Обща информация
Разло̀г е град в Югозападна България, област Благоевград, административен център на община Разлог. Разположен е в котловината Разлог на 830 м. н. в. Това име градът получава на 26 март 1925 г., преди тази дата носи името Мехомия. Населените места в общината са град Разлог и селата Баня, Бачево, Елешница, Горно и Долно Драглище, Добърско и Годлево.
Град Разлог (12 478 души към 15 юни 2020 г.)е исторически наложил се икономически, културен и административен център в района на Разложката котловина. В него се намират институциите, обслужващи общините Банско, Белица, Разлог и Якоруда – Районен съд, Районна прокуратура, Районно полицейско управление, Дирекция „Бюро по труда“, Многопрофилна болница и др. В града са съсредоточени повечето значими фирми, които работят на територията на общината. Привлечени са значителни чуждестранни инвестиции, както в производствени дейности, така и в строителството. Важна културни институции са: Историческиятмузей на града, койтосепомещава в двесъседни къщи: Парапуновата и Астиновата, и местното читалище – Образцово народно читалище „15 септември 1903 година“, съществуващо от 1909 г.
В града има 41 жилищни сгради с възрожденска архитектура тип „разложко-чепинска къща“, които са с качества на културни паметници. Забележителности са църквите „Свети Георги“ и „Свето Благовещение“, градският музей в Парапуновата къща, Кипремаксевата църква, валявицата на река Язо, красивият градски парк с езерото, много заведения за хранене в различни стилове.
География и климат
Община Разлог се намира в Югозападна България, между планините Пирин, Рила и Родопи, в Разложката котловина по поречието на река Места. Тази котловина е една от високите в България – ок. 900 м. н. в. В средната си част тя има почти плосък релеф с лек наклон на изток към Родопите. На север е по-хълмиста, а ограждащите я високопланински части на Рила и Пирин имат типичен алпийски вид. През пролома Разложката котловина „Момина клисура“ на юг се свързва с Гоцеделчевската котловина, а на запад прехожда в седловината Предел. На североизток през прохода „Юндола“ се свързва с Горнотракийската низина.
Природата е разнообразна и много привлекателна. Общината обхваща голяма част от национален парк „Рила“ и национален парк „Пирин“, в чиито предели попада най-големият биосферен резерват в България – „Баюви дупки – Джинджирица“ (2 873 ха). В него се намират множество исторически забележителности, вековни дървета, разнообразна флора и фауна. Резерватът е единственото местонахождение на еделвайс в България.
Разлог е център на Държавно горско стопанство, създадено през 1913 г. като Мехомийско административно лесничейство. Разположено е по северните склонове на Пирин и в източната част на Разложката котловина, на надморска височина от 600 до 2500 м. Общата площ на държавните горски територии е 12 589 хектара, като 2% от тях попадат в защитени зони по „Натура 2000“.Преобладават иглолистните гори от бял и черен бор, смърч и ела.От широколистните най-разпространени са букът, елшата и зимният дъб.Горското стопанство е специализирано в залесяване, добив на строителна дървесина и дърва за горене. Провежда мероприятия по стопанисване на дивеча и по опазване на природната среда.
Община Разлог разполага с водно богатство – множество реки, притоци на р. Места, р. Исток, р. Язо, р. Круше, р. Бяла река и р. Годлевска река, подземни води, карстови пукнатини др, както и планински езера. Изобилието от каптажни питейни води е от стратегическо значение за територията.Преимущество на региона са минералните извори: в с. Баня, в местност „Катарино“ до Разлог, в местност „Ръждавец“ до с. Бачево и в с. Елешница. Температурата на някои от тях достига до 60° С, а дебитът 70/80 литра в секунда.
Климатът в региона е преходно-средиземноморски, което влияние прониква по долината на река Места. Характеризира се с мека, но продължителна ипо-богатата на валежи зима в сравнение с европейско-континенталната области сравнително кратко и прохладно лято. Средната годишна температура на въздуха е 9 C, най-студеният месец е януари (-1,9 C), а най-топлият – юли (18,9 C).
Кратка история
В региона на Разлог и Разложко се откриват следи от стари исторически пластове. В местността Столоватец (на ок. 5 км западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от бронзовата и началото на желязната епоха. Намерени са две големи мраморни плочи с изображения, свързани със светилище, посветено на Слънцето. На 2 км източно от града е открит античен некропол. На ок. 10 км западно от Разлог в близост до местността Предела има останки от антично селище (паметник на културата). На 11 км северозападно от града се намират руините на раннохристиянска църква от V–VI в., известна под името „Св. Илия“ (паметник на културата).
От късноантичната епоха са: крепостта на северните склонове на Пирин – в местността Калята, на ок. 19 км югозападно от Разлог, и селището в подножието на тези склонове – в местността Круша, на ок. 8 км югозападно от града. В този район е намерена находка от монети – тетрадрахми от периода на Филип II Македонски (359 – 336 пр.н.е.). През Средновековието животът в този район продължава – открити са останки от селища, плосък некропол и малка църква, наречена „Писаната“, вероятно заради стенописите ѝ. От същия период са останките на църквата „Св. Троица“ (на 2 км южно от града).
