М
ма – съюз. Но. Ама: Питах го, ма той не одговори. Ма ти оти не пееш? Mа нашата крава не е болна. Боли го, ма не плаче.
магере – (магериш, магери) – глг. Върша нещо прикрито, тайно: Кажи и нам, що магериш там толкова време! Скрил се си ф одаята, та току магериш нешчо. Ти нешчо а току магериш таа дреа, та да видим каква ле ке стане.
маглосувам се – Махвам се. Пръждосвам се. Изчезвам: Митре, маглосай се некъде да те не гледам! Петър се маглоса некъде да си почина и од него. Маглосай некъде тава куче, ке не мога да заспа од него!
мазен (-зна, зно, -зни) – прл. Гладък: По мазен лет лесно се пада. Убаво риндосай дъската да стане мазна! Седнах на еден мазен камен.
мазне (мазниш, мазни) глг. Гладя. Изглаждам. Лъжа: Митър мазни дъската с риндето. Той мазни тегaта ж джам. Баба мазни детето по главата. Гледам, ке Петър ме мазни, ма се направем, ке го верувам. Ти оти така мазниш тоа човек, та му не кажеш дека му е коне? Употребява се и с представка из.
мазун – cщ. м. р. Желязо с дупка, на което се залоcтва вратата: Закови мазун на вартата, та да може да се запина! Запиналькята е дебела, та не флази ф мазуне.
майна (работа) – прл. Съмнителна. Неопределена: Тава си е майна работа – я стане, я не стане.
майсторе (майсториш, майстори) – глг. Изработвам майсторски. Работя добре: Петре, ошче ле майсториш колата? Коце ошче майстори – кацата.
майчиниа – cщ. ж. р. Наследство от майка: Големата нива ми е майчиниа.
мака – cщ. ж. р. Покъщнина. Имот: Заедно с кашчата ни изгоре сичката мака. Фного мака има дедо Тоше: ниве, люваде, офци, говеда. Той си продаде маката и бега некъде.
маледжеф (-ва, -во, -ви) – прл. Толкъв: Оти викаш, ке е малечко гъдето? – маледжеф йе кръвнак. Маледжева лювада си имаш, та искаш друга да купуваш. Маледжеф си маш, та ошче з децата си играш.
малига – cщ. ж. р. Луничка на лицето: Убава мома, ма да не ѝ са тиа малиги по челото. На Коце му викаа Шарко зарат малигите по образо. Фного грозно момче – косме цървено и малиги по образо.
малигаф (-ва, -во, -ви) – прл. Луничав. С малиги: Таа мома, ако не е малигава, ке е сосем убава, Коце се е метнал на дедо му – и той беше малигаф.
мамец – cщ. м. р. Кука, на която се поставя стръвта в стъпица (капан): Опни ми шарката и тури на мамецо орех, та дано се фане мишоко! Итър йе мишоко – не бара мамецо.
маня – cщ. ж. р. Болест по растенията: Таа година не ке се родаа фного костурета – фана и манята.
манга – cщ. ж. р. Особен човек: Каквато си манга – сичко знаеш. Па с таа леманга ке зафашчаш работа?
мангур – cщ. м. р. Опашка. Употребява се иронично: Кучето се уплаши – подви мангуре и бега. Петър подви мангуре нанекъде. Юван се е свил кату мангур.
мандам – глг. Бия. Употребява се иронично: Ювън го са мандали сношчи. Не оди вгорната махла, оти ке те мандаа.
мандрила – cщ. мн. ч. Мъде. Употребява се иронично: Испаднали му са мандрилата (добил херния).
маре – (мариш, мари) – глг. Зачитам. Почитам: Ти, Петре, ме ич не мариш. Я те маре, ми ти ме мене не мариш. Вие не марите суримасите, вие саде богатите марите.
мариа – cщ. ж. р. Стара бракувана овца, която не дава вече мляко: Касапино собра фного марии за месо. Не е убаво месото – од мариа йе.
мармарин – cщ. м. р. Човек хитрец, дяволит, сръчен: Тоа ле мармарин не ке се сфати, шо да одговори?
