Г
габарник – cщ. м. р. Място, дето се въдят много гъби: Ако нейдеш габарик, ке набереш габи.
габи – cщ. ж. р. мн. ч. Гъби. Кир по тялото: Не си си мил ръцеате, та са потанали в габи. Иди на бане, та изми тиа габи по тебе! Земи сапун, та изми тиа габи по врато!
габник – cщ. м. р. Хубав хляб, издул се като гъба. Хляб с много шупли: На свадбата сложиа на терпезата чудно убави лебoвe – cе габници. Да видиш мама каков габник йе месила за празнико!
габосувам се – глг. отрупвам се с много пари: Той продаде фного жито, та се габоса с пари. Ако продаде бакю стоката, ке се габоса с пари.
габясувам – глг. Кирясвам. Покривам се с „габи“. Не одиш ле често на бане, габясуваш. Габясал си кату циганин. Изми си нозете, не видиш ле колко са габясали?
гавайотин (-тка) – cщ. м. р. Зяплю. Тлупец: Я не разбирам, та тоа ле гавайотин ке разбере? Какофто гавайотин сте оцанили за аргатин!
гавала – cщ. ж. р. Вж. гавайотин: Не давай пари на тоа гавала – ке и загуби. Цвета каквато е гавала, къ ле ке кашча върти и тия!
гавре (гавриш, гаври) – гл. Цапам: Не кю ям ф таа убава паница – не кю да а гавре. Дете, фного се гавриш около устата, ага ядеш. Не барай немиените садове – не гаври си ръцете!
гагям – глг. Стрелям. Употребява се иронично: Гагял ле си на мечка, да видиш къ се гагя? Земи пушката, та гагяй на тоа орел!
гаджевало – cщ. ср. р. Дребен човек. Хитро малко дете: Еден висок човек вървеше, а след него – едно гаджевало. Тава детенце какво е гаджевало – сичко знее.
гаджо-баро. Големец. Употребява се изключително за подигравка: Тоа йе гаджо-баро – снего се не дума!
гаджур – cщ. м. р. Печурка (гъба): Еден голем гаджур йе никнал на полената.
гаджуряк – cщ. м. р. Дебел нисък човек. Употребява се за присмех: Тоа гаджуряк ми не стига и до поасо.
гадурина – сщ. ж. р. Отвратителна животина. Пример: Деца, йелате да видите една гадурина – тава е дъжовник. Свинята е фного ослабнела, та каква е гадурина!
газар – cщ. м. р. Който търси жени за разврат: Голеам газар йе тоа Миле!
газаре – сщ. без мн. ч. и без чл. Тъпия край на яйце. Дебелия край на труп: На йейцето газаре излезе по-як од връо. Газаре на тоа труп йе саде борина.
гагалькя – cщ. ж. р. Надебелено – на нишка. (Вж. ъпка): Преди по-убаво – не преди таквиа гагальки!
газер – cщ. м. р. Първият труп от дълго борово дърво: От тава дърво саде газеро ке е за даски, а другото – за дърва. Фного дебел газер има тоа труп.
гакам – глг. Ритам силно: Кон ме гакна, та ми строши ногата. Гакни вартата да се отвори! Едно дете гакна вашето ф коремо.
гаканица – cщ. ж. р. Ритник. Пример: Убава гаканаца изеде па ти от тоа кон.
галате (галатиш, галати) – глг. Замърсявам. Огнъсвам: Зашчо галатиш сичките паници? Яш ф една саде! Не галати си рацете с таа мас!
галба – cщ. ж. р. Галене: Юван му е името, ма на галби му викаа Ванчо. Кръстийме го Костадин, ма на галби му викаме Динко.
гале (галиш, гали) – гл. Милвам. Обичам: Не гали детето с мокри раце! Мари бабо, фного те гали сино.
гале – cщ. ср. р. Миличко (за дете): Зашчо, бре гале, не дойдош дома? Къде е, мари гале, макя ти? Гале мари, къ те викаа?
галене – cщ. ср. р. от глагола гале: Фного галене децата не бива. Од галене ви е лошо детето.
галенче – cщ. ср. р. Разгалено дете: Детето йе галенче, та ич я не слуша.
галеник – cщ. м. р. Разгалено по-възрастно дете: Еден син си имаа, ма какофто е галеник!
галеница – cщ. ж. р. Вж. галеник: Галеница е шчерката, оти си е една.
