З
забарбуцувам. Забарбуцам – глг. Затъвам: Забарбуцах колата, та не мога да а искарам веке. Забарбуцай ръцете ф тестото, та бъркай! Забарбуцах з двеате нозе ф таа работа, та да видим къ ке излезе.
забатачувам – глг. Пропадам. Обърквам сметки: Лошо си забатачил таа смеатка! Забатачих колата ф каменето, та не може да мръдне. Ти фного забатачи ф таа работа.
забахтувам – глг. Забивам. Употребява се увеличително: Забахтах еден голем кол в земята. Забахтал му се е еден голем трън ф ногата.
забел – cщ. ж. р. Мазнина: Каква забел тури на баницата – масло ле, ели мас? На баница фного забел сe туре. Ич не е убава забел од лой.
забела – с. ж. р. Мазнина. Вж. Забел: Фного забела си турила на зелнико.
забелен (а, о) прл.: 1. Направен с мазнина. 2. Избелен на слънце: Зелнико е фного забелен. Баницата е забелена с лой, та не е убава? Платното е забеалено и е прострено да сахне на тревата.
забеллувам – гл. 1. Поставям мазнина в гостба. 2. Избелвам платно на слънце: Забелих яхниата с масло. Забелих зелнико с мас, Забелих платното на реката. Зе да се забелува (взе да се зазорява). Забелило се е. (Зазорило се е).
забентувам – глг. Правя бент: Той забента водата, та стана голем вир. Забентах водата да текне ф нивата.
заблажувам си – глг. Заслаждам си. Ям нещо хубаво след ядене: З гроздето ке си заближим след вечерета. Збаничка ке си заблажжиш след ручого.
заблажулькя – ст. ж. р. Нещо хубаво, с което се заслажда след ядене: Чувай медо за заблажулька след вечерета! Я си чувам баница за заблажулькя. Има грозде за заблажулькя след ручого.
заблешчевам – глг. Вдавам се всецело: Митър йе заблешчел ф Ленка, та друга мома не погледнува. Той заблешчеa ф търговца, та нивите му останаа неорани. Заблешчел си ф таа книга, та не си и ручел ошче.
забрендам – глг. Заработвам усилено. Вкарвам някого в работа: Забрендах се да изора и трите ниви, та глава не мога да исправе. Митър го забрендах да окоси лювадата. Забрендала се съм ф работа от футрина до вечер. Таа невеаста каквото а са забрендали – из ден в ден йе на жътва!
забун – cщ. м. р. Женска дълга дреха от домашен плат: Ти, Лено, со забун ле ке се облечеш за орото ели с аладже?
зaвaитин – Глупав човек: И тоа завaитин иска да се жени. Шо ле ке разбере и тоа зaвaитин от тава шо му кажуваш?
заваитка – cщ. ж. р. Глупава жена. Разсеяна жена: Не кажувай нишчо на таа завайтка – нишчо не ке заповни. За таа ле завайтка ке се жени Боян?
завалем – глг. Западам. Отслабвам: Тиа борчове го завалиа Петър. Болеста го завали, та не излази никъде. Фного е лакомо телето, та завали кравата.
завален (лна, -лно) – прл. Нагорен. Стръмен: Тоа пак ке завален, та пъна кола мачно заминува. (Употребява се и като наречие – завално – нагорно: На водата и е завално – не може да се искачи).
завирувам – глг. Образувам вир: Завирих водата, та стана голем вир.
завевам – глг. Забавлявам. Залъгвам: Стига го завева – остей го да си гледа работата! Митър завева Петър, та ошче го слуша и не е отишел да оре. Еден завева гроздаре, друк му краде гроздето.
завезвам се – глг. Зазяпвам се. Забавлявам се: Цал дең се завевах по пазаре и нишчо не купих. Митре, не завевай жатварето, ке нивата ке остане неожната! Ти ошче ле ке се завеваш по двдро? Върви да косиш! Боян се завева долу з децата. Ти не одиш ф цръква за друго, ми да се завеваш. Завел се бех ф едни пилета, та испуснах шишето.
