Раждане и ритуали, свързани с детето
Нормите за поведение, отнасящи се до зачеване и бременност, са строго регламентирани от традицията. Различни обредни действия целят осигуряване на нормално износване, леко раждане, здраве и щастие на бъдещата рожба. В Разложко в миналото се е вярвало, че бездетието на жена може да се излекува, ако тя пие три пъти от „клиневата вода”, която се намира в с. Годлево или от „клиневото биле”, сварено в намерено вино.
Бременната жена не бива да краде, защото ако открадне нещо, „образът“ му ще се появи върху тялото на бебето като белег, и то на място, където майката най-напред се е докоснала след кражбата Ако обаче след раждането майката си признае и разкаже как и защо е откраднала, белегът започва да намалява и може да изчезне.
Ако на бременната са ѝ дошли гости, а вече наближи времето за раждане, тя трябва да откъсне по нещо (най-често конец) от дрехите на всеки гост, за да не ѝ „помами“ млякото. При трудно раждане се извършват магически действия, за да се облекли родилката – сред тях е това да ѝ се даде да пие вода „от стрехата“ (с. Добърско) – етървата се качва на високо и полива малко вода от стряхата, а свекървата стои долу и я събира в шепи. Вярва се, че родилката след раждането не трябва да заспива поне три-четири часа, защото може да дойде „тевница” (тъмница) и да умре.
След раждането бабата, която е израждала детето, посипва новороденото с пепел от главата до петите, за да му се изсуши и стегне тялото. Няколко часа след това го къпят като слагат в коритото сол, здравец и бели пари. Когато бабата извади детето от коритото произнася „Сура крава суро теле отелила, сама го отделила, сама му е уроци лижала!“ Парите от коритото са възнаграждения на бабата за бабуването ѝ. Непосредствено след раждането се замесва и изпича малка „богородична питка“ и се намазва с мед. Едно парче от нея се оставя за Света Богородица, друго се дава на родилката, а останалото се разделя между членовете на семейството. Цялата питка трябва да се изяде вкъщи, ако това не се спази, детето ще стане крадливо. Бабата взема от питката един залък, в който родилката капва малко мляко, поставя го в орехова черупка или цев, запечатва го с восък и го заравя под прага на стаята. Това се прави, за да се запази млякото на майката.
На някои места три дни, другаде една седмица след раждането се меси втора пита, наречена „повойница“, на която се канят роднински и съседски жени. Всяка от тях носи като дар ястия, питка, а някъде носят и хранителни продукти (боб, брашно, жито, лук, яйца и др.).На повойница в Разложко роднините донасят на родилката баница, капама, сирене, квасено мляко, плодове и вино. Върху баницата слагат здравец, вързан с червен конец и бяла пара. На новороденото залепват на челото „обеца” – сребърни и златни монети с пожеланието „да му се берат”. Бабата, която е бабувала при раждането слага опечената повойница на главата си и се завърта три пъти около сложената трапеза. При всяко завъртане вика „уп, уп, уп” и подскача. При третото завъртане тя разчупва питата с главата си и я слага на трапезата, за да бъде разграбена главно от децата.
През първата седмица новороденото дете не се повива, обличат го само в бяло. Ако е момче, първо го повиват с въже – символично пожелание да стане земеделец. В дрехите на новороденото дете се зашива чесън, за да не се урочасва.
До 40 дни след раждането родилката се счита за „нечиста“, заплашена е от „лоши очи“ или от влиянието на отвъдни същества. Затова тя не излиза от дома си, а също така ѝ е забранено да меси хляб. В този период тя не ходи и на църква, едва шест седмици след раждането може да отиде в храм и трябва да носи дар. На прибиране трябва да се отбие в чужда къща, преди да си отиде у дома. В тези 40 дни, когато близките на родилката се връщат отнякъде вечер със запалена свещ, трябва да я изгасят на двора, защото се вярва, че болестите ходят след светлината и ще „влязат“ в дома при новороденото.
