К
кабаница – cщ. ж. р. Ямурлук: Облекох си кабаницата, оти е студено.
каде – (кадиш, кади) – глг. Пуша. Замърсявам. Очерня: Отиде на гробишчата да кади с тeмян. Фного си кадиш дреите. Оджеко кади. Тоя глагол често се употребява с представки: о, за, на, пре.
кадеш – cщ. м. р. Пушек: Донеси кадеш за пчелите. Над една кашча има кадеш – може оджелко да се е запалил.
кади и кади се – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Пуши. Пуши се: Фного ни е лош оджейко – кади. Нейде далеко се кади огин. Кади ми ф очите.
кадро – cщ. ср. р. Портрет: Мама я имам на големо кадро.
кaжeл – cщ. м. р. Зелка: Таа есен ке турим ф кацата педесе кажла. На пазаре имаше фного кажли. Купих голезм кажел да го сваре днескя.
кайгало – cщ. ср. р. Слаб кон: Става ле кайгало ке можеш да овършеш снопето?
кайгана – cщ. ж. р. Каша от брашно, мляко, яйца и масло: Довечера ке вечерем кайгама.
какаре – cщ. ср. р. Малък мамул царевица. Дребен човек: Нивата не е торена, та роди се какарета. Фного им йе малечка невестата – какво е какаре!
калигоч – cщ. м. р. Кожена торбичка, в която кираджиите си поставят принадлежностите за подковаване на конете: Донеси калигоче да потковем коне!
каляшин – cщ. м. р. Мързеливец. Дембелин: Тоа каляшин цал ден се търкале пот сеньките и нишчо не работи. И тоа каляшин не побарува сръп.
кам – нрч. Де? Къде?: Кам ти пушката? Към го магарето? Кам лебо? Кам Петър? Кам да дойде, ма не дожа. Кам да закапе даш, кам – ма нема! Кам я веке мама, кам!
камбасиа – cщ. ж. р. Дребен човек: Никаква камбасиа, ма надви на Митър. Гледаш ле та камбасиа ? – ма да видиш колко е як!
камбур – cщ. м. р. Съд приличен на котле, направен от кората на бяла мура: Наприх од бела мура голем камбур, та го напъних дзвоници. Еден камбур дзвоници и еден малини донесох од гората.
камениче – cщ. ср. р. Жълта билка, която служи за боядисване жълто: Вапцаx прежата жъто с камениче. К’ида да бера камениче, да вапцувам жъто.
камера – cщ. ж. р. Висока слаба жена: Твое фустан ке дойде до колената на таа камера.
камрела – cщ. ж. р. Умирачка. Смърт. Употребява се иронично: Петър йе веке на камрела – сосем йе ослабнал. И брат му ке на камрела – одавна е залегнал.
кандра – cщ. ж. р. Кана: Налеx една кандра вода. Напъних кандрата вино.
кантарос. Употребява се като наречие с предлога на. Равновесие, на средата. Когато деца се кърцуват на кърцувачка, поставят едно дете на кантарос, т. е. на средата на кърцувачката (дето е подпорката): Дъската е по-тешка од едната страна – напрей а да дойде на кантарос. Петър йе на кантарос – ели ке остане жиф, ели ке умре до утре.
капа – глг. Падам. Употребява се и с представки: о, за, при, на: Капе даш. Капе снеак. Капаа круши.
капар – cщ. м. р. Шапкар: Купих си църна къпа от тоа капар.
капикос – cщ. м. р. Глухарче (растение): Не турей си капикос на главата – ке ти окапе космето!
капоне (капониш, капони) – глг. Изравнявам до последна степен: Фного го капониш кантаре – остей го трошка да рипи. Каквото капониш деловето, като ага злато делиш.
капоне се (капониш се, капони се) – глг. Бавно се надигам. Едвам вървя: Дедо Митър се капони да стане. Баба Мара се капони къх цръква.
каптисувам – глг. Спечелвам. Придобивам: Да видиш какоф конъ си каптисахь! И Митър каптиса недкоа пара.
капуше се (капушиш се, капуши се) – глг. Надувам се. Навдигам се: Юван какофто се капуши с новите дреи! Петър откъ стана кмет, фного зе да се капуши.
капчунка – cщ. ж. р. Капчица: Ф стовната нема ни капчунка вода. Испи виното от шишето до капчунка.
караварьотин (тка) – cщ. м. р. Хитрец. Лукав. Двулик: Чувай се от тоа караварьотин, да те не измами! Ти Митър го не слушай – остей го тоа караварьотин! И Мара е голема караварьотка.
каракашка – cщ ж. р. Сврака: Една каракашка грабна пиленце от квачката.
карач – cщ ж. р. Който кара кола: Имам волове и кола, ма карач немам. Та тава ле дете ти е карач?
кърпа – cщ. ж. р. Голяма скала: Голеама карпа е паднала и е запречила пате. Дивите кози се катераа по карпите. По Перинцките карпи цъфти еделвайс.
картал – cщ. м. р. Голям скален орел: Еден картал йе грабнал едно малечко ягненце. Па тоа Тоше е окапал кату картал!
картал – cщ. м. р. Буца: Купих голем картал твърда алва.
карятик – cщ. м. р. Заплата за превоз: Юван ми докара сеното, ма ошче не му съм платил карятико. Тоше метна на неговата кола едно мое вретишче царевина и ми не зе нишчо за карятик.
каскатиа – cщ. ж. р. Стиснат човек. Скъперник: Каквато каскатиа йе Тоше – на кучето кокъл не дава.
каслем – нрч. Нарочно: Ама каслем да му кажеш да дойде! Каслем да кажеш фного здраве на макя ти! Допратен съм каслем за тебе.
каталясувам се – глг. Втвърдявам се: Зиме медо се каталясува кату камен. Пръста се е каталясала, та не може да се оре нивата.
катре (катриш, катри) – гл. Цапам. Замърсявам: Ага раниш детето, гледай да го не катриш. Не барай таа кръф – не катри си ръцеате!
катpило – cщ. ср. р. Нечистота: Детето е яло млеко, та сaдe кaтpило по образо. Испрах ти кошулета – ма какво катpило излезе од неа!
катриф (ва, во, ви) – прл. Изцапан. Нечист: Изми си ръцеате – катриви са! Тава дете е фного катриво – земи да го измиеш.
катун – cщ. м. р. Малка сиромашка къщица. Ниска селска къща: Барем еден катун да мога да зграде да се приберем з децата. Еден катун си беше зградил, и него го однесе реката. Мари жено, земи очисти кашчата – заприлегала е на циганцки катун!
кафтан – cщ. м. р. Шарен парцал за обличане на кукли. Шарена женска антерия: Наша Ленка е одрежала од нова дреа еден кафтан да си напрей була. Замина една невеста с убаф жът кафтан.
кашида – cщ. ж. р. Дребен човек: Фного дребен остана Петър – каква е кашида! Кой ле ке земе па Злата – такваа кашида!
квасеняк – cщ. м. р. и квасеница – cщ. ж. р. Квасено мляко. Кисело мляко: Кот чобането се найдох офчи квасеняк. На ручок ке ям квасеница.
квасопита – cщ. ж. р. Голям пшеничен хляб, опечен в тепсия или подница: Турила съм ф подницата да се пече квасопита.
ке и кеке (енклитика) – Съюзи. Че: Научих се, ке си болен. Кажаа ми, кеке утре е празник[1]. Кеке си лош – тава се знее.
кепам – глг. Мигам: На Злата ѝ са болни очите, та саде кепа. А бре дете, ми ти ошче ле не си заспало, ошче ле кепаш?
кепало – сщ. ср. р. Човек, който постоянно мига: На Петър му изнесоа прекор кепало, оти саде кепа. Кой ле ке земе па таа мома – такова кепало!
келшире – cщ. мн. ч. Потури. Чешири: Нашето дете фърли веке гунята – сошийме му келшире. Нека си обуа келширето, та ке излеза.
кепат – cщ. ж. р. Кепазе. Човек бавен, несръчен, ленив: Къ ле к’иде войник па и таа кепат! Виде ле Петър каква кепат зе за невезста?
кепе – cщ. ср. р. Одеало от вълна или козина: Покривам се саде с едно кепе и па не ми е студено. Мама ми натка шарено кепе.
керамидарка – cщ. ж. р. Керамидчийница. Работилница за правене и печене керамиди: Керамидарката е на оне баир, оти там има убава пръс за керамиди.
керамидар – ст. м. р. Керамидчия: Петър стана керамидар.
кердосувам – глг. Износвам дреха до скъсване. Употребява се при благопожелания и клетви: Облеакъл си нови дреи – айда создраве да и кердосаш! От крадено платно ти е кошулета – дано а не кордосаш!
кестисувам – глг. Връщам назад: Таман да флазе воло в гардината и я го кестисах. Такнал бех къх Цариграт, ма на границата ме кестисаа.
кефур – cщ. м. р. Погребален ковчег.
кибурен (рна, рно) – при. Прибран, чист: Коце е яко кибурен – колко му са чисти дрейте!
кбурник (-ница, -ниче) – cщ. Човек прибран, чист: Какоф йе кибурник Миле – сичко чисто държи! Кибурниче е тава дете – ага яде, никъде се не оплескува.
кикикам се – глг. Кикотя се: Не е яко смешно – шо се кикикаш такоф?
килизма – cщ. ж. р. Дълбоко прекопаване на място и очистване от камъни: Тоа арман ке стане убава гардина, ако се прекопа килизма.
килипош – cщ. м. р. Вехт замърсен фес: Фърли веке тоа килипош – купи си ноф фес!
кимам – глг. Намигам: Kимам ти с очи да не думаш – ти се не сешчаш. Абре Тоше, не те ле е срам да кимаш така на Злата?
кимен – cщ. м. р. Вид билка (лечебна).
кине cщ. ср. р. Вид плетена украса: Злата си е навезла кинета по креишчата на шамиата. Яката на кошулета му е навезана по крее с кинета.
кипре се (киприш се, кипри се) – глг. Стоя мирно. Мъдря се: Кипри се кату млада невеста прет кум. Довечера Мара ке се кипри пред главешниците. Па таа мома се фного кипри – срам я е да продума.
кипър (-пра-про, -при) – прл. Който има хубава уста със затворени тънки и хубави устни: От сека страна е убава Милтана: бела, цървена, та и кипра. Па и момчето и е фного кипро.
кит – cщ. ж. р. 1. Украса по краищата на престилка, на покривка и др. 2. Сняг по дърветата зиме: Од бела, цървена, жъта и зелена прежа ке си напраа кит на пишчимале. Од мекото време китта по дървето падна.
кита – cщ. ж. р. 1. Женско собствено име. 2. Връзка от двадесет повясма омънат лен: Фчера Милтъна ни мнa лeн и намна десет кити. Ленка по-полечка мне – тия нимна пет кити.
китат (-а, -о, -и) – прл. Кичест: Набрах си китат карафил.
китен (а, о, и) – прл. Украсено с кит (вж. кит): Кой ке ти носи белото кепе китено?
кич – cщ. м. р. Стар едър пръч, водач на стадото: Петър йе турил ней-голем дзвенец на неговиа кич.
клада – cщ. ж. р. Боров труп: Ф турцко врехме карайме клади од гората за дърва, а сега веке кладата е саде за дъски. Чуде се – таа клада дали за дъски да а стриа, ели за дърва да a cцапе. До дзидо на кладата са наседали люде на сънце.
клажам – глг. Слагам трапеза за вечеря, за обед: Клажай, невесто, да вечереме! Мама кладе, та седайте да ручеме! В гората на тревата се клажа и ручок и вечере. Мара кладе и след вечере ке вдигне.
клaмaстaрин (-рка ж. р.) – cщ. м. р. Немирник. Мързеливец: Фного се плаче даскало од вашиа кламастарин. Тройца клaмaстape вaлaа една соспа снек на пате. Таа кламастарка строши стовната.
клапам – глг. Разклащам. Размърдвам. Употребява се с представки: раз, по, за: Клапам зайтин и оцет ф шише да се разбъркаа. Клапни йейцето да видиш дали клапа, оти ако клапа, разматено е. Голем йе пръстено – клапа ми. Обушчата ми са големи – клапаа ми на нозеате. Тава йейце клапа – не е пресно. Вода клапа ф стовната. Преносно: Не клапай таквиа празни думи пред людето. Главата ми проклапа Петър с неговите празни думи. Какво си клапал по селото за мене? На Митър му клапа една даска. (т. е. глупав е).
клапатар – cщ. м. р. Бакърен звънец: На овено му закачих клапатар.
клапатарка – cщ. ж. р. Малък клапатар. Хлопка. Бъбрица: На една офца закачих клапатарка. И нашето магаре е с клапатарка. На таа клапатарка нишчо не кажувай, оти той не може да скрие дума.
клапатарисувам – гл. Дрънкам нагоре-надолу: Тоше цал ден клапатарисува празни думи. Ти шо си клапатарисувал за мене?
клапач – cщ. м. р. Бъбрица: И тоа клапач не ке си затвори лесно устата.
клапашка – cщ. ж. р. Жълто ливадско цвете (устноцветно), от което пчелите берат много мед: Расцъфти ле се клапашката, нема глад за пчелите. Фного клапашка има ф таа лювада.
клапок – cщ. м. р. Размътено яйце: От петте йейца едното излезе клапок, та го фърлих.
клашник – cщ. м. р. Дълга женска дреха от дебела бяла аба: За зимоскя си имам дебел клашник да не мръзна.
клекавец – cщ. м. р. Мярка колкото дължината на палеца: Цървулето ми са дъзи педа и клекавец.
клекаф (ва, во, ви,) – прл. Слаб, болнав: Юване бре, фного си клекаф – оти се не пригледаш? Вашата крава е яко клекава – требува да ѝ е слаба раната.
клендза – cщ. ж. р. Лигав човек. Маскара: Таа клендза се току върти около жените. Абре клендзо, ти шо си бръбрал за мене?
клепам – глг. Вървя тежко, уморено: Фного се уморих – зорле клепам од нивата. Употребява се и с представки: да, от, за: Зорле доклепах до вас. Петър отклепа къх полето. Върви по-бърже – шо си заклепал такъф кату просяк?
клепарес (та, то, ти) – прл. Човек или животно с големи увиснали уши: Таа свиня е од убав сой – клепареста е. Имате и клепаресто куче. И люде има клепарести. Ваш Юван йе клепарес.
клепчо (-пла. ж. р.) – cщ. м. р. Който върви тежко и бавно: и тоа клепчо не ке стигне скоро ф селото. Ти а измини таа клепла и върви по-бърже! Стигнах еден клепчо и го одминах.
клепат – cщ. ж. р. Вж. кепат: Каквато клепат йе па тоа Миле – за нишчо го не бива.
клепка – cщ. ж. р. Цветна широка линия на черга или алишче. Клепките на чер гата са от различни цветове и са разположени симетрично: Мама натка шарена черга с цървени, бели и жъти клепки. Фного са убави клепките на таа черга. Нашата черга е зелена – без никакви клепки.
клече се (клечиш се, клечи се) – глг. Втренчвам се. Гледам внимателно с широко отворени очи: Шо се клечиш ф тоа песок? Клече се да си трасе еглата. Шо се клечиш такоф фмене, да не искаш да ме купиш? Употребява се с представки: о, за, раз: Шо се си оклечил ф таа книга? Оклечи се да виде шо имаш ф окото! Оклечил се ф мене кату божигропцко пиле! Айда, стани веке, стига спа – расклечи се! (Вж. клечок).
клечок – cщ. м. р. Човек с големи отворени очи: Па тоа клечок се ф мене гледа. Срв. клече се.
клешчок – cщ. м. р. Прорязано по дължината дебело дърво, за да се тури в него дъска за ограда: За лювадата ке ми требуваа десет клешчога.
клинкам – глг. Вървя бързо, потърчвайки. Скитам се: Абре Юване, ти цал ден клинкaш кaтy Минчината кучка. Нашиа кон клинка – не може да оди реван. Ти по полето ле си клинкал?
клинкач – cщ. м. р. Лош конски ход, който разтърсва ездача: Вашиа кон се на клинкач върви.
кличе (кличиш, кличи) – глг. Стоя на колене: Даскало турил нашето дете цал 6 саат да кличи на царевични зърна. Ич не мируваш, ма ке те тури даскало да клиниш.
кльокам – глг. Вря със шум. Пия със шум: Чорбата кльока на огине в гърнето. Петър кльока вино от чотурата.
кльоница – cщ. ж. р. Висока жена: Таа кльоница се е протегнала кату върлина. Па Мара каква кльоница се извлече! клопам – глг. Вра силно: Гърнето на огине не саде шо ври, еми и клопа. Силен йе огине, та две тенджури клопаа. Употребява се с представки: за, раз, про. Преносно: – Проклепа ми главата с тиа твой думи!
клопоте (клопотиш, клопоти) – глг: Тропам: Коза се е качила горе на потоно, та клопоти. Кой клопоти по чердако?
кльофкам – глг. Кълва: Кокошката кльофка йейце. Петело кльофка чужиа петел.
кльоца – cщ. ж. р. Голяма дебела жена: Таа кльоца е станала кату бачва.
книже с чл. книжeтo – cщ. мн. ч. Ед. ч. – Книга: Таа година детето е ф първи клас, та ке му требуваа фного книже. И за фтори клас книжeто пристигнаа.
клюмкам – глг. Цепя бавно: Фного е саковито дървото, та цал ден клюмкам и колко ле съм нацапил! Накой клюмка на вашия двор дърва.