гаморе-се (гамориш се, гамоpи ce) – глг. Ходя бавно и наведен. Едвам ходя. Работя наведен. Ставам трудно, подпрян на ръцете: Ти, дедо, къх цръква ле се гамориш? Мама нешчо се гамори в гардината – плеви. Баба се гамори да стане.
гамуряк – cщ. м. р. Нисък и неподвижен човек (често подгърбен): Тоа гамуряк не ке може да се качи на магарето. Брат му какофто е гамуряк!
ганалък – cщ. м. р. – Безредие: Кръчмата беше пъна слюде: едни пеейа, друзи се карайа – еден ганалък беше!
ганькям – глг. Хленча. Тананикам. Говоря бавно и развлечено: Детето ганькя за макя му: речи и да дойде! Рукни та запей по-яко – не ганький така! Не мога да а слушам таа жена, когато земе да ганьня.
ганькяло – cщ. ср. р., който гънькя: Одека дойде тава ганькяло да ми ганькя в главата!
гвакам – глг. Тъпча някого с колената: Кату те гвакна, ке ти истека цревата. Гвакна ме ф коремо.
гваца – cщ. ж. р. Нечиста жена: Ако е готвила вечерета таа гваца, не кю вечерем. Довлеакъл йе за жена една гваца.
гвацам – глг. Тъпча. Мачкам: Днескя ке гвацам грозде ф кацата. Подложил се да го гваца мечка за здраве. Зашчо гвацаш тава тесто ф ръката? Цал ден гвацах кал с нозете за дулгерето.
гвачкам – глг. Мачкам: Той си гвачка кърпата в ръката. Не гвачкай си дреите!
гвачкол – cщ. м. р. Лош, недопечен хляб: Останах си гладен: лебо им беше еден гвачкол. Зашчо, мари невесто, месуваш таоів гвачкол?
гелбериа – cщ. ж. р. Дървено гребло без зъби, с което се изгрибат въглища от пещта: Донеси гелбериата да изгреба въглишчата от пешча!
гендре се (гендриш се, гендри се) – глг. Контя се. Гиздя се. Докарвам се: Милтана се гендри – готви се д’иде на орото. Какво се току гендриш там пред огледалото? Утре той ке се нагендри с нови дреи.
гепави се – глг. III л. сег. вр. ед. ч. Мъчно се реши: Гепави ти се космето, та три заба од гребено се строшиа. Лоша е вънaтa – фного се гепави.
гепаф (-ва, во) – прл. Сплетена коса (или вълна), която мъчно се разрешва: Фного е гепаво космето на Лена – не знам къ кю го разреше. Таа въна е гепава – не може да се рашчеша. Не решиш се често, та затава ти е гепаво космето.
гепе – cщ. ср. р. Къс гепава вълна. Гепава коса: Ке купе таа въна, ма извади од неа гепетата! Йела, Маро, да те среше, ма с какоф ле гребен ке разреше тава гепе?
гердза – cщ. ж. р. Жена, която много се конти: Таа гердза не може бес копринена шамиа. Гледай таа гердза с какво е родило!
гердзе се – (Гердзиш се, гердзи се) – глг. Вж. гендре се.
геч – прч. Късно: Дойде си геч през ношча. Той се фного геч ожени. Геч отиде на работа.
гибам – глг. Употребява се само отрицателно – не гибам. Не зачитам. Не маря: Голем богаташ йе, ма ич го не гибам.
гиздавец – cщ. м. р. Хубавец : Сино им какоф йе гиздавец!
газдавица – cщ. ж. р. Хубавица: Милтана каква газдавица е!
гиздаф (-ва, -во) – прл. Хубав: И момчето е гиздаво, ма момата е ошче по-гиздава.
гизде се (гиздиш се, гизди се) – глг. Правя се гиздаф: Ошче се гизди на огледалото. Рада се гизди, гизди, ма какофто буфал омъкна!
гина – глг. Гина. Загивам. Умирам. Бавно работя. Губя време: Сека утрина гина фного около пчелите. Така си гинеш навам-нанам и нишчо не вършиш. Не мога гина около тебе. Фного гинах нат таа кърпа и нишчо не навезох.
гиначка – cщ. ж. р. Гибел. Умиране : Ф тоа стут си седи ф кашчи, ке ванка е гиначка. Каква гиначка беше дорде стигнем ф селото ф тоа даш!
