Б
бабажижник – cщ. м. р. Буен огън: Накладойме еден бабажижник, та цалата полена освети. Йела се нагрей на тоа бабажижник.
бабалдисувам се – глг. Сядам удобно. Разполагам се: Найдох го ф кафенето, бабалдисал се на еден стол. Бабалдиса се на столо и не мисли да станува.
бабар – cщ. м. р. Бръмбар. Търтей: Ф стаята бъжика бъбар. Бъбар ми стъпи на капата. Пчелите избиа бъбарето.
бабарки – cщ. ж. р. мн. ч. Бъбарка – ед. ч. Вид хубав зелен фасул. (Райкин боб): Бабарките-се повиваа по прате. Днескя набрах од гардината бабарки.
бабарок – cщ. м. р. Вж. бабачко. А бабачко – cщ. м. р. Едър, силен човек: На тоа бабачко леп му не стига. Кой ке излезе да се бори с тоа бабачко?
бабица – cщ. ж. р. 1. Бабица, 2. Вид луканка от свинско месо. (Вж. старец): От свинятa нaприх три бабици. На нивата ручах леп и бабица.
бабнувам – глг. Удрям тежко: Бабна го з голем камен, та му расцапи главата.
бабугяр – cщ. м. р. Плашило. Кукер. Вампир: Той ношкя не излази по дворо: страх го е од бабугяр. Турих бабугяр на черешата, да се плашаа пилците. Мари Радо, облечи си по-убави дреи: с тиа си като бабугярица. С таа капа си алис като бабугяр.
бабулькя – cщ. ж. р. малка бабичка. Вж. бабица.
бабунясувам – глг. Набъбвам: Седех фного в банета, та ми бабунясаа нозете. Цал ден газих вода по полето, та ми бабунясаа нозете.
бабурца – cщ. ж. р. Дебел, нисък и безформен човек: Стояновите дружина са ортосни, убави, а той каква е бабӯрца! На таа ле бабурца ке дадете Мара?
бавеш – cщ. м. р. Бавене: З голем бавеш вършите таа работа. Работа иска, Маро,работа – не ке бавеш. Йелате по-бърже – какоф йе тоа бавеш?
багори – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Работи бавно: Той багореше нешчо около колата на дворо. Мама багори по гардината.
бадява – нрч. Без пари: Tиа круши ми са бадява: од нашата гардина са. Не давам грозде бадява.
баз (бас) – cщ. м. р. Бъз. Парче земя – с трева. Чим: Ископах голем бас од лювадата. Донеси по-голем баз да запишим дупката. (Мн. ч. – базе: Донеси повечко базе да запишим водата).
базясува – глг. ІІІ л. ед. ч. сег. вр. Обраства с трева: Нивата е базясала, та мачно ке се разоре. (Същото значение има и глагола вбазува-се: Изори по-бърже нивата, дорде не се е вбазила!)
балагувам – глг. Говоря без да се разбира какво. Бръщолевя: Просавна веке – люде зеа да балагуваа. Оти балагувате ошче, оти си не легнете да спите? Детето разбуди ле се, земе да балагува.
балагуване – глг. същ. от балагувам: Какво е тава балагуване, та не мога да заспа од вас?
балтиа – cщ. ж. р. Брадва: Преceчи тава дърво з балтиата!
балтак – cщ. м. р. Брадва с по-тясно острие: Земи балтаго, та нацапи дърва!
балюс – cщ. м. р. Богаташ: Фного пари спечели Петър – голем балюс стана.
бамба – cщ. ж. р. Мълчалив човек: Стоян каква е бамба: мъчи, мъчи па току истраси некоа. Кой се надаше таа бамба да пее толкова убаво!
банькя – cщ. ж. р. Бара: Флезла е вода в дворо, та децата си направаа баньки.
банькям се – глг. Къпя се (за дете): Детето се банькя ф коритото и пеe.
бапка – cщ. ж. р. Вид изпъкнала шарка : Рада си натка фного убава черга на бапки.
барбуцам – глг. Газя по рядка кал, по вода: Собуйте се боси да барбуцате по калта. Децата барбуцаа по водата, та се са намокрили.
бардза – cщ. ж. р. Дебела жена: Таа каква бардза стана откъ се ожени! Къ ке се искачи таа бардза на планината?