клюса – cщ. ж. р. Възел така завързан, че като се дръпне единия край на връзката, да се развърже веднага: Завързи конецо на клюса, та да може лесно да се развързе! Вързи сеното с въже, ма на клюса го вързи!
клюсе – cщ. ср. р. Дребен кон: Гледай ти на тава клюсе како тешок товар му са бухнали на гърбо! Петър отиде на дърва с едно клюсе.
ключерка – cщ. ж. р. Брава на врата, на сандък: Прегледай сандъко дали има ключерка.
кобилар – cщ. м. р. Магаре за оплодяване на кобили: На бик и на кобилар се дава повеке и по-убава рана.
кован – cщ. ж. р. Воденичарски принадлежности за коване на воденичните камъни: донеси ми кованта да накова каменето на воденицата!
код – пр. При: Йела код мене! Иди кот Петър! Кот камено има вода. Код върбата има камен. Я к’ида код Юван.
козелец – cщ. м. р. (мн. ч. – козелци). Успоредните греди на покрива, върху които се слагат дъските и керемидите: На нашата кашча козелците са елови. Дулгерето туриа еден слап козелец.
кожарец – cщ. м. р. Каймак: Офчото млеко има по-дебел кожарец от кравйото. Митър йе одгребал кожарецо на млекото. Тава млеко е яко посно – нема никакоф кожарец.
кокоре се (кокориш се, кокори се) – глг. Перча се. Надигам се. Гордея се: Петър какофто се кокори с новите дреи! Той забогатея, та з фного да се кокори. Има со шчо да се кокори Mитър.
кокошинци – сщ. мн. ч. Грапавинки по кожата при настръхване от студ: Студено е, бре, облечи се – веш какви кокошинци ти излезоа!
кокошо подавало – cщ. ср. р. Човек, който много раздава. Податлив човек: Mитър каквото е кокошо-подавало – кой що му поиска дава.
кокоши трън – cщ. м. р. Злокачествена брадавица, която се явява на стъпалото и на дланта: На петата имам кокоши трън, та куцам.
кокошорник – cщ. м. р. Широк издут фустан. Жена с такъв фустан: Яна е облеакла еден кокошорник – одаята да а не побере. Стда фустан Ленка какоф йе кокошорник!
колак – cщ. м. р. 1. Цял хляб. 2. Салото на свиня. 3. Подарък за добро известие: Дей ми на заем еден колак леп! Мама е месила десет колака леп. Умалително – колаче. Месих на детето едно колаче. От колако на свинята стопих фного мас. Кажах на Злата, қe Митър пристигна, та тия ми даде колак десет гроша.
коландрисувам – глг. употребявам: Тава гърне го коландрисувам веке десет годин.
коледувам – глг.. Ходя нагоре надолу повечето напразно: Яна цал ден коледува по селото, а урката ѝ стои зад вартата. Фчера коледувах по градо и нишчо не можеах да купе.
коледжеф (ва, во, ви) – прл. Колкав: Коледжеф маш стана веке ваш Митър! Да видиш коледжеви две мечки прекараа прес селото! Коледжево парче ке ми одрежеш? Коледжева е вашата нива?
коливо – cщ. ср. р. Клане. Битка. Бой: ф меената е коливо – караа се, пцуяа се, биха се. Каквото е коливо у Петреве – ке се истрепаа!
колькиш – нрч. Колко пъти: Ти колькиш го удари по главата? Колькиш ти съм рекъл, да го не бараш. Колькиш съм одил у них него се го нема.
колник – ст. м. р. Коларски път: Карай си колата право по колнико – не кръшкай! Близу до нашата нива нема колник, та е фного мъчно.
колчелк – cщ. м. р. Украшение от гайтан на колената на потури: Heй-убавиа гайтан го чувам за колчези. Ошче е малечок Йонче, ма па му са турили колчеази на келширето. Колчего ти се е скъсал.
коматар – cщ. м. р. Готованин: Ти ошче ле ке раниш тоа коматар? Накарайте го тоа коматар да работи, да си искара барем за лебо.
коматасувам – глг. Хрантутя: Ти кога веке ке си нейдеш работа? Ошче ле ке те коматясувам? Дойде ни неканен гос, та го коматясуваме коджеа дни веке.
комбара – cщ. ж. р. Картоф: Цалата нива е насадена комбари. Яда ми се печени комбари.
комбостра – cщ. ж. р. Туршия от попарена зелка с хрян, сол и оцет, или от цвекло със зелев сок: Ага имам комбостра през великевиа пос, друго ми не требува.
комбус – cщ. м. р. Цвекло запазено за зимовище: Нашиа комбус йе цървен като кръф. Наприх петмес от комбус.
конак – cщ. м. р. 1. Турски участък. 2. Нощувка. Подслон: Едно заптие откара Петър на конако. Довечера ке сме на конак в блиското село у попо.
кондисувам – глг. Установявам се. Отсядам: На кой ан кондисуваш в градо? У митреве кондисаа пет души турци. Зло ни е кондисало ф кашчи. Гявол ти е кондисал на коремо.
кондрач – cщ. м. р. Як, издържлив човек: Тда кондрач го не фашча никаква болес. Злата какоф йе кондрач – искачи се на ней-високиа връх.
кондуп – cщ. м. р. Дебел нисък човек: Башча му беше висок, па той на кого ле се е метнал такъф кондуп? Кой ле ке земе па такъф кондуп кату Мара?
концка борика – cщ. ж. р. Хвощ: По таа лювада е повекето концка борика.
концка трусне – cщ. ж. р. Мерудиа от копър, чубрица и сол: Ям леп поръсен с концка трусне.
конче – (кончиш, кончи) глг. Изравнявам страните на дъска или труп: Тоа труп го си кончил и е готов за растриване на даски. Тоше кончи гредите да са готови да се търаа на кашчата. Риндосах дъската – сега ке а конче.
копанар – cщ. м. р. Връхна дълга дреха от черна или синя аба за зимно време (един вид балтон): Дойде зима – ке облека веке копанаре. Мое копанар йе потставен с ягнешки кожи.