завейгор – cщ. м. р. Зяплю: Пус завейгорю, дето те прате, там си останеш. Нашиа завеайгор го ошче нема за ручок – кой знеae с кого ле се завева!
завитлувам – глг. Задимявам: Зашчо запалихте таа слама ? – цалата кашча завитлихте. Оджеко не тегли, та одаята се завитли.
завот – cщ. м. р. Обичай: В тава село лош завот има – капаа на Водици малечки деца ф реката. Ф нашето село има завот – да се носи повойница на родилка.
заворец – cщ. м. р. Чивия на жегла, за да не излиза от ярема: Жеглата искочи, оти нема заворец. Тури на жеглата еден пирон за заворец!
заврътница – cщ. ж. р. Плесница по врата: Стой мирно, да ти не врътна една заврътница!
завясъвум – глг. Западам. Отпадам. Отслабвам: Той лежа фного болен, та виш какоф завяса. Децата ни завясаа, оти нема шо да яда.
загаден (-а, -о) – прл. Нечист. В безпорядък: Злато мари, рашчисти одаята – фного е загадена! Дворо ви е загаден – порашчистете го троа!
загажам – глг. Улучвам: Дей пушката да видиш я колко загажам. Юван с пушка може да загоди йейце. Я зaгoдих еден орел, къ си фъркаше. И Петър загажа йейце!
загажам се – глг. Прицелвам се: Митър йе зел пушката и се загажа ф крушата.
загалем (загалеш, загале) – глг. Разголвам срамните части: А брей дете, кату дойда да те заголе, та да грабна една прачка – тога ке видиш! Шо се си такоф заголил – не те ле е срам од людето? Оти загалеш тава дете? Оти го срамиш? Загале се прет свето.
загаре – cщ. ср. р. Дребен човек или животно: Фного ви е нисок чирако – какво е загаре! Гледаш кученцето такова загаре, ма да видиш колко лаe!
загим – cщ. м. р. Засилване. Зор: Бре воденичерю, дей загимо на воденицата, пусни повеке вода! Дадох загимо на коне, та за половина саат стигнах в градо. Дей загимо на волдвето, оти не ке изореш до довечера!
загнувам се – глг. Затичвам се. Тичам. Хуквам: Той стана и се загна да търчи. Загнаа се деца да го гонаа. Загнал се беше по лювадата кату лут.
заголувам – глг. Вж. Загалем: Заголих се да прегазе реката. Той заголи детето и го би по газо. Не срамувай се – заголи се да виде дека ти е раната!
загорнува – глг. І л. ед. ч. сег. вр. Нагорчава: Фо виното турих трошка пелин, та загорнува. Зашчо така загорнува тоа леп?
загъвен (-а, -е) – прч. Улисан. Зает: Фчера бех загъвен ф работа, та не можех да дойда у вас. Загъвена бех з децата, та не можех да испера дрешето.
загъвувам се – глг. Улисвам се: Загъвих се около пчелите, та лебо ми остана неиспечен. Загъвил се си ф работа, та не мога да те виде никъде.
задевам – глг. Товарям на гръб с цедилка или въже: Заденах, детето со шарената цадилка и отидох на нивата. Ленка задена дрешето и отиде на бане да пере.
задевок – cщ. м. р. Товар в цедилка: От тоа тешок задевок гърбо ми пропадна. С тоа задевок мачно ке искачиш баире. Донеси ми еден задевок сено!
заеднина – cщ. ж. р. Общо: Таа нива ни е заеднина з брат ми.
заезарило се – прч. ср. р. Застояло се. Завирило се: Водата се е заезарила – не върви. Офците се са заезарили на сънце и стапка не престапаа.
заекнувам се – глг. Заемам се с усърдие: Митър се заекна да си изоре сичките ниве. Петър се заекна да прочати една голема книга за еден ден.
