В миналото умопобъркване, линеене и други подобни болести са се лекували по следния начин:В кожена кесийка се поставят билките оман, делен (дилянка), тажел, кимен (девисил), месо от щъркел, мас от черно прасе и косми от мечка. Кесийката се зашива в пояса на болния и се носи докато се скъса или изгуби, или до скъсване на пояса. Едновременно с това болният и стаята му се кадят.
При „уплах“ човекът трябва да гълта три сутрини подред по девет цