В
вабе (вабиш, ваби) – глг. Примамвам. Водя някого след себе си с примамка: Ти с царевина вабиш гудето къх кочината. Офчаре ваби стадото да го преведе на другата полена.
въврем (въвреш, въвре) – глг. Мръдвам : На света Варвара (17 декември) сънцето веке повавре трошка. Пиленцето се е веке измътило – въвре веке ф йейцето. Мрафки ми въвраа по гърбо.
вадариа – cщ. ж. р. Който вади (напоява) нива, ливада, градина: Днескя Петър йе вадарйа – вади нивата. Днескя съм вадариа, утре жатвар. Вадариите се върнаа – навадили са и нивата и лювадата.
ваде (вадиш, вади) – глг. Напоявам нива, ливада, градина: Cино отиде да вади нивата. Царевината е изгореала за вода – кога ке а вадите? Днескя не ке вадим: нема вода.
вадене – cщ. ср. р. Напояване: Мара отиде на вадене, а Рада – на жътва. Нема да шта царевината е за вадене.
вакъл – (кла, кло) – прл. Черноок: Едната му шчерка е вакла, а другата – руса. Тава момче е въкло, па и вакла мома си зе.
валаф – (ва, во) – прл. Който лесно пада. Човек непохватен, несръчен: Фного е валаф: мачно ке се научи да свири с цигулка. Валаф йе, та фстрет орото се просопна и падна. Фного е валава Мара – не ке се научи да везе.
валме – cщ. ср. р. Валчесто дърво, което служи да се търкаля по него тежък предмет: С валмета може да се мести най-тешко дърво од едно место на друго.
валог – cщ. м. р. Място заградено с баири: Ей там ф оне валок йе нашата нива.
валуша – cщ. ж. р. Вж. валю: Таа валуша падна на стрет дворо.
валю – cщ. м. р. Валав човек. Несръчен: Тоа валю настрет пате падна. Помогни на тоа валю да се качи на коне! Тоа валю пирон не може да закове право.
валюга – cщ. ж. р. Късо валчесто трупче от дърво: Расцапи таа валюга, та наклади огин! Од валюгата стана убаф огин. –
ванкашно – прл. ср. р. Болест причинена от самовили или други митически същества: Болен йе од ванкашно – не му е болеста за доктор. Разболеал се е од ванкашно, оти е спал пот старо дърво. Отиде на врачка, оти е болен од ванкашно.
вапцар – cщ. м. р. Бояджия на прежда и платове : Донесох си прежата од вапцаре, вапцал я е синю.
вапцимо – cщ. ср. р. Боядисан плат или прежда: Иди си донеси вапцимото од вапцаре, ако е готово!
вапцувам – глг. Боядисвам плат, прежда, яйца: Таа прежа кe а вапцам зелена, а другата – синя. Днескя ке вапцувам йейца за велиден.
варе – Обръщение към мъж и към мъже (по-интимно от бре). (Вж. вери): Варе Петре, оглавил се си, па криеш. Варе дете, земи стовната, та иди за вода! Дей ми, варе трошка, сиренце! Оти се смееш, вареa? Ти, варе, нейшчо си ослабнел. Варе деца, докарайте магарето! Варе бракя, имате ле повеке брашно?
вариляк – cщ. м. р. Малко гърненце: Свари оризец на детето фо вариляко! Сварих чорбица ф тоа вариляк.
варкам – глг. Бързам: Варкай дано го стигнеш. Варкам да истка платното.
ватор – cщ. м. р. Кацарски трион във вид на полукръг. Отверстие на бъчва, през което се налива виното в нея. Човек, който лакомо яде: Бъчва се пъни и ми е проз ваторо. Виното в бачвата дойде до ваторо. Отвори ваторо на бачвата, да а напъним. Тоа човек какофто е ватор – сичко ке изеде. Тоа ватор цал колак леп изеде.
ваторе (ваториш, ватори) – глг. Работя с уреда ватор. Ям лакомо: Кацаре ватори кацата. Цал ден ватори по кашчи – сичкиа леп изеде. Току гледа да нейде нешчо да ватори.
ватра – cщ. ж. р. Огън. Употребява се само в особени изрази, каквито са приведени в следните примери: Дадох ватрата на книжето – изгорех и до една. Дей му ватрата на тава писмо, запали го! Дадох му ватрата на слугата – испъдих го. Удри ватрата на таа слама – изгорй а!
ватрак – cщ. м. р. Наполовина скопен вол или друго домашно животно. Неспособен човек: Тоа вол го скопийме, па гледам гони кравите – ватрак йе. Голем ватрак йе тоа Петър – за никаква работа го не бива. Тоа ватрак пед годин учи терзилък, а едно фермене не може да скрои.