В близост до „Писаната“ църква личат основите на късносредновековна църква, наречена „Бялата църква“. В местността Катарино (на ок. 7 км западно от Разлог) се намира църквата „Св. Катерина“, строена в началните години на османския период, по-късно разрушена, а днес реставрирана. Вероятно местността е била култово място на траки и славяни.
За първи път името Разлог се споменава в дарствена грамота на византийския император Василий II (976 – 1025) от 1019 г. В Рилската грамота от 1378 на цар Иван Шишман (1371 – 1393) при изброяването на подвластните на Рилския манастир селища се среща и израза „разложките попове“. В османския регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. за пръв път се споменава под името Мехомия като село, принадлежащо към Разложката каза (административна териториална единица в Османската империя; околия). В редица османски документи от XVII–XIX в. се среща и с имената Мехомия, Мехом или Михомия. По време на османската власт съществува Разложка казас център гр. Мехомия, която според османски статистически сведения се числи към Паша санджак(военно-административнатериториалнаединица в Османскатаимперия, съставначастнавилает) с център гр. Одрин. В средата на XIX в. принадлежи към Серския санджак, а в края на XIX в. преминава в нахия(най-малкатаадминистративно-териториалнаединица в Османската империя)към Неврокопската каза. През 1894 г.В. Кънчов пише: „В Мехомия е управлението на целия Разлог“, като под името Разлог той визира цялата котловина.
През XVIII в. Рилският манастир открива метох в Мехомия. В края на XVIII в. е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски.През 1834 г. е построена църквата „Св. Георги“, а през 1835 г. в двора ѝ е издигната сграда за килийно училище. През 1858 г. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско. През 1891 г. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, през 1894 г. е открита пълна прогимназия. Посещавайки в свое пътуване Мехомия, в същата година Васил Кънчов (български историк, географ, етнограф, 1862–1902) пише: „Отидехме в училището, коетотъкмотогавасеградеше. Досегамехомийчанисезадоволявали с еднамалкакъщица, коятоим е служилазаучилище. Таягодинатебяхасиизвадилиемир(разрешение за строеж) засъгражданеновоучилище, коетобепочтинасвършване. Имадваката с поединголямсалон и с по 4 хубависветлистаи.“
Още в първата половина на XIX в. е създадена организация на местното самоуправление, наречена Разложка българска община, призната от османската власт след Кримската война (1853 – 1856) като представителство на българското население в гр. Мехомия.Разложката община е първата, която получава ферман за построяване на църква и първото ѝ крупно дело е издигането на храма „Св. Георги“ през 1834 г. Въпреки, че общината е изградена на религиозен принцип и се намира под ръководството на Цариградската патриаршия, пред османските власти тя е единственият признат орган на българско самоуправление и поема изпълнението на редица административни функции. След 1878 г. активността ѝ намалява, тъй като новите османски власти вече не я признават.
През 1869 г. Левски основава в Мехомия таен революциенен комитет. Градът е част от организацията на Априлското въстание, но тъй като местните ръководители са арестувани, той не участва във въстанието.Мехомийци участват като опълченци в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. Жители на града подписват прошението на населението от Разложко (2 март 1878 г.) до руския главнокомандващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мехомия (Méhomia) е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.
През 1891 г. Георги Стрезов пише за града: „Мехомия, паланка на СЗ от Неврокоп 10 часа. Разположена на всичкото Разложко равнище, по двата бряга на река, приток на Места. Здания бележити няма; къщите са повечето дървени и двуетажни. По изгледа и местоположението си Мехомия отстъпя на Банско. Земя песъчлива, която най-много изкарва ръж и царевица. Има всякакви занаятчии; в неделя става пазар, главен за цял Разлог и доста многолюден. Църква българска и едноетажно старо училище с 3 учителя и 180 ученика. 700 къщи, повече български и по-малко помашки.“
Съгласно статистиката на Васил Кънчов„Македония. Етнография и статистика“ към 1900 г. Мехомия е селище със смесено население – в него живеят 3200 българи християни, 1460 българи мохамедани (мюсюлмани), 80 турци, 30 власи и 200 цигани.
По данни на Неврокопската митрополия през 1907 г. в града има 3235 жители българи християни.
СледподписванетонаБерлинскиядоговоррегионътоставаподосманска власт. НаселениетонаМехомияактивно участва в борбатанаБългариязанезависимацърква и националноосвобождение.През 1896 г. Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в Разлог. По време на Илинденско-Преображенското въстание на 14 септември 1903 г. група четници навлизат в града и започват въстанически действия, съместно с местни дейци. Турската войска и башибозук нападат града и избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от местните българи бягат в Княжество България.
