Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великият пост, и е последният ден, в който може да се ядат блажни храни. В разложко едно от традиционниет ястие е Баница с булгур, парз и сирене.
Научи повече за празника и традиционната разложка рецепта.
Сирни заговезни е един от важните празници в традиционния календар на българина. Той няма фиксирана дата, подвижен е и се падавинаги в неделя, шест седмици преди Възкресение Христово, обикновено през февруари или март. Това еденят, след който започват Великите пости, затова за последен път могат да се ядат храни с животински произход(без месо, от което се „заговява“ една седмица по-рано на Месни Заговезни) – сирене и млечни продукти, както и яйца и риба.На Сирни Заговезни се иска и дава прошка, за да се започне в смирение Великденския пост.
В Разложко празникът се нарича Прошки, Сирница, Амкане, а също и Сирна запошка или Великева запошка.След сутрешната литургия се ходи у роднини за прошка, а младоженците задължително трябва да отидат при кумовете си с баницаи вино.Вечерта на този ден се събират роднини и съседи в една къща, за да се простят и да се веселят. Всеки донася най-отбрани ястия и вечерта започва с кадене с тамян и молитви. Всичко, сложено на трапезата, трябва да се изяде докрай, тъй катоот следващия ден започва строгият пост.
На тази вечеря непременно трябва да има бяла халва, с която се прави„амкане“ – халвата се връзва на точилка на дълъг конец и някой от възрастните размахва точилката с халвата, а децата и младите се опитват да яуловят без ръце, само с уста– „амкат“. Този обичай предизвиква много смях и веселие, особено сред децата. След това, държейки конеца отвесно, го запалват, като гледат дали ще изгори докрай. Ако изгори, това е знак, че годината ще е добра и щастлива за семейството. Празникът свършва и гостите се разотиват, като се прощават. По-младите правят поклон до земята на по-възрастните, някъде им целуват ръка.
Характерно за Разлог и Разложките села е правенето на Сирни Заговезни на т. нар. „гаре“. Няколко дни преди Сирната запошка или от сутринта на самия ден децата излизатизвън селището и събират клонки от „увина” (хвойна) и я трупат на определено място. Така се образува голям куп, който се нарича „гаре“. Това се прави във всяка от седемте махали на Разлог, като стремежът е техният куп да е най-голям и висок. На Сирни заговезни следобед около купа се събират моми и завиват хоро, пеят се песни. Когато се стъмни, там се събира цялата махала и „гарето“ се подпалва. Цялата вечер хората се веселят, играят се хорà, стреля се с пищови, с което се ознаменува началото на Великите пости. В миналото през тези постимладите са връзвали извън селото люлки, на които са се люлеели и са припявали кой ерген коя мома ще вземе. Според стари сведения още към края на XIX в. тази практика постепенно замира.