Ако родилката няма мляко, тя извършва следните действия: отива с парче хляб при говедаря, избира млечна крава, която подмамва три пъти и след това изяжда хляба. Вярва се, че по този начин тя примамва млякото от кравата да „дойде“ при нея. Когато гост си тръгне, родилката нито го поглежда, нито се сбогува с него, за да не ѝ избяга млякото. Гостът трябва да отговори: „Айда, ти си гледай пред тебе! Создраве!”Ако случайно ѝ спре млякото, отиват при госта, който е идвал и го е „помамил“. Гостът поръсва малко хляб със сол и го праща на родилката. Тя трябва да го изяде, за да ѝ се върне млякото.Ако донесат на родилка да кърми чуждо дете, след като го накърми, тя трябва да си откъсне частичка (конец) от дрехите му. Ако след това кърмене млякото ѝ се изгуби, майката на детето ѝ изпраща хляб, поръсен със сол.
Да има майката мляко и да кърми детето си е било особено важно в миналото, но ритуал съществува и когато дойде време да го отбие от кърмене – в Разложко той се нарича „лачка“ и се извършва в събота. Изпича се яйце, което се търкаля по дупето на детето три пъти и се изрича: „Нека ти наздраве, лачка!“. След това яйцето се обелва и детето го изяжда, след което вече то не трябва да бъде кърмено.
До кръщаването детето няма име, наричат го еврейче. Човекът, който ще е кръстник кани специални хора с дар и вино, а той изпраща обратно хляб и сол. В миналото често се е случвало децата да умират невръстни. Когато в някое семейство деца „не се задържат“ (т.е. умират), се е прибягвало към конкретна обредна практика – „хвърляне на дете за нов кръстник“. Свекървата или бабата в близките след раждането дни изнася новороденото преди изгрев слънце на кръстопът и скрита наблизо изчаква кой пръв ще се спре при него. Излиза и му разкрива, че му е излязъл късметът да бъде кум (кръстник). Подава му детето и заедно се прибират у дома. Според традицията той не може да откаже участието си в обреда и става кум (кръстник).
Наред с този обичай в Разложко е съществувал и друг – „купуване на дете“. Наскоро след раждането някоя жена от махалата взема за един ден бебето и три пъти го промушва под ризата си, като при всяко изваждане казва: „Аз съм те родила“. После подарява на детето най-често дрешка. За да живее детето, родителите му, най-често майката дават за това пари на тази жена. От този ден жената, извършила този обичай, става много близка на семейството, нещо като втора майка, даряват я по Великден и я канят на сватбата на детето.
Когато детето направи първите си самостоятелни стъпки, навсякъде в България се прави „прощъпулник“ (престъпулка или престъпване). Разпространена е представата, че е добре ритуалът да се направи в делничен ден, когато се работи, за да бъде детето работливо. Правел се е в миналото в Разлог и Разложко, но е съхранен и до днес.Канят се близки, роднини, майки с деца и др. в дома на празнична трапеза. Вярва се, че добри дни за „престъпулката“ са понеделник, сряда или неделя. Жена с двама живи родители замесва голяма пшенична питка, на която, докато е още сурова, детето стъпва през месал, за да му се отбележи крачето. След опичането ѝ, тя се намазва с мед. Разчупва се и се раздава на гостуващите деца. Те грабват парчетата и тичат, за да тича и детето и лесно да се ожени. Ако обаче, когато порасне, женитбата му закъснява, може да му направя повторна „престъпулка“, за да се ожени или омъжи по-скоро.
„Престъпулката“ се прави и за да се гадае каква ще е бъдещата професия на детето. Пред къщата на семейството се слага кошер, покрит с бяла кърпа, върху която се нареждат предметите, от които детето ще избира. Предварително родителите са „нарекли“ кой предмет коя професия ще символизира. Преди да избира детето, баба му го похлупва три път с кошера за здраве, а след като избере предмет, родителите раздават колачета и всеки трябва да потича малко за здравето на детето.