ватраль – cщ. м. р. Закривен на края прът, с който се бърка жарта в огъня (срв. с ватра): Земи ватрале, та разбъркай огине! Таа жена си нема урка, та на ватраль преде.
ваче (вачиш, вачи) – глг. Слагам разноцветни прежди за вътък: Милтъна вачи платното со синю, зелено и цървено.
вашлю – cщ. м. р. Въшлив човек: Бегай от тоа вашлю: ке те напъни въшки.
вашясувам – глг. Овъшлявам: Който се не пошче, вашясува. Премени се: фного си вашясал!
вафца – cщ. ж. р. Пришка, която сърби : Има на ногата вафца, та се чеша. Вафца ми е излезла, та ме сърби.
вая – сц. ж. р. Слугинка, която бави малко дете. Бавачка: Ваята-ни е малечка, та не може да носи детето. Оцаних си вая на детето. Има и глаг.
ваювам – бавя малко дете: Тава момече ке го оцаним да ваква на нашето детенце.
вгребам – глг. Хващам здраво: Гоних го, гоних и най-сетне го вгребах. Не гази цветето, Петре, кe ако дойда да те вгребам за шиата!
вгрепцам – глг. Вж. Вгребам.
ведом – нрч. Постоянно. Все: Ведом се надам да си дойде Митър тиа дни. Ведом го чекам да допрати пари. Ведом се надам за писмо од Митър.
ведрица – cщ. ж. р. Ведро за помия. Вид цвете: Фърли тоа леп фо ведрицата да го изеде свинята! Ведрицата е пъна помиа. Тоа човек ие кату ведрица – сичко лапа. Ведриците се расцъфтела в гардината.
ведувам – глг. Не спя. Бдя: Детето ми е болно, та цъла нощ съм ведувала. Каквото ме боли еден зап – таа нош ке ведувам. Чувах ябуката в гардината, та цала нош ведувах.
веза – глг. Шаря с разноцветни конци. Бродирам: Bеза си кошулета.
везариа – cщ. ж. р. Жена, която везе: Утре ке дойде везариа да навезе кошулите на Цвета. Днеска ке имама и везарна и предариа. Седнала е ситна везариа.
вездеден – нрч. Цял ден. Becден: Вездеден войници снова по селото.
везмо – cщ. ср. р. Везана фигура. Везане: Убаво е везмото на таа кърпа. Зашчо да се не науче да точе баница, та не е везмо? Ке се научиш да ореш – то не е везмо.
веле (велиш, вели) – глг. Казвам. Повече се употребява в песните. В обикновения говор употребата му е много ограничена: Той вели, ке не ке дойде. В песните: А той му вели, говори. Макя му вели, говори. А Мара му вели, вели одговори. „Вели” като енклитика и като вметната дума се често употребява. Питах го, па той ми рече: ке дойда, вели, да ви дра, ма вие, вели, ке ми дадете ручок, оти я, вели, не кю си зема од дома, па и у вас, вели, ке вечерем, оти, вели, дома нишчо готвено, та и жената, вели, ке вечере у чужи люде.
векатом-века – нрч. Отдавна: Тоа човек го повне од векатом-века. От векатом-века носиш таа дреа. Употребява се и вейк-векатом.
векатошен – (шна, шно) – нрл. Отдавнашен. Много стар: Тоа бор на вашата нива е векатошен. Таа баба е вeкaтошна.
векна – глг. Охкам силно, като падам от високо на земята. Хвърлям от високо: Детето се беше подало на пенджуро, та кату векне на земята. Слези од дървото, кe ако се откачиш ке векнеш на земята. Митър векна една котка от пенджуро на пате.
векок – нрч. Много. Изобилно: Дал им госпок векок деца. Векок риба найдох па ф тоа вир.
великеф пос – cщ. м. р. Велики пости: Петър какъф се е протегнал кату великеф пос.
Велята неделе – cщ. ж. р. Страстната седмица.
венда – cщ. ж. р. Глупава жена. Употребява се за подигравка. (В някои села е обикновено собствено име): И таа венда не ке се лесно ожени. Дека найде па таа венда да а доведеш за работница?
венде – cщ. м. р. Глупав мъж. Употребява се за подигравка. (В село Якоруда има собствено име Венде): За какофто венде се ожени па Рада
вери – Обръщение към жена и към жени, (по-интимно от мари). (Срв. с варе): Вери Маро, оглавила се си, па криеш од мене. Речи, вери, на макя ти да дойде да ни тче! Обрахте ле, вери, лено? Вери жени, вървете по-бърже!
