Л
лаачка – cщ. ж. р. Сполука. Изненада: Днескя одих в гората на дзвонйци, ама да видиш ти лаачка – напъних две големи кошници.
лавра – cщ. ж. р. Тихо и горещо време: Днескя на нивата кату беше пекнало онова сънце, ма никаков ветерец, една лавра беше – зорле истраях. Ако и утре е такваа ларва, къ ле ке жнеме, не знам!
лагудер – cщ. м. р. Лалугер: Еден лагудер се мръцна в дупката.
лъжила – cщ. мн. ч. Лъжи. Употребява се иронично: Кажи му нешчо каквото и да е – ако е умрела баба ти, не е однесла и торбата с лъжилата. Не знам шо да ви кажа – заборил си съм дома торбата с лажилата.
лажно – cщ. ср. р. Лъжа: Тава шо кажуваше ти, излезе лажно. Не тръяа се на Ленка лажните. Големо лажно чух на пазаре.
лак – cщ. м. р. Вада, заградена от двете страни с дървета и шубраци: Едно дете лови раци по лаго. Скрих си мотиката феден лак, та ако придойде водата, ке а однесе. Деца трасаа по лаго гнезда от пиленца.
лакотник – cщ. м. р. Голям мамул царевица.
ламандарин – cщ. м. р. Клюкар: Чуе ле нешчо тоа ламандарин, на цало село ке го расправи. Нишчо скришно не кажувам на Тоше, оти е голеам ламандарин.
ламандарка – cщ. ж. р. Клюкарка: Од баба Яна по-голема ламандарка в селото нема. Знам нешчо тайно, ма не кю ти го кажа, оти си ламандарка, та ке го разнесеш по людето.
ламандарувам и ламандарисувам – глг. Клюкарствувам: Злата цал ден оди по се лото да ламандарува. И наша баба фного мамандарисува – и неи не е нишчо за кажуване.
ламандаруша – cщ. ж. р. Вж. мамандарка: Злата каквато е ламандаруша, нишчо не йе за кажуване!
ламкач – cщ. м. р. Слаба ръж или пшеница на нивата: Фного ви е слаба нивата – с тоа ле ламкач кашча ке раните? Фчера жних на Златине, ама беше еден ламкач – здрле го ожнайме.
ламоликам – глг. Дъвча бавно: Гледам баба нешчо току ламолика. Баница ле ламоликаш ти?
лан (а, о– прл. Неосукан. Слабо осукан: Прежата не е яко осукана – лана е. Лан конец лесно се каса.
ланьгюр – cщ. м. р. Вино. Употребява се иронично: Д’идем ф Петревата меена да видим какоф ланьгюр има. Юване бре, джокаш ле ланьгюр?
лани – нрч. Миналата година. Употребява се и полани (по-миналата година) и преполани (още по-миналата година).
ланцки (цка, -цко, -цки) – прл. Миналогодишен. Употребява се и поланцки (по-миналогодишен) и предполанци (още по-миналогодишен): Мил ми е Тоше кату ланцкиа снек. Сичките ланцки офци продадох. Имам и ланцко, и поланцко и преполанцко вино.
лападец – cщ. м. р. Лапад: Фного лападец има ф таа лювада.
лапанчес (та, то, ти) – прл. Извеян. Заплеснат. Употребява се иронично: Яко е лапанчес пус Митър – цал ден се завева навам-нанам.
лапанчо – cщ. м. р. Зяпльо. Употребява се иронично: Тоа лапанчо цал ден се заноси по пазаре и нишчо не купува.
лапатар – cщ. м. р. Скъсана, износена обувка: Тоа лапатар ке го растуре за закръпки. Ти ошче ле ке влачиш тиа лапатаре? Кой си нема нови обушча, той носи и лапатаре.
лапен – cщ. м. р. Бурен с големи листа: Детето си е напряло капа од лапен.
ласкавиче – cщ. ср. р. Слюда. Лъскава премяна. Наниз жълтици: По таа скала има фного ласкавиче. Каквото ласкавиче видех на орото по момите: дреи копринени, прескутници алени, жътици до поасо.
ласкам – глг. 1. Лъскам. 2. Удрям: Той ме ласна с еден камен по главата, та ми затече кръф. Зел беше еден камен, та ласкаше с него коне по главата. Ласкам тенджурата с песок.
ласкун – cщ. м. р. Лъскава дребна рибка. Оправен човек: Помислих, ке съм уловил мренка, па то било ласкун. Днескя никаква риба не улових – саде три ласкуня и них си и пуснах. Полани Юван каков беше слап, ма сега какоф йе ласкун!
ласок – cщ. м. р. Бой: Какофто ласок иде Петър од двамина ергене!
