cщ. м. р. Гердан от жълтици: Откъснах си една жътица од нанизо да платиме царевото. Па таа невеста какоф убаф нанис има!
на пак – нрч. На гурбет. На печалба. В чужбина: Башча му отиде на пак да печели пари. На пак, се печелаа пари, а не тука. Иди, бре синко, и ти на пак да донесеш накоа пара! Брат ми си дойде от пак. Ага си дойде текю от пак, ке ми донесе армаган.
напалам – глг. Намирам. Употребява се иронично: Ех, какви дзвонйци напалах по тоа баир! Дека го напала Коце? Скрил се беше ф сламата и там го напалах.
напапушкувам се – глг. Нахранвам се добре: Сношчи на свадбата-се напапушках кату шо требува. Напапушках се баница до гуша. Употребява се иронично.
напашувам се – глг. Втъквам в пояса си. Въоръжавам се: Петър се напаша с нош, кама и пишчоф и отиде в планината. Митър се напаша и отиде да си спи код офците.
напетица – cщ. ж. р. Конте: Таа напетица не ке пристане да облече лоша дреа. И Митър йе напетица, ма и Мара е голема напетица.
напинам се – глг. Напъвам се: Напинам се да претъркалем тава дърво, ма не мога. Напни се повечко и ке го претъркалеш!
напкон – нрч. После. Сетне: Напкон ке дойда у вас. По напкон йела дома! По напкон кe pучеме.
наплат – cщ. м. р. Напаст. Неприятен посетител: Какофто наплат ни е тоа Петър – нема ден да не дойде дома. Голем наплат ни са тиа деца – научиа се се на нашиа двор да си играа. Голем наплат са тиа врапчета – искъцаа ни житото.
наплатка – cщ. ж. р. Вж. наплат.
наплатувам се – глг. Натрапвам се: Убав гос ни се наплати па нам – не мисли веке да си оди. Наплатиа се врапчета и искъцаа пченицата. Шурето ми се наплати да го гледам.
наплювам (за муха) – глг. Снасям (за муха) яйца: Остих месото независно и муите го са наплюли. Муи са наплюли раната на воло и сега е цръвясала.
наплювок – cщ. м. р. мн. ч. – наплюфци. Яйцата на муха: Фърли тава месо – пъно е наплюфци! Ни еден наплювок да не остане по месото.
напоешчина – cщ. ж. р. Убеждение. Придобивка: Знам я зашчо Юван дума лошо за пoпoвeтo – от книжeтo a има той таа напоешчина. Петър се кара с людето – од башча си е придобил такваа напоешчина. Коце никого не мари – од башча му и макя му е таа напдешчина.
на почек – нрч. На кредит. На вересия: Продай ми твое кон на почек. На почек нишчо не продавам.
направариа – cщ. ж. р. Жена специалистка по изработване на заклано в къщи прасе: Утре ке колем свинята, та баба Мара ке ни е направариа. Убава направариа йе баба Мара – какви убави старци и бабици направе тия!
направело – cщ. ср. р. Потребното да се направи нещо. Да напраа баница, ама нема направело!
напраскувам – глг. Забивам силно. Употребява се иронично: Напрасках еден пирон в дъската. Напръскай тоа кол в земята! Преносно значение: Напрасках се печено месо. Напрасках се баница.
на препрека – нрч. Спорно: Таа нива е на препрека: нито е моя, нито е негова. И воло ни е на препрека: ни мой, ни негоф.
напришчувам се – глг. Намръщвам се. Намусвам се: Развесели се и ти – шо се си такоф напришчил?
напредни – прл. мн. ч. Бъдещи: Айда наздраве, и напредни години весело!
напредница – cщ. ж. р. Аванс: Зех си од заплатата триста лева напредница. Даде ле ти чорбаджиата баре малко напредница?
напресек – нрч. Напреко: Немой върве по патишката, а удари напресек! Ако фанеш напресек, по-скоро ке стигнеш.
напръхнувам – глг. Напръхвам: Ошче есенескя наторих и изорах нивата, та сега слет тоа даш каква е напръхнала!
напутила – сщ. мн. ч. Обръчи оплетени с въже за ходене без потъване по дебел сняг: Фного е дебел снего – утре с напутила к’ида в гората. Човек с напутила не може да пропадне ф снек.
нарамок – cщ. м. р. Товар, който може да се носи на рамо: Донеси еден нарамок сено! Однесох му еден нарамок дърва.
нарамо – нрч. Без преносно средство. На рамо: Kе носе нарамо едно вретишче жто да се меле. Немам кола, тa cичката царевина я пренесох нарамо. Той си носи нарамо дърва од гората.
