Разложка капама

Необходими продукти:

ориз – 2 ч. ч.

пилешки бутчета – 2 бр.

суджук – 1 бр. (около 200 г)

кървавица – 1 парче

свинско месо – 350 гр.

телешко месо – 350 гр.

солена сланина

кисела зелка – 1 бр.(или 2 малки)

„чеканье“(червено цвекло от туршия) –1–2 глави

чесън – 3–4 скилидки

чубрица – 1 с.л.

олио – 3–4 с.л.

вода или вино – ½ ч.ч.

черен пипер

(Забележка: В Разложко киселото зеле се налага с венци от сух копър и сминдух, затова не се слагат други подправки. Това се отнася и за суджука и кървавицата, които са предварително овкусени с множество подправки. Сол може да не се добавя, тъй като се предполага, че зелето е достатъчно солено, но при нужда може да се посоли предварително ориза и месото.)

Начин на приготвяне:

„Чекането“ и киселото зеле се нарязват (отделят се няколко листа за покриване отгоре гърлото на съда), отцеждат се и се объркват заедно. Нарязват се суджукът, кървавицата, свинското, пилешкото и телешкото месо на хапки, а сланината на филии с дебелина 7–8 мм. Изчиства се оризът и се запържва леко в олиото, добавя се чубрицата и се прибавя към нарязаното зеле и чекане. Сместа със зелето и ориза се разделя на части.

Дъното на голямо глинено гърне се покрива с ред филии сланина. Разстила сечаст от сместа от зеле, ориз и чекане. Слага се телешкото месо. Слагат се 1–2 скилидки чесън и черен пипер. Разстила сечаст от сместа от зеле, ориз и чекане. Реди се свинското месо, добавя се останалият чесън. Покрива се внимателно със зелево-оризената смес. Слага се пилешкото месо, след което отново се покрива със сместа от ориз, чекане и зеле. Най- отгоре се поставят кървавицата и суджука. Подреждат се отново филии сланина и се добавя водата и виното. Покрива се с целите зелеви листа. Капакът на гърнето се запечатва с тесто. Гърнето се слага в студена фурна на първото ниво, включва се на 250градуса, изчаква се да заври и се намалява на 150 градуса. Пече се 3 часа.

Разложката капама е типично ястие за празника Сурва.

ВКУСЪТ НА ВЕКОВЕТЕ

Традиционната кухня в Разложкия регион е съхранила вкусът на вековете и достига до нас със специфични местни ястия, приготвяни за делници и празници. Тя носи типичните черти на планинските скотовъдни градчета, но в нея неизбежно е оставил отпечатък и християнският календар. Сезонността в храната и храненето е ясно изразена.