мартальозин – cщ. м. р. Тежък, мързелив човек: Разбуди го тоа мартальозин да стане веке д’иде на работа! Гледаш ле го тоа мартальозин къ се е провлекъл?
мартальоска – cщ. ж. р. Вж. мартальозин: Нека иде таа мартальоска да поработи троа!
мартиа – cщ. ж. р. Някакъв зъл дух: Надули те са мартиите да напрейш па некоа пакос. Кара те мартиата да ядеш па бой. Днескя не мога да го търпе Тоше – па го са надули мартиите.
масланеник – cщ. м. р. Нечиста дреха: Съблечи тоа масланеник да го испера Какофто масланeник ти е кошулета – къ ле не те е срам да а носиш!
масур – cщ. м. р. Царевичен мамул. Дебела дървена цев: Дай ми еден масур царевина да го испека! Фърлих два масура царевина на свинята. Детето е зело еден масур с прежа и го надува кату войничка буриа.
масурка или маулка – cщ. ж. р. Царевичен кочан без зърна: Немаме дърва, та масурки горим. Наприл йе затка на шишето од маулка. (Вж. лугне).
мативо – cщ. ср. р. Мляко за едно мътене: Собрах млеко за едно мативо.
матило – cщ. ср. р. Мътна течност: Сипи ми по-бистро вино – шо ми даваш тава матило? Слет тоа даш от чешмата тече матило. Испрах ти кошулета – ма каквото матило пусна!
матор – cщ. м. р. Едър стар брав. Главното корито на река: Ф нашите ярци има дваматора. На тоа матор съм турил голем дзвонец, оти е водич на стадото. Реката се е одбила од маторо и тече къх друга страна. Ф маторо на реката има големи камене.
маторица – cщ. ж. р. Стара едра свиня: Вашата маторица па се е опрасила.
мауриче – cщ. ср. р. Мъх по кожата: Абре Митре, ти ошче немаш мустаке – тава под носо ти е маурче. Па Злата какво мауриче има по ръцете!
маушина – cщ. ж. р. Пух: Оплешиха кокошката, ма фного маушина остана по неа та ке а обгоре з борина. Ти си оплешила гаската, ма виш колко маушина има по неа!
махлюкатин – (х-то едвам се чува) – cщ. м. р. Високо момче: Засрами се, бре Митре – не си дете веке, виш колек си махлюкатин! Нашиа махлюкатин ошче не е искарал говедата, ошче се повърта по дворо.
махлюкатка – cщ. ж. р. Високо момиче: Бърже израсте таа Милтана – виш каква махлюкатка стана!
махнат (та, то, ти) – прл. Придирчив. С недостатъци: Митър йе фного махнат – ти лесно не ке му угодиш. Фного ни е махната кравата – ем се не мъзе лесно, ем не яде сичко, ем рита.
махтерикам се – глг. Щурам се: Болна съм, та зорле се махтерикам по дворо. Гроздаре ошче се махтерика по селото.
маче (мачиш, мачи) – глг. Мъча. Мъча се: Той мъчи да изоре нивата до довечера. Ке маче да дойда у вас утре. Мачим да го накараме да се ожени, ма не ке. Мачете да свършите таа работа по-бърже! Мъчих да ожна нивата, ма не можех.
мачник (ница) – cщ. м. р. Измъчен човек: Тоа мачник две кашчи гледа. Кога ле е видеал па тоа мачник нова дреа! Таа мачница осем деца е изгледала.
машче – cщ. ср. р. Късо колче за едноименна детска игра: Дай тава колче да го изделам за машче! Моето машче е тешко, оти е буково. Деца, соберете се да играме машче! Деца играа машче на полената.
маюкам се – глг. Щурам се. (Вж. махтерикам се): Бабо Маро, ти ошче ле се маюкаш по гардината?
мая се – глг. Бавя се. Губя време: Работи по-бърже, бре Митре, шо се маеш? Ти, Kоце, саде се маеш и нишчо не вършиш.