заемници – cщ. м. р. мн. ч. Първите три дена от месец март: След заемниците веке ке чекаме убаво време.
закадувам – глг. Задимявам: Не тегли оджеко, та сте закадили одаята.
закапал (-ла, -ло). – прч. Отслабнал. Западнал. Изостанал: Митър го държа фного болеста, та е лошо закапал. На Петър му измре стоката, та е фного закапал. Другарето ти бегаа напреди – ти шо си така закапал? Той си поарчи парите да купи нива, та сега е яко закапал.
закапалешчина – cщ. ж. р. Отслабване. Изоставяне: Лоша закапалешчина е къде Петреве – сичките ниве им седе неизорани.
закапувам – глг. Падам. Западам: Крушите веке закапаа од дървото. Закапа фного даш. Поарчих си сичките пари, та яко закапах. От фного работа воловето ми фного закапаа.
закаталясувам – глг. Втвърдявам: Тоа камен каквото го закаталясах в земята – никой не ке може да го помръдне. На нивата пръста се е закаталясала, та не може да се оре.
закатанчувам се – глг. Стоя на едно място: Митър се закатанчи код офците и не слази веке ф село. Закатанчила се е код макя и, та никъде не излази.
закачка – cщ. ж. р. Земане – даване: Каква закачка имате с тоа човеак, та го току следиш? Ошче од лани имам една закачка с Петър.
заклапувам – глг. Разклащам. Размърдвам: Ослабнех, та ми заклапа пръстено на пръсто.
заклепал (-а, -о) – прч. от глг. клепам. Завървял тежко, уморено: Юван какофто е заклепал къх цръква с едни широки ботуши!
заклешчувам – глг. Заклещвам: Пръстено ми се е заклешчил, та не мога да го изваде. Дървото се е заклешчило в друзите дърве, та не мога да го истегле.
заклопи-мрътви – cщ. ж. р. мн. ч. Задушница на 19 юни: На заклопите-мрътви к’ида на гробишчата да раздавам.
заклюсувам – глг. Завръзвам така, че като се дръпне единия край, да се развърже: Завързи го с канап, ама го заклюси, та да може лесно да се развързе! Заклюси ми дадилката на гърбо!
заколок – cщ. м. р. Място на шията, дето най-лесно се коли животно: Тоа бивол лесно ке го заколеш, ако му нейдеш заколоко. Дебел йе врато на таа свиня – мачно ке и нейдеш заколоко.
закъцам – глг. Закълцам. Закълва. Изоставям. Зарязвам: Ти веке закъцай солта ситно! Врапците закъцаа веке черешите. Юван закъца и жена и деца и забегна некъде. Петър закъщал вoлoвeто на нивата и се върнал ф село за кюкюн.
залабуцувам – глг. Затъвам. Потапям: Детето се е залабуцало ф калта. Залабуцах си ръцеате ф тестото. Фного сапун арчиш – шчо си зaлaбуцал ръцеате ф толкова пена? Залабуцай кошулите фо фного сапун да се испера убаво!
залагарка – cщ. ж. р. Залъгалка. Приказка: Дей на детето некaквa зaлaгaрка да не плаче: Збери децата, та им кажи некоа залагарка, да се смираа.
залагалка – cщ. ж. р. Залъгалка: Людето одаа ф цръква повеке за залагалка.
залагувам – глг. Забавлявам дете: Днескя я к’ида на работа, па ти ке останеш да залагуваш детето. Баба ке остане да залагува детето.
залетевам – глг. Наклонявам се. Губя равновесие. Западам: На Митър му падна лошо, та залете и падна настрет пате. Башча му изгуби фного пари ф таа работа, та сега е яко залетел.
залипнувам – глг. Задавям се. Задушавам се: Кату се капех фо виро, фного вода ми флеазе ф устата, та залипнах. Детето залипна от таа пуста кашлица.
залис – cщ. м. р. Шум. Глъчка: Какоф йе тоа залис на пате? Вдигнали са залис като триста цигане. Немаше даскало ф училишчето, та децата беа вдигнали голем залис.