На по-голяма възраст, когато детето си сменя млечните зъби с постоянни, то трябва да хвърли извадения зъб на покрива с думите: „Каракано врано, на ти кокален заб, дай ми железен!“
Сватба
Преди да се стигне до сватба, в традицията отношенията между младите са започвали с харесването и закачките между момите и ергените – на седянка, при ходене за вода, на хорото на селския мегдан, или с избора на родителите за кого да оженят или омъжат детето си. Следва годеж, а до вдигането на сватбата минават няколко месеца, понякога дори година или повече. В това време семействата на момата и момъка усилено се приготвят. Особено важни са същинските сватбени обичаи, които протичат в рамките на цяла една седмица. След първата брачна нощ, на която много се е държало в миналото, идват следсватбените обичаи – ходенето на вода, отбулването на невестата и следсватбените гостувания на младото семейство у момините родители.
Сватбената традиция в Разлог започва с годеж. Роднини и близки на момчето, обикновено трима души (баща, чичо, вуйчо или женен брат), наричани „главежаре“ (защото и годежът се нарича „главеж“) отиват в дома на момата. Те оглеждат как е подредена и почистена къщата, как ще бъдат посрещнати и пр., за да преценят достатъчно добро ли е семейството, чиято мома ще вземат. Внимава се в кои дни ще отидат „главежаре“ – избягват се вторник и събота, тъй като в народните представи те са лоши дни.
Близките на момчето са посрещани в дома на момичето от нейните родители. Домакините са подготвили специални китки, всяка вързана с червен конец, от които дават на всички гости. След като роднините от момковата и от момината страна се уговорят, годежарите си отиват и в следващите две седмици момичето не трябва да се вижда с бъдещия си годеник. Когато те изминат, идва време за т. нар. „голям годеж“. Отново идват годежари от момковия род, но този път ги посрещат с богата трапеза с различни ястия като питка, баница и много други. След като всички седнат на масата, бащата на момчето казва на свата си, че са дошли с Божията богословия да вземат дъщеря му за тяхна снаха. Ако моминия баща каже, че е съгласен, младите вече се считат за сгодени. Докато не се вдигне сватба обаче, не се събират да живеят заедно, а това може да продължи и по-дълго време– докато родителите им решат, че са достатъчно подготвени. В Разложко обикновено младите стоят 3–4 месеца „оглавници” (годеници) и след това родителите им се уговарят и определят ден за сватба.
Идва време за сватбата, тя винаги е в неделния ден, но подготовката за нея започва още през седмицата. В началото на седмицата от страна на „оглавнико“ (годеника) носят на „оглавницата“ (годеницата) „плетенùца“ – голям пшеничен хляб, замесен с яйца, сирене и масло, нашарен с вилица. Носят ѝ също „рибник“ (в Разложко това означава гювеч с месо и ориз), бъклица вино и един „бучук“ (от турски – половин) ракия.
В четвъртък майката събира „чаиза“ (чеиза) на булката – това са приготвените отбъдещата невеста тъкани, дрехи, покривки, постелки и др., които ще отнесе в новия си дом. Характерно за Разложко е това, че съседите на момата трябва да огледат нейния „чаиз“.
В същия ден в дома на момчето се замесва хляб за кума. Меси го мома със живи родители. При сеене на брашното родителите и други роднини мятат в ситото бели пари за момите. Приготвя се „рибник“, една бъклица вино и един „бучук” ракия – всичко украсено със здравец. При месене на хляба две групи моми пеят обредни песни.
В четвъртък също момчето, родителите му и негови роднини отиват в дома на момичето да ѝ „затакнаа китката”, т.е. да ѝ закичат китка на главата. В китката трябва да има поледиче (цвете, обсипано с роса), здравец и други цветя (босилек обаче не се слага).Вързана е с червен конец, на който има парички. Китката се „затъква“ от девера.