При избухването на Балканската война през 1912 г.жители на града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Мехомия е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 г. от части на Родопския отряд. Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.
По време на септемврийското въстание 1923 г. с помощта на въстаническите сили от района Мехомия е превзета за 3 дни. Жители на града се включват в съпротивата 1941 – 1944 г. На 26 март 1925 г. Мехомия е преименувана с името на котловината – Разлог.
Градът и градското пространство
Центърът на града и в миналото, и днес се нарича „Пазаре“. В края на XIX в. и първите години на ХХ в. тук са се намирали важните градски сгради – конакът, пощата, военният клуб, джамията, турските училища, аптеката и магазините. Построяването на най-видното здание – конакът, започва през 1903 г. В средата на „Пазаре“ е била и кулата с часовника. Около нея са били разположени малки дюкянчета, които общината е давала под наем, но едновременно с това е имало и българи, които са притежавали собствени дюкяни – като фамилиите Коджебашицки, Дункини, Крачански, Захови, Лесикови, Елчини (техен е бил Драглишкият хан), Максеви, Тумбеви, Каназиреви, Пене Бонков, Малчови, Миджилизови, а БилюХаджицки имал и ковачница.
По това време по-голям дял от търговията в града е в ръцете на българите, еврейски търговци не са живели в града, малцина гърци са се опитвали да въртят търговия в Мехомия, но не им провървяло. Освен български, на„Пазаре“ е имало и турски дюкяни – на Ибрахим ефенди, Рустем ефенди, Мустафа Чуруков и арнаутина (албанеца) Биберджията, който държалдюкян под наем и при когото можело да се намери всякаква стока, даже и лекарства. Ако нямал нещо, след поръчка веднага го доставял. Стоките в града са докарвани от Неврокоп, Сер, Драма, Кавала, Солун, Кочани и др. обикновено с мулета, но имало случай през лятото на 1912 г., когато Ибрахим ефенди от гр. Сер докарал стоки с камили. Тогава жителите на Мехомия за първи видели това животно.В навечерието на Балканските войни на „Пазаре“ е имало 21 български къщи и дюкяни с 13 семейства. Около „Пазаре“ лъчеобразно са били разположени седемте махали на града.
Махала„Вароше“ е била най-голямата и най-гъстонаселената махала, в която се е намирал религиозният, просветен и търговски център на града преди създаването на„Пазаре“. Махала „Сръбо“ е била разположена по двата бряга на Бела река. Според едно предание един турски бей извикал от с. Сърбиново(днес в Република Северна Македония) българин занаятчия.Заселил го в местността, която тогава се казвала„Напорой“и покрай неговата къща сесъздала махалата. Оттам идва и името ѝ.
Двете махали „Вароше“ и „Сръбо“ са били отделени една от друга отЦърна река и земи, наречени „Голема ливада“.В навечерието на Балканските войни през 1912 г. в махала „Сръбо“ еимала 51 български къщи със 70 семейства. Ливади са я разделяли от„Крапа“махала, разположена на запад отчешмата„Маракатец“ и простираща се подвата бряга на река Язо. По подобие на Долнатамахала (в която през 1912 г. имало 36 къщи, в които живеели 64 български семейства), намираща се източноот„Пазаре“, Крапа махала първоначално е била наречена Горна махала. Впоследствие получила това име. Едно предание разказва, че тя е имала и още по-старо и забравено име – „Кремидмахлеси“, което се дължало на първото семейство, което си опекло само керемиди и си покрило къщата. През 1912 г. махалатаимала 77 българскикъщисъс 129 семейства, а съседната на нея Дългатамахала – 148 къщи с 212 българскисемейства.
Дългата махала възниква покрай стария път за прохода Предел, по който в миналото са вървели керваните и са излизали стадата на паша вподножието на Пирин и Рила.Крапа махала и Дълга махала са били разделени от ливади, наричани „Ленищата“, тъй като там местните хора отглеждали лен. От него тъкали платно за домашна употреба. След като преминел ленът, на същото място се садяло зеле за туршия през зимата („разсол“).
Кошоюва махала се простирала в северните поли на Серовица в западна посока до Дългата махала. Името на махалата се дължи на фамилията Кошоюви, които се заселили тук първи, а след тях дошли и други заселници. През 1912 г. в махалатаимало 20 къщи с 30 българскисемейства. В южна посока от „Пазаре“ се простирала Илицка махала. Според местно предание най-напред тука се заселил някой си Илия, фамилията му се размножила, изникнали нови къщи една до друга и така възникнала махалата. Отначало махалата се казвала„Илиова“, а след това „Илицка“ и с това име си останала. В тази махала през 1879 г. била построена казарма, тъй като след Берлинския конгрес и след Кресненско-Разложкото въстание(1878 г.) турска пехот на дружина, която потушавала въстанието е настанена като постоянен гарнизон в града. Камъните за строежа са докарани от изгорелите при въстанието български къщи в с. Баня.През 1912 г. Илицка махалае имала 50 къщи със 74 български семейства.