на рамушки – нрч. По риза. Без ръкави: Дойде лe пpолет, сублека се на рамушки и цало лето съм се на рамушки. Па Злата на рамушки отиде на орото! Мариниа фустан йе на рамушки. Соших на детето една дрешка на рамушки.
нарапувам – глг. Натрупвам (за сняг): Фного снек нарапа днескя. Ако нарапа снек, не кю йда в гората. На нашиа ученик му са нарапали седем двойки ф свидетелството.
наревнувам – глг. Пущам на произвол. Пущам много вода: Юван наревна коньето по чужите люваде. Даскало наревна веке децата за Божик. Наревнах сичката вода ф нашата лювада.
наредончувам – глг. Нареждам едно след друго: Десетина коня се са наредoнчили по патишката. Даскало наредoнчи децата да и води на расотка.
народица – cщ. ж. р. Далечен роднина: C Mитър сме нешчо народица, ама каква, и я не знам. Ние с тебе падаме народица – мой дедо и твоя баба са браточеде.
нарой – cщ. м. р. Почва образувана от отайката на придошла вода: Тоа крей на нивата е фного плодороден, оти е нарой. И на нашата нива долниа крей е нарой.
нарок. Употребява се с предлог на като наречие. На око: Зел ме е на нарок, та кой шо напрей, вика, ке съм я. Даскало ме е зел на нарок, та се двойки ми писува.
нарочувам – глг. Вземам на око (на нарок). Преследвам: Воловето са нарочили тава юнче, та дейма го гонаа. Овните са нарочили една офца, та пофторно а гонаа.
нарукувам – глг. Наругавам. Нападам: Наруках го и не ке стапи веке дома. Продумах му катго на човек, па той ме нарука. Ако искаш да ти не траси пари, нарукай го!
насважам – глг. Обаждам престъпления: Дей и мене от парите, ако искаш да те не насважам, ке и си украл. Ке те насваде, дете, на даскало, оти думаш лоши думи. Насвадих го на башча му, ке фчера беше пиян.
насважулькя – cщ. ж. р. Който насважа: Па тоа Петър каква е насважулькя! Коце е насважулькя – ке каже на макя ти, ке ти строши чешата.
насирче – cщ. ср. р. Дете родено след смъртта на баща си: Юван йе насирче – той се роди три медсеца след башчината му умрешка. И Мара е насирче – тия се роди пет месеца след умрешката на башча ѝ.
наскърцувам – глг. Натъпквам. Употребява се иронично: Наскърцах едно гърне костурета. Наскърцаа една голема кола сено. Наскърцах колата дърва.
настожувам – глг. Запазвам: Да ти купе ножле, ма знам, ке не ке го настожиш. Ни два дни не може да настожиш новата стовна. Нишчо не настожуваш и ти сичко губиш.
настрижувам се – глг. Щръква ми косата от вълнение. Настръхвам: Къ се настрижи котката, кату виде кучето! Вие оти така се сте настрижили – не бойте се, нема нишчо! Настрижи ми се космето ага видех мечката.
несугрен (а, -о, -и) – прл. Направен с гънки. Набръчкан: Маро мари, фного ти е насугрен фустане. Моята кошуле е с насугрени ръкаве. На таа жена и е веке насугрено челото.
насугрувам – глг. Правя гънки. Набръчквам: Насугрих фустане на Злата. На баба колко и се е насугрило челото! Насугрих ти ръкавето на кошулета.
натакнат (-а, -о, -и) – прч. Накичен с цветя: Мара е натъкната с яко убаво цвете. Натакнат йе со здравец.
натакнувам – глг. Накичвам с цветя: Злата се натакна и отиде на орото. Мара натакна сестра и с поледиче. Ти со шчо ке се натъкнеш?
нaтaпaлaдисувам – глг. Едвам изговарям: Наш Ванчо зе да натапаладисува веке некои думи. Той веке натапаладисува некои гръцки думи.
нaтeберувам – глг. Умирам. Употребява се иронично: Гледай да не натeбeриш некъде от стут. Сошчи еден пиян циганин натeбeри на пате.
натегарувам се – глг. Вкоравявам се и се свивам: Натопи цървулето да се раскиснаа, ке каквито се са натегарили! Ягнешкята кожа се натегари, та сега не мога да а развиа. Нека се огреe тоа човек, ке се е натегарил от стут.
натетлувам – глг. Замазвам. Запълвам: Пчелите са натеглали с клей дупките по кошеро. Когато ям месо, зъбите ми се натетлуваа.
натикол – cщ. м. р. Човек, който се навира: Тоа натикол на сух камен ке се нарани. Тоа ле натикол не ке си нейде работа? Коце какофто е натикол – и неканен оди на свадба.
натитик – нрч. На края: Дей чашата по-навам, оти е натитик, та ке падне. Не седай на тоа камен, ке е натитик, та ке паднеш в дерето.
натопорувам – глг. Вирвам. Надигам. Употребява се иронично: Детето се натопори да стане. Свинята е натопорила рилото.
натотолен (а, о, и) – прч. Облечен много: Лете е, па той е натотолен кату зиме. Таа мома е натотолена с фного дебело дреше.
натотолувам – глг. Обличам се дебело. Употребява се иронично: Таа невеста се е натотолила, та е станала кату бачва. Ти да видиш зиме Митър къ се натотолува!
натражувам – глг. Придавам лош дъх. Омирисвам: C тиа кожи натражихте кашчата. Натражил се си, та не мож да подушиш лошата меризма.
натрешчувам се – гл. Вглеждам се. Взирам се. Обръщам внимание: Еден стражар зе да се натрешчува на Митър. Тия зе да се натрешчува на моята черга – помисли, ке е нейна.
натръпнувам – глг. Овлажнявам: Комшиата е пушчал вода в лювадата, та и нашата царевина е натръпнала.
натура – cщ. ж. р. Вътрешност (на животно): Оплешийме свинята, па сега ке a распорем да извадим натурата. Моята болес йе ф коремо – натурата ми е болна.
натегам – глг. Ям без желание: Нема месо, та натегам сух леп. Утре ке натеагаме леп и сол.
на утик – нрч. На наклон: Таа яйва не задържа вода, оти е на утик.
нафпавам – глг. Натъпквам. Напълвам: Днаскя ке нафпавам сужуци. Нафпавам пиперки с орис. Нафпавам зглавница с перушина. Петър ошче се нафпава баница.
нафпаф – cщ. м. р. Пълнеж: Таа перушина за нафпаф ле а чуваш? Слама ле ке е нафпаво на зглавницата? Месото го чувам за нафпаф на сужуци.
нафрендувам – глг. Напълвам. Употребява се за присмех. Пословица: Първица манго да нафренда гашчите.
нафсулет – нрч. Не направо: Закови пирдне нафсулет! Заби кoлo в земята право, а не нафсулет! Не слазей по баире направо – слези навсулет!
нацивам – глг. Едвам набирам: В гардината пиперките ошче не са стигнали, та нацивах калко да накусим. Мачи да нациваш барем трешка зелени патлиджени!
нечикнувам се – глг. Забива ми се клечка в ръката, в ногата: Расцапувах с ноже борина, та се начекнах на пръсто. Начекнах се лошо на ногата. Зех да миа една даска, та се начекнах.
начеси – нрч. Понякога: Митър начеси се врашча пиян. Той начеси плаче, начеси се смее. Начеси ке го видиш седнал на сънце и чати книга.
начичкувам се – глг. Отрупвам се: Таа овошка се е начичкала с ябуки, та кой знее дали ке и одържи. Спах ф еден ан, та се начичках въшки.
начнашчина – cщ. ж. р. Болка в кръста: Петър йе болен од начнашчйна.
начнувам се и начинам се – глг. Навехвам си кръста: к’ида на бане да си лекувам кръсто – начнал се съм. Ти често се начинаш. Начех се, та не мога да оде. Начнах се та не мога да мръдна.
нащръкнувам – глг. Изправям се. Стърча: Нащръкнало му е космето кату на еш. Класовето са празни, та са нащръкнали на горе.
нашупувам се – глг. Настръхвам: Говедата нешчо се нашупуваа – усетили са дивяч.
нашуре – нрч. Незабелязано: Таен стражар вървеал след них нашуре и ѝ следил. Той беше седнал на друга маса и гледаше нашуре Юван и Коце. Мара гледаше нашуре Митър да види с коя си дума.
нашчувам – глг. Насъсквам куче: Чобанино нашчу кучето и то увапа човеко. Дете, не нашчувай кучето, оти ке му строше главата!
нашчукувам – глг. Насъсквам хора едни срещу други: Митър нашчукува Юван и Коце да се караа. Ти зашчо нашчукуваш тиа деца да се бияа?
нашчулок – cщ. м. р. мн. ч. – нашчулци. Кокили: Децата газаа с нашцулци по калта. (В гр. Мехомия има и глагол щукам за този случай: Децата щукаа по калта).
наядок – cщ. м. р. Наяждане. Нахранване: Тоа сужук йе саде за мезе, а не за наядок. Леп ми дейте, леп – симит не е наядок.