За този ритуал от момкова страна донасят една бъклица вино и един „бучук”ракия. Тогава момата дарява гостите: на свекървата дава риза и шамия (кърпа), на свекъра – риза и месал, на другите жени – месали, а на девера – хубава везана кърпа.На сватбата тази кърпа се зашива на гърба му и така той води невестата към момковата къща. По-бедните хора, които нямали такава хубава кърпа, вземали чужда, която след сватбата връщали на притежателя ѝ. Даряват годеника със специално приготвен дар. Парите, които се дават на „оглавницата“ на годежа, на „китката” и на сватбата, трябва да бъдат нечетно число. Това е свързано със символиката на числата във фолклорната култура, където нечетното число поради своята „незавършеност” се свързва с живота, а четното – със смъртта. На изпращане момата дава на гостите здравец, а те на нея – пари (нарича се „притятник“).
Докато при момата се закача китката, в четвъртък в дома на момчето се прави „феруглица” – сватбено знаме (байрак), който представлява шарена (червена) кърпа, прикачена на дебел прав прът (в с. Добърско се правят две „феруглици“ – при момчето и в дома на кума). Приготвянето на „феруглицата“ има ритуален характер – отсича я деверът, в някои случаи със зълвата или момче – „майчино и бащино“. Дървото, от което се прави, може да е дрян, трендафил, родовито дърво, бор, шипка, тръстика. По краищата на кърпата се зашиват „прапорчета” – малки дрънкалца, които издават звук, когато тя се развява на вятъра. На върха на пръта се забучват една или три ябълки (на кръст), с варак (позлатени), със зелена китка от чемшир или бръшлян. Обикновено една ябълка младоженците изяждат след сватбата за здраве и за да имат деца. Ритуалното правене на сватбеното знаме – „феруглица“ е съпровождано от обредна женска песен без съпровод на инструменти.
В с. Добърско текстът на песента е следният:
Феругло бела и цървена,
феругло синя и зелена, и
Феругло синя и зелена,
феругло мудра и морава, и
ти като летиш по небо,
ти ле маглите разбиваш, и
В събота преди сватбения ден месят на момата голям пшеничен хляб, който покриват с „прескутник“ (престилка) и го завиват във везана „цедилка“ (правоъгълен здрав вълнен плат с връзки за носене на товар и малки деца на гръб). Този хляб в неделя се слага върху моминия сандък с чеиза, който се натоварва на кон, докаран от къщата на момчето.
Вариант на момкова и момина вечер в Разложко е т. нар. „гошчене“ – прави се в събота вечерта у момичето и у момчето. Роднини носят баница, печено агне или прасе, напълнено с ориз, „рибник“, капама, сирене, мляко с ориз, тиганици (подобни на мекици), вино, ракия и др. и се угощават. След като се навечерят, младите играят хора.
Рано сутринта на сватбения ден (неделя) в дома на момчето идват музикантите – обикновено зурнаджии и тъпанджии, типични за региона. Те свирят цял преди обед, докато се съберат всички близки и роднини и заедно отиват да поканят и „вземат“ кума. Носят му вино и погача, пред тях свири гайдар. Кумът ги посреща със сладкиши и ракия. Тойе важно обредно лице и в Разложко, както и на други места в България. Тук се нарича „калтята“, а кумата се нарича„батинаа“.След това отиват в къщата на момичето, за да „вземат“ булката.
В нейния дом дружките ѝ вият венец на момата.Сватбените венци са сред отличителните белези на българската традиционна сватба. В Пиринския край в миналото когато се берял бръшлян за сватбените венци, той се откъсвал в пълно мълчание, а на мястото му се оставял хляб (колаче), червен конец и паричка. Бръшлянът се свързва със самодивите, защото се вярва, че те бродят там, където той расте. Затова на връщане от брането момите трябвало да минат през вода, за да се „пречистят“. В Разложко по традиция венецът за булката се виеот мома с двама живи родители, а другите моми самоѝ подават цветя. В същото време момичета на две групи пеят обредни песни. В този край при кума също се вият два венеца, като се съединяват с конец от пресукана бяла и червена нишка.