гиньгьозин – cщ. м. р. Хитрец: Тоа ле гиньгьозин искаш да излъжеш ти? Тава дете е голеам гиньгьозин – сичко се сешча.
гинеш – cщ. м. р. Бавене: Да требиш орис йе гинеш, ма и да везеш чорап не е трошка гинеш.
гинка – cщ. ж. р. Глупава жена. Употребява се за присмех: Па таа мома каквато е гинка! Таа ле гинка ке ти меси убаф леп?
глабам – глг. Дълбая: От тоа труп ке глабам корито. Той глаба лъжици от крушово дърво.
глап – cщ. м. р. Издълбана (изглабана) част на някой предмет, дето се вмества друг: На кацата направеш плиток глап, та не ке флезе убаво дното. Вартата е искривена, та не флази в глабо.
главе (главиш, глави) – глг. Годявам: Довечера ке главим шчерката за Митър Донеф.
главеш – cщ. м. р. Годеж: Утре ке имаме главеш, а след десед дни свадба.
главешници – cщ. мн. ч. Годежници: Фного главешници ни дойдоа, та дарове не и стигнаа.
главнар – cщ. м. р. Детско дървено пищовче: Деца са пукали з главнар, та са наранили едно дете. Ти не си вреден за главнар, па леволвер искаш.
глагор – cщ. м. р. Тембър Глас: Лош глагор има, та ич не пее убаво. Тава дете порасте, та му се измени глагоро.
глагорина – cщ. ж. р. Глогов плод: Фного глагорини е родил тоа глок.
гладотиа – cщ. ж. р. Глад: За утре си немаме леп – ке има гладотиа.
гладя – cщ. ж. р. Глад: Таа година ке има гладя: нивите са фного слаби. Слет таа суша ке настане голема гладя.
гласовит (-та, -то) – прл. Който има хубав глас.
глет – cщ. м. р. Изглед: Од – високо се отвори убав глет.
глибавица – cщ. ж. р. Много кално: Слет тоа даш каквато е глибавица по пате! Топи се снег, та по селото е една глибавица.
глибам – глг. Газя кал: Цал ден глибам по калта, та нозете ми са мокри. Кал не кал, днескя ке глибам по нивeто.
глиблиф (-ва, -во) – прл. Кален: По тоа пак нема калдръм, та е фного глиблиф. Дворо ви е глиблиф.
глип – cщ. м. р. Кал: Текла е фного вода в гардината, та е глип, глип, да не мож да стапиш. Месила си тестен леп кату глип. Пропаднах до колеана в глибо.
глоба – cщ. ж. р. Глоба. Говек, който няма успех в никаква работа (Наричат го и джереме): Па ле строши, глобо, колата ? Се таа глоба ке го излъжаа. Голема глоба си, бре Митре – оти загуби въжето?
глобар – cщ. м. р. Неспособен човек, който няма успех в никаква работа: Тоа глобар па е загубил мотиката. Тоа глобар спа до пладнина.
гльоджа ми – гл. III л. ед. ч. сег. вр. Гложда ми: Песок ми флезе ф чорапо, та ми гльожа. Нешчо ми флезе ф окото, та ми гльожа. Твърдо ми е леглото – гльожа ми.
гльожам – глг. Глозгам: Кучето гльожа голем кокал. Земи таа бучка заар, та гльожай по малко! Гльожам печено свинцко ребро.
гльока – гл. III л. сег. вр. ед. ч. Звукът, който издава течност при изтичане от съд: Виното гльока, когато го пиеш от чотура. Измакнеш ле си ногата от кал, гльокне. Тоа мех йе пън вино, та ага го поклатиш, гльдка, гльдка. Искам да пиа вода от стовна да ми гльока.
глюза – cщ. ж. р. Топче от тесто в хляб, в качамак, в чорба, в каша: При офчаре ядох каша, ма се на глюзи. Убаво разбъркай тестото, да нема глюзи.
гмече (гмечиш, гмечи) или гмечкам – глг. Мачкам: Лебо е гореш, та го не гмечи! Зашчо гмечкаш тава грозде? Той си гмечи новите дреи.
гмечкан – cщ. м. р. Тестян хляб. Недопечен хляб: Тоа гмечкан кату ага е на сънце печен. Макя му се гмечкан месува.