мегер или мер: – Мегер не дойде ред да зема и я пушката! Мер ми се не помолиш и ти за нешчо, и я нема да ти дам. Мер д’ида и за Петър да го доведа у вас. Мегер си не купе и я пръстен, та да ми се не навдигаш толкова с твое. Мерне узрее и нашето грозде, та да не купувам от гроздape.
мекиш – cщ. м. р. Млада мека трева. Младо хубаво месо: Какофто мекиш найдоа коньето ф таа лювада – напасоа се убаво. Од ягнето на Митър се падна мекиш, па мене кокале.
мекомъза – прл. ж. р. Крава, която лесно си пуща млякото: Фного лесно мъза кравата – мекомъза е.
мекява – cщ. ж. р. Меко време през зимата, когато се топи снега: Па днескя каквато е мекява – даш капе, снего се топи.
мелешник – cщ. м. р. Подвижната част на мелица (бухалката).
мелица – cщ. ж. р. Уред с който се мъне лен: Искам да дойда да ви мна, ма немам мелица. – Ако, ти йела, ние имаме мелица.
мемкина – cщ. ж. р. Зърно от един вид фасул.
мемкини – cщ. мн. ч. Вид фасул: Родиа ни се сиви и бели мемкини. Белите мемкини се продаваа по-скъпо, оти са лицeлии.
менькяве (менькявиш, менькяви) – глг. Говоря провлечено и отекчително: Не мога да го траа тоа Юван, ага земе да менькяви!
менкям – глг. Вж. менькяве: Думай по-бърже – не менький такоф!
менькало – cщ. ср. р. Човек, който менькяви: Каквото менькяло е па таа Мара!
менте – cщ. ср. р. Дълга горна дреха без ръкави от аба или шаяк: Дедо Митър си облече ментето и отиде ф цръква.
мерда – cщ. ж. р. Пушка. Употребява се иронично: Петър товари мердата и отиде да гони мечката. Сношчи код офците кату гръмна с мердата – цалата гора екна!
мерджа – cщ. ж. р. Крава със жълто-червена кожа: Дете, откарай Мерджа да пасе ф лювадата!
мердже (мерджиш, мерджи) – глг. Налагам, бия с тояга. Употребява се иронично. Гледай оне орач, къ мерджи воло с остено.
меризлифче – cщ. ср. р. Бурен с приятна миризма: Откъснах си меризлифче да мерисам.
мерулиа – cщ. ж. р. Омара в Слънчев летен ден: Сънцето печеше силно, ага се искачийме на Елтепе, та не можейме да видим фного надалеко, оти имаше мерулиа. След даш мерулиа нема. Па днескя каква е мерулиа по полето!
мерфеле (мерфелиш, мерфели) – глг. Овалвам: Пресни риби ней-първо се мерфелaа в брашно, тату се пържаа. Митре, омерфели месото в брашно, тату го пържи! Гледай котката къ мерфели мишлето!
месариа – cщ. ж. р. Жена, която меси хляб: Ти, Маро, днескя не ке йдеш да жнеш – месариа ке си! Утре мама ке е месариа.
месилник – cщ. м. р. Вж. кутар: к’ида ф месилнико да месувам.
метаа – cщ. ж. р. Участие. Дял: И Митър има метаа ф таа лювада. Имаш ле нешчо метаа и ти в дукяне? И я имам метаа ф таа кашча.
метеам – глг. Участвувам. Имам дял: Ти метеаш ле ф тиа офци? Митър беше далеко, когато утрепайме тиа зейци, ма и той метеа ф них, оти па кучето е негово. Я си метеам на Тоше, та ке му се помоле за едно нешчо. Митър си метеа дома кату свой човек.
метеньгисувам – глг. Разбърквам: Маро, качи се горе, виш тиа деца шо ле метеньгисуваа по кашчата! Йонче, я не кю да довожаш девца да метеньгисувате по одайте.
меунка – cщ. ж. р. Мехур. Подутина: Удрих се на ръката, та виш каква меунка ми излезе. Тава детенце се е изгоило – кату меунка е станало.
мехлиа – cщ. ж. р. Проста обувка: За Велиден ке си купе нови мехлии. Десната мехлиа ми се здра. Купих на детето цървени мехлии.