В неделя сутринта също моми – дружки на булката, я приготвят от рано сутринта. След това родителите ѝ посрещат с почерпка цялото сватбено шествие, дошло за нея. В това време бъдещата невеста е затворена в стая и момчето и баща му трябва да плащат на моминия брат или друг мъж от страна на момичето, за да ги допуснат. Като съберат достатъчно пари, отварят вратата на стаята и им правят път да влязат.
В близкото минало всички неомъжени приятелки на булката написвали името си на долната част на едната си обувка. На цялата сватба танцуват с тях, а накрая на веселбата гледат на коя мома е най-изтъркано името, това означавало, че тя ще се задоми най-скоро. След като родителите на булката я предадат на момчето и неговите родители, натоварват „чаиза“ на кола и поемат към църквата, където младите се венчават.Когато момата тръгне от дома си, не трябва да се обръща назад, за да не се върне в бащиния си дом.
Когато младите пристигнат в дома на момчето, майка му посреща новата си снаха с хляб и вино. Невестата трябва да ѝ се поклони три пъти. След това свекървата им дава два хляба и каничка с вода – пожеланието е да им върви по вода. Майката на момчето също ги обгражда с една кърпа и ги дърпа, за да влязат едновременно, което пък е пожелание никога да не се разделят. Традицията в по-ново време в Разложко изисква младоженците да стоят заедно, докато майката на момичето(тъщата) не ги дари с това, което е подготвила за тях, след което целува ръцете им, извършва същото и със свекъра, свекървата и всички останали гости. След като раздаде даровете на всички, се играят хора до късно вечерта. На сватбената трапеза в Разложко има ритуал – кумът захранва невестата, като поставя на коляното си три залъка хляб. Тя трябва да се наведе три пъти и да го вземе с уста.
Късно вечерта след трапезата, веселието и хората, се изпраща кумът с музика, но преди това той сваля булото на невестата, за да я подготви за т. нар. брачно съставяне – първата брачна нощ. Друг вариант от Разложко е кумата да отбулва булката с точилка, на която навива булото и три пъти „точи“. Присъстващите я питат – „Що точиш?“ и тя отговаря „Кумци и кумици, деца и момичета!“
В случай, че всичко е наред и момата е девствена, след първата брачна нощ, в понеделник сутринта, свекървата носи на майката на невестата подсладена греяна ракия – знак, че честта на дъщеря ѝ е опазена. Ако обаче се окаже, че момата не е девствена, в Разложко е имало специфичен ритуал за съобщаване – сам младоженецът отивал в гората и извиквал: „Знай, горо, и ти, ке я съм зел любе облюбено и разнеси на другите гори да знаяа и тиа!“. Ясно е, че съобщението не е предназначено за гората, а за общността, но това е бил начинът за известяване на лошата новина.
Освен „благата ракия“, в понеделник сутрин също ритуално се води невестата на вода. Тя налива стомните, а деверът ѝ ги разлива. Това се прави до три път, като на третия път ги взема пълни. В Разложко обичаят се нарича „на пòливо“.
След сватбата младата невеста не ходи на черква за период от шест седмици (40 дни). След това тя отива и носи дарове на Света Богородица. Около Петковден в Разложко роднините носят на невестата „плетенùци“ (голям пшеничен хляб), сирене, тиганици, грозде и др.