лафазанин (ж. р. -занка) – cщ. м. р. Лъжец. Измамник: Ти веруваш ле го тоа лафазанин, шо ти е кажал тава нешчо? Не кю да го срешна тоа лафазанин – сичко ме лаже. Не кажувай нишчо на таа лафазанка!
лаш – cщ. м. р. Лъжец: Кой ле лаш ти е кажал тава лажно! Зашчо си думаш с тоа лаш, кату знаеш, ке сичко лаже?
лашкина – cщ. ж. р. Вж. Лаш.
лашница – cщ. ж. р. Тъкан шарен колан: Ваш Йонче ошче с лашница се опашува; кога ке му натчеш поас? Ленка има на прескутнико фного убави лашници. Дека найде тоа шар да натчеш тиа шарени лашници?
ле – въпросителна частица 1. ли 2. нали: Той ле ти кажа? Кой ле чука на портата? Ти од Банцко ле си? Ле ти рекох да дойдеш – зашчо не дойде? (т. е. нали ти рекох…) Ле си брат на Петър? (т. е. нали си брат…) Тава грозде е зелено, ле? (т. е. нали ?) Ти не ке идеш в гората, ле ? (т. е. нали ?) Оти думаш лошо за Юван – ле ти е браточет? Днескя к’идеме у них, ле? Ле си циганин, се ке излажеш.
леве (левиш, леви) – глг. Пипам внимателно. Ходя тихо: Соблечи на детето дрешката, ама леви да го не разбудиш! Побарай му болната рака, ама леви да го не навредиш! Мама е заспала ф одаята, та ако флезеш, леви да а не разбудиш! Гледай котката къ леви да улови врапчето. Ага заминеш по мостичката, леви да не паднеш ф реката!
левене – глг. същ. ср. р. от глагола леве. Внимателно пипане. Тихо ходене: Джепчиата с левене измъкнува парите од джебо на човек. С левене можеш да соблечеш заспал човек да го не разбудиш. С левене ке заминеш по тесната мостичка.
левикяр – cщ. м. р. Човек който работи повече с лявата ръка. Вол, който се впряга в лявата страна на ярема: Митър йе левикяр – с левата рака писува.
легашкум – нрч. Легашком: Тоше яде легашкум.
легналцки – нрч. Лежешком: Злата пие вода легналцки.
легома и легоми – нрч. Като че ли: Легома ке дойде – той така си лаже. Легоми ке ти каже нешчо – йч го не питай! Легома го си канил, та искаш да дойде на госте. Легоми имаш пари, та се си засилил кашча да купуваш.
лежешчика – cщ. ж. р. Паднало дърво в гората: Ф таа гора има фного лежешчики и така си гнияа. Набрах фного дзвонйци до една лежешчика.
лезе се (лезиш се, лези се) – глг. Хиля се. Усмихвам се: я му думам кату на човек, па той се току лези. Нашчо ти е фного драго, та саде се лезиш. С представка за: Шо ле се е залезла такваа па Злата! Има празник „Полезинден” (15 януари). Тогава първият гост донася от двора съчки и се лези. Той внася в къщата щастие или нещастие.
лелекам – глг. Охкам, като викам леле: Шо те боли, та току лелекаш? Боли го зап, та цъла нощ лелека.
лелекане – cщ. ср. р. Охкане с леле: Ше е тава лелекане от тебе – шо те боли?
лема – cщ. ж. р. Мълчалив човек: Кога ле ке го чуеш да продума и таа лема? Шо ле ке научиш от таа лема, кату нишчо не дума!
леми – нрч. Вж легоми: Леми искаш да те носаа на ръце. Леми ке дойде, та си седнал да го чекаш.
ленишче – cщ. ср. р. Нива, която може да се вади и на която се сее фасул, картофи, царевица, лен: Царевината на ленишчето е изгорела за вода. Некой е кършил царевина од нашето ленишче. Днеска ке гледаме да опрашим и двете ленишча. Имам две ниви и две лeнишча.
лен ме е. Мързи ме: Лен те е мотика да побараш. Лен ме е да стана от столо. Лен я е метлата да земе.
лента – cщ. ж. р. Ленива жена:A бре синко, кату искаш да се жениш, таа ле лента ке ни навлечеш ф кашчи?
ленчо – cщ. м. р. Лентяй: Тоа ленчо три дни да оре, па не ке ти изоре нивата.
лепка – cщ. ж. р. Вид паразитен бурен. Натрапник: Каква лепка е тоа Петър – седнеш ле некъде, яле ти го и него кот тебе!
лешка – cщ. ж. р. Дребен човек: Тоа Коце не порасте веке – такваа лешка си остана.