мечок – cщ. м. р. Мъжка мечка: Утрепали са в гората еден мечок.
мешава – cщ. ж. р. Намеса. Участие: Вие се карате, вие си се управете – я немам мешава ф таа работа. Ич се не отфърлей – и ти имаш мешава ф тава нешчо!
мешка – cщ. ж. р. Място: Седна си на мешката. Злата се ожени на убава мешка. На таа каца не ѝ е тука мешката. Ядох алва на леп мешка. Пих вино на вода мешка. На убава мешка им йе селото.
ми – Ами: Ми ти немаш ле пари? Ми ти каше да дойдеш дома. Я му не думам, ми той ми дума. Ми ти ле му даде книгата? Той не ке леп, ми – сирене. Ми кога ми си дал пари?
мижарес (та, то, ти) – прл. Човек с малко тесни очи: Таа мома ич не е убава къде очите – мижареста е. Детето ѝ е яко мижаресто.
мижаркю – cщ. м. р. Мижарес човек. Употребява се иронично: Па Милтана за какофто мижаркю се е оглавила!
миже (мижиш, мижи) – глг. Затварям си очите: Който не ке да ме гледа, нека мижи! С представка с: Той смижна и умреа. Смижни с едното око!
мижешком – нрч. Със затворени очи: Той мижешком флезе код нас. Боле го очите, та мижешком яде.
миле – Ами нали: Миле немаш пари, къ ке купиш крава? Миле не му е така името? Миле и я ке седна тука? Миле немам волове – къ кю дра?
мире – (мириш, мири) – глг. Приготовлявам. Стягам: Mирим си дърва за замоскя. Мире се за далечен пак. Петър се мири д’иде в гората за дърва. Вие мирите ле ваша Мара? – Mирим я, мирим – сичко ѝ приготвийме веке, останува ошче една черга да и натчем. Примирих си дърва за цала зима.
митишар – cщ. м. р. Рак с мека нова черупка. Мързелив, неспособен човек: Улових саде еден рак – и той митишар. Тоа ле митишар си нашел да ти изоре нивата?
митишарес (-та, -то, -ти) – прл. Ленив, неспособен човек: Юван йе митишарес човек – не ке свърши таа работа. Таа жена е фного митишареста – зaтaва е толкова дрипава.
мица – Не пипай! Забрана към дете да не пипа: Йонче, мица, мица!
мишарка – cщ. ж. р. Стъпица (капан) за мишки: Опнах мишарката да фана мишоко.
мишигюл – cщ. м. р. Димитровче (цвете): Дойде есен – мишигюле се расцъфте.
мишок – cщ. м. р. Мишка. Мн. ч. – Мише. С чл. – Мишето: Котката улови мишок. Той си игра с мене кату котка с мишок. Фного мише има фо вашата кашча. Детска игра: Мишок оди по полица. Има игра „Слеп мишок“. Котката излови мишето.
младенце или младишче – cщ. ср. р. Новородено дете: Имаме си младенце – невестата роди фчера. Чистито ви младишче! К’ида у Ленкине да и чиститувам младишче.
младока – cщ. ж. р. Издънка от корена на старо дърво. Вж. братимка: Около старата слива са наникнали фного младоки.
млецне – cщ. ж. р. Плесница: Удар: Петър изеде една млецне од Юван.
млецкам – глг. Удрям плесница. Ке ти млеацна една, та дзвезди ке видиш пред очите.
млецканица – cщ. ж. р. Плесница: Залепи му една млецканица да не току бърбори!
мна – (мнеш, мне) глг. Мъна (лен): Днеска ке преда, утре ке мна. Ти кога ке мнеш лено? Употребява се и с представки: о, на, за, до: Омнах лено. Намнах пет кити. Од утре ке замна лено. Ти кога ке домнеш лено?
мнатариа – cщ. ж. р. жена, която мне лен: Утре Ленка ке ни е мнатариа. Днескя имаме пет мнaтарии.
мнате – cщ. ср. р. Мънене на лен: Мнатето е женцка работа. Утре к’ида на мнате.
молдованин – cщ. м. р. Човек висок и мързелив: Тоа молдованин какоф се е протегнал и никаква работа не пофашча!