бардзиф – прл. м. р. (ва, во). Пепеляв, сив: Таа вънa не е ни бела, ни църна – бардзива е. Бардзиф шаяк имаме.
барем (енклитика) – нрч. Поне: Друго ако не нейдем в гората, барем ягоди ке се найдем. Дей ми барем два лева. Фного се навдига, та барем да е нешчо!
баруга – cщ ж. р. Бара. Вир от дъжд : На дворо ни след даш има баруга. Свинята се къпе в баругата.
баорица – cщ. ж. р. Дебело свинско черво: Подай ми таа баорица да а нафпаа месо!
барам – глг. Пипам: Не барай цветето! Барам лет.
бах – нрч. Ами: – Ти рече ле му да ти даде парите? – Бах, не кю му река! (т. е. рекох му). – Башча ти здраф ле е?– Бах, не е яко здраф. – Яде ле ти се? – Бах, не яде ми се яко.[1]
баталясува – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Разваля се: Неколко годин не орайме нивата, та сосем баталяса. Тоа бунар одавна е баталясал.
бахт – cщ. м. р. Късмет. Щастие: Ако ти работи бахто да ни се отели кравата мъшко, ке го дам тебе.
бачиа – cщ. ж. р. Мандра: Искараа офците на бачиа.
башчиниа – cщ. ж. р. Наследство от баща: Таа кашча ми е башчиниа. Рада зе од бракята фного башчиниа.
бащенин – cщ. м. р. Жител на Банско: Срещнах еден бащенин и две бащенки. Бащенино и бащенката си отидда в Банцко. Турците затвориа фного бащене. (Така селяните от околните села наричат жителите на Банско, а самите жители не се наричат така).
баюкам – глг. Говоря тихо и монотонно: Не баюкай така – думай по-яко, да чуем и ние!
бегавица – cщ. ж. р. Диария: Од зелено грозде ме фана бегавица. Детето ми умре од бегавица. Со шчо се лекува бегавица?
бездисувам се – глг. Отказвам се с недоволство: Пед годин го прашчах на училишче, дано научи нешчо и ней-сетне се бездисах. Бездисах се от таа нива: нишчо не ража.
бека – cщ. ж. р. Шишарка от борово дърво: Под елата има фного беки. Децата си играа з беки за офци.
белвица – cщ. ж. р. Вид едра слива.
беле – cщ. ср. р. Слаб, бледен човек: По-убаво ранете детето, ке каквото е беле. Зашчо Мара е такова беле, да не е нешчо болна?
белака – cщ. ж. р. Бял бор: На нивата седнайме под една белака на сèнькя. Ф таа гора саде белаки раста.
белевец – cщ. м. р. Нещо много бяло: Ношческя е капало снек – цалиа двор йе белевец.
беловина – cщ: ж. р. Дърво за горене от бор: Приготвийме си дърва за зимата: буковици, дабовици и беловина.
белчук – cщ. м. р. Бял камък. Бял мрамор: Наприа му кръс од белчук. Бела е като белчук. Кошулета му е бела – белчук.
бенка – cщ. ж. р. Малък черен белег на лицето: По лицето Юван има фного беньки. Таа мома има бенка на челото.
бент – cщ. м. р. Преграда на вода: Водата ф лювадата намале та иди горе код бенто да видиш да не я е одбил некой! Дойде фного вода, та бенто се срови.
берда – cщ. ж. р. Висока неугледна сграда: Голема кашча зградиа, ма план лош, та каква бepда стана! Ювановата кашча е толкаа берда, па трешка одаи има.
бестрага – нрч. Много далече. Поврага: Бегал йе бестрага далеко. Бегай некъде – бестрага и работата ти и пакостите! Бестрага и богатството му, кату е болен! Бестрага го, нека си дойде и бес пари! Бестрага и кашчи, и ниви, и люваде, ага е момчето лошо. Бестрага те, ле остана жиф!
биа – глг. Бия. (Бия кучето). Бруля овощия: С тоа прат си биа дреньки од дрено. Крушите са ошче зелени, па ти и биеш веке. Зашчо биеш сливите кату са ошче зелени?
бигор – cщ. м. р. Течност, що излиза из устата на некои мъртъвци. Горчивина: На Рада, ага беше умрела, бигор и течеше из устата. Тоа пелин йе бигор горчило. Од лошите ти думи ми е тоа бигор.