залисувам – глг. Дигам шум. Говоря високо и много: Отай се, не залисувай, ке не мога да заспа от тебе! Кажи на децата да не залисуваа толкова! Стига пе, стига залисува веке! Неколко жени залисуваа на пате. Мъчи, не залисувай ми в главата!
залисувам се – глг. Унасям се в смях: Кажах му за онаа работа, па той се залиса да се смеае. Дедо се е залисъл да се смеае, оти Митър падна на дворо. Баба кажува на децата смешки, та се са залисали от смеах. Залисах се от смех кату го видех такоф.
залепка – cщ. ж. р. Петно на лицето: Ленка е трудна, та ѝ са излезли залепки по образо. Од болеста образо му е саде залепки.
залупач – cщ. м. р. Нож, който се захлупва: Найдох си на нивата еден залупач и си го завързах на поасо. Залупач се не туре ф ножница.
замао ми зе – Взе ми свестта: Tиа кучета замао ми зеа с толкова лаяне. Цал ден не мога замао да си зема од работа.
замба – cщ. ж. р. Инструмент за пробиване на дупки по кожа: Земи замбата, та надупчи тоа каиш!
замерлюшчен (а, о– прч. Замаян: Таа кокошка е нешчо замерлюшчена – требува да е болна. Боли го главата, та виш какоф йе замерлюшчен.
замерлюшчувам – глг. Зашеметявам с удар. Падам вследствие на зашеметяване от удар: Ударих го з голем камен в главата, та го замерлюшчих. Той се замерлюшчи на земята од ударното.
замесаве (замесавиш, замесави) – глг. Удрям силно някого: Замесавих го с еден голем камен в гърбо, та падна. Разяди ме, та му замесавих една плесканица по бузата.
замесок – cщ. м. р. Малко тесто замесено за хляб: Мама меси еден замесок леп калко за днескя.
заметнувам, заметам – глг. Затварям отвън врата с резе, което се закачва: Накой е заметнал портата, та не мога да излеза. Детето ме заметна в гардината, та нема кой да ми одметне.
заметнат (а, о) – прч. от глаг, заметнувам: Портата е заметната одванка, та не мога да излеза.
заметулькя – cщ. ж. р. Резе: Не заключувай вартата – заметни а со заметулькята!
замилевок – cщ. м. р. Малка недожъната част от нива: Не ожнаме цалата нива – остана ни еден замилеавок. Утре ке дойда я да ожна тоа замилеввок.
замин-помин – нрч. Мине-замине. При минаване: Замин-помин се надникне ф нашиа пенджур. Замин-помин се ми каже нешчо.
замрежувам – глг. Заличавам. Изтривам написано: Написал си лоша дума – замрежи а! Земи гумата, та замрежи цалиа тоа рет!
заневестувам – глг. Зашеметявам с удар: Удрих го, та го заневестих ф каменето. Удри ме силно, та ми се заневести главата. Ритнах го, та се заневести.
занишнувам – глг. Разтрепервам. Залюлявам. Разтърсвам: Кату беa зaнишнали едно оро на армане! Толкова ле е смешно, та се си занишнал от смеах? Лошо ме занишна мене таа треска.
заода – cщ. м. р. Запад. Заник: Вашата нива е на заода од нашата. Ти върви се къх заода и ке нейдеш селото!
заодник – cщ. м. р. Нужник.
запатосувам – глг. Замазвам. Залепвам: Запатосах джамoвeтo с маджун. Таа дупка а запатосай с вар! Турил си сапуне мокър та се е запатосал за книгата.
запеовам се – глг. Задъхвам се. Запъхтявам се: Кату се изкачувам по стръвного се запеовам. Фного търчеax, та се запеах. Запеах се дорде те стигна.
