Тодоровден

На Тодоровден трапезата е постна. Характерно за празника е приготвянето на обредни хлябове, а заедно с  тях разложени поднасят и традиционната Салата с чушки и праз.

Научи повече за празника и традиционната разложка рецепта.

Първата седмица от Великия пост след Сирни Заговезни се нарича Тодорова „неделя“, тъй като в съботата се празнува Тодоровен. Във фолклорните представи Тодоровата седмица е един от най-опасните периоди в годината: тя е преход между зимата и пролетта, а в някакъв смисъл и между смъртта и живота. Тодоровден се нарича ощеКонски Великден, тъй като светецът се приема за митичен защитник на конете (също и на магаретата), както и на техните собственици. Затова и самият празник е посветен на конете – да не се разболяват и да се множат.

На Тодоровден на много места в България се правят надбягванията с коне, наречени „кушии“, в които участват ергени и млади мъже.Такава е традицията и в Разложко (край с. Годлево, в с. Бачево и др.). Празникът започва със света литургия за здраве на жителите на селото и конете. Жените замесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Характерно е обредното поведение на снахи и свекърви – те подритват, подскачат и подцвилват, тъй като се вярва, че с тези движения символично помагат да раждат по-лесно кобилите.Още едно действие се извършва сутринта на този ден – свекървите и снахите се подреждат в редица, като снахите са обърнати на изток и се кланят по три пъти на своите свекърви, за да им покажат, че могат ниско да жънат жито, пшеница и овес. Ритуалът е съпроводен с изпълняване на местните песни „Ситен даж зароси, ой Тудо“ и „Тодоре ле, либе ле“.

В миналото при изгрев слънце мъжете са сплитали опашките и гривите на конете, украсявали са ги с мъниста, с пискюли и цветя и са ги отвеждат на водопой. Едновременно с това ездачите се закичват със здравец, а конете се захранват ритуално със сол, захар, чесън, царевица и хляб, и това се прави и днес. После идва ред на конното състезание – правят се надбягвания, а в по-ново време и теглене на товари, конкурс за най-бърз и силен кон и др. Спечелилият кон е окичван с венци и стопанинът му го повеждапръв към селото. В миналото в къщата на щастливия домакин се е играло хоро и се е правела трапеза.