биководица – cщ. ж. р. Разводила се крава: Бичета гонаа биководица. Фного биководици има в говедаре. Две бичета търче след една биководица.
биллиф – прл. м. р. (ва, во). Обрасъл с биле. Буренясал: Цветето ти е билливо.
биллясува – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Покрива се с биле. Буренясва: Пченицата е биллясала, та иска да а плевим. Не плевиш ле лен, той билляса.
бил-мрас; бил-те-мрас; бил-те-ле-мрас. (Употребява се иронично): Бил-мрас и болеста, не ке си оди веке ! Бил-те-мрас вино, то си е като вода! Бил-те-ле-мрас офчарю, з десет офци губиш и ти времето! Бил-те-ле-мрас оро – две-три моми се разрипали!
бинчосувам – глг. Скитам се: Ти оти не идеш да ореш, еми цал ден бинчосуваш по селото? Наш Митър цала нош бинчосува по попрелки.
биоселка – cщ. ж. р. жена, която се не свърта вкъщи: Та биоселка кога ле зготви ручок, қато е се по селото! Макя му на Стоян не дава да земе Рада, оти е голеама биоселка. (Мъжки род – биоселец).
битанка – cщ. ж. р. Мъж пияница и развратник: Боян стана голема битанка – на стрет нош се врашча пиян. И Юван йе битанка – напие се и оди по чужи жени.
битонка – cщ. ж. р. Ливадско цвете, на което листата на цветът се употребяват за чай: Кашлем, та си сварих чай от битонка. По сички люваде нема битонка.
биче – (употребява се иронично). Вж. бил-те-мрас: Биче и кашчата – тия е като плеавне! Биче и козата му – тия е ошче яре ! Биче и макята и – тия ошче не може детето да си повие, та свекървата го повива.
бишка – cщ. ж. р. Свиня. Детска игра, която наподобява вкарване на свиня в кочина. Бишка вместо свиня почти не се употребява. Когато малко дете плаче, казват му: Мъчи[2], гале, мъчи – утре колем бише, ке ти дадем пише.
блаанаф – прл. м. р. (ва, во). Човек, който бавно работи, бавно говори: Не викай го да ти работи, фного е блаанаф. Каква ле работа ке свърши тоа блаанаф човек?
благушка – cщ. ж. р. Шира. Гроздов сок: Виното ошче не е преврезло, ошче е благушка.
блак – прл. Сладък: Медо е блак. Гроздето е благо.
блато – ст. ср. р. Поляна в полето. Мера: Говедаре е пръснал говедата по блатото да паса. По тава блато найдойме фного габи. Децата се гонаа по блатото. На блатото игра оро.
бленика – cщ. ж. р. Вид бурен. Блян: Запустее ле двор, яле ти а и блениката по него.
блювам – глг. Повръщам: Ядох фного дебело месо, та ми се блюва: Той пи фного вино, та цала нош блюва.
блюваница – cщ. ж. р. Това, което е изблювано: Опил се беше, та напъни еден лиген блюваници.
блюдо – cщ. ср. р. Чиния. На порцеланова чиния казват и белограцко блюдо: Метни туриа в блюдо, а медовина – ф паница. Детето изеде пъно блюдо квасено млеко. (Който много пробира ястията, наричат го гръцко блюдо: Той е гръцко блюдо – не яде шчо било).
блюмкам – глг. Мятам във вода: Блюмнах голем камен фо виро. Децата се блюмкаа ф реката. Блюмнах се в банета.
бобова макя – cщ. ж. р. Градински вампир. Градински бабугяр. Обикновено с нея плашат децата да не влизат в градините да правят пакост: Дете, не флазей в гардината, ке ке те грабне бобовата макя. Па таа невеста каквато е бобова макя! Флезете ф гардината, ма бобовата макя е пот крушата. Петър избира, избира, ма каквато бобова макя измъкна!
бобовяк – cщ. м. р. Голяма дебела гъсеница без косми: От тополата падна бобовяк, та децата се исплашиа. (Дебел, несръчен и глубав човек също се нарича бобовяк: Радиниа бобовяк го испратиа д’йде да оре).
боговес – прл. м. р. (та, то). Идиот. Малоумен: Саде едно дете си имаа и то е боговесто. Тоа просяк йе ем гушаф, ем боговес.
боголеда – cщ. ж. р. Човек несръчен, туткав, тромав: Таа боголеда цал ден работи и нишчо не може да свърши. А брей боголедо, какво току багориш там?
