Д
даваниа – cщ. ж. р. Данък: Платих си даваниата.
давариа – cщ. ж. р. Давач. Който дава: И той не е яко давариа, та не верувам да ти даде пари. И Мара не е давариа, та не ке ти даде млеко. Петър йе яко давариа – на секoй просяк дава леп.
даве (давиш, дави) – глг. 1. Давя. 2. Удушвам: Стегна му шиата с една връф и зе да го дави. Лошо куче имате – дави кокошките. Митър с ръцете зе да дави кучето.
давило – cщ. ср. р. Голяма навалица. Бутаница: На распет петок ф цръква беше свет, свет – давило! Не можех да флезе ф Петрево дукян от фного люде – давило беше.
даволе (даволиш, даволи) –- глг. Боричкам. Мачкам: Децата се даволаа ф одеро. Митър даволи детето. Кучетата се даволаа по дворо. Детето даволи котката.
даволеш – cщ. м. р. Боричкане. Мачкане: Собрали се са деца на дворо, тa е еден даволеш!
дага – cщ. ж. р. Околовръстна дъска на каца, бъчва, буре : Дагите на бъчвата се са рассъхнали. Таа дага е дъбова.
дали-ти – Дали: Дали ти не е болен – жът йе кату восок. Дали ти не е гладен – цал ден йе бил без леп на нивата.
дамалук – cщ. м. р. Орало. Рало: Той качи дамалуго на колата и отиде на нивата да оре. Наприх си нов дaмaлук, та утре с него ке ора.
даницки – прл. м. р. Много голям: Петър има даницки инат. Той ми истраси едно даницко лъжно. Манка e дaницка будала. Даницки сарадшин йе Миле.
даш-топка – cщ. ж. р. Детска игра с топка: Децата играа даш-топка на дворо.
двоелик (а, о) – прл. Двоен. Два предмета срасли един с друг: Изедох една двоелика слива. Митър свири з двоелика пишчелка. В гората видех едно двоелико дърво.
двоянка – cщ. ж. р. Вила с два рога: Ситната слама не може да се товаре на кола з двоянка, а с троянка.
дебел – cщ. ж. р. Дебелите части на човешкото тяло: бутове, прасета, задни части: Той му забил нож в дебелта. Излезла ми е чирка в дебелта.
дебник – cщ. м. р. Куче, което дебнишком напада: Убаво се чувай от тава куче, ке е дебник. И двете му кучета са дебници.
дебнички – нрч. Дебнешком: Въко дебнички лови офците. Едно куче ме увапа дебнички.
дебно-куче – cщ. ср. р. Вж. дебник: Увапа ме едно дебно-куче.
девесник – cщ. м. р. Възрастно дете. Употребява се иронично: А бре Митре, голем девесник си веке, та ти не прилега да си играш з децата. Нашиа девесник ошче не уме да оре.
девесница – cщ. ж. р. Възрастно момиче. Употребява се иронично: Таа девесница ошче не уме да плете чорап. Мари девеснице, не прилега ти веке да си играш з децата. Таа девесница ошче оди на сурва.
дедовнина – cщ. ж. р. Наследство от дядо: Големата лювада ми е дедовнина.
деендисам – глг. Изтрая. Изтърпя. Издържа: Ке деендисашле цал ден без вода?
деима – нрч. Постоянно: Деима му думам да не пие ракиа, ма не слуша. Деима ме глава боли.
дека-ти. Как не. Ама че: Дека-ти не краде – измъкна ни кокошките од дворо. Дека ти не лаже – една права не кажува. Дека-ти не ке дойде – ошче утре ке дофрънда кату рәсен зеяк.
дексам – глг. Мъча се. Събирам сили. Едвам живея. Изтърпявам: Митър зорле декса, та не знам дали ке издекса до пролет. Фного се уморих ма ке дексам да стигна до селото. Огладнех фного, ма ке дексам до ручог без леп. Къ ке дексаме десед дни без брашно?
делен – cщ. м. р. Лековита билка, коренът и стъблото на която се поставят като муска на малко дете, за да не го хване болестта „детинцко“ и др. подобни болести: Болно ни е детенцето, та съм одила да копам делен да го лекуваме. Баба отиде да копа делен за лек.
декашен (-шна, -шно) – прл. Къдещен: Декашна ст. ка е дошла ? Дакашен-йе тоа човек? Декашни са тиа говеда?