гмуцам – глг. Дъвча грубо: Не гмуцай по толкова баница – никой не ке ти а грабне! Набрал си е круши, та гмуца.
гнасник – cщ. м. р. Мръсник. Циник: Па тоа ле гнасник найде за готвач ? Къ не го е срам тоа гнасник да дума тава?
гнила – cщ. ж. р. Глина: Градим кашча, та карам гнила. З гнила ке измаже дзидо.
гниле – cщ. ср. р. Гнило дърво: Од гниле даска не бива. Докарай ми дърва, ма гледай да не са гнилета.
гнилеш – cщ. м. р. Гнило нещо: Крушите ф кошницата са станали гнилеш. Не давай ми тоа гнилеш – дей ми убави череши!
говедаре – нар. Сутрин късно (когато изкарва говедарят): Петър спи се до говедаре. Такнаа на жътва къде говедаре.
гоголица – cщ. ж. р. Тояга с естествена топка на горния край: Говедаре кара говедата з гоголица. Стига ми бръбра в главата, кe ако те орасе с таа гоголица!
годиняк – cщ. м. р. Едногодишно дете или животно: Умреа ни годиняк дете. Закла годиняк теле.
годинясувам – глг. Стоя някъде дълго: Ох, дей да стана да си върве веке: я годинясах тука. Шо работи толкова време на нивата? – ти годиняса там.
гоеница – cщ. ж. р. Пъпка на лицето (обикновено на млад човек): Кипи ти кръфта – лицето ти е саде гoеници. Излезли му са гоеници по челото.
големджеф (-ва, во) – при. Много голям. Огромен: Леле, каква големджева мечка видех! Еден големджев вол пасе ф нивата.
голо – нрч. Само: Момата голо пее. Нека дойде голо детето. Откарай голо коньето да паса. Искова и гривни голи злато. Ленка се върна от полето гола вода. Митър се върна от полето гол вода. Жените се върнаа голи вода. Манка голо да дойде. Децата голо д’идаа.
голопар (а, о) – прл. Съвсем гол: Соблекли го голопар кату къ го е макя родила. Сички люде са голопари в банета. Къ не го беше срам да се соблече гол голопар!
голопарче – cщ. ср. р. Голо дете: Едно голопарче гази по водата. Две голопарчета се търкалаа по песоко.
голопенда – cщ. ж. р. Крайно сиромах: Таа голопенда Юван нема дреа на гърбо, па ти искаш да ти плати брашното. Таа жена каквато е голопенда!
горач – cщ. м. р. Дървар: Вашиа горач докара ле фного дърва ? Горачето се врашчаа веке с пъни коли дърва. Нашето дете е горач с магаре.
горелькю – cщ. м. р. Гурелив човек: Тоа горелькю никога си не чисти очите. Изми си образо, бре гореалькю! (Има и горел – изсъхнал сопол: Голеам горел имаш на носо).
горяк – cщ. м. р. Простак. Невъзпитан. Който живее повече по горите: Тоа горяк йч да не излази пред гостето. Разбира ле тоа горяк од убава дреa?
гьоч – cщ. м. р. Бивак вън от селото : Ага работила чумата, де дове били на гьоч ф Паничерица. Имало люде на гьоч и ф Cакандилова-лювада и ф Карагонцко. Които били на гьоч, не фанала и чумата.
гьошина – cщ. ж. р. Легло в сено или слама: В плевнeтa ф сеното си съм наприл гьошина и там си спеа. Котката си е наприла гьошина фо въната.
гьошка – cщ. ж. р. Вж. Гьошина: На лювадата ф сеното си наприх гьошка и там спах.
гръболе се (граболиш се, граболи се) – глг. Правя усилие: Детенцето се граболи да стане. Ние се граболим да си зградиме кашчица. Теленцето сега се е отелило и се грaбoли веке да стане. Ке се грабoле да искарам некоа пара да си купе крава.
градеш – cщ. м. р. Проста дървена ограда. Стобор: Ако искаш да си зачуваш лювадата, заградиа з градеш. Некой ми вдигнал нов градеш од нивата.
градени – прл. мн. ч. Като град: Мара порони градени съзи. Макя му градени съзи рони за него.
греома е – Не е лъжа: Греома е, ке си пиян – не мож да стоиш на нозете. Греома е, ке си уморен, кату си одил цал ден. Ти ми украде кисиата – грелома е, ке си айдук.