вес – везден – нрч. Вж. вездеден: Вес -везден йе по полето.
ветерясам – глг. Измръзвам силно. Настивам. Добивам ревматизъм: С тава слабо облекло ке ветерясаш, та ке те заболе кокалето. Таа зима фного мръзнах, та ми ветерясаа колената.
ветролом – cщ. м. р. Гора поломена от силен вятър: Таа година даваа да сечем дърва од ветроломо. Тава дърво е ветролом. Голем ветролом има в Бъндерица.
веш – прл. м. ж. и ср. р. Знаещ. Запознат с нещо: Tи, Радо, кату не си веш в готвене, не готви! Mитър йе веш ф таа работа: той кe а свърши. Ич не му съм веш на тоа човек.
вешчер – cщ. м. р. І. Хралупа. Загнило отвътре дърво. Изсъхнал (слаб) човек: Ф еден вешчер ф гората найдоа пчели. Митър йе слап, слап – вешчер. Дървото било вешчер – засеакох ле го, западаа гнилета. Тоа човек какоф йе вешчер – може да е болен од лоша болес. II. Насекомо, прилично на скакалец, което рядко се вижда и което, според поверието, пие кръв от малки деца, вследствие на което те умират: Детенцето умре – испи го ве шчер. Дано те вешчер испие! (клетва).
вешчица и вешка – cщ. ж. р. Митическо същество. Употребяват се в клетви: Дано те вешчица испие! Испила те вешка!
вешчерясувам – гл. Ослабвам: Три дни не сам спал, та вешчерясах. Да не е болен та е такоф вешчерясал? Ф таа тевна кашча сосем ке вешчерясаш. (Срв. свеашчер).
вигне – cщ. ж. р. Място в ковачница пред духалото на меха, дето горят въглищата. Много дим: Коваче притури ваглишча фо вигнета. Ага наклада огин, ф одаята стане вигне, оти оджеко не тегли. Не видиш ле каква е вигне – отвори пенджуро да излеазе тоа дим!
виньок – сщ. м. р. Венец: Извийме виньок на младата невеста. Виньоко е от фного убаво цвеате. Мн. ч. венци.
виовратин и виоратин (-тка) – cщ. мр. Непослушник: Саде еден син имаа, ма и той акофто е виократин! Детето им йе голем виоратин – за нишчо и не слуша.
виола – cщ. ж. р. Гусла. Човек, който много се оплаква: Еден просяк свири на портата с виола. Остей го па таа виола – саде се оплакува. Каквато виола е Маринка!
виороветер – cщ. м. р. Вихрушка: Греайте се тука на кюмбето, ке ванка какофто е виороветер – снек та ветер! Коньето търче по полената – виоровелтер.
висач – cщ. м. р. Ленивец: Голем висач йе тоа Петър – цал ден спи под върбата. Кък да не гладува, кату е таков висач?
висе (висиш, виси) – глг. Вися. Стоя без работа. Не работя. Прекарвам в леност: Таа жена нишчо не работи – цал ден така си виси. И той виси и жена му виси – нишчо не работаа. Земи смети барем чердако – стига висе!
висодрон – cщ. м. р. Вж. висач: Къ ке да не е дрипава Мара, кату етакъв висодрон! И Петър йе голеам висодрдн.
висоре (висориш, висори) – глг. Вж, висе ; Ти така си висориш у вас,
висене – cщ. ср. р. Неработене. Леност: Не доде, ле ти се веке висеане – земи поработи нешчо! Висеане кашча не рани.
витка – cщ. ж. р. Вж. Венда: За каквато витка се ожени Митър!
витли се – глг. II л. ед. ч. сег. вр. Дими се: Тоа огин саде се витли и не плаанува. Запалих сламата, ма не гори – саде се витли. Оджеко не тегли, та каквато се е завитлила одаята!
витло – cщ. ср. р. Витло. Много дим. Много прах: Отвори пенджуро да излеазе тава витло: ке ни повреди очите. Оджеко не тегли, та фодаята е витло. Напате е прах, прах – витло.
витосувам се – глг. Махвам се. Дявам се: Дека ле да се витосам па я днескя? Витосай се неакъде да те не гледам! И Митър се витоса некъде.
витенка – cщ. ж. р. Тънка плитка коса, край челото: Оплела си е фного убави витенки. Оплети а Мара по-бърже без витеньки!
владам се – глг. Владея се: и когато съм пиян мога да се владам.
влакове – cщ. м. р. мн. ч. Уред от две дървета за влачене на ралото до нивата. Фпрегни воловето, качи ралото на влаковето и карай къх нивата! Ако нема влакове, с колата откарай ралото на нивата!
