Мистичния свят на ритуала „Старчевата”, носи духа на старите времена и древни обичаи. Традицията повелява във всеки дом да има капама – ястие, измислено сякаш за чаушите, за да възвърнат своите сили.
Научи повече за празника и традиционната разложка рецепта.
Вечерта срещу празника Сурва (1 януари), наричана в Разложко„наядка“, във всяка къща са замесвали голям пшеничен хляб, наречен Боговица. Освен него,на трапезата винаги е имало пача – „пихтя“, направена от главата на прасето, варен фасул, жито, ошав, плодове, вино и ракия. За тази вечер се приготвя погача и баница с късмети, във всяка от които се слага сребърна паричка, а в баницата на няколко места и дрянови клончета с пъпки, като всяко едно наричат – за орача, за овчаря и овцете, за къщата и пр. Трапезата се прекадява и се чете молитва от най-възрастния член на семейството, както се прави това на Бъдни вечер. След това всеки пийва помалко от сложената върху погачата чаша с вино и вечерята започва. Баницата и погачата се разпределят между всички, а едно парче се заделя за Света Богородица. Намирането на паричката означава късмет, здраве и благоденствие през цялата година.
След вечерята се прави гадаене –хвърлят в огъня пъпки от дрян и гледат дали ще „скачат“, т.е. да отхвърчат и да пукат. Ако пъпките „скачат“, вярва се, че добитъкът, най-вече теленцата и агънцата, ще скачат – ще бъдат здрави. Колкото по-високо отскачат,това е на хубаво. След вечерята се извършва още един ритуал – сипва се в тилната вдлъбнатина на мъжките деца по малко вино с думите: „Богуледо-ледо, за стопанско здраве!“
Сутринта на Сурва много рано момчетата и момичетата между 5 до 13-годишна възраст се събират по махали на определено място с приготвени „сурвиски“ („суровиски“), направени от дрянови пръчки, и торбички. Най-голямото на възраст момиче, което е водачът на групата, им извиква няколко пъти: „Събирайте се, деца, на варена каракашка, на печено магаре!“
След като свърши службата в църквата децата тръгват да обикалят по къщите на своята махала. Домакините изнасят малко ръж или пшеница в решето и поръсва с ръка три пъти по двора, а децата викат силно и едногласно: „Да се ражаа, сурва, сурва!“ и удрят домашните със „суровиските”. Стопанката на дома им дава колаче (кравайче), ябълка, орехи, симиди и др., които те прибират в торбичките си и поемат към следващата къща. Ако към групата се присъедини момче, по-голямо от 15 години, му подават за подигравка остен (тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи). Това означава, че не му отива вече да ходи на Сурва, а е време да забере с остена воловете в ярема и да помага в стопанската работа в дома. В същия случай на момиче подават мотовила или хурка – значението е също, че вече ѝ е време да се учи на женска работа.
След като обиколят всички къщи от махалата децата се разделят с пожелание: „И догодина создраве!“ и тръгват по улиците да сурвакат минувачите, които трябва да им дават пари. След обяд децата посещават близки и далечни роднини с приветствието: „Сурва, сурва, здрава Нова година, пън клас на нива, пъна кесия на шия и догодина создраве!“ и пак сурвакат, за което получават дарове и пари.
Сурва попада в периода на т. нар. Погани дни (Погàното в Добърско), наричани още Мръсници, Погани, Некръстени, Караконджови или Вампирови дни, Мръсни вечери, които обхващат периода между Коледа и Богоявление (Йордановден, 6 януари), когато водата се освещава. В Разложко се вярва, че тогава ходят „караконджурето“ и други отвъдни същества. Това е време на преход между старата и новата година, което се смята за опасно, затова и в тези дни трябва се спазват редица забрани.
На Сурва в Разлог се правят традиционните маскарадни игри, които най-общо навсякъде се наричат кукери, но в различнитерегиони на България имат различни названия. В Разлог местните хора ги наричат „старци“ или „чауши“, оттам идва и името на маскарада „Старчевата“. Костюмите им са изработени от козя кожа, а конусовидната им шапка, която може да достигне до два метра, завършва с конска опашка. Най-важният елемент от костюмите са звънците (чанове), чието тегло може да достигне до 40–50 кг. Обикновено всеки „чауш“ носи по четири звънци.