момалендо – cщ. ср. р. Момище. Едра хубава мома: Тава момалеандо да може да го омъкне Петър! Виш Злата какво момалеандо стана!
момчерляк – cщ. м. р. Момче: Ти си пратил твое момчерляк да оре.
моравица – cщ. ж. р. Кюстендилска слива: Набери ми трошка од вашите моравици!
мостица – cщ. ж. р. Мостче от една дъска: Еден по еден заминете по мостицата да а не превиете, та да паднете в реката!
мотаница – cщ. ж. р. Бъркотия: Секой ден йе такваа мотаница прет кметството.
мотикач – cщ. м. р. Търнокоп без задната част: Таа пръс йе твърда, та по-лесно ке се копа с мотикач отколкото с мотика.
мотка – сщ. ж. р. Възрастно момиче. Подевка. Употребява се иронично: Мари Лено, голема мотка си веке – не прилега ти з були да си играш! На таа мотка и дейте веке урка!
мотрун – cщ. м. р. Вид круша. Намръщен и мълчалив човек: Висок мотрун имаме в гардината, та мачно ке си откъснеш мoтpун. Па тоа Юван какоф йе мотрун – никога не го съм видел да се засмее! И той е мoтpун и жена му е мотрун.
мотрунес (та, -то, -ти) – прл. Намръщен и мълчалив: И Злата e мoтpунеста и мъже ѝ e мoтpунес – собрали се са и двата мотрунести.
моч – cщ. м. р. Пикоч. С член – моче: Фного е жът моче на детето – болно е. Чергата е мокра од моч.
мочем сe (мочеш се, моче се) – глг. Пикая: Пот старо дърво се не мочей! Слези на дворо да се мочеш. Моче ми се. Оти се мочеш тука? Я к’ида да се мочем на дворо.
мрежаво – нрч. Мъгляво. Смътно: Мрежaво ми е пред очите – не можех да познаа Петър.
мреже (мреaжиш, мрежи) – глг. Заличавам: Зашч мрежиш написаното? Таа гума фного убаво мрежи. Употребява се и с представка за: Тава шо си писал ф писмото за пиянство, замрежи го! Писал бех и твоето име, ма го замрежих. Мене ме замрежиа от тефтере. Йонче ме беше записал на църната даска, ма па ме замрежи.
мръдлес (-та, -то, -ти) -– прл. Който много мърда: Фного си мръдлесто, дете, та ке строшиш столо.
мръмрем (мръмреш, мръмре) – глг. Мърморя: Ти ошче ле ке мръмреш? Стига ми мръмра в главата!
мръсен (-сна, -сно, сни) – прл. Блажен. Не посен: Сега е пос, та се не яде мръсно. На Велиден ке ядем мръсни манджи.
мръслец – cщ м. р. Времето между два поста, през което се блажи: През божикево пос ке заколем свинята, а през мръслецо ке ядем сланина. Брат ми ке се жени през мръслецо.
мръснина – cщ. ж. р. Сланина, пастърма, мас и други блажни неща: Готова изгоена свиня ни умре, та останайме без мръснина таа година. Изнеси на просяко лебец и нешчо мръснинка! Леп си имаме, ма мръснината ни е тренка.
мрътвак – сщ. м. р. Мочурливо място. Полуизсъхнало дърво: Долния крей на нивата е мрътвак, та ке ископам ендек да се исуши. Тава дърво е отсевчено ошче лани, ма не е убаво исъхнало – ошче е мрътвак.
мръхлетина – cщ. ж. р. Много слаб човек или животно: Ядеш фного, па каква си мръхлетина. На мръхлетина ягне не е убаво месото.
мръхте (мръхтиш, мръхти) – глг. Вж. кюхна.
мръцкам се – глг. Гмуркам се. Влизам бързо: Една патица се мръцна ф реката. Соблелкох се и се мръцнах фо виро. Едно дете търче, търче и се мръцна фо вашата порта.
муза – cщ. ж. р. Човек с изпъкнала долна челюст, на когото долните предни зъби покриват горните: Митър йе муза. Метнал се е на дедо му – и той беше муза.