бобуар – cщ. м. р. Дебел, нисък и глупав човек. Употребява се за присмех: Я не мога да се каче на таа круша, та тоа ле бобуар ке се качи? Къде к’идеш, бре бобуарю? (Вж. будуряк).
бобуарес – прп. м. р. (та, то). От бобуар: и брато е бобуарес, и сестрата е бобyaреста и фнучето е бобуаресто.
бобуaркина – cщ. ж. р. Вж. бобуар.
бoгoдaннa – прл. ж. р. От бога дадена. Някой рече: Сичко изгоре от сушата. Друг добави: Бoгoдaнна работа! Измреа ми децата – бoгoдaнна работа!
божик– cщ. м. р. Рождество Христово : Облекъл йе ней-убавите дреи – кату на божик. На божик капа снек.
божикев пос – cщ. м. р. Коледни пости:
бозне – вметната дума. Бог знае: Бозне дека ле се е загубил низ гората! Цала нош бозне дека ле бдиш! И той не е бозне колко богат.
бокол – същ. м. р. Бъкел. Мн. ч. – бокли: Глава има кату бокъл. Наметна бокол на рамо и отиде за вода.
боль – cщ. м. р. Болен човек на легло. (Членувано – боле. Мн. ч. болье): Имаме бол ф кашчи, та съм се около него. Боле умре. Нашиа бол оздраве. В болницата има фного болье.
болестишче – cщ. ср. р. Много болест: Друга година не е имало такова болестишче по селото.
бофла – cщ. ж. р. Дебела жена. Употребява се за присмех: На таа бофла и не стига ясте. Пред две годин беше слаба, па сега каква е бофла!
боца – cщ. ж. р. Дебела, тромава жена. Употребява се иронично: Таа боца ошче не е отишла на нивата.
боцкам – глг. Бода: Боцка ти брадата. Бос не мога да оде по дворо – боцка ми. Боцка ме с егла.
брав (браф) – cщ. м. р. Една овца, една коза. Мн. ч. – брави (с чл. бравите): Той има сто брави офци и триста брави кози. Заклаx еден браф. Цал браф изедоа. Кози, офци – девед брави.
брагантиа – cщ. ж. р. Много и различни неща: Напънили са колата брагантиа – пренесаа се. Дека ке сместите таа брагантиа?
брагантисувам – гл. Разхвърлям неща. Тарашувам: Какво брагантисуваш ф мое сандък – твоята кошуле не е ф него.
бракма – cщ. ж. р. Мъртвородено животно: Теленцето е бракма.
брактисува-се – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Помята (за животно): Кравата се брактиса на шес месеца теле. Чеках да ми се окози козата, па тия се брактиса.
брамбало – cщ. ср. р. Едър, дебел човек. Употребява се за присмех: И ти си дебел, ама и онова там бръмбало не е по-долу от сто ока. Тава брамбало не може проз варта да се провре.
братимка – cщ. ж. р. Издънка от корена на старо дърво: До старата ябука са израсли фного братимки. Ке ти ископам братимки от крушата да си и насадиш.
братовнина – cщ. ж. р. Наследство от брат: Таа нива ми е братовнина.
брашофки – с. ж. р. мн. ч. Вид бял фасул: За вечере сварих брашофки.
бреам – глг. Силно кихам Плача издълбоко: Фанала го е рема, та виш къ бреа. Мара днескя каквото бреаше на гробишчата за макя и!
брежи – глг. II л. ед. ч. сег. вр. Боли. Гори от болка: Врътна ми една плесканица, та ошче ми брежи бузата. Триа ме с люти пиперки, та гърбо ми брежи.
брезна – глг. III л. ед. ч. мин. св. вр. Почна силно да боли: Брезна ме зап, та не мога да заспа. Раната фчера ме не болеше, ма днескя каквото ме е брезнала! Два заба ме са брезнали, та не мога да търпе.
брейнувам – глг. Избухвам в плач. Избухвам в смях: Не може да се задържи, та кату брейне да плаче за умрелото. Гледа, гледа къ си игра маймуната, та кату брейне да се смее.
брекнува – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Внезапно започва да тече: Къ си седех на столо, току ми брекна кръф из носо. Прорежаа отеклото, та кату брекне еден гной. Вода брекна от таа дупка.
