Великден е един от най-почитаните и празнувани християнски празници по света. По традиция великденската трапеза е пъстра и основна нейна част са великденските курабии, козунака и разбира се вапцваните великденски яйца. В Разлог традиционно се поднася пълнено Агне.
Научи повече за празника и традиционната разложка рецепта.
Наред с Рождество Христово (Коледа) празникът на Христовото Възкресение е може би най-големият празник в българския фолклорен календар. С него завършва Великият пост, най-дългият и тежкият през годината, и идва време за изобилни трапези, гостувания у роднини и близки, празнични хорà и веселие.По традиция яйцата за Великден се боядисват на определени дни от страстната седмица –на Велики четвъртък или на Велика събота. Това се прави преди изгрев, та да може слънцето „да види” червените яйца, щом изгрее. В миналото са използвали бои от естествен произход: червеното се постигало с риган, зеленото – с коприва, оранжевото – със смрадлика, а жълтото с орехова шума, люспи от кромид лукили ябълкови кори.Първото яйце задължително се боядисва в червено и се слага отделно, защото то има ритуална роля. С него се натриват бузите на децата, момите и младите булки с благословия да са бели и червени като това яйце. Вярва се, че така те ще са здрави, хубави и весели.
След това първото червено яйце се отнася при домашната икона и се поставя на мястото на миналогодишното. По старото яйце се гадае за късмета през годината – ако се е запазило пълно, и годината ще бъде пълна и плодородна; ако е изсъхнало или развалено, се счита за лоша поличба. На самияВеликден червени яйца се носят и в църквата, като се оставят пред иконите. С тях също се „отговява“ – слага се краят на поста и за първи път се яде храна с животински произход. Познат навсякъде обичай е и чукането или боренето с яйца. Чието яйце се окаже най-здраво и се обявява за „борец” или „борак”,се смята, че собственикът му ще е най-здрав и късметлия през годината.
Наред с боядисаните яйца, вторият основен символ на празника е хлябът. В миналото важна част от празника са били великденските обредни хлябове. Обикновено се правят в кръгла форма, украсяват се с плетеници и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. В различните краища на България хлябовете носят различни названия: великденски кравай, яйчелник, кошара, квасник, плетеница, кукулник и др. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. През ХХ в. постепенно навлиза европейският по произход козунак, който се налага като традиционно празнично печиво.
В миналото важен елемент от празника са били великденските люлки. Всеки младеж гледал за залюлее своята избраница и така да ѝ покаже чувствата си, а през това време останалите девойки пеели песни или припевки за двамата влюбени (припевките са кратки песни, в които се вплитат имената на момчето и момичето. Друг празничен момент било великденското хоро, което събирало млади и стари на селския мегдан, за което всички, дори и най-бедните, обличали чисто нови дрехи.
Великденското тържествено богослужение започва в събота вечер, преди полунощ, и след приемането на благодатния огън от свещеника той обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе!“, а християните отговарят „Воистину Воскресе!“
Великденските празници в Разложко продължават четири дни. Най-жива е традицията в с. Баня, където на първия ден на Великденнаред с останалите ритуали, в местността Варвара се връзват люлки, на които се люлеят моми и ергени.Тази местност се намира до р. Места, на два часа и половина пеша от гр. Разлог. Там се събират хора от всички разложки села.
Вторият ден на Великден се празнува в местността Арангела, където цялото село излиза с каруци, украсени с пъстри черги. След отслужване на литургията се разпъват трапези, организират се състезания с коне и се играят хора. Привечер празникът завършва на мегдана пред черквата също с хора. В миналото се е празнувал и трети ден, за който е характерно великденското хоро „Здравче-Венче“ – мъжко хоро на три „ката“, което днес вече не се играе.
На третия ден на Великден цялото село се събира на една определена поляна, наречена „блато”. Момите са в най-хубавите си дрехи и накити. Образува се дълго хоро, което се играе много бавно и в което две групи моми пеят бавно песента „Прочула се Яница“. Момите и момчетата пристъпват бавно три пъти напред и един път назад. Старите мъже са насядали по поляната и гледат. Децата се чукат с яйца, като всяко иска неговото яйце да излезе най-здраво– да бъде „къцач”, такова е названието в Разложко.
Четвъртият ден след Великден се празнува като втория, с тази разлика, че на събора в местността Варвара ходят не само ергени и моми, но и невести, мъже, деца, стари и млади. Звучат гайди, тъпани, става истинско веселие. Играе се същото хоро като на третия ден, а момите пеят на две групи песента „Милтано, младо невесто“.
Всъщност през XIX в. в местността Варвара се е ходело на 4 декември – в деня на светицата, палели са свещи и са се измивали в лековития горещ извор. След 1850 г. поради лошото време през декември била въведена практиката да се посещава мястото по Великден. Според сведения от края на XIX в. в тези дни ходят не само баняни, но и хора от целия регион исъбирането заприличва на панаир.