грепка – cщ. ж. р. изпражнение от коза, овца, заяк, мишка, птичка: Ф млекото най-дох козйи грепки. По чердако е саде грепки од лестовици. Ф оризо имаше миши грепки.
грепошница – cщ. ж. р. Вж. грепка. Употребява се иронично: Детето си игра с офчи грепошници.
грепкам – глг. Произвеждам грепки. (Отнася се само за малко детенце, теленце, яренце, агънце, пиленце и някои други): Яренцето грепкаше по чердако.
грижа ме е – Не искам да знам. Не ме е грижа. Грижа ме е од думите му – нека дума шо иска. Грижа ме е от стут с тиа убави дърва. Грижа го е за млеко, ага си имаа две крави. Грижа ѝ е од него – нишчо не може да им напрей. Грижа я е за шамиа – има си дори пет. Грижа го е за воловето – нека гладуваа цал ден.
гроач – cщ. м. р. Камъни потекли по стръмен баир в планината. Сипей: По тоа гроач мачно ке слезем. Погледни каков гроач се спушча от тоа връх! По гроаче се смъкнайме надолу.
гроздак – cщ. м. р. Грозд: Изедох еден гроздак грозде. Откъсни два гроздака од лозата! Ке откъсна еден гроздак.
гропа – cщ. ж. р. Яма за гасене вар: Варди да не падне петело в гропата, ке е пъна вар!
гроутак – cщ. м. р. Вж, гроач: Можеш ле да се спуснеш по тоа гроутак?
грутка – cщ. ж. р. Бучка: Дедо ми даде една грутка масълце и сиренце.
грънде – cщ. ср. р. Набит човек: Ранаа го убаво, та виш какво грънде стана. Гледай па тава момче какво е грънде. На тава грънде лесно не ке му надвиеш.
гръсне – cщ. ср. р. Як и добре сложен човек: Ти мъчно ке надвиеш на тава гръсне.
гръсница – cщ. ж. р. Снопче от лен: Од нашиа лен излезоа сто гръсници. Вързувай по-дебели снопе, немой таквиа гръсници. Загубих една гръсница ф топилото.
гръцко-блюдо – cщ. ср. р. Придирчив в ястия. Гастроном: Кой зневе дали ке ареса твое ручок – той каквото е гръцко-блюдо! Тава гръцко-блюдо сичко не яде.
гръч – cщ. м. р. Спазма. Болезнено свиване на мускул: Фана ме гръч в ногата, та не можех да престъпе. Не мога да си исправе пръстите – фана ме гръч.
гуде – cщ. ср. р. Прасе: Големо гуде раним за сланина. На велиден ке ядем печено гуде. Тава гуде женцко ле е ели мъшко?
гужва – cщ. ж. р. Свита пръчица, която се мушка в черво, за да се пълни с плънка за суджуци. Обръч от пръчки: С една дрендва гужва напъних со свинцко месо сичките цреава, та станаа убави сожуци. Ракитовата метла е стегната с три гужви.
гужве се (гужвиш се, гужви се) – глг. Свивам се от студ: Слаби му са дреите, та цал ден се гужви от стут. Немаме дърва, та се гужвим над неяколко въглена. Мама се гужви над огине.
гуляк – cщ. м. р. и гуляче (умалително ср. р.) Пиле без перушина още: Галапчетата са ошче гуляци. Едно гуляче падна од гнездото.
гуня – cщ. ж. р. Шаечна дълга дреха (обикновено за деца) : Попо носи под расото гуня. Нашето дете ости веке гунята: наприйме му панталоньки. Нашето дете ошче гуня носи.
гурда – cщ. ж. р. Лека жена. Така наричат в Банско жена от с. Добринища. Употребява се за обида: Митър избира, избира, ма каквато гурда довлече од Добринишча! Неколко гурди се домъкнаа днескя од Добринишча.
гутаво – нрч. Неудобно. Неприятно: C таа дебела шамиа ми е фного гутаво. Облекох дебели дреи, та ми е фного гутаво. С таа корава яка ми е гутаво.
гуше се (гушиш се, гуши се) – глг. Гуша се, крия се: Пиленцата се гушаа пот квачката. Детето се гуши код макя му ф леглото. Гледай дека се гуши да го не виде! Наприйме си кашчица да се згушим през зимата.
гушка – cщ. ж. р. Навита на цев дебела прежда: Тия напреде фного гушки и ке тче черга. Напредох десед гушки въна и пед гушки лен.