бренцам – глг. Миткам нагоре-надолу: Ти саде бренцаш по селото, та не вършиш никаква работа: Къде току бренцаш цал ден?
бренчел – cщ. м. р. Халка: Закови два бренчеля на гредата, да закачим лулькята на детето! Завързи въжето за бренчеле!
брич – cщ. м. р. Бръснач: Мое брич йе фного остър.
бриче (брйчиш, бричи) – глг. Бръсна: Бриче се з два брича. Я се бриче дваш ф неделета. Миле се бричи на огледалото. Тоше бричи брат му.
бричка – cщ. ж. р. Бръснач с дървена дръжка, приспособен за нож.
бружина – cщ. ж. р. Ситна пришка : Удрих го по гол гръп с коприва, та кожата му стана се на бружини.
брука – cщ. ж. р. Пришка. Пъпка (по тялото). Струпей: Излезли му са бруки и по гърбо и по образо. Боли ме бруката на челото. Голема брука имаш на брадата.
брукаф (ва, во) – прл. Страдащ от бруки: Детето ни е брукаво по-образо. И сестра му е брукава.
брусам – глг. Ходя тежко, със шум: Футрина брусаш по чердако, та разбужаш цалата кашча. По-полека оди – не брусай такоф!
брусница – cщ. ж. р. Боровинка: В гората напъних кошницата брусници. Брусницата е църна, а ягодата – цървена.
бръндза – cщ. ж. р. Устна. Бърна: Горната бръндза му не покрива забите. Таа господжа си е нацървила бръндзите.
бръндзелеa – cщ. м. р. Бърнест. Човек с големи бърни : Тава момче е сичко друго убаво, ама малко бръндзелеа.
бръс – cщ. м. р. Ситни сухи клончета около дънера на дърво: Иди собери бръс, та да запалим огине, оти нема борина.
бръскам – глг. Мета. Чистя: Избръскай чердако, та слези бръскай дворо! Земи метлата, та иди избръскай одаята! Днескя одих на бане, та каквото се избръсках!
бръцнувам – глг. Бръквам : Бръцни с лъжицата в гърнето! Бръцнахъ ф кюпо да изваде кисала краставица.
бръшко – нрч. Бързо: По-бръшко думай! Бръшко, бръшко карай колата!
буав – прл. м. р. (ва, во) Рошав: Браво косме мачно се реши. Не излазей бӯаф по селото.
буам – глг. Бухам (за бухъл). Бутам силно. Вървя по неокосена ливада, по неожъната нива, по дебел сняг, през дълбока вода: Еднд буo буаше сношчи на таа кашча. Не бӯай толкова силно вартата, кe е слаба! Буах цал ден по снего. Немаше мос, та така буах през реката. Не бӯай така по тревата, кe а огазиш!
буарйа – cщ. ж. р. Малък коридор между две и повече стаи: Испъди котката в буариата! Зашчо ости дървата в буариата?
буарясувам – глг. Подпухвам (около очите): Фного си спал, тa cи буaрясал. Буарясал йе, оти пие фного ракиа.
буач – cщ. м. р. Който буа. Човек определен да разбуа сняг: Еден буйч не ке може да разбра тоа снек, повеке требуваа. Буач си, ма и снего е дебел, та ке те измори.
буба – cщ. ж. р. Копринена буба. Плашило. Вампир. Бабугяр: Не плачи, дете, ке бубата иде да те земе. Наприл се буба да плаши децата. Ношно време не смее да слезе на дворо: страх го е од буба.
бубота – сж. ж. р. Вид пита. Дебела несръчна жена. (Употребява се иронично): Мама ке меси от тава брашно бубота. Ядохъ бубота. Кой ле ке се ожени па за таа бубота? Каквито буботи се беа фанали ф орото!
боботеста – прил. ж. р. Прилича на бубота. Пуста Мара, яко е буботеста!
боботе – (боботиш, боботи) – глг. Запалвам силен огън. Издавам голям шум: Дърва има, та цъла нош ке боботим огин на таа полена. Набоботи огин, ке каквото е студено! Реката е придошла – слушаш ле къ боботи? Топ боботи некъде. Ветер боботи ф оджеко.
буга – cщ. ж. р. (само в ед. ч.) Мочурливо, влажно място: Отука ке излезе вода за чешма: местото е буга.