копан – ст. м. р. Цилиндрична бухалка, с която се чука сух лен, за да му се орони пъздера: С тоа тешок копан ке очукам днескя лено.
копанькя – cщ. ж. р. Копаня. Дървен леген: ф таа копанькя туреме лочка на кучетата. Бакю изглаба две убави копаньки.
копно – нрч. Безснежна част от земя зиме: По нивeтo е веке копно – Петър йе искарал офците.
копра – cщ. ж. р. Вид копър: Никнала е фного копра в гардината.
копрец – cщ. м. р. Копър: Донеси копрец од гардината да туре ф чорбата!
корешница – cщ. ж. р. Кокошо изпражнение.
кьорли – cщ. мн. ч. Очи. Употребява се иронично: Петър го болеа кьорлите, та не може да шие. Отвори си по-убаво кьорлите да видиш кой йде!
кьораф (-ва, -во) – прл. Сляп. Употребява се и в смисъл на никакъв: Кьорав вол нема ф лювадата. Кьораф човек не срещнах по полето. Казармата се е испразнила – кьорав войник нема. По дворо нема къорава кокошка. В гардината нема кьорава краставица. Кьорава пара немам кисиата. Кьораф камен нема тука.
корубатиа – cщ. ж. р. Цигания: Саде флези ф таа кашча да видиш каква е корубатиа.
корубатин – cщ. м. р. Чергарин циганин: Еден корубатин йе опел мех и кове.
корубатка – cщ. ж. р. Чергарка циганка: Таа корубатка знее да врачува. Корубатките фного крада.
косенина – cщ. ж. р. Зелено, още не изсъхнало сено. Окосено жито от слаба нива: Фного дъж зафана, та косенините по лювадето ке изгнияа. Нивата не роди жито, ми една кола косенина.
косеш – cщ. м. р. Яжба. Яд. Избиване между пчели: Голем косеш йма ф таа кашча, откъ флезе таа невеста. Иди кот пчелите да видиш какоф косеш има код еден кошер! Не ядосувай се – не требува ти тоа косеш!
косило – cщ. ср. р. Дръжка на коса: Косилото на косата е криво.
косме – cщ. ср. р. Коса (на глава): Милтъна има фндго дъго косме. Космето ѝ е русо. Остригъл си е космето фного ниско.
костуре – cщ. ср. р. Фасулено зърно: Едно бело костуре, друго жъто костуре, трекьо шарено костуре.
костурета – cщ. мн. ч. Фасул: Нивата роди фного костурета. Днескя кe pучеме костурета. Увреa лe костуретата ? Има секакви костурета: бели, цървени, жъти, шарени.
костурка – cщ. ж. р. Нож без дръжка: Подай ми убаф нош, шо ми даваш таа костурка?
костуряче – cщ. ср. р. Червени цветове на един вид едър фасул: Наприла си е китка от костуряче.
котило – cщ. ср. р. Много дребни деца в една къща: Heйде нема ни едно дете, па у Митреве са деца, деца – котило!
котле (котлиш, котли) – глг. (вж. укотлувам). Поставям нещо за пръв път в нов съд: Кога ке котлиш новото гърне ? Гърнето мама го котли веке с вода.
котлевар – cщ. м. р. Кол, на който овчарите окачват котле над огъня: Митре, иди отсечи котлевар да закачим котлето да заври млекото!
котленка – cщ. ж. р. Котле от тенекия: Иди за вода с котленката.
котура – cщ. ж. р. Кочина за куче. Кучето е затворено в котурата.
коф – cщ. ж. р. Принадлежности за подковаване на кон: Донеси кофта да поткава коне, оти я заборих моята коф ф кашчи.
кьофка – cщ. ж. р. Човка: Орело има кьофка кату кука.
коцали – cщ. мн. ч. Остатъци от вечеря, от обед. Огризки: Tиа са вечерели, па нам са остили коцалите. Който вечер се врашча доцна, той коцали ке яде.
кош! – Заповед (команда) за да влезе вол в ярема: Бельо, айда кош!
кошка – cщ. ж. р. Стиска сено, с която се закрепва възел на въже, когато се овръзва кола със сено: Подай сенце да напраа кошка!
кошуле – cщ. ж. р. Риза: Имам си две кошули: памучна и ленена.
кошчаве се (кошчавиш се, кошчави се) – глг. Не се поддавам лесно. Държа се. Упорствувам: Петър ошче се кошчави – не ке да плати глобата. Гледай го тава юнче ошче се кошчави – воло не може да му надвие.
кошчаф (-ва, -во, ви) – прл. Жилав: Месото е от стар вол, та е фного кошчаво.
кравяк – сщ. м. р. Смок: – Седи кравяк на покрaвяк.
кралюга – cщ. ж. р. Овчарска гега: Офчаре с кралюгата фашча офците за нозете.
крамола – cщ. ж. р. Караница. Кавга: В таа кашча селка утрина има крамола.
крамолник (-ница) – cщ. м. р. Който много се кара. Кавгаджия: И Петър йе крамолник, ма и жената му не е малка крамолница. Тоа крамолник саде гледа да се скара с некой.
крап (-а, -о, -и) – прл. Къс: Въжето е крапо. Дей ми по-крап конец! Твоата кошуле е по-крапа од моата.
крапендол – cщ. м. р. Нещо късо (крапо): Яна е облекла еден крапендол до колената. Дей ми по-дъго въже – шо ми даваш тоа крапендоль?
крапоум (-а -о, -и) – при. Късоум: Жената е дъгокоса, крапоума.
красат (-а, -о, -и) – прл. Приятно кисел. Не много студено време: Изедoх една неблага, а красата ябука. По ми се иска красата ябука. Таа утрина вреамето e красато.
красе се (красиш се, краси се) – глг. Уреждам се. Вреждам се. Гледам се: Дедо Тоше добре си се краси: ката ден си купува винце, месце. Вие там накрай терпезата, краскате се – немой да останете гладни! – Красим се ние, красим – не берете ни грижата, ако сме накрей терпезата.