влачинавушче – cщ. ср. р. Човек, който се влачи след хората: Върни се – не кю такова влачинавушче след мене. Тава влачинавушче се с вас ле върви?
влeкaнec – (та, то) – прл. Неподвижен. Бавен. Ленив: Фного е влeкaнес, та не ке свърши таа работа за еден ден. Той дума влеканесто. Па таа мома колко е влеканеста!
влеканькю – cщ. м. р. Човек влеканест. (Вж. влекачес): Оти си оцанил па тоа влеканькю за аргатин? И тоя влеканькю не ке ти изоре скоро нивата.
водици – cщ. ж. р. мн. ч. Богоявление (19 януари): На водици се пие светена вода.
водич – cщ. м. р. Водач. Предводител. Жена, която пее първия глас в банска народна песен, т. е. която води: Какоф убаф овен йе водич на твоето стадо! Ти ке си водич на дружината. Дете му е водич на колата. Ке пеем – Мара ке е водич, оти фного убаво води, а ние двате ке и одим.
водник – cщ. м. р. Ниска полица близо до пода: Не турей гърнето на полицата – тури го на воднико!
вождраби ме – глг. III л. ед. ч. м. св. вр. Хвана ме болка на корема: Леле, какво ме вождраби на коремо!
водждрабува се – глг. III л. сег. вр. ед. ч. Изправя се. Надига се : Виш, коне се вождраби на дзадните нозе. Вашето куче кату се вождраби вруз мене – лошо ме увапа на рамото.
возбунувам се – глг. Бунтувам се. Надигам се: Той не рани убаво работниците, та се возбуниа – отидоа си сичките. Юваново аргатин се е възбунил да си бега. Млекото в гърнето се е возбунило да истече. Заздравеала му беаше раната, ма сега па се возбуни.
возвално – нрч. Вж. завално (наречието): На водата и е возвално, та не може да върви.
вознебица – cщ. ж. р. Височина: Гледай ф мене – не гледай къх вознебица! Тури стовната на земята – шо а качуваш на вознебица?
вонтодух – cщ. м. р. Човек с лош дъх: Злата ке остей Петър, оти е вонтодух, та не може да го търпи.
восполница – cщ. ж. р. Вид вeзмо на женска риза : Лена си навезе фного убава восполница на кошулета.
востегарка – cщ. ж. р. Дебела тояга. Чаталеста дебела тояга, с която кираджиите си служат, когато товарят конете: Донеси, дете, востегарката да товаре коне, ке ти не мож да потпираш!
вocтeгaрувам се – глг. Изправям се до нещо: Зашчо се востегари там до стената? Востегарила се е до вартата и не ке да флезе.
востегаруша – cщ. ж. р. Висока жена. Употребява се за присмех: Па Мара каква востегаруша се извлече! Мъже и е до рамото на таа востегаруша.
вражулькя – cщ. ж. р. Свирката на гайда: гайдата има вражулькя и ревало. Циганино е напрял нова вражулькя на гайдата.
вранькя – cщ. ж. р. Похлупак на отвора на бъчва, през който се пълни: Замажете вранькята на бачвата да не ветреве виното!
врапчок – cщ. м. р. Мъжко врабче: Ке ти скасам шиата като на врапчок.
вратница – cщ. ж. р. Харманска врата.
врах – cщ. м. р. Положените на хармана снопи, които ще се вършат през деня: Голем врах сте турили, та два коня не кя го овърша, ке фкарате четири. Даш ни окапа врао. Дал им госпок врах деца. След мечката са такнали врах деца.
вреве (вревиш, вреви) – глг. Разговарям: Дойди дома да си повревиме! Две жени си вреваа код нашата порта.
вревеш – cщ. м. р. Разговор: Какоф ле е па тоа вревеш под нашиа пенджур! Три жени се са собрали, та е еден вревеш!
врега – cщ. ж. р. Стара жена. Употребява се обидно: И таа врега иска да се жени. Не гледа си староста па таа врега, еми е седнала да одумува людето.
вреден (-дна, -дно) – при. Способен: Той не е вреден ни за говедар, па го турили кмет. Фного е учен – за даскал йе вреден.
врелец – cщ. м. р. Много горещо нещо: Чорбата е врелец – не може да се накуси. Водата е врелец – земи а разлади!
врескам – глг. Пищя. Плача с висок глас. Крещя: Болно ни е детенцето, та цала нош вреска. Ярето вреска за козата. Шчо са вреснали таквиа тиа деца, та не мога да заспа?
врескол – cщ. м. р. Малко детенце, което много пищи (вряска): Имате врескол да ве буди. Нашиа врескол цала нощ не не оставе да спим.