делеш – cщ. м. р. Дялба: И таа нива не е на делеш.
делкотина – cщ. ж. р. Вж. делутка: Надеалай деалкотини да потпалим огине!
делнички (-чка, -чко) – прл. Още не разделен имот : Таа нива ни е делничка с чичо. Делнички двор не купувай! И двеате лювади са делнички.
делутка – cщ. ж. р. Треска при дялане на дърво: Наделай троа делутки да потпалим огине! Далаш таа тега, та напри одаята саде делутки.
демек – сц. м. р. Вързоп от слама, сено, царевична шума: Донеси еден демек сено и три демека шума за кравите!
денедисам – глг. Опитам: Денедисай тоа нош къ реже! Искам да го денедисам дали краде. Ке го денедисам дали ке деендиса цал ден без леп.
денпогуба – cщ. ж. р. Изгора, заради която се губят дни:
дера – глг. 1. Дера. 2. Късам: Не оди пешак, не дери си обушчата! Колко кошули дереш на година? Фного чорапе дере той. Танките чорапе се дера бърже. Дете, зашчо така си дереш букуваре?
дерфеле (дерфелиш, дерфели) – глг. Раздърпвам: Свинята дерфели една умрела кокошка. Остей детето, зашчо го дерфелиш така?
десникяр – cщ. м. р. Вол, що се впряга отдясно на ярема: Нашиа вол е десникяр, а и вашия е десникяр, та не ке можаа да се фпрегнаа ф еден ярем.
детел – cщ. м. р. Шарен кълвач: На сливата стапи детел.
детинцко – cщ. ср. р. Детска болест придружена с припадъци (падане в несвяс): Детето ни е болно од детинцкото. Доктор не може да лекува детинцко, него врачка го лекува.
детишар – cщ. м. р. Който обича да се занимава с малки деца: Ти да видиш наш дедо какоф йе детишар – цал ден йе около децата.
джавдже – cщ. ср. р. Малко слабо дете: Къде си завела слет тебе тава джавдже? И нейното детенце каквото е джавдже!
джавре се (джавриш се, джаври се) – глг. Глезя се. Държа се несериозно: Фного се джавриш пред людето, та си станал за смех. Стига се джаври такоф, еми кажи шо ке работим днескя!
джавреш – cщ. м. р. Глезене. Несериозност: Ти махни тоа джавреш, еми дей да си подумаме нешчо по-люцко. Собрали се беаа на попрелка моми и момчета, та беше еден джавреш!
джага – cщ. ж. р. Дълъг ръчен трион с две ръчки (дръжки): Донеси джагата да претрием двамината дървото!
джагам – глг. Tрия с джага: Йела ние двамината да джагаме тава дърво.
джак – сщ. м. р. Тесен чувал: Напъних еден джак брашно. Ф тоа джак има царевина.
джалевале – cщ. ср. р. Глъчка: Ф училишчето децата беа на распус, та беше едно джалевале! Какво ле е па тава джалевале на пате ? Па ф таа кашча какво е джалевале!
джанкам – глг. Настоятелно прося: Иди джанкай на кмето – може да ти отпусне нешчо. Фного джанках, та ми даде педесе лева. Фного му джанкахъ, ма нишчо ми не даде. Циганчето па иде да джанка леп.
джанкане – cщ. ср. р. от глагола джанкам: Иска фного джанкане, за да ти даде нешчо. И неговото джанкане не мога да го траа веке.
джанкач – cщ. м. р. Човек, който джанка: Тоа ле джанкач не ке искара нешчо? Проклопа ми главата тоа джанкач.
джасам – глг. Дърпам : Джасни пердето! Джаснах го за ръкаво, па той се скъса. Джасна ме за полата.
джафкало – cщ. ср. р. Кученце що джавка.
джафкам – глг. Лая (за малко кученце): Кученцето зе да джафка веке.
джахна-махна – cщ. ж. р. Причина. Повод: Той траси джахна-махна да ми не плати. Ти трасиш джахна-махна да го биеш. Току си ноожа джахна-махна да се кара.
джевгало – cщ. ср. р. Просяк. Употребява се иронично: Окъсал се е станал йе цало джевгало.
джелю – cщ. м. р. Женска игра по ливади през велики пости: Утре ке играме джелю на нашиа торак (ливада).