крате (кратиш, крати) – глг. Къртя : Оти кратиш туфли от кашчата? Свинята крати кочината.
кратеница – cщ. ж. р. Едър здрав човек: Ти ле, бре Тоше, искаш да се бориш с Митър? – не гледаш ле го каква е кратеница? И таа кратеница кодже работа ке свърши.
крате, се (кратиш се, крати се) – глг. Боря се. Карам се: Двойца пехливане се кратаа. Яна и Милтъна каквото се кратаа на дворо!
крачем (крачеш, краче) – глг. Грача: Некакво пиле краче в гората. Гарги крачаа на сливата.
крачетало – cщ. ср. р. Детска дървена играчка, която „краче“, когато се върти. Бъбрица човек: Дете, стига въртеа крачеталото ке ми проглуши ушите! Тоше каквото е крачетало, не оставе друг дума да продума.
крачете (крачетиш, крачети) – глг. Говоря много бързо: Злата нешчо крачети на пате. Той фного крачети, та му се не разбира яко, шо дума.
креешник – cщ. м. р. Край от хляб: Немам заби, та не мога да ям креешник.
креишче – cщ. ср. р. Вж. крелешник : Фного е твърдо креишчето на лебо.
крекам се – глг. Силно се смея с глас: Шо се крекаш кату лут? – не е толкова смешно. Митър им кажува нешчо смешно, та кату се са крекнали!
крекок – ст. м. р. Силен смях с глас: Не е толкова смеашно, та е тоа крекок од вас? Голем крекок се слуша ф таа кашча.
крепе (крепиш, крепи) – глг. Кретам: Дедо Митър крепи полека лека къх гората. Употребява се и с представка от: Не си яко здраф – ке можеш ле да открепиш до лювадата? Ке крепе и ке отпрепе до лювадата.
крепе се (крепиш се, крепи се) – глг. Държа се: Стар йе дедo Митър, ма ошче се крепи.
крейнал (-ла, -ло, -ли) – Тръгнал. Употребява се само с питане „Къде?” Къде си крейнaл па ти? Къде лe са крейнъли Митър и Тоше?
крекне – cщ. ж. р. Вкусно ядене. Сполука. Късмет: Митър се намъкна зек у дедове Тошеве, ама убава найде. Сношчи къде мене имаше крекне: баница, печено гуде, вино.
кривач – cщ. м. р. Шепа от едната ръка. (Когато е от двете ръце, нарича се шапа): Ако ти поискам една шапа орис, фного е – дей ми еден кривач! Иска с кривач вода да ме удави.
криве се (кривиш се, криви се) – глг. Плезя се. Подигравам се. Дразня. (С престорен глас): Не криви се на детето, не расплакувай го! Петревото дете не може да рече рр, та децата му се криваа.
крве – (кривиш, криви) – глг. Накривявам се: Товаро на магарето криви. Колата не е добре натоварена, та криви.
кротаче – cщ. ср. р. Кротко дете: Какво кротаче си имате, ич не плаче.
криома – нрч. Скришно: Мара яде мeт криома – никой да а не види. Купува си вино криома. Дадох му криома пари.
кривуцам – глг. Куцам: На Злата едната нога е по-крапа, та кривуца. Боли го ногата, ма па кривуца къх цръква.
крок – cщ. м. р. Тъмно червено цвете.
круже – (кружиш, кружи) – глг. Заоблям. Изравнявам: Обелих тегата – сега ке а круже. Петър кружи еден труп, да му е готов за тридне. Злата кружи крелишчата на платното.
крунде (крундиш, крунди) – глг. Заоблям. Изравнявам. (Вж. круже): Той е наприл метла од ракитови пръчки, па сега и крунди връо. Употребява се с представка о: К’ида в гардината да окрунде младите дръфчета. Ти си окрундил вашата чераша.
кръкнувам – глг. Нарамвам. Товаря на гръб: Кръкнах едно вретишче царевина и го однесох на воденицата. Мама е кръкнала детето и върви къх гардината. Ти кръкни детето да го поносиш! Не мога да го кръкна тава дете – фного е тешко.
кръвнак – cщ. м. р. шипар: Голем кръвнак раниме за сланина. Вчера заклах кръвнако, ма фного сланина пусна.
кръндак – cщ. м. р. Стомна със счупена дръжка или счупена шия: Фчера купена стовна, сега веке е кръндак – очукаа я децата. Срам ме е д’ида на вода с тоа кръндак.
крънджо – cщ. м. р. Шипар. Угоено прасе: Наближава Божик да заколем крънджо.
кръснач – cщ. м. р. Гръбнак от заклано животно: Фңого ми се яде кръснач од ягне. Вие изеште другото месо – мене кръсначе остейте!
кръстачка – cщ. ж. р. Вид билка: По таа межа има кръстачка.
кръстачки – нрч. Кръстосано: На мотовилка прежата се намотува кръстачки, а не право.
кръстоматечки – нрч. Кръстосано (положение на ръцете при борба): Митър и Петър се фанаа кръстоматечки да се бораа.
крътнина – cщ. ж. р. Сговорни и свои люде: Tиа бежанци са од едно село, та виш каква са крътнина!
кръшкам – глг. Лъкатуша. Отклонявам се от пътя: Той търчеал и кръшкал натака, натака и крушумо го разминал. Стигнеш ле код големиа камен, кръшни къх нивите! Фного кръшкаа воловето, та не мога убаво да ора.
кръшколица – cщ. ж. р. Зигзаг. Лъкатушна линия: Мара си е навезла на кошулета две-три кръшколици и тава го мисли за везмо. Ти оти си надраскал тиа кръщколици по белото листо?
куде (кудиш, куди) – глг. Коря. Говоря лошо за някого: Яна чула, ке Петър иска наша Ленка, та отишла да а куди. Митър яко иска да се оглави за Мара, ма фного а кудаа. Кой ме куди? – душмане ме кудаа.