заперлошчувам – глг. Хвърлям. Падам в несвяст. Удрям: Кату го грабнах Митър, та го заперлюшчих ф тревата. Падна ми фного лошо, та се заперлюшчих ф снего. Петър се фного разяди, та кату грабне детето, та го заперлюшчи ф калта. Заперлюшчих му една плесканица по бузата, та дзвезди му заидоа пред очите.
заперпелувам – глг. Валям в пепел, в пясък, в сняг: Той заперпели ф песоко. Той бутна месото от скарата, та го заперпели ф пепело. Тиа деца зашчо се са заперпелили ф тоа прах? Два деца заперпелиа ф снего една кокошка.
запет (а, д) – прл. Стиснат. Залостен: Нишчо не траси от тоа човек – фного е запет. Той не е яко запет – ке ти даде пари. Портата е запета, та не мога да флеза.
запецнувам – Глг. Засядам. Стоя продължително: Тоа гос ошче одоцутра е запецнал и си не оди. Запецнал си код огине, та не мога от тебе да си върше работа. Иди у них, та запецни – не излазей дорде ти не даде парите! Запецнал йе на еден камен и чека.
запизмувам – глг. Намразявам. Държа умраза: Юван ме е запизмил, та току гледа да ми напрей некое зло. Тава куче ме е запизмило, та, види ле ме, залае.
запиналькя – cщ. ж. р. Колче за залостване на врата: Оделай ми дренова запиналькя – да не може да се строши! На нашата варта запиналькята е железна.
запинам – глг. Залоствам. Заеквам: Запни вартата, та легни спи! Прибраа ле се сички – запнахте ле портата? Убаво момче, ама запина, ага дума. Не може убаво да дума таа мома – запина.
запнат (-а, -о) – прл. Залостен: Нема издека да флеаза – портата е запната. Нашата порта е запната цъла нош.
запищувам – глг. Запушвам: Запиших, дупката с книга. Запиши чешмата да не тече! С една дума му запиших устата.
заплитам – глг. Заплитам (чорап). Заеквам. Пелтеча: Фного убаво момче, ма тава му е лошо, ке заплита, ага дума. Не мога го слушам Митър да ми дума – фңого заплита.
запоешчина – cщ. ж. р. Лекарство приготвоно от мед, теряк, хляб и грепки от врабче. Дава се на болно от „детинцко“ дете: Детето ти е болно од детинцко – дай му запоешчина, ако искаш да го излекуваш.
запошка – cщ. ж. р. Заговезни: Слет три дни е запошката за божикь. На запошката ке ядем алва.
запразнувам – глг. Заемам. Запълвам: Запразних шишето с оцет. Цалиа сандък го запразних с моя руба.
запразнен (а, о) – прч. от глаг. Запразнувам: Шишето е запразнено со зайтин. Одаята е запразнена со жито.
запойверувам гиг. Заставям. Упорито настоявам: Фчера фнучетата ме запойвариа цал ден да им кажувам приказни. Юван ме е запойверил да му дам пари на заем.
запраскувам – глг. Забивам силно: Запрасках еден кол в земята. Запраскай тоа пирон в гредата! Употребява се увеличително.
запърчувам – глг. Засуквам нагоре (мустаци). Дигам нагоре. Вирвам: Боян йе запърчил мустакето киту которок. Петър йе запърчил главата кату некой ярец.
засака – cщ. ж. р. Очна болест по добитъка с мрежа в окото: Ювановиа кон не гледа убаво, оти има засака ф окото.
засачувам – глг. Спирам вода. Отбивам (вода): Засачиа селцката ревка, да поправаа воденици. Иди засачи таа вода да не флази в дворо! Засачи веке водата – на вадих гардината!
засек – cщ. м. р. Мястото, дето се засачува водата: Иди горе на засеко да видиш кой е зел водата! Напрей по-убаф засек, ке водата си така тече в гардината!
засинева ми се – глг. Премрежва ми се. Замайвам се: Засинева ми се през дибока вода. На високо дърво се не качувам, оти ми се засинева, та ке падна.
