Едно от най вкусните ястия в разложко е Чомлекът. Той е неразделна част от трапезата на повечето семейни празници и обичаи.
Научи повече за празничните ритуали и традиционната разложка рецепта за приготвяне на Чомлек.
В Разлог и Разложко на различните по време на семейни празници и обичаи се приготвят определени храни, които в миналото са били важна част от обредността. Чрез тази храна и редица действия преди и по време на храненето народът изразявал пожелание за добра реколта и вярвал, че така си осигурява плодородие през годината и здраве на семейството. Трапезата на всеки един от традиционните разложки календарни празници е постна или месна, в зависимост от това кога е празникът.
Сватба
Сватбата винаги е в неделния ден, но подготовката за нея започва още през седмицата. В началото на седмицата от страна на „оглавнико“ (годеника) носят на „оглавницата“ (годеницата) „плетенùца“ – голям пшеничен хляб, замесен с яйца, сирене и масло, нашарен с вилица. Носят ѝ също „рибник“ (в Разложко това означава гювеч с месо и ориз), бъклица вино и един „бучук“ (от турски – половин) ракия.
В четвъртък майката събира „чаиза“ (чеиза) на булката – това са приготвените отбъдещата невеста тъкани, дрехи, покривки, постелки и др., които ще отнесе в новия си дом. Характерно за Разложко е това, че съседите на момата трябва да огледат нейния „чаиз“.
В същия ден в дома на момчето се замесва хляб за кума. Меси го мома със живи родители. При сеене на брашното родителите и други роднини мятат в ситото бели пари за момите. Приготвя се „рибник“, една бъклица вино и един „бучук” ракия – всичко украсено със здравец. При месене на хляба две групи моми пеят обредни песни.
Вариант на момкова и момина вечер в Разложко е т. нар. „гошчене“ – прави се в събота вечерта у момичето и у момчето. Роднини носят баница, печено агне или прасе, напълнено с ориз, „рибник“, капама, сирене, мляко с ориз, тиганици (подобни на мекици), вино, ракия и др. и се угощават. След като се навечерят, младите играят хора.
Рано сутринта на сватбения ден (неделя) в дома на момчето идват музикантите – обикновено зурнаджии и тъпанджии, типични за региона. Те свирят цял преди обед, докато се съберат всички близки и роднини и заедно отиват да поканят и „вземат“ кума. Носят му вино и погача, пред тях свири гайдар. Кумът ги посреща със сладкиши и ракия. Тойе важно обредно лице и в Разложко, както и на други места в България. Тук се нарича „калтята“, а кумата се нарича„батинаа“.След това отиват в къщата на момичето, за да „вземат“ булката.
Когато младите пристигнат в дома на момчето, майка му посреща новата си снаха с хляб и вино. Невестата трябва да ѝ се поклони три пъти. След това свекървата им дава два хляба и каничка с вода – пожеланието е да им върви по вода. Майката на момчето също ги обгражда с една кърпа и ги дърпа, за да влязат едновременно, което пък е пожелание никога да не се разделят. Традицията в по-ново време в Разложко изисква младоженците да стоят заедно, докато майката на момичето(тъщата) не ги дари с това, което е подготвила за тях, след което целува ръцете им, извършва същото и със свекъра, свекървата и всички останали гости. След като раздаде даровете на всички, се играят хора до късно вечерта. На сватбената трапеза в Разложко има ритуал – кумът захранва невестата, като поставя на коляното си три залъка хляб. Тя трябва да се наведе три пъти и да го вземе с уста.
След сватбата младата невеста не ходи на черква за период от шест седмици (40 дни). След това тя отива и носи дарове на Света Богородица. Около Петковден в Разложко роднините носят на невестата „плетенùци“ (голям пшеничен хляб), сирене, тиганици, грозде и др.
Раждане
Непосредствено след раждането на дете се замесва и изпича малка „богородична питка“ и се намазва с мед. Едно парче от нея се оставя за Света Богородица, друго се дава на родилката, а останалото се разделя между членовете на семейството. Цялата питка трябва да се изяде вкъщи, ако това не се спази, детето ще стане крадливо. Бабата взема от питката един залък, в който родилката капва малко мляко, поставя го в орехова черупка или цев, запечатва го с восък и го заравя под прага на стаята. Това се прави, за да се запази млякото на майката.
На някои места три дни, другаде една седмица след раждането се меси втора пита, наречена „повойница“, на която се канят роднински и съседски жени. Всяка от тях носи като дар ястия, питка, а някъде носят и хранителни продукти (боб, брашно, жито, лук, яйца и др.).На повойница в Разложко роднините донасят на родилката баница, капама, сирене, квасено мляко, плодове и вино. Върху баницата слагат здравец, вързан с червен конец и бяла пара. На новороденото залепват на челото „обеца” – сребърни и златни монети с пожеланието „да му се берат”. Бабата, която е бабувала при раждането слага опечената повойница на главата си и се завърта три пъти около сложената трапеза. При всяко завъртане вика „уп, уп, уп” и подскача. При третото завъртане тя разчупва питата с главата си и я слага на трапезата, за да бъде разграбена главно от децата.
Когато детето направи първите си самостоятелни стъпки, навсякъде в България се прави „прощъпулник“ (престъпулка или престъпване). Разпространена е представата, че е добре ритуалът да се направи в делничен ден, когато се работи, за да бъде детето работливо. Правел се е в миналото в Разлог и Разложко, но е съхранен и до днес.Канят се близки, роднини, майки с деца и др. в дома на празнична трапеза. Вярва се, че добри дни за „престъпулката“ са понеделник, сряда или неделя. Жена с двама живи родители замесва голяма пшенична питка, на която, докато е още сурова, детето стъпва през месал, за да му се отбележи крачето. След опичането ѝ, тя се намазва с мед. Разчупва се и се раздава на гостуващите деца. Те грабват парчетата и тичат, за да тича и детето и лесно да се ожени. Ако обаче, когато порасне, женитбата му закъснява, може да му направя повторна „престъпулка“, за да се ожени или омъжи по-скоро.
„Престъпулката“ се прави и за да се гадае каква ще е бъдещата професия на детето. Пред къщата на семейството се слага кошер, покрит с бяла кърпа, върху която се нареждат предметите, от които детето ще избира. Предварително родителите са „нарекли“ кой предмет коя професия ще символизира. Преди да избира детето, баба му го похлупва три път с кошера за здраве, а след като избере предмет, родителите раздават колачета и всеки трябва да потича малко за здравето на детето.
На по-голяма възраст, когато детето си сменя млечните зъби с постоянни, то трябва да хвърли извадения зъб на покрива с думите: „Каракано врано, на ти кокален заб, дай ми железен!“