Погребение и помени
Обредността, свързана със смъртта и погребението, е сред най-консервативните от семейните обичаи. При нея най-дълго се съхраняват вярвания, представи и практики. Както и на много места в България, така и в Разложко се вярва, че съществуват най-различни признаци и случки, които предвещават смърт в семейството. Сред тях са: появата на змия в двора или къщата, виенето на куче, пропяването на петел вечерно време (без да е последван от други петли), кацането и бухането на бухал на къщата, граченето на гарван над къщата и мн. др. В някои случаи вярването се обвързва със земеделския поминък на хората – ако се забави непосята бразда на нивата, това е знак, че някой ще умре в къщата. Също така ако покойникът е умрял с отворени очи, според народните представи означава, че жали за нещо или за някого или че „гледа за друг“, т.е. друг човек от къщата ще почине. На мястото, на което е лежал покойникът, някоя жена трябва да счупи гърне, за да няма повече смърт в този дом. На същото място в продължение на три дни всяка вечер се запалва свещ – дълга, колкото тялото на умрелия и известно време там трябва да стои човек. През тези нощи свещта трябва да догори.
Обикновено в Разложко мястото за гроб се избира сред гробовете на другите родственици. То предварително се прекадява и прелива с вода и вино. Прекадява се и трапезата, която се слага в дома на починалия след като бъде погребан, чете се молитва и се споменава покойникът. На тази трапеза се слага боб, жито, „рибник“ (в Разложко това означава гювеч с месо и ориз), пита от чисто брашно, а ако не се пости – и готвено с месо. За него се коли черна овца или крава, тъй като е „за помен“. В дома на починалия се раздава и „архангелова погача“, омесена в чест на св. Архангел Михаил, който според народните вярвания прибира душите на хората. Изобразяван е в иконите с меч, с който вади душите, но на праведниците и на децата обаче е отредена лека смърт: архангелът им подава ябълка, за да се усмихнат и така безболезнено да им вземе душата.От „архангеловата погача“ не се оставя квас, за да не умират и други хора в къщата.
На сутринта след погребението в Разложко се извършва ритуал, наречен „рàзбуд“.Жените от дома на починалия заедно с роднини и съседски жени отиват на гроба с варена пшеница, хляб, шупла, гювеч с ориз, мляко с ориз, вино, ракия, цветя и свещи. Свещеник прекадява гроба, прелива го с вино и чете молитви. Върху гроба се нареждат множество запалени свещи и това се нарича „разбуд“. Храната се раздава между присъстващите и на насъбралите се обикновено просяци. От нея нищо не бива да се върне обратно. Гробът се поръсва с цветя, сред които задължително трябва да има босилек, но не и здравец. Здравецът е свързан само преди всичко с празнични случаи, докато босилекът присъства на смърт и помени.По подобен начин шуплата е ястие, което се свързва с погребение и няма място например на сватбата. Ако някой случайно занесе шупла или босилек на сватба, това се счита за злокобен знак.
До 40 дни след смъртта всяка сутрин се ходи на гроба, прелива се, кади се с тамян и се прочита молитва. В Разложко се вярва, че след смъртта душата първо отива при Господ, за да му се поклони. След това се връща обратно и посещава всички места, на които е бил починалия през живота си. После минава през 40 митарства, където я подлагат на разни изпитания и след 40 дни душата отново се явява пред Господ, за да поеме своя път към Рая или Ада.
Преди да се направи помен за 40 дни обаче, се прави „деветина“ – на деветия ден след погребението домашните месят девет хляба и една погача, варят пшеница, приготвят ястия, вино и ракия, и канят роднини и приятели на помен в къщата на починалия. Гробът не се посещава. Трапезата се прекадява от свещеник, който чете молитва и прелива с вино „разломените“ (разчупените) хлябове и погачата.
Една година след смъртта в Разложко се прави „цаленица“ (в Добърско – целеник) на починалия.В дома му месят само един хляб, варят пшеница, изпичат шупла, готвят ориз и други ястия, вино, ракия и правят помен, на който канят роднини и приятели. Типично е слагането на пълна чаша с вино върху пшеницата. Всички обреди се извършват от жени. Свещеникът прекадява трапезата и прелива с вино. При този помен върху хляба по изключение се слага корен здравец, вместо босилек – символиката му е пожелателно да се загърби смъртта и жалеенето на починалия, и хората в къщата да мислят за предстоящи радости и веселие.