засмадник, засматка, засмадница сщ. м. и ж. р. Негодник и негодница. Употребява се безобидно: Нашата засматка отиде на орото. Нашиа засмадиик си облаче новите дреи.
засмадувам – глг. Укорявам. Употребява се безобидно. Засмади се – на ти пари, та си купи алва ! Засмади го – нека иде да поигра и той на орото! Засмади а – тия е ней-убава ф момите. (То е нещо като безобидна клетва).
засофка – cщ. ж. р. Проста дървена брава на врата: На вартата има засофка, та кравата не може да а отвори.
заспичувам – глг. Забождам: Заспичих си цвете на гръдите. Заспичи вретишчата, та и товари на магарето! Скъса ми се копчето на кошулета, та а заспичих с егла.
заспрежувам – глг. Поставям спреж[1]. Принуждавам. Притискам: Дадо Митър може да лекува, та ке го викам да заспрежи кравата, оти е болна. Петър ме е заспрежил да му върна парите, па я немам. Заспрежи го да ти плати козата!
застик – cщ. м. р. Жар поставен при устата на пещта, когато хлябът е метнат, за да хване лице: Свали веке застиго – лебо фана лице. Турих застик на лебо, да фане лице.
заструг – cщ. м. р. Дървен съд с плътно прилепнал похлупак. Похлупци: Напъних еден заструк сирене и пържени йейца и го испратих на ораче. Заструго ке го одлупиш, кату го надигнеш с ноже.
засътам – глг. Затулвам. Скривам: Тръгни се да ми не засташ сънцето! Висока кашча пред нас ни е засънала планината. Даж закапа, та се засънах под едно дърво. Чичо Ювън си е засънал парици за старини.
засътен (-тна, тно) – прл. Скрит. Отстранен. Запазен от вятър: Таа кашча е засътна – ф неа нека се скрияа комитите. Тука фного дуе ветер – д’идем на засътно место.
затка – cщ. ж. р. Тапа. Запушалка: Загубих затката на шишето. Напрей на шишето затка от книга!
затлачувам – глг. Задръствам с нанос: Иди очисти вадата, ке се е затлачила.
затока – cщ. ж. р. Място в река, на което водата може да се прекара към друга страна, за да се изловят рибите: Таа затока мачно а пресушийме, ма ф неа фанайме три кошници риби. По таа ревка има фного затоки.
затрудневам – глг. Забременявам: Таа невеаста слет пет годин затрудне.
заукна се – глг. III л. ед. ч. м. св. вр. Учуди се. Разтревожи се: Цало село се заукна, ага се чу, ке Боян йе умрел ф Софиа. Ага се оглави Злата за Юван, селото се заукна.
заушки – cщ. ж. р. мн. ч. Връткане на шията да изпука (при простуда): Митър йе настинал, та му врътнах, заушки. Сношчи мама ми врътка заушки, та сега ми е по-добре.
заушувам – глг. Заслушвам се. Обръщам внимание: Мари Ленко, ти не заушуваш яко кой шо дума за тебе, ма иска да заушуваш, оти си мома за женене. Ич не заушувам, шо дума свекървата за мене. Ти, Петре, ич не заушуваш, шо ти думам. – Заушувам, чичо, заушувам, ама немам пари.
зафуганувам – глг. Хвърлям силно и ядно. Замервам: Месото беше цръвясало, та го зафуганих на дворо. Петър зафугани еден камен, та удри кучето в главата. Лоши деца ме зафуганиа с камене.
зафударем се (зафудареш се, зафударе се) – глг. Предавам се в нещо. Заемам се: Юван се зафудари в голема търговиа. Зафударих се да прочате една голема книга.
зафчесо – нрч. Веднага: Той зафчесо дойде да ме посрещне.
защърнечвам – глг. Заслабвам. Линея: Каква убава мома беше Ленка, ма нешчо за църнеа, та каква стана! Еден си син имаа и той е защърнал.