куиле – cщ. ср. р. Буйна чорлава коса: Ти кога ке го острижеш твоето куиле? Ако дойда, дете, да те фана за куилето!
кукналцки – прч. Клечешком: Кукналцки ядеше млеко от паницата. Кукналцки гледаше рибите фо виро.
кукнувам – глг. Клeквам: Митър кукна да си измие ръцете на вадата. Детето е кукнало на дворо, та си игра с песок.
кукам – глг. 1. Кукам (за кукувица). 2. Клякам: Дете, ти не кукай там ф калта! Кукни кот тоа камен и ме почекай!
куко – cщ. ср. р. Малък камък, върху който се поставят пари и служи за прицелна точка при играта „Ломада“: Митре, фърли убаво ломадата и гледай да удариш кукото и да собереш парите!
кукувица – сщ. ж. р. 1. Кукувица. 2. Телена халкичка на дръжката на джебно ножче: На ти връв да вързеш ноже за кукувицата. На тоа нош му е строшена кукувицата, та се испачува.
кукуда – cщ. ж. р. Кантарски топуз: Нашиа қантар не тегли – нема му кукудата. Кантар бес кукуда не може.
кукужела – cщ. ж. р. Ниска слаба жена: И таа кукужела е товарила мотиката и върви къх полето.
кукулник – cщ. м. р. Колаче (кравайче) с цяло яйце или орех на средата. Нисък човек. Човек заседнал: Баба е месила на децата по еден кукулник. Тоа кукулник не ке порасте веке.
кукунец – cщ. м. р. Название на несъществуваща местност: Нема пари Тоше, нема – купил йе нива ф Кукунец. Петър к’иде на кяр къх Кукунец. Ке нейдеш загубената офца ф Кукунец. Употребява се иронично.
кукуняк – сщ. м. р. Дребен нисък човек. Употребява се иронично: Па таа висока невеста къ ле е зела тоа кукуняк!
кулес (та, то, ти,) – прл. Тъмножълт: Митър си е наприл кулести дреи.
кумаш – cщ. м. р. Парче плат: На ти тоа кумаш, та дано стигне веке за дреата.
кундур – cщ. м. р. Пън: Некой е отсекъл крушата – останал йе кундуро. Од муроф кундур излази убава борина. Пословица: И я не сам на върбоф кундур расъл.
куне (куниш, куни) – глг. Успокоявам малко дете да не плаче: Злата куни детето да не плаче. Употребява се и с представка О: Детето плаче – иди го окуни!
купен – cщ. м. р. Складирани снопи на харман във вид на конус: Фного ви е голем купено, та кога ле ке го овършете! Петър има голем купен пченица на армане.
купител – cщ. мр. р. Горска билка, с която се лекува болестта шап.
купнина – cщ. ж. р. Родители и женени синове живеещи наедно: Дедо Митър и тройцата женени синове са ошче ф купнина. Вие оженихте веке синовето, ма ошче сте фкупнина.
купка – cщ. ж. р. Купа сено: Имам пет купки сено.
купувало – cщ. ср. р. Пари, с които се купува нещо: Ага има купувало и я умем да купувам. Искам да купе кашча, ма нема купувало. Употребява се иронично.
купя – cщ. ж. р. Купуване: Ние зафанайме да живим гръцки живот – сичко ни е на купя. И купята не е лесна.
куриа – cщ. ж. р. Елха. Елша. Дърво, което расте по влажни места: На нашата лювада има една фного висока куриа. На куриата лискята се лепaa и са горчиви.
кутавица – cщ. ж. р. Крак. Употребява се иронично: За Митревите кутавици иска по-големи цървуле. Сви си кутавиците, да мога да седна и я!
кутало – cщ. ср. р. Леговище на животно: В гората найдох кутало на мечка. Срешчал ле си по гората кутало на сръни!
кутар – cщ. м. р. Месилник. Стая, в която се меси хляб и се помещава пещта: Толкова одаи имаа, а баба Ленка а са турили ф кутаре да спи. Иди донеси от кутаре еден колак гореш леп.
кутел – cщ. м. р. Дървен или каменен голям хаван: От таа череша ке изглабам убаф кутел. Ке скъцам ф кутело соль за офците.
кутелец – cщ. м. р. Бримка на чорап: Маро, ти фного бърже плетеш та испушчаш кутелци. По-полека плети – гледай да не испуснеш ни еден кутелец!
куткам – глг. Прибирам. Приглеждам. Събирам: Мара е болна, та сега макя и кутка на децата. Яго куткам тава дете, оти ме слуша.
кутла – cщ. ж. р. Малък кутел. Дървен хаван: Ке скъцам пет чесена лук ф кутлата.
кутлес (та, то, ти) – прл. Вдлъбнат: Сънце е пекло дъската, та е станала кутлеста. На нивата ископах една стара златна пара кутлеста.
кутмач – cщ. м. р. Преварено и сгъстено овчо мляко: Сношчи спах кот чобането, та ме гостиа кутмач. За да стане млекото кутмач, иска да го бъркаш и вариш фного време.
кутре – cщ. ср. р. Малко кученце. Вашето куче е ошче кутре.
кутре (кутриш, кутри) – глг. Подстригвам. Изравнявам: Кутре шамшире да стане кату клъбо. Петър кутри космето на Митър. Па тиа жатваре какво убаво кутраа таа нива!
кутри – cщ. ж. р. мн. ч. Подстригана коса на челото на жена: Виш па таа невеста какви кутри си е наприла!
кутра – прл. Равна. Подстригана: На нивата пченицата е кутра – нема клас по-висок ели по-нисок.
кутро – нрч. Равно: Митър не жне кутро – ту по-ниско, ту по-високо. Мари, жни по-кутро!
кутроман – cщ. м. р. Голям заяк: Днескя гоних фного зейци, ма саде еден кутроман утрепах.
куфенди – cщ. мн. ч. Срамни, непристойни работи: Таа жена отка овдове каквито куфенди върши!
кучило – cщ. ср. р. Вж. Котило.