лепендик – нрч. Лековито. Полезно: За твоата рана мурова смола ке е фного лепендик. Чул съм, ке таа билка е фного лепендик.
лесик – cщ. м. р. Човек с лисичи характер. Хитрец: Видеxте ле тоа лесик, къ излъга жената, та и зе нивицата? Тоа лесик се саде „лези” и се чуди кого ле да излъже.
летовишче – cщ. ср. р. Лятна работа: Немам фного летовишче таа година, ма през зимата ке се гладува. И нам ни е трешка летовишчето.
летувам глг. Работя през лятото: Ката година летувам и през зимата гладувам. Таа година не кю се цане офчар – имам да летувам.
лефтер (-а, -o -и) – прл. Свободен. с малко деца: Ти по можеш да свършиш таа работа – по си лефтер од мене. Саде едно дете имаш и то е големо веке – лефтера си.
ли – съюз. Или: Ли Петър, ли Митър да дойде. Върви си, ли ми си фного потребен! Ли те боли ръката?
либаде – cщ. ср. р. Къса до пояса дреха с ръкави, отворена, подплатена с кожа. То може да бъде от шаяк или чоха: Злата е облекла чоено либаде з „бунти“ од лесица. Чичо Митър йе облечкъл либадето и върви къх цръква.
либам – гл. Цапам по кал, по вода. Скитам: Оти либаш по калта с новите обушча? Цал ден либах по мокри люваде, та сега ме боли коремо. Юван нишчо не работи – така си либа по селото.
ливадар – cщ. м. р. Вид ливадско цвете. Салеп: Нашата лювада е поцървенеала од расцъфтел се ливадар. Кату се е цъфнал оне ливадар по лювадата – да ти е драго да погледаш!
ливадуркя – cщ. ж. р. Човек хитър, лукав, подвижен: Таа ливадуркя насекъде ке се фреди. Гледаш ле го Коце ? – таа ливадуркя на сух камен ке се нарани.
ливре се (ливриш се, ливри се) – глг. Умилквам се: Фчера испъдих чирако, па сега се ливри дано го па прибера. Котката къ се ливри около тебе! Мара се ливри около Коце, ма той а лаже – не ке а земе.
лида – cщ. ж. р. Стопена мазнина: Тури повеке сланина, да се стопи фного лида за „бъркадата”! Опържи йейца ф повеке лида! Полей оризо с врела лида!
лидаф (-а, -о, -и) – прл. Мазен: Тигане е лидаф – пържих ф него сланина. Фного е лидава „бъркадата” – не ке толкова. Пържих сланина, та ми са лидави рацете.
лизам се – глг. Хлъзгам се. Пързалям се: Реката е замръзнала, та ке се лизаме по неа. Децата се лизаа по една стръвна даска. Обушчата ми се лизаа, та не кю мога да се искаче по тоа баир. Ръцете ми се лизаа, оти барах мас.
лизачка – cщ. ж. р. Пързалка: На лювадата има фного дъга лизачка, та к’ида да се лизам. Паднах на лизачката, та си прочуках главата.
лизаф (-ва, -во, -ви) – прл. Хлъзгав: Помръзнало е, та пате е фного лизаф. Каменето са лизави, та гледай да не паднеш. Лизави ми са ръцеате от сапун.
лингур – cщ. м. р. Незначителен човек: И тоа лингур мома траси да се жени.
лингуриа – cщ. ж. р. Тънка прозрачна дреха: Леле с каква лингуриа се си облекла – ке измръзнеш.
ликсур – cщ. м. р. Хитрец. Вж. Лесик: Тоа ле ликсур не ке те излаже?
линер – cщ. м. р. Линия за чертане: На севкой ученик ке потребен линер.
линкам – глг. Вж. Клинкам: Цал ден линка по полето да бере биле на кравата.
липка – cщ. ж. р. Клапа: Липката на мед се е боздисала, та не може да дуе.
лих (лйа, лио) – прл. Тънък: Времето е горешно, та ке облека некоа по-лиа дреа. Ти си купил лио платно.
лит (-а, -о, -и) – прл. Плитък. Платно, тъкано не четворно: Купих си лита тепциа. Тава блюдо е фного лито. Какво платно тчеш – четворно ле, е ли лито? Я тка лито платно.
логии – cщ. ж. р. мн. ч. Различни неща. Дреболии: Напънил си сандъко с логии, та нема дека да туре дреите. Туу, що са тиа логии по одаята!
логор – cщ. м. р. Дълбока дупка в земята във вид на пещ: Лесицата се е скрила ф еден логор.
льольо – cщ. м. р. Вж. дикльонин: Какофто се е исцоцолил па тоа льдльо!