бугасиа – cщ. ж. р. Фабричен ален памучен плат: От срам се фцърви кату алена бугасиа. Юрган од алена бугасиа.
бугла – cщ. ж. р. Грижа: Градим кашча, та сме в голема бугла. В бугла сме, оти ке свадбуваме.
будурес – прил. м. р. (та, то). Вж. бобуарес.
будуряк – cщ. м. р. Вж. бобуар.
буздра – cщ. ж. р. Ципестата част на месо. Ципа: Не кю зимам веке месо от тоа касапин: се бӯздра ми дава. Шо ле ке зготвии от таа буздра!
буздрес – прл. м. р. (та, то). Вж. буздра: Оти зе такова буздресто месо?
букиверица – cщ. ж. р. Висока жена. (Употребява се иронично): Фного висока нарасте Мара – каква е букиверица!
буковица – cщ. ж. р. Буково дърво за горене: Насечи на ситно тая буковица, та наклади огин! Купих една кола буковици.
була – cщ. ж. р. Кадъна. Кукла: Мъшките деца си играа с кончета, а женцките з були. Голема си веке, та ти не прилевга да си играш з були. Купих на Ленчето кокалена була.
буляк – cщ. м. р. Мъжка кукла: Нашето момече си има и була и буляк.
бун – cщ. м. р. Много корени от някое растение наедно: Ископахь три буна комбари (картофи). В гардината има два буна карафил и еден бун дзимбуль. Рассадо е никнал на бунове.
буна – cщ. ж. р. Въстание. Бунт. Гюрултия: През буната турците изгореа селото. Каква е таа буна фо вашата кашча – исплашихте махлата?
бунди се – глг. II л. ед. ч. сег. вр. Готви се да заплаче (за дете): Детето се нейшчо бунди – ке заплаче, чини ми се. Гледай го къ се бунди – сега ке заплаче.
бундори се – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Вж. бунди се.
бунишче – cщ. ср. р. Сметище. Торище: Фърли сметите на бунишчето!
бунка – cщ. ж. р. Могила: Таа бунка е останала от старо врейме. Кажуваа, ке ф таа бунка има закопани пари. Стъпил йе на бунката и рука.
бунтaк – cщ. м. р. Угоен човек или животно: Убаво раните детето, та каков бунтак йе станало. Има млеко козата, та яренцето е бунтаче. Какво е бунтаче тава момеченце! Юванчо е слап, а Боянчо – бунтак.
бунти – cщ. ж. р. мн. ч. Хубава лисича кожа, поставена отпред на дреха за украшение: Наприх си чоен кожух з бунти. Имам си либаде з бунти.
буо – cщ. ср. р. Бухъл. Рошав човек: Ношкя им буa на оджеко буo. Среши се – не излазей такова буo по селото! Острижи се, да не си такова буо. Буото буa нoшка.
бурда – cщ. ж. р. Киневир. Зебло: Од бурда се направаа вретишча и сламеници. Да даде госпок з бурда да се облачиш! (клетва). Таа торба е од бурда.
бурдеф (ва, во) или бурден (а, о) – прл. От бурда: Таа торба е бурдева (бурдена). Тава вретишче е бурдево (бурдено).
бурдук – cщ. м. р. Грънчарски съд, в който се държи зехтин. Човек навъсен и мълчалив (иронично): Напъни шишето вино, а бурдуко – зайтин! Баба збърка, та нави бурдуко да пие вода. Не питай нишчо тоа бурдук, ели не видиш какоф се е намръшчил? Башча му какоф йе бурдук – дума не продумува.
бурило – cщ. ср. р. Длъгнесто буре, което събира около 50 литри:
бусор – cщ. м. р. Намръщен човек. (Употребява се иронично): Мачно ке го рассмееш
бусоре-се – (бусориш се, бусори се) – глг. Муся се. Цупя се. Сумтя : Той нишчо не дума – саде се бусори.
бутоли – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Преде дебело. Облича много дрехи: Их, какво бутолиш – по-танко преди! Облекъл си две памучни кошули, една вънена, две доломи и врус тава одгоре и кожух – зашчо се толкова бутолиш ? Насрет лето се набутолил кату зиме.
буторак – cщ. м. р. – Гной: Фного бутурак истече од раната на воло.
буторица – cщ. ж. р. Едра ленива жена. Употребява се за присмех: На таа буторица сон и не стига.
бутор – cщ. м. р. Вж. буторица (за мъж).
