Гергьовден е един от най-почитаните пролетни празници в България. Празникът е свързан със събуждането на природата, с аромата на цветята, тревите и билките. Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. На Гергьовден задължително се принася жертва – Курбан в чест на светеца. В Разлог се приготвя традиционния разложки курбан.
Научи повече за празника и традиционната разложка рецепта.
Свети Георги е сред най-почитаните български светци. С неговия празник на 6 май се поставя началото на новата земеделска година и природата започва да се събужда за нов живот. В народните представи годината се дели на две: лято – от Гергьовден до Димитровден и зима – от Димитровден до Гергьовден. На много места в България, а и на Балканите, св. Георги и св. Димитър се смятат за братя, които са си разделили годината. Св. Георги се свързва с овчарите, стадата, нивите и бъдещата реколта. Вярва се, че ако на Гергьовден вали дъжд, това ще осигури плодородие – всяка капка на този ден е жълтица.
Рано сутринта на Гергьовден младите жени и децата набират билки: гергьовче, здравец, коприва и чесън. С тях плетат венци, с които украсяват агнето и котлето за първото издоено мляко.
За празника се месят обредни хлябове– задължително се прави пита, наречена кошарка или овчарник, на която се изобразява овчар, овце, кошара, овчарска гега. Освен хората, с обреден хляб се захранват и овцете.
До Гергьовден не се яде мляко и сирене, тъй като млякото не е благословено от св. Георги. Затова и много важен момент в празника е обредното издояване на овцата, която първа е родила агне през годината или която излезе първа от кошарата. В с. Елешница, Разложко, например, до Гергьовден никой в селото не доял овцете и козите и никой не смеел да яде мляко, защото се вярвало, че то не е „кръстено“. Кръщаването се състояло в това, че в навечерието на празника ставало първото доене в котле или в друг съд.Той трябвало да бъде накичен със завързани с червен конец цветя, в които винаги имало здравец.
Централен момент в Гергьовденската обредност е коленето на мъжко агне за курбан, което преди празника никой в Разложко не посмявал да прави. Ритуалът изисква на главата му да се сложи венец от гергьовски цветя, увити на пръчка от черница, круша или ябълка с червен конец. В миналото завиването на венеца се съпровождало с песни и игри.В роговете на агнето се оплита свещ, а свещеникът или най-старият мъж в семейството трикратно го прекадява с тамян. На други места попът му чете молитва и го захранват с трева, трици и сол, а може и с хляб. Агнето е най-често първото мъжко агне, родено през годината. С кръвта му се мажат бузите на децата за здраве, а също праговете на вратите и ъглите на стаите.Обикновено агнето се пече цяло в пещ, а после се носи в църква, за да се освети. След това се прави общоселска трапеза някъде извън селището, на зеленина, която свещеникът прекадява. Костите на агнето най-често се заравят в нивата или в мравуняк – „да се множат овцете като мравки“. В по-ново време след черква имениците посрещат у дома си гости, като ги черпят с ракия.
Както на Великден, така и на Гергьовден, младите правят люлки – връзват ги на високо разлистено дърво и момците люлеят момите. Пеят се песни с любовни текстове, а също и припевки, в които се вплитат имената на двама млади, които се харесват. В с. Елешница момите и ергените устройвали люлки и се люлеели, като люлеенето било придружавано с песни и шеги, с които те се задявали. А вечерта се устройвали хорà на песни по махалите.
В някои краища на България на празника се „напяват“ китки и пръстени с цел гадаене за бъдещето или за женитба, подобно на Васильовден и Еньовден. Именно такава е традицията в Разложко. Освен, че на Гергьовден се прави събор в местността „Свети Георги“, която се намира на половин час пеша от Разлог, осъществява се и ритуалът „Топене на китки“. Вечерта срещу празника (5 май) момите се събират тайно от ергените, за да сложат своите китки в глинен съд – кюп(гърне),с „мълчана“ вода (донесена в пълно мълчание). Съдът трябва да пренощува под трендафилов храст, покрит с престилка – „прескутник“.Китките са белязани по различен начин – с пръстен, с кръстче, с паричка и др., за да може всяка мома да познае своята на другия ден.Заедно с китките се слага и здравец, трендафилова пръчица и т. нар. „равунски”пръстен – означава пръстен, с който е венчана невеста. Всъщност той е първото, което се слага в гърнето от малко момиче с живи родители. Преди да пусне пръстена, то се прекръства и казва молитва.
На самия Гергьовден по обяд, след литургията в църквата, момите изваждат кюпа изпод трендафила, играят хоро около него и пеят местни песни. След като го отвият, една мома напръсква всички с водата, пренощувалата с китки. След това същото малко момиче, което е пуснало „равунския“ пръстен изважда китките една по една, а млада булка нарича за всяка една от тях.Всички пеят, а момите познават китките си и по съдържанието на песента съдят за съдбата си. Преди всяко вадене на китка се пее нова песен.
Ако запеят песента „Мома бяга“, това означава, че момата, чиято е китката, скоро ще се омъжи. Ако се изпее „Овчар свири из планина“, девойчето ще се омъжи за овчар. Но звучи ли „Ага седи на сребърен стол“, това значи, че момата ще се омъжи за по-възрастен от нея. Радост не чака и мома, ако при ваденето на нейната китка се изпее: „Оглави се Яна мома, Яна три дни рода от рода далеко,четири дни од милната макя“ – предсказанието е, четя ще се сгоди и омъжи далече от родното село. Неомъжените момичета, които участват в ритуала вярват, че каквото си пожелаят в деня преди Гергьовден, ще се сбъдне.
Тази традиция за топене на гергьовски китки никога не е прекъсвала например в разложкото село Бачево.Характерно за някои селища в Разложко е жените, които са участвали в ритуала, да измият лицата си с майската роса. В миналото дори са се търкаляли по нея за здраве и придобиване на сила. Също така в миналото, следобед млади невести, стари баби и други жени отивали на горните гробища, наречени Белите гробища, при оброчището на св. Георги. Там днес има останал един малък дялан камък и един малък горен пиедестал на каменна колона. Свещеникът извършвал молебен, след който на зелената поляна се слагала обща трапеза. Жените си раздавали от донесеното, а след това се играело хоро. Когато празникът свършел, всички тръгвали към селото, а певиците подхващали песен:
Ой ле ти, свети Гьорге!
Свети Гьорге коне кове,
Коне кове със златни пльочи,
С златни пльочи, златни клинци.
И отиде да обиди икинето.
Есеньото е изгинало,
А летното — не поникнало.
Здрав отиде свети Гьорге,
Здрав отиде, болен дойде.
Друг типичен за Разлог обичай на Гергьовден е правенето на курбан за светеца в храма в града, който носи неговото име. Курбанътсе готви с наричане за здраве и благословение.Обикновено се събират множество хора, за да отбележат храмовия празник. Те оставят продукти или пари за традиционния курбан.За приготвянето му се грижат няколко жени от Разлог, които го правят от години и предават умения и рецепти на по-млади, за да се запази традицията. По обяд курбанът се освещава и се раздава на всички присъстващи на празника.