гъвес (та, то) – прл. Глупав. Занесен: Таа ие яко гъвеста, та кой знее дали ке се ожени. Тоа не е за слуга: фного е гъвес.
гъвяк – cщ. общ род. Вж. Гъфчо : Па Мара какоф йе гъвяк! Голем гъвяк йе тоа Юван.
гък произлиза от глагола гъкна: Прет кадиата той не може ни гък да рече.
гъка – нрч. Мъчно: Остана ми гъка – не можех да накусе од баницата. Гъка ми е – не дадохьте ми барем една чешка вино.
гъкна – глг. Издавам глас: Когато го запита кадиата, той не може да гъкне. Йч не гъкна и умре.
гъмба – cщ. ж. р. Гърбава жена: Каквато се е подгърбила па таа гъмба!
гъмбе – cщ. м. р. Гърбав мъж: Виш па тоа гъмбе къ се е подгърбил!
гъмбес (-та, -та) – прл. Подгърбен: Тава момче е гъмбесто. И той е гъмбес и сестра му е гъмбеста.
гънгъфка – cщ. ж. р. Глупав човек. Употребява се иронично: Па Митър каквато гънгъфка нагреба за невеста! Тава момче каква е гънгъфка, па за поп иска да се учи:
гърде (гърдиш, гърди) – глг. Ръмжа. Не вирея: От тава куче ме е страх – виж го къ гърди! Роди им се детенце, ма току гърди и не порастува – боледува от некаква болес.
гърле (гърлиш, гърли) глг. Окопавам: Пред две недели прашиа царевината, а утре ке а гърлаа.
гърлешник – cщ. м. р. Гръклян: Пресека ле ти гърлешнико, умираш. Свари чорба од дробо, а гърлешнико фърли!
гърлица – cщ. ж. р. Болест по свинете: Умре ни гудето од гърлица.
гърловица – cщ. ж. р. Вид птица: Една гърловица префръкна.
гъткам – глг. Говоря стеснително, забъркано: Митър гътка, гътка, и нишчо не може да каже.
гъфам – глг. Лакомо гълтам: Мама разточи баница, та днескя ке гъфам. Гледай го къ гъфа печено месо!
гъфнеа – cщ. ж. р. Много и хубаво ядене : Довечера к’идем на свадба – ке има гъфнеа.
гъфчо (-фка) – cщ. м. р. Глупав, занесен човек: Абре гъфчо, не гледаш ле, ке ке те згази колата? Па тоа ле гъфчо найде за работник? И таа гъфка не ке се научи да месува.
гюем (енклитика) – нрч. Уж: Гюем кеше дойдеш дома, па не дойде. Гюем ти е приятель, па каквито думи дума за тебе!
гюже (гюжиш, гюжи) – глг. Размразявам: Седни преогине, та земи гюжи стовната, ке водата ф неа ке помръзнала! Цървулето ми са помръзнали, та и гюже.
гюзам – глг. Правя с вкус: Чичове каква убава кашча си гюзнаа! Нашиа терзиа да видиш какви дреи ке ти гюзне! Я да ти гюзна едни шарени чорапе, та да видиш!
гюше – cщ. ср. р. Несръчен, сбутан човек. Употребява се за присмех: Тава гюше па падна от коне. И тава гюше не ке ти изоре убаво нивата.
гявaсaник – cщ. м. р. Негодник: Строши стовната гявасанико. Бегай отука, бре гявасанче ! От тоя гявaсaник не мога да си почина.
гявасаница – cщ. ж. р. Вж гявaсaник: Таа гявaсaница мира ми не дава. (Казва се и гявасанка: Шо си наприла, мари гявасанко?)
гявасувам се – глг. Махвам се. Пръждосвам се: Гяваcай се некъде да те не гледам! Па я дека ле да се гявaсaм днескя! Дей му парите, та да се гяваса да с’иде. Митър се гявaсa накъде.
гяк – cщ. м. р. Ученик: Отиде веке и наш Mито код даскало – стана веке гяк. И вашата момица е гяк. Детето ми е гяк, та му купих букувар.
гяци – cщ. мн. ч. Училище: И нашето дете веке зе да оди в гяци. Даскало живи в гяците. Далеко са гяците, та детето измръзне дорде иде. В гяците на дворо има чешма. В гяците има две тополи.