мумурузен (-зна, -зно, -зни) – прл. Царевичен: Ех, колко ми се яде бъркада од ново мумурузно! Ако искаш да си размеаним мумурузно брашно с ръжено?
мумурузник – cщ. м. р. Царевичен хляб: Фного са суримаси Тошеве се мумурузник яда. Да има мумурузник, лесно е, ма и него го нема.
муня – cщ. ж. р. Мълчалив човек: Собрали се бейме на разговор, ма таа муня Тоше дума не продума. Кой ле ке земе па таа муня за невеаста!
муровица – cщ. ж. р. Труп от мра: Сега ке карам на тридне една муровица да се стрие за дъски.
муркам – глг. Мушкам силно: Тоше мурна Юван с нош ф коремо. Мурна го с ноже право ф сърцето. Той ме мурна с една тегa ф коремо. Муркай с тегата ф таа дугка да видим шо ле ке излезе од неa!
муркам се – глг. Гмуркам се: Мурнах се в банета да се согреа. Гаските се мурнаа ф реката. Децата се муркаа фо виро.
мусандра – cщ. ж. р. Бюфет. Шкаф: Тури лебо ф мусандрата! Земи паница од мусандрата! Наложи тиа дреи ф мусандрата!
мута – cщ. ж. р. Мухъл: По лебо има веке фного мута.
муткам – глг. Мушкам (не с нож): Зашчо муткаш кравата с таа тега? Муткай магарето да върви по-бърже! Мутни воло с остено!
мутканица – cщ. ж. р. Мушкане: Каквато мутканица изеде Петър! Гледаш ле тегата? Една мутканица ф коремо – и тука ке си останеш!
мутлаве се (мутлавиш се, мутлави се) – глг. Щурам се. Лутам се. Повъртам се: Шо се току мутлавиш по дворо, та не фпрагаш воловето? Нема зашчо да се мутлавите ошче – земете мотиките и вървете!
мутясувам – глг. Мухлясвам: Фного бърже мутяса лебо.
муцуняк – cщ. м. р. Вж. муня.
мушоре се (мушориш се, мушори се) – глг. Увирам се, Мушкам се: Той се току мушори низ жените.
мъжътица – cщ. ж. р. Жена с мъж: Не те е срам, бре, да закачеш мъжатица!
мъзара – cщ. ж. р. Крава (биволица, коза, овца), която се мълзе (дои): Имам две крави: едната е мъзара, а другата – яловица. Ф твоето стадо колко мъзари има офици и колко кози?
мърка – глг. III л. сег. вр. ед. ч. Съвокуплява се (за овци): Офците пресушна млекото – зели са да се мъркаа. Овните са зели да мъркаа офците.
мъркоша – cщ. ж. р. Овца в брачния период: Църната офца е мъркоша – ошче а гонаа овните.
мърмадулькя – cщ. ж. р. Мишка направена от парцали: Земи напрей мърмадулькя на детето да си игра!
мърсе (мърсиш, мърси) – глг. Блажа: Прес Петрово пос ти ке мърсиш ле ели ке постиш? Наш дедо никога не мърси ф петок и ф среда: С представка о: Цалиа пос ке посте и на Велиден ке се омърсе. На първиа ден на Божик се омърсих с квасено млеко.
мърсикашча – cщ. ж. р. Негодник: Па таа ле мърсикашча найде ти за чирак – да ти искраде половината дукян!
мътах – cщ. м. р. Багаж: Къдеа к’идем с толкова мътах?
мътильня – cщ. ж. р. Буталка, с която се бута мътеница: Имам млеко за едно мативо, ма немам мътильня да го измате.
мъцкам – глг. Удрям с юмрук в зъбите: Кату те мъцна, зъбите ке ти покапаа.
мъчежлиф (-ва, -во, -ви) – прл. Мълчалив: Колкото Петър йе думeжлиф, толкова ленка е мъчежлива.
мъшчина – cщ. ж. р. Мъжкото в хора или животни: в дедо-Митревата кашча е саде мъшчина. Ф тава стадо е повеке мъшчина.