зачебръснувам – глг. Завличам. Закачам: През гората едно стребло ми зачебръсна капата. Боян зачебръснал една мома од орото и си а водил у них. Еден човек ме зачебръсна с едно железо, та ми скъса ръкаво. Варди да не зачебръснеш ламбата!
зачестувам – гл. Почвам често да отивам някъде да върша нещо: Ти зачести къде Петреве, ма некой ден ке те испадаа. Стига веке вино – ти фного зачести чешите, та ке не опиеш. Гостето зачестиа у вас.
зачорлувам – глг. Задимявам. Запушвам (дим): И y Митреве зачорли веке оджек. Петър йе зачорлил цигарата и нешчо расправе. Оджеко не тегли, та одаята се е зачорлила.
заядлив (-ва, -во) – прл. Заядлив: Фного е заядлива пуста Ленка – с цалата махла се кара. Заядлиф човек йе брат му – ского ле не се е скарал!
заяжам се и заяжам – глг. Заяждам се. Карам се: Таа жена се заяжа с цалата махла. Не заяжай кучето – ке те увале! Ванчо, ти не заяжай тава дете! Фного се заяжаш з децата, та затава те биха.
збитак – cщ. м. р. Невисок, плещест и набит човек: На тоа збитак не ке му лесно надвиеш. Па вашето дете какоф е збитак!
збор – cщ. м. р. Жени събрани обикновено пред някоя порта: Мама отиде да си попреде на зборо кот Станината порта. Па Тодор каква е женцка пола – седне и той на зборо код жените, саде урка му липцува.
збуглувам – глг. Изненадвам. Разтревожвам. Свършвам на-две на-три: Каквото ме збуглиа фчера вашите кучета! Убаво ме збугли мене кмето – кажа ми, ке десет души довечера ке са дома. Збуглихте криво лево свадбата и сега немате грижа.
згодятик – cщ. м. р. Стройник: Днескя чичо Петър ни беше згодятик – дойде да иска Ленка за неговиа фнук.
згодатица – cщ. ж. р. Стройница: Баба Яна а бива за згодятица – дека къ йде, напрей главеш.
згвацам – глг. Смачкам. Стъпквам: Кола замина през него, та му згваца гърбо. Згвацах една гнила тиква с нозете. Оти згваца тава убаво грозде?
зграболувам – глг. Събирам бързо. Сграбвам: Зе да капе даш, та зграболийме сеното и го струпайме на две купки. Зграболих дреите да и скриа од дъже.
Згъргорил се (-ла, -ло) – прч. Остарял много: Дедо навърши веке деведесе годин – фного се е згъргорил.
згъргушил сe (-ла, -ло) – прч. Вж Згъргорил се: Баба ти каквато се е згъргушила!
згърнувам – глг. Построявам с мъка: Згърнайме си , и ние кашчица.
здадениа – cщ. ж. р. Множество. Глъчка. Чудо: Голема здадениа йе на улицата – караа се за селцката мира. Ф цръква беше свет, свет – здадениа!
земан (-а, -о) – прл. Хaлoсан. Глупав: Него ле найде да го питаш? – той е земан. Вашиа аргатин йе малко земан.
зематец – cщ. м. р. Глупец: Не слушай го тоа зематец – той не знее шо дума.
зима ми – глг. сег. вр. ед. ч. Студено ми е: С танки съм чорапе, та ми зима ф нозете. Без дърва сме, та ни фного зима. Зима и ф ръцете, та не може да преде. Зима му в гърбо. Този глагол може и да се спряга в разни времена. Зимеше ми (ти, му, и; ни, ви, им). Зимело ми е (ти е, му е, йе; ни е, ви е, им е). Ке ми зима (ти, му, й; ни, ви, им) и пр. Зимеше ми през ношча. Зимело им йе на нивата. Ке ти зима бес кожух.
зиморлиф (-а, -о) – прл. Зиморничав: Фного съм зиморлив – без огин не мога. Кату си толкова зиморлиф, облечи кожух!