вретишче – cщ. ср. р. Чувал: Напъних два вретишча брашно. Донеси едно вретишче жито!
врешчек – cщ. м. р. Общо пералище с гореща минерална вода: Фного жени пера на врешчего, та е матен. Яке пера на горешчата чешма, не кю на врешчего.
врокузун – cщ. м. р. Връв, която се надява в учкура на гащи и чешири, за да се завържат: Скъсал му се врокузуне, та му паднали гашчите.
връовница – cщ. ж. р. Дъска капак. Първата дъска от труп: Заградих лювадата с връовници за по-йефтино.
врътка – cщ. ж. р. Кръстат уред, на който се опъва наоколо пасмо, за да се върти. Усилена работа: Силно се върти врътката, та ке се скъса нишката. Донеси рудане и врътката да насука цави. Утре ке посрешчаме госте, та каквато врътка ке е!
връчва – cщ. ж. р. Голям кюп: Ораче е ископал на нивата големa вeкaтошна връчва. Напъних една връчва жито.
връшка – cщ. ж. р. Върхът на отсечено борово дърво: Трупето откарах на тридне, а връшките останаа на дворо за дърва.
връшки-тъпан – cщ. м. р. Заклана овца или коза свирнати нагоре крака и надута за дране. Употребява се в смисъл на наречие : Юване бре, сви таа офца на връшки-тъпан и я надуй, та а одери! Петър го свиа на връшки-тъпан, за да го бияа по стъпалата.
вурам – глг. Работя усилено: Цало лето вура по полето; през зимата си почине, а дойде ле пролет, па зафане да вура.
вуцам – глг. Дъвча лакомо, грубо: Одломил йе еден комак гореш леп, та току вуца. Чека да фтаса бъркадата да седне да вуца.
въжи ce – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Проточва се. Минава на дълга редица : Фного аскер се въжи на некъде. Откога се въжаа па тиа офци по байре! По шосето се въжаа войници. Фного коли се въжаа по пате.
вънясувам – глг. Обрасвам с вълна: Цалите гради му са вънясали на тоа човек. Лебо е вънясал од мута.
върга – cщ. ж. р. Валчест нарастък на дърво: На ябуката е израсла голема върга. Од голема върга се изглабова здрава копанькя.
върдуняк – cщ. м. р. Двуколка, която се употребява в планински места. Много нисък човек: Ф Елешница колите са върдуняци, оти четворка не може да работи. Той си не избра по-висока мома, ми какоф върдуняк зе!
вързаница – cщ. ж. р. Бохча. Прибрани и вързани неща в месал: Товари една вързаница и отиде на бане. Кам да виде шчо има фо вързаницата?
вързоп – cщ. м. р. Денк. Свързани в куп неща: Дай ми на заем еден вързоп сено! Носих ф цръква еден вързоп прачки за връбница. Давам вързоп слама за вързоп сезно.
върлина – cщ. ж. р. Сарък. Тънко и дълго дърво: Простираме си на върлината и постели и дреше. Шче е на върлина – тава и на гърбина (посл.) Таа тънка та висока елица е таман за върлина. Виж го па тава момче каква е върлина!
въртипоп – cщ. м. р. Маргаритка (цвете): Лювадата е побелела од расцъфтеал се въртипоп. Прилегаа си въртипоп и подрумиче. Въртипоп се не вари за лак, а – подрумиче.
въртоле се (въртолиш се, въртоли се) – глг. Навъртам се обикалям: Дека ке се нейдем – ти дека се въртолиш? Тоа Юван фного се въртоли около жените. Той се въртоли се около големците.
въртолеш – cщ. м. р. Трудене. Справяне едно-друго: Другеден ни е празник, та какоф въртолеш не чека! А ние кату ке свадбуваме, па къде нас каков въртолеш ке е!
въртолина – cщ. ж. р. Кръг. Кръгла дупка: Кравата опасла голема въртолина ф лювадата. Прогорела ти е кошулета, виш каква въртолина има.
въртоп – cщ. м. р. Равно, сврътно място: Таа нива какоф йе въртоп – водата саде се вие ф неа и не истиче.
върца – cщ. ж. р. Топчеста подутина на тялото: Излезла му е върца на врато. Мене ми е излезла върца под мишката.
въхва – cщ. ж. р. Разбойник. Крадец: По-добре таа въхва да ви не флази ф кашчи. Кой се надаше той такваа въхва да излезе!
въчяк – cщ. м. р. Дебело черво, което служи за пълнене на луканки: Зех еден говежги въчяк да си напраа бабица. (Вж. бабица).