ломада – cщ. ж. р. Каменна плоча. Вид игра с каменни плочи: Таа скала се крати се на ломади. Турете „куко”, да играме ломада. Момчета играа ломада фо вашата лювада. Фърли право ломадата да сровиш кукото!
лом – cщ. м. р. Изпочупване. Опустошение: Фчера навадих царевината, та лом ке напрей тоа силен ветер днескя. Од едриа град джaмoвeтo са лом. Децата се са качували на кашчата, та са наприли керамидите лом.
ломок – cщ. м. р. Вж. Лом: След големиа даш дуна силен ветер, та царевината е ломок.
ломоте (ломотиш, ломоти) – глг. Ям шумно: Мечката ломоти в царевината. Кравата цал ден ломоти ф яслите.
лонец – cщ. м. р. Голямо гърне: Сварила съм еден лонец „костурета”. Ф тоа лонец ке потквасе млеко. Оти свари ф толеджеф лонец месото?
лондже – сщ. ж. р. Празна приказка: Седнал йе тука да ми расправе лонджи! Баба вечер кату ни закажува едни лънджи!
лопоток – cщ. м. р. Старо изхабено нещо: Tи оти не фърлиш таа тенджура – не гледаш ле какоф йе лопоток?
И Петревата кашча какофто е лопоток! Защчо ке ти е тоа саат? – такоф лопоток.
лос – cщ. м. р. Дебела тояга за ронене на царевица; с лос търкалят и трупи: Петър удри свинята с еден лос и я утрепа. Земете по еден лос и очукайте царевината! Донеси лостове да истъркалеме „кладата” на пате.
лостеа – cщ. м. р. Вж. Дикльонин.
лостовица – cщ. ж. р. Дебела тояга: С таа лостовица ти лесно ке се одбраниш от кучета. От такваа лостовица и вък ке бега.
лофтам – глг. Бия. Употребява се иронично: Дете, мирно стой, оти ке те лофтам. Фанали го ф кражба, та лошо го лофтали.
лочка – cщ. ж. р. Каша за куче: Донеси ми брашно и горешча вода да забъркам лочка на кучето. Ф коритото напрей повечко лочка на кучетата!
лошаф (-ва, -во, -ви) – прл. Болнав. Неразположен: Нешчо съм лошаф, та не кю мога да дойда у вас. Мама е лошава, та к’ида да ѝ купе лек.
лугне – cщ. ж. р. Вж. мусарка. Поговорка: Не дрънка ни калко лугне ф кал.
лумкам – глг. Чукам. Употребява се иронично: Тоа просяк цал ден лумка по портите за леп.
лумпар – cщ. м. р. Тежък неподвижен човек. Употребява се иронично: Тоа лумпар не ке може да прескочи таа вада.
лупам – глг. Хлопам. Блъскам врата: Кой лупа на вартата? Стига лупа, ке не мога да заспа! Петър лупи вартата и бега. Испъди го, лупи вартата след него!
лъжичник – cщ. м. р. Лъжичник. Турих измиените лъжици и вилици ф лъжичнико. Па какоф йе шарен вашиа лъжичник!
лъонка – cщ. ж. р. Малка зелка: Напъних кацата кажли, мa пoвeкeтo са лъоньки. Избрах си убави кажли – нема ни една лъонка.
люде – cщ. мн. ч. Хора: Фного люде се са собрали пред училишчето. Не те ле е срам од людето? Таа работа с люде ке стане. Людето се врашчаа веке от цръква. Знеая людето кой си ти.
люзгам – глг. Бия. Употребява се иронично: Не думай таквиа думи, оти ке те люзгам! Ке те люзга тебе за таа кражба.
лютеш – cщ. м. р. Люто. Студено време: Чорбата се не накуша од лютеш. Таа утрина какофто е лютеш – сичко е помръзнало!
лютица – cщ. ж. р. Лют, нервен човек: И с лютица човек не може да се разбереш. Каквато лютица е па тоа Юван – со секой се кара.
люх – cщ. м. р. Несполука в игра. Загуба : Кату не умеш да играш, не играй – се на люх фърлеш топката. И таа работа а искарайме на люх.
люцки (люцка, люцки) прл. Людско. Свясно: Не го съм чул некога люцка дума да продума. Ти не слушай люцките думи!
люшник – cщ. м. р. Оголен: Митър си е остригъл сосем ниско космето, та гледай какъф йе люшник! Убаф люшник те е напрял берберино!
лопоте (лопотиш, лопоти) – глг. Тропотя: Некой лопоти на потено. Мише лопотаа на потено. Иди виш кой лопоти ф одаята. Котка лопоти ф одаята.
лопотеш – cщ. м. р. Тропотене: Какоф йе тоа лопотеш вaнка на чердако? Mише ле са, котки ле са, ма голем лопотеш има на потоно.