буторясам – глг. Бутам силно: Буторясали го ф реката и се удавил. Буторясаа го от събата та долу, затава куца.
буфал – cщ. м. р. Дебел нисък човек. Употребява се за присмех: И тоа буфал не ке се качи на тава дърво. Къ ле ке прескочи па тоа буфал таа вада?
Буфалица – cщ. ж. р. Вж. буфал.
бучук – cщ. м. р. Красив калаен съд за ракия с цивка на витло, който събира ¼ или 1/2 литър: Тури вино ф шишето, а ракиа в бучуго! Той ме служи ракиа од бучук.
бучулат – прл. м. р. (та, то). Здрав, силен: Не ке мож да носиш тоа товар: не си яко бучулат.
бушаф – прил. м. р. (ва, во). Вж. буав.
буше – cщ. ср. р. Буава (рошава) коса. Нерешена коса. Човек с рошава коса: Мари Радо, не подавай се на пенджуро, ке каквото си буше! Кой знае къ ле ке се разреши тава буше! Буше се нарича и топчесто украшение от прежда. Напр. Турйх му на капицата убаво буше. Фного убави бушета си турила по креишчата. (Фр. помпон).
бъжне – глг. III л. ед. ч. сег. вр. Пламне: Полей огине з гасто, ако искаш да бъжне. Какоф огин йе бъжнал на нивата! Бъжни тоа памук фогине! Не фърлей барут фогйне, оти ке бъжне, та ке напрей пакос.
бърборе (бърбориш, бърбори) – глг. Бъбря. Дрънкам. Бръщолевя: Люде бърбораа на пате. Бърборите, та не мога од ваз да заспа.
бървен – cщ. м. р. Дълъг тънък дървен труп. По-дебело място на нишка: Докарах од гората еден бървен за дъски. Тоа бървен ке го откарам на трионе да се стрие за дъски. Преди по-убаво – какви са тиа бървене по нишките? Таа нишка е бървен до бървен.
бърдоква – cщ. ж. р. Маруля: Напрей бърдокви со зайтин и оцет да ядем!
бързак – cщ. м. р. Място, дето реката тече бърже: Не гази реката прес тоа бързак – ке те занесе. По бързаците нема яко риба.
бързат – прл. (та, то). Бърз: Юван йе бързат – скоро ке ве стигне. З бързат кон бърже се стига. Фного е бързат в думите – не гледа кому шо ке рече.
бързатица – cщ. ж. р. Ранозрейно семе. Бърза жена: Насех бързатица царевина. Злата е фного бързатица.
бъркада – cщ. ж. р. Качамак: Ручех бъркада поръсена со сирене. Мама бърка бъркада ф църното котле.
бъркалькя – cщ. ж. р. Колче, с което се бърка: Донеси бъркалькята да забъркам бъркада!
бърканица – cщ. ж. р. Смутно време. Метеж. Бъркотия: През бърканицата убиа Юван. Каквото лошо се дума – кой знеае каква ле бърканица иде! В бърканицата изгоре цръквата.
бърникам – глг. Бъркам: Бърникам с лъжица ф млекото.
бърницам – глг. Бърникам. Бъркам небрежно: С нечисти раце бърницаш ф кацата. Не бърницай с таа лъжица ф млекото!
бърцам – глг. Вж. Бърницам.
бърцолеа – cщ. м. р. Човек, който се бърка във всичко. Употребява се за присмех: Тоа бърцолеа йе фоф сèко гърне мерудиа. Фсичко иска да се бърка тоа бърцолеа.
бърчина – cщ. ж. р. Байр: Едната нива е на равно, а другата е на бърчина. Од бърчината се гледа селото.
бъсам – глг. Късам по много наведнаж: Не бъсай така карафиле-късай си едно по едно! Сичкото цвете ни са объсали. Гледай го къ бъса кисалец по лювадата! бъскам – глг. Бляскам. Блещукам: Футринта сънцето бъсна. Десет ламби беа бъcнали. Едно кандилце зорле бъскаше ф одаята. Ф цалата цръква саде една танка свешчица бъскаше.
[1] в гр. Мехомия бах значи да! Употребява се за потвърждение: Имате ле си крава? – Бах (т. е. имаме). Кака ти у вас ле си е? – Бах (т.е. дома си е) Яде ле ти се фного? – Бах (да).
[2] Мълчи