Земеделие
В началото на сеитбата при първото излизане на полето, воловете се кичат с цветето „реса“ и със здравец и се нарича: „Да стане класа като тая реса!”. Преди да тръгнат воловете, им преливат вода на пътя. Ако се падне да се извеждат на нивата воловете на празника Преполовение (25 дни след Великден), те не се впрягат, за да не хващат „шия“ – да не ги заболява врата.
По време на сеитба вечер не трябва да се мотае прежда на мотовила, да не се „омотават“ нивите. На нива, която вече е засята, се забучват на пръти конски или волски черепи, което има предпазващо значение за реколтата. Когато се сее лен, се забучва в него зелена върбова пръчка, висока около един метър, като се изговаря: „Тоалек да нарастнеш!“
Ако житно стъбло има два класа (матица), това е знак за богатство. Когато овършаното вече жито се събере на куп на хармана, в него се забиват метли с наричането: „Колкото зърна – толкова кила догодина!“ Отделно от това с лопата се прави голям кръг около купа с пожелание: „Купът догодина до тук да стигне!” Ако случайно някой бъде заграден в този кръг, вярва се, че не е на хубаво“.
При засаждане на краставици, те не трябва да се прескачат, докато са малки – смята се, че от това стават горчиви. Овощните дръвчета трябва да се садят на „усип“ (когато месечината намалява). Ако е през друго време,няма да раждат толкова години, колкото дни е траяла месечината, докато напълно намалее. Поверието гласи, че ако някоя овошка цъфти втори път през лятото, това е на загуба и лош късмет.
Животновъдство
Ако кокошка снесе „пророк“– необикновено малко яйце, счита се, че е на лошо. За такова яйце има ритуал – счупва се над водата далеч от къщата, като се пази да не попадне и най-малката частица от него вкъщи. Хвърля се във водата с думите: „Ше е, да е – да го однесе водата!”Квачка е добре да се „насажда“да мъти на „усип“ месечина (когато месецът намалява), за да има повече пиленца. Ако е в дните сряда, събота и неделя –ще се излюпват повече женски пиленца, ако е в понеделник, вторник, четвъртък и петък – ще се излюпят повече петлета. Случи ли се квачка да излюпи само едно пиленце от всичките яйца, на които е лежала,този дом го очаква нещо лошо.
След издояване на кравата, овца или коза, преди да си стопли ръцете на огъня, доячката трябва да ги измие, тъй като се вярва, че иначе вимето на животното ще се напука.Когато се отели крава, на опашката ѝ се връзва червена лента против уроки и за да не ѝ„бяга“ млякото.Ако се разлее прясно мляко в огъня, веднага мястото трябва да се полее с вода, за да не спре млякото на кравата. В случай, че млякото на една крава започне да намалява, се прави определен ритуал – поставят се три залъка хляб под някои мост, по който минава говедарят с кравите. Тези залъци престояват под моста цяла нощ, за да минат кравите на тях два пъти – сутринта и вечерта. Вярването е, че от там ще мине и онази крава, която е „примамила“ млякото напървата. След това залъците се дават на кравата да ги изяде и млякото ѝ се връща.
По същия начин с хляб се„подмамва“ мляко от една крава в друга, отива се с парче хляб на полето при говедаря, избира се млечна крава, която се подмамва с хляба три пъти. След това този хляб се занася на кравата, към която трябва да се привлече млякото.Счита се, се че по така млякото от млечна крава ще дойда в немлечната.
Ако домакинята вечер даде вън от къщи мляко, тя трябва да сложи в него три живи въглена, за да не „бяга“ млякото от кравата, чието е млякото. Когато от мляко на новоотелила се крава се направи мътеница за първи път, водата с която се измива „чурилката” се хвърля в нужника с думите: „Който мами млеко, говни да мами!” От тази мътеница не се изнася вън от къщата, пак за да не „избяга“ млякото на кравата.
При пчелите на Еньовден се слага „иньовче“ – равнец, а също така и „вратига“, за да се въртят пчелите.При първото роене на пчелите се меси погача както при новородено дете, като в този случай търкалят погачата три пъти около трапезата и на третия път я разчупват.