наятка – cщ. ж. р. Денят пред Сурва (Св. Василий, 13 януари): На наятката мама ке расточи баница.
не грее ме – глг. Не ми харесва: Ич ме не грее тоа главеш – той може скоро и да се растури. Не грее ме ф такова лошо време да одиш на лоф. Ич ме не грее тава буo, шо стъпа на нашиа оджек.
недовесен (сна, сно, сни) – прл. Безумен: Па вие дека найдохте таа недовесна снаа? Тава дете е недовесно, та се чувай од него! Тоа човек йе недовесен, та с него си немай яко работа!
недоод – cщ. м. р. Място отдето не ще се върнеш: Петър отиде къх недоот, къх Америка, отдето не ке се върне веке. Дедо му отиде къх недоот (т. е. умря).
недотупан (-а, -о, -и) – прл. Вж. Неддвесен: Той е недотупан, та може ти напрей пакос.
некю (некеш, неке) – глг. Не ща. Не искам: Некю тоа кон. Некю дойда у вас.
немитка – cщ. ж. р. Дъх (миризма) на немита бъчва: Не ти е убаво виното – мериса на немитка.
немош – cщ. ж. р. Митическо същество. Призрак: Bикаа ке ф таа запустела кашча има немош. Некаква немош той видува фсоне. Страх ме е да флеза ф тоа пушчиняк од немош. Викаа, ке и фо вашата изба има немош.
не свиди ми се – глг. Неприятно ми е: Некю дойда у вас, оти на макя ти ѝ се не свиди. Не свиди ми се да земеш ти по-голем дел. Не свиди им се да им заминуваш през нивата.
несврътка – cщ. ж. р. Неизвестно място: Дойде од несврътка и се засели ф нашето село. (Употребено е обидно).
несрекя – cщ. ж. р. Нещастие: Голема несрекя и сполете – умре башча им. Не беше малка и таа несрекя – да ни умре най-здравиа вол.
нетраежлиф (ва, во, ви) – прл. Натраен. Нетърпелив: Tиа ябуки са нетраежливи. Нетраежливите круши се яда, дорде са пресни. Митър йе фного нетраежлиф – кара се за нишчо нешчо.
нефелам – глг. Не струвам. Не съм добре: Настинал съм, та ич нефелам. Ти нешчо нефелаш тиа дни. Сиренето ти нефела. И твое леп нефела.
нефтех – глг. само в мин. св. вр. Не исках: Нефтех го за чирак. Ти нефтеа да месиш леп. Петър нефте Мара. Ти оти нефте да ручеш? Нефтеа да дойдаа фчера.
неца – cщ. ж. р. Буля. Жената на по-стар брат. Млада жена по-възрастна от лицето, което се обръща към нея: Имам си две неци: едната на големия брат, а другата на стредниа. Неца Мара днеска ке ни работи. Неца Петра Панева ми кажа три песни. Неца е болна. Неца си има дете.
никаквен (-а, -о, -и) – местоим. Никакъв: Никаквен човек не видеx в гората. Никаквено куче не лаеше. Никаквена Мара, ма какво убаво момче зе!
никахка – нрч. Никак. По никой начин: Mитър ни кахка неке да се види с Юван. Петър никахка неке таа мома. Башча му го неке никахка.
нискота – cщ. ж. р. Ниско нещо: Бива, бива ниска кашча, ма и такваа нискота не сам видувал. И съм нисок, ма и неговата нискота не е малка.
ниче (ничиш, ничи) – глг. Подлагам гърба си да стъпи на него някой: Я ке ти ниче, па ти мъчи да досегнеш некоа круша. Иска ти да ми ничиш, па я да се каче на дзидо.
нишам – глг. Друсам: Нишам детето, да не плаче. Нишай детето и то ке заспи! Не нишай така сливата – ке окапаа сичките сливи!
ногавица – cщ. ж. р. Крачул. Прашецът на ногата на пчела: Ногавиците на гашните ми са тесни. Пчелите имаа веке ногавици.
ножичка – cщ. ж. р. Кожена тясна каишка: Цървул се оплита с ножичка.
нокок – cщ. м. р. (С чл. нокоте. Мн. ч. – нофти). Нокът: Имам криф нокок на пръсто. Изрежах си нофтите. Боли ме нокоте. Котката има остри нофти.
нущpe (нущриш, нущри) – глг. Насилвам: Фного го нущрих да каже, ма нишчо ми не кажа.
нъм нишан – нрч. Никъде. Никакъв: По цалата гора трасих воло – нема го нъм нишан.