Разпространено е схващане, че маскираните гонят злите сили и зимата – със страшните си маски и вид те въплъщават хаоса и злото и същевременно ги отблъскват, като помагат на света да възстанови обичайния си ход и стимулират плодородието на растения, животни и хора.След участието в кукерските игри момчетата се превръщат в мъже, годни да се женят и да имат семейства – ритуалът е форма на посвещение, през което те преминават. Затова и „чаушите“ са млади мъже, неженени, движат се на дружини – всеки един от 7-те квартала на Разлог има своя група от маскирани, моми и ергени, мечкари с мечки и музиканти, които свирят на зурни и тъпани.
Водач и организатор на групата е „старейшината“, той обикновено е женен, макар че също е млад мъж. Облечен е в празнична мъжка зимна носия, няма маска на лицето, но задължително носи гега в ръка, тя играе ролята на своеобразен жезъл.С него върви „първият ергенин“, облечен в празнично ергенско облекло, а неговите обредни атрибути са маската на лицето, островърхата шапка и сабя в ръка. Неговата задача е да събира хората и да води хорото.В миналото маскирането е включвало и женските роли да се играят от мъже – например другосновен персонаж от „Старчевата“ е „невестата“ – млад неженен мъж се маскирал катожена, която е раждала и ѝ предстои пак да ражда. Облечен е в женско традиционно облекло, а на гърба си е носел цедилка(правоъгълен здрав вълнен плат с връзки за носене на товар и малки деца на гръб), в която е ималопарче дърво – борово, дъбово, буково. В миналото се е разигравала сватба, което е имало символичен характер, но и днессред персонажите винаги присъстват младоженци и поп, който да ги венчае.
В миналото дружините от „старци“ и „чауши“са обикалялипо домовете, за да „изчистят“ пространството и да прогонят злите сили и отвъдни същества, дори нещо повече – в по-старо време маскираните са ходели не само на Сурва, а всяка нощ в Поганите дни. Обикаляли са града и неговото землищедо първи петли. Днес обичаят „Старчевата“ е превърнат във фестивал, който вече има статут на международен.
В спомените на местните хора Дългата махала е в основата на популяризирането на тази разложка традиция. Разказва се, че бай Благо Татарски за първи път показва на фолклорния фестивал „Пирин пее“ страшните „чауше“ от Разлог и така предизвиква интереса на фолклористи и етнографи към тази стара традиция. Защото от край време на 1 януари Дългата махала изпълнява тази маскарадна обредност под звуците на зурни и тъпани – чаушите имат своя старейшина и се съревновават помежду чии са най-хубавите и дългите кожи на костюмите.
От 2008 г. насам фестивалът се провежда в гр. Разлог като Международен кукерски фестивал „Старчевата“. Организатор е община Разлог със съдействието на Федерацията на Европейските карнавални градове, на която градът е член. Участници са групи не само от различни места в България, но и от Италия, Франция, Турция, Македония, Сърбия и др. На 1 януари още от ранни зори започвакарнавалното шествие към центъра на града, където се провежда конкурс за избиране на главен „чауш“. Веселбите продължават чак до вечерта. След края на тържествата музикантите, свирили в кварталите на града, отиват в дома на първия чауш, където празникът завършва.
Международният фестивал „Старчевата” се провежда в средата на месец януари и има състезателен характер. Всяка група се оценява от жури по няколко критерия: представяне на моменти от маскарадната традиция, поддържане и предаване на местната културна специфика, открояване на традиционното за съответния регион при маската и облеклото, артистичност на изпълнението.
Денят след Сурва в Разложко се нарича „Полезинден“, заради първия човек, който ще „полези“ дома – който пръв влезе в къщата. Той събира колкото може повече съчки от двора и ги внася в дома, за да има повече берекет и да се спечелят много грошове през следващата година. Тази практика на много места в България е свързана с Игнажден.