зимелок – cщ. м. р. Яре, което е минало една зима: Тоа зимелок веке зе да гони козите.
зинувам – глг. Отварям устата си. Викам: Зинах да ми види язико. Зини да ти виде забо! Шо си зинал такоф, та цалата кашча разбуди? Па таа жена е зинала, та ми проглуши ушите.
злак – cщ. м. р. Току-що покарала зелена трева: Пролет сръните излазаа да паса злак по полените.
златовръх – cщ. м. р. Горско цвете с къдрави червени венечни листа: Кату се върнеш от планината, да ми донесеш златовръх.
злото-пъpше – cщ. ср. р. Злокачествен лишей по лицето: Излезе ми злото-пърше, та не знам къ кю го излекувам.
злоят (-да, -до) – прл. Който пробира яденето и малко яде: Наш Митър йе фного злоят – не ке ни сирене, ни йейца, ни мет. Сичките деца ни са злояди, затава са и слаби. Иленка е злояда.
злем. Употребява се с предлог со. Со злезм – нрч. Със зло: Со зле ам не ке го накараш да ти каже.
змечкам – глг. Смачкам: Гледай да не седнеш вруз лебо – ке го змечкаш! Змечкай тава грозде ф паницата!
зобам – глг. Ям зоб: Дей на коне да зоба овес от торбата!
змиярник – cщ. м. р. Място дето се въдят много змии. Вертеп: Тука ф тиа грамаде, ф тоа змиярник нема да спим. Я никога не флазем ф таа кръчма, ф тоа змиярник.
зола – cщ. ж. р. Пепеляна вода: Садовето са фного загадени, та ке и моа со зола. Днеска ке варе ленената прежа в зола.
золе (золиш, золи) – глг. Мия със зола: Утре е чисти понедеалник, та ке золе са довето. Преносно: Зола ми е на сърцето. Тоа проклетник днескя ме озоли. (Силно ме разтревожи).
зорле – нрч. Едвам. Силом: Болен съм, та здрле дойдох у вас. Тоа старец здрле се клати по пате. Зе ми зорле парите од ръцете. Зорле му зеа нивицата на тоа сиромах.
зорле йорле – нрч. Едвам: Здрле-йорле се отклатих до цръква. Зорле-йорле искачих събата. Болен съм, та здрле-йорле слеза до дворо.
зъбци (зъпци) – cщ. мн. ч. Зъбци (уред при тъкане): Зъбците доближиа кросното, та ке и преместе.
зърцала – cщ. мн. ч. Очила: Без зърцала не мога нишчо да прочате.
зеa – глг. Държа си устата отворена. Отворен съм. Викам: Наш Митър, ага спи, зеe. Пиленцето зее да му пусне макя му нешчо ф устата. Вартата зеe. Зашчо си остил пенджуро да зее? Шо зееш такъф, та не оставеш людето да заспаа? Иди некъде – не зей ми в главата, ке ми проглуши ушите!
заяк – cщ. м. р. 1. Заяк (животно). 2. Част от преднището на колата: На тава водило турих дъбов зеяк.
заскокнувам – глг. Правя засечка: Пушката ми заскокна, та не можех да ударе зеяко. Тоа ключ нешчо заскокнува – не мога да отключе вартата.
згажам – глг. Намирам. Случвам: Кога ида да ваде царевината, се згажам вода. Кога ми потребува Митър, се го згажам у них.
згажам се – глг. Случвам се: Често се згaжaм у них, ага се караа. Згажам се на полето ф лошо време. Згажал ле се си в гората, ага гърми?
згоде (згодиш, згоди) – глг. Случа. Намеря: Никога не мога да те згоде у вас. Згодих го ф кръчмата и му дадох писмото.
згоде се (згодиш се, згоди се) – глг. Случвам се. Намирам се: Митър се згодил у них, ага се скарали башчата и сино. Згодих се ф цръква, ага падна бомбата. Я се згодих код офците, ага дойде мечката.
[1] Вид растение от което се приготовлява лекарство за животно