кушиа – cщ. ж. р. Бърз ход. Бързане: Айда сега жнеате се на кушиа, та да ожнем рано!
кък – cщ. м. р. Кълка: Боли ме къко, та не мога да оде.
кьове – cщ. мн. ч. Челюсти: Таа баба нема нито еден зап, та яде на кьовето.
кърваво ми е – Много неприятно ми е. Омразно ми е: Кърваво ми е д’ида у них. Кърваво ми е да дойде зима.
кърваф (-ва, -во, -ви) – прл. Много неприятен. Омразен: Кърваф ми си да те гледам! Кървава ми е Мара с нейните лъжни.
кърдариа – cщ. ж. р. Чужди брави в стадото на някой овчар: Мойте офци заедно с кърдариата стануваа сто. Една офца от кърдариата се е загубила.
кърдисувам се – глг. Съсипвам се. Преуморявам се: Кърдисах се од работа па тиа дни. Зиме си почиваме, ма лете се кърдисуваме од работа.
къркалешка – cщ. ж. р. Топче: Седнал си да си играш с лебо – валеш си къркалешки од него. Калко къркалеашка ти е топката.
кърколица – cщ. ж. р. Вж. Кръшколица.
къркам – глг. Ям с охота. Лапам. Употребява се иронично: Довечера ке къркам баница.
кърле орле – cщ. ср. р. Суматоха. Бъркотия. Шум: Ф училишчето сичките деца са на дворо, та е едно кърле орле. На орото ергенето се збиа, та стана едно кърле орле. Там ф меената е една крамола, еден бой, едно кърле орле. Вж. Тръфола.
кърмарин – cщ. м. р. Главатар на жетвари: Тоа кърмарин ке води фного жатваре ф Серцко поле на жатва.
кърмарка – cщ. ж. р. Вж. Кърмарин.
кърме (кърмиш, кърми) – глг. Давам на добитък „кърмило”: Ф неделе к’ида ф планината да кърме говедата. Ти си зафанал често да кърмиш офците.
кърмило – cщ. ср. р. Брашно или трици със сол: Kе натоваре магарето кърмило за офците. Кравата ви е убава – давате ѝ често кърмило.
кърнарка – cщ. ж. р. Дървена закачалка за котел: Напъни котело вода и го закачи на кърнарката!
къртуга – cщ. ж. р. Пън изкопан от земята: Тури на огине таа къртуга, та да видиш каков жар ке стане! Сношча турих на огине една дъбова къртуга, та цала нош тле.
кърцувам се – глг. Клатя се насам-натам: Кърцуваш се на столо, та ке го строшиш. Две деца са подпрели една даска на еден труп, та а са яхнали едно на едениа крей, другото на друзиа и се кърцуваа.
кърцувачка – cщ. ж. р. Дъска подпряна на средата на високо, на която се „кърцуват“ две деца: Фчера децата нашли ней-потребната ми даска и я турили за кърцувачка. Едно дете падна от кърцувачката.
кърчак – cщ. м. р. Малка бъчва: Продадох виното, а за мене си напъних еден кърчак. Изми кърчаго да го напъним вино!
кършиврат – нрч. По празни работи. По свое удоволствие: Петър зарежа и макя и башча и отиде некъде по кършиврат. Абре Митре, не знееш ле колко работа имаме, па ти си цал ден по кършиврат!
къцаброт – cщ. м. р. Обущарско шило, с което се поставят клечки на обущата: Бес къцаброт не мога да ти туре клечки на обушчата.
къцам – глг. Кълцам. Бия. Жиля. Кълва. Чукам. Цепя. Употребява се и с представки: о, при, ис, до, на, за, рас, пре, от, с. (Вж. съответните места): Къцам сол ф кутело. Кокошката къца царевина. Не оди кот пчелите, оти къцаа. На Велиден ке се къцаме с цървени йейца. Пчела ме къцна. Змия къцнала еден вол.
къцач – cщ. м. р. Яко червено яйце. Човек (или животно), който налита да се бие.: На Велиден с еден къцач строших триесе йейца. На Велиден моето йейце излезе голем къцач. Па тоа Петър какоф йе къцач – се гледа да се скара, да се збие с некого. Па твое овен какоф йе къцач – саде боде друзите овни.
къцало – cщ. ср. р. Това, с което се чука (кълца) в хаван: сол, захар, чер пипер. Къцалото е дървено или металическо: Не мога да скъцам сол – немам къщало. Къцалото е ф кутлата.
кюме – cщ. ср. р. Малка група от хора или животни: Заптиета откараа едно кюме люде къх затворо. Въко одделил едно кюме офци от стадото.
кюнк – cщ. м. р. Кюнец: Кюнко е фного ръгясал.
кюпам се – глг. Боря се глава с глава: Два овна се кюпаа на полената. Еден пръч се готви да се кюпа. Ние с тебе не ке ле се кюпаме?
кюрдиа – cщ. ж. р. Дълга връхна дреха: Той е облекъл една кюрдиа до петите.
кюсам – глг. Удрям си крака о някой предмет: Ох, какво се кюснах на тоа камен – затече ми кръф од ногата! Върве, върве и се болниа пръс на ногата ке кюсна. Отекъл ми е палецо на ногата, оти се него го кюсам.
кюсем – cщ. м. р. Най-хубавият стар овен, който води стадото.
кюсне – cщ. ж. р. – Удар : Лош човек йе Тоше, ма каква кюсне му дойде – умре му ней-убавата крава! Таа кюсне, шо му испрати госпок, стига му!
кют – сщ. ж. р. Навик: Убаф човек, ма кют лоша – фного пие.
кюхна – глг. Слабея. Линея: Таа кокошка саде кюхне, та не умира. Употребява се и с представки: за, о: Дедо Митър какофто е закюхнал – скоро ке умре. Ти нешчо си окюхнал – да не си болен? Петър йе окюхнал кату пипкава кокошка.
[1] И бъдното време се образува с ке: Ке дойда, ке кажеш, ке молаа.