джидже – cщ. ср. р. Нещо лъскаво, шарено, което се дава на малко дете да се радва: Гале бре, на ти тава джидже.
джиджус. Дим да го няма: Видех ле и, ке се збиа, я джиджус къх дома. Накараш ле а нешчо да сработи, тия джиджус.
джиркам – глг. Плъзгам. Пързалям: Джирнах по байре едно дърво. Днескя ке се джиркам по ледо.
– cщ. м. р. Дебел кокал: От тоа джоглан ке изледзе убава чорба.
джогна – глг. Удрям с камък: Едно дете ме джогна с камен по главата. Земи камен, та джогни тава куче!
джокам – глг. Пия лакомо: Навил йе шише с вино и джока ле, джока. Иди на изворо и джокай вода! Джока вино от чотурата.
джом. Дим да го няма. Стана невидим. Вж. усвет и джиджус: Тоа човек джом стана – нема го веке да се мерне. Ф цръква беше, ма слет цръква стана джом – никъде не можах да го нейда.
джомало – cщ. ср. р. Едър човек или животно: Тава джомало проз варта не ке се провре. Виш таа жена какво е джомало!
джъркам – глг. Изсипвам в голямо количество: Джорни водата от кацата по дворо! Джорни на чердако житото од вретишчето!
джороликам – гл. Изсипвам. Изтурям. Употребява се обикновено с представка иж (из): Джороликам вода от шишето. Ижджороликах водата от стовната.
джосла – cщ. ж. р. Несериозна жена: Не питай таа джосла – нишчо не знее да ти каже.
джубе – cщ. ср. р. Връхна дреха от чоха без копчета, подплатена с кожа, отпред с лисича кожа за украшение: Невестата облеaчe джубето д’иде ф цръква.
джунджур – cщ. м. р. Ледена висулка: Детето е откършило еден джунджур, та го гризе.
дзадница – cщ. ж. р. Задната част на дреха: Митър си е скъсал дзадницата на кошулета. Фного е дъга дзадницата на клашнико.
дзаднишче – cщ ср. р. Задната част на кола. Задната част на заклан брав: Колата не ке може да се искачи по стръвното, та ке остаа дзаднишчето. Зех офчо месо едно цало дзаднишче.
дзандза – cщ. ж. р. Навик: Таа дзандза кe а одбиеш – сека неделе да се опиваш. Лоша дзандза има наш Петър – врашча се настрет нош.
дзвизарка – cщ. ж. р. Второгодишна коза или овца: Имам пет офци дзвизарки.
дзвизнувам, дзвизна (дзвизнеш, дзвизнe) – глг. Запявам хубаво: На една нива моми дзвизнаа една песен, та запреах колата да слушам. Кату дзвизнеме в гората едни песни, та кату екне онаа гора!
дзвиска – cщ. ж. р. Вж. Дзвичарка : Закла една офца дзвиска.
дзвицар – cщ. м. р. Аладжа (антерия) с червени, бели и черни на линии шарки: Утре ке се нареде з дзвицар аладже.
дзвон – cщ. м. р. Много сухо: Тоа кюкюн йе сух кату дзвон. Докарах едно дърво суo – дзвон.
дзвонйца – cщ. ж. р. Горска ягода: Донесох од гората двел кошници дзвоници. По тоа баир има фного дзвоници, к’идем на дзвоници ф Пиновото.
дзвоничар – cщ. м. р. Берач на ягоди (дзвоници): Срещнах еден дзвоничар с пъна кошница дзвонйци. Днескя в гората имаше фного дзвоничаре.
дзедзнувам. Дзедзам (дзедзаш, дзедза) – глг. Друсам. Тръшвам: Кату свалиш сандъко, гледай да го не дзедзнеш, ке фнего има чеши. Той се дзедзна на столо, та го строшй. Митър Дзедзна пъно вреатишче жито на чердако, та строши една даска.
дзиври – cщ. м. р. Вид панталони: Петър йе обул нови дзиври. Трй-дни го оро чекало, дорде му дзиври фтасали.
дзипам – глг. Скачам. (За малко дете): Детенцето дзипа ф ръцете на макя му.
дзъцка ми – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Страх ме е. Употребява се иронично: Дзъцка ми от кучето да флеза. Дзъцка ти да флезеш ф таа гардина. Дзъцка им да сека ф чужа гора. Дзъцка ви да берете чужи круши.
диа – cщ. ж. р. Дъх: Фного е студено в одаита – гледаш си диата. На тоа човек му излази лоша диа од устата.
дивяк – cщ. м. р. Дивак. Невъзпитан: Тоа дивяк си не познава роднините. Петър какофто е дивяк – с люде се не собира.
дивякуле – cщ. ж. р. Вид бурен: Царевината на нивата е обрасла з дивякуле. Свинята фного яде дивякуле. Днескя ке бера по полето дивякуле.
дикльонин – cщ. м. р. Висок човек: Ваш Митър какъф дикльонин се извлече! Еден дикльонин се беше востопoрчил ф цръква да го венчуваа.
дикльоница – cщ. ж. р. Висока жена: И Петър йе висок, ма каквато дикльоница омъкна – по-висока од него.
дилькя – cщ. ж. р. Няколко нишки, сламки, стръкове в снопче: Оскубах една дилькя лен. Разделих снопo на дильки. Дей ми една дилькя конци от пасмото.
дими – глг. III л. сег. вр. ед. ч. Пуши: Нашиа оджек фного дими. Огине не е изгаснал – ошче дими. Запаленото дърво ошче дими.
дипле (диплиш, дипли) – глг. Налагам едно върху друго: Цал ден ние ке диплим кюкюн. Платното е веке исъхнало – сега ке го дипле.
диплaрка – cщ. ж. р. Малка черга от две диплa: Постлах си една диплaркa и легнах на неа.
дипло – cщ. ср. р. Черга или кепе от едно парче. Няколко диплa пришити едно за друго правят една черга или едно кепе: Постлах пред вартата едно дипло. Таа черга има четири диплa. Кепето е од две дипла.
дифчо – cщ. м. р. Вж. дивяк: Тоа дифчо не вика ни добрутро, ни добър вечер.
дна – cщ. ж. р. Болест от пощявка: Дей на детето трешка алвица да го не фане дна. Фана ме дна за тава грозде, ма немам пари да си купе. Не гледай печеното гуденце, да те не фане дна. Дей ми трошка сиренце, колкото за дна. Дна ме фана за таа баница.
днишче – cщ. ср. р. Утайка: Свърши се веке виното в бачвата – зе да тече днишче. Ф шишето нема веке оцет – останало е днишче.
доака. Употребява се с глагола дохаждам, дойда. Дохождам някому доака — надвивам: Ней сетне русите дойдоа доака на турците кот Плевен. Петър йе такоф инатчиа, ке никой не може да му дойде доака. Не ке му дойдеш доака на тоа калпазанин. Ке ти дойда я тебе доака ама де да видим!
доалнувам – глг. Докосвам: Отекла ми е ногата, та гледай да а не доалнеш, ке ме фного боли. Трошка доалнах паницата и тия падна.
добрем – нрч. Употребява се с предлога с (3). С добро. По добър начин:
додевам – глг. Преча. Спъвам. Вредя. Причинявам неприятност: Седни по-нанам, ке ми додеваш! Фного плаче детето, та ми додева. Сланина не ям – додева ми.
доклепам, доклепувам – глг. Пристигам бавно. Употребява се иронично: Митър си доклепа од гората. Той доклепа капнал от умора. Нешчо съм болен, та зорле доклепах до вас.
докундисам, докундисувам – глг. Вж. доалнувам: Гледай да ми не докундисаш болния пръс!
докопам – глг. Докопавам. Хващам силно: Искаше да ми бега, ма като го докопам за врато. Стой мирно, дете, кe ако те докопам за ушите! Докопахъ веке цалата гардина.
докъщам – глг. Докълцам. Докълва: Кокошките докъцаа царевината. Докъцай сичката сол! Преносно: Тава зло се докъща и до мене.
долама – сщ. ж. р. Къса мъжка дреха с ръкави и копчета: Вруз доламата облачем фермене.
долно-сърце – cщ. ср. р. Мъдете на мъж. Употребява се, за да се избегне думата маде (мъде): Той го ритнал в долното сърце.
домашар (-ка) – cщ. м. р. Който обича да си стои вкъщи: Петър какоф йе домашар – не излази от кашчи. Нашето куче е домашар, никъде не оди. Мари домашарко, не доде ле ти се се у вас да си седиш? Пус домашарю, излези и ти да видиш по селото шо има!
допраток – cщ. м. р. Подарък, пратен от другаде: Дойде од брат ми писмо и допраток. Имам си допраток от Сливен.
дориа – cщ. ж. р. Червеникав кон: Яхни ти белиа кон, па я ке яхна дориата.
дориес – (-та -то) – прл. Червеникав (за кон): Купих си два куня: бел и дориес.
до самой – пр. До. Много близо до: Седнах до самой дървото. Зградиа си кашча до самой реката. Запрева се до самой нашата порта. Остих си торбата до самой боро.
доспенджевам – глг. Нуждая се: Богат беше, ма сега е доспенджел за кора леп. Не сам доспенджеал за твойте пари. Доспенджел йе за цигара кюкюн. Сега ми не давай брашно, та пролет ако доспенджеа, ке ми дадеш.
дофръндам – глг. Пристигам бързо. Употребява се иронично: Митър дофрънда кату росен зеяк. Утре ке дофрънда и Петър.
доцна – нрч. Късно: Сношчи Митър си дойде доцна.
драгичко – cщ. ж. р. Зват. падеж, в който се употребява. Казваш някому да ти рече „драгичко“, за да му съобщиш нещо радостно.
драскам се – глг. Старая се: Драскам се и я да си напраа кашчица.
драскол – cщ. м. р. Изтрита вече метла. Човек, който се старае да спечели нещо: Дей ми еден драскол дa пpимeтa пpет портата! Тоа човеак какъф йе драскол – току се драска да припечели нешчо.
дребак – cщ. м. р. Млада гъста гора: Мачно ке заминем прес тоа дребак. Не даваа да пасе стока ф тоа дребак.
дреболина – cщ. ж. р. Дреболии от заклано животно: Изедойме веке дреболината на гӯдето: нозе, глава, ребра, сужуци – сега ке зафанем сланината. Ягнето испекойме, ма дреболината седи.
дрезгаве (дрезгавиш, дрезгави) – глг. Говоря дрезгаво. Пея дрезгаво: Гърлото ле те боли, та така дрезгавиш? Оствей не пей – не гледаш ле какво дрезгавиш?
дрезгаф (-ва, -во) – прил. Пресипнал (глас): Пих студена вода, та съм дрезгаф. Дрезгаф ми е гласо, оти фного пеax.
дрезгомиа – cщ. ж. р. Дрезгавина: Зейците футрина на дрезгомиата се скриваа, а вечер на дрезгомиата излазаа. Довечера на дрезгомиата ке дойда у вас. Футрина на дрезгомиата к’ида на нивата.
дренцол – cщ. м. р. Висящ парцал. Висулка: Дреата му е скъсана, та каков дренцол му се веси одзади. Твоата кошуле е се на дренцоле. Какви са тиа дренцоле по гюрдане ти?
дремлиф (-ва, -во) – прл. Дремлив: Нашиа аргатин йе фного дремлиф.
дрокалица – cщ. ж. р. Слаба висока жена. Употребява се иронично: Митревата жена е убава, ма Петревата каквато е дрокалица! Зашчо не раните свинята, ми каква дрокалица е станала?
дропка – cщ. ж. р. Къс месо. Сланина: Одрежах си од месото една дропка. Нема пари дропка месо да си купи. Имаме фного дропка таа година – голема свиня заклайме. Мамо, дей ми дропка и леп да ям! Не кю месо – дропка искам. Одрежи ми трошка дропчица! Трошка ни е дропката таа година. Фного дропка си турила ф тенджурата. Голема е свинята – коджа дропка ке пусне.
другоселец – cщ. м. р. Другоселец: Дошел йе еден другоселец да купува въна.
другоселка – cщ. ж. р. Другоселка: Юван се ожени за другоселка.
другоселцки – прл. Другоселски: Ленка е опашала другоселцки прескутник. Той си е аресал другоселцка мома.
дръам – глг. Едвам вървя от умора: Магарето зорле дръа с тоа тешок товар. Има да дръаш нагоре по тоа байр.
дръгла – cщ. ж. р. Лека жена. Употребява се презрително: Йч ми се не ке да се собираш с таа дръгла. Не думай си па с таа дръгла!
дръгла – cщ. ж. р. Капан за лов (главно на белки и лисици): Турих в гората неколко дръгли, та да видим дали ке се фане я некоа белка, я некоа лесица.
дръглец – cщ. м. р. Дървен голям гребен, с който се оронва семето на зелен лен: Ке зема вашиа дръглец да дръгна лен. На дръглецо седаа две жени: една од едната страна, друга од другата и дръгнаа.
дръгна – глг. Оронвам семето на зелен лен с дръглец: Ленка ке собере моми да дръгнаа лено.
дръгна се – глг. Развратнича: Таа жена се дръгне с тоа, с оне.
дръдрем (дръдреш, дръдре) – глг. Чеша. Дрънкам. Бърборя: Пън йе вашки, та саде се дръдре по главата. Кравата клати дървото – дръдре се на него. Юван току дръдре лоши думи за мене. Ти, бре, шо си дръдрал за сестра ми?
дръдрец – cщ. м. р. Вид бурен: Набрах дръдрец за свинята. Нашата крава фного – яде дръдрец.
дръмка – cщ. ж. р. Шубрак: ф таа дръмка се скри зеяк. Скрих сръпо в дръмките.
дръфла – cщ. ж. р. Небрежна жена: Таа дръфла каквато кашча е развъртеала!
дуа – cщ. ж. р. Въздух в надут предмет: Не бучкай с еглата надуеното црево, ке ке му излезе дуата!
дуде – cщ. ср. р. Вж. гале. (cщ. ср. р.): На ти лебец, дуде!
дудоар – cщ. м. р. Вж. дудуняк: Гледа ти се дудоаре.
дудула – cщ. ж. р. Къдрица: Космето на Драганка е се на дудули. Гледай Ленькините шивета на какви дудули са на крее!
дудуняк – cщ. м. р. Задник. Употребява се иронично: Покри се да ти се не гледа дудуняко!
дукуляк – cщ. м. р. Заобикалка: Кежи ми направо, немой с таквиа дукуляци!
думeжлиф (ва, во) – прл. Приказлив. Разговорлив: Земи мома весела, засмеана, думeжлива! Фного е думeжлиф Митър – кату се зберем, повекето се той дума.
думкам – глг. Удрям по тъпан, по празна бъчва, по празна газена тенекия: Тъпан думка на орото. Децата думкаа по гастеви тиникии. Ти там зашчо думкаш по празната бачва?
дупе се (дупиш се, дупи се) – глг. Навеждам се до земята: Бабо, какво се дупиш там над цветето! Дупиш се да пиеш вода од реката. (Повечето се употребява с представка на, и коренното му значение е съвсем изгубено: Надупих се да пия вода од изворо). Надупих гърнето да истече водата:
дупечки – нрч. По корем: Легни дупечки да ти истриа гърбо, кату си настинал. Я повекето дупечки си леагам да спе.
дураве се (дуравиш се, дурави се) – глг. Чудя се какво да правя. Мотая се: Tи шо се току дуравиш по дворо? – забери коньето, та върви на паша! Тоа човек саде се дурави и никаква работа не зафашча.
дурла – cщ. ж. р. Муцуна: Удрих свинята по дурлата. Нашето куче има дъга дурла.
дурле се (дурлиш се, дурли ce) – глг. Цупя се. Сърдя се: Тава дете нешчо се дурли – ке заплаче. Ич се не дурли такоф еми йела седни да вечереш!
дурлес (-та, -то) – прл. Човек с изпъкнала уста. Ябълка прилична на такава уста. Не е убава таа мома – дурлеста е. Повекето од децата на Петър са дурлести. Тиа ябуки са дурлести, та затава и викаа дурлици.
дурулеа – cщ. м. р. Глупчо. Употребява се за присмех: Нашиа дурулеа отиде з две магарета в гората, па се върна с едно. Гатанка: Четири пумпала, два скангала и еден дурулеа. (Кола, два вола и карач).
дурян – cщ. м. р. Буреняк: Очисте те тоа дурян в гардината – ке се завърте зми ф него! Ту, какоф йе дурян па фо вашата гардина!
дутина – cщ. ж. р. Течение от вятър: Не стой на таа дутина – ке настинеш! Па таа кашча на каква е дутина!
дуфтам – глг. Бия с юмрук по гърба: Дете, стой мирно, оти ке те дуфтам. (Употребява се често с представка на).
духле – (духлиш, духли) – глг. Спя дълбоко: Савна веке, а децата ошче духлаа. Днеска се фного изморих, ма ношческя ке духле сон.
душник – cщ. м. р. Дупка на пещ, през която влиза въздух: Затвори веке душнико на пешча!
дъбам – глг. Късам със зъбите и дъвча. Хрупам: Кравата дъба по синуро трева. Свинята дъба на дворо една тиква. Дъбам печена царевина.
дъгона – cщ. ж. р. Висока слаба жена: Кодже платно иска за кошуле на таа дъгона.
дъгонькю – cщ. м. р. Висок слаб човек. Невестата му е ниска, па той какъф йе дъгонькю!
дънданиа – cщ. ж. р. Глъчка. Врява: На пате се караа люде, та е една дънданиа!
дървърник – cщ. м. р. Помещение за дърва: Напъни се веке дървърнико з дърва!
дърдор – cщ. м. р. Камениста нива: Ич го не орете тоа дърдор – нишчо не ке роди! Исчистете каменето и го наторете тоа дърдор, за да ви роди нешчо!
дърдори – глг. Бърбори: Цал ден си не затваре устата – саде дърдори. Две жени ошче дъpдбраа на пате.
държале – cщ. ср. р. Дръжка на сечиво: Турих на теслата буково държале. Мотиката е без държале. Държалето на балтиата се строши.
дързоле-се (дързолиш се, дързоли се) – глг. Мъча се: Тоа старец ошче се дързоли да оре. Баба се дързоли да си натче прескутник. Таа вдовица се дързоли да изгледа пет деца.
дърлям – глг. Изтощавам: Телето е веке големо, ма ошче дърля кравата за млеко. Козата нема веке млеко, ма ярето ошче а дърля. Дедо му нема веке нишчо, а той ошче го дърля за пари.
дърмон – cщ. м. р. Решето с едри дупки: Пченица се не сее з дърмон, оти ке и испаднаа зърната – царевина се сее з дърмон. Преносно: Таа свиня осем гуденца изгледа, та виш какоф дърмон стана!
дърмонара – cщ. ж. р. 1. Долап за печене на кафе. 2. Дървен долап, в който се перат кожи. 3. Въртележката в центрофуга за мед: Върте на огане дърмонара с кафе да се испече. На реката се върте три дърмонари пъни с кожи. Дърмонарата на нашата центрофуга се върти леко.
дърмонясувам – глг. Изтощавам. Вж. дърлям: Тава теле ошче дърмонясува кравата. Свинята нема веке млеко, ма гуденцата а ошче дърмонясуваа.
дъpтaвец – cщ. м. р. Слабак: След болеста Митър каков дъртавец стана!
дъpтaвица – cщ. ж. р. Слаба жена: След болеста Ленка каква дъртавица стана!
дъртавичка – cщ. ж. р. Слабо момиченце: След болеста вашето момеченце каква дъртавичка стана!
дъртаф (ва, -во) – прл. Слаб: Фного ви е дъртаво детето – иска го прираните. Тава теле зашчо ке го колеш, кату е толкова дъртаво?
дъртафче – cщ. ср. р. Слабаче: Тава дете нешчо болно ле е, та е такова дъртафче?
дъртол – cщ. м. р. Дъртав човек или животно: Ваш Петър какоф йе дъртол! Зашчо ке колеш таа коза – не гледаш ле какоф йе дъртол?
дрипла – cщ. ж. р. Окъсана жена : Мара е ленива, ма виш каква е дрипла.
дриплю – cщ. м. р. Окъсан човек: Ваш Петър нека облече по-нови дреи да не е таков дриплю.
дрипаф (-ва, -во) – прл. Окъсан. Парцалив: И макята е дрипава и децата са дрипави. Имаме и ние една дрипава кашча.
дрипол – cщ. м. р. Парцал: Облекъл йе дреа дрипол до дрипол. Гледай каков дрипол му се веси на гърбо!
дъбовица – cщ. ж. р. Дъбово дърво за горене: Купих си една кола дъбовици. Той го удри по гърбо с една дъбовица. Таа зима з дъбовици ке се гречем.
дъмга – същ. ж. р. Белег: Ударили му дъмга на челото, та секой да го познава какоф йе.
дъмгосан – прл. (а, о, и). Бележен: Офцата е дъмгдсана с катран. дъмгосувам – глг. Белязвам: Офците и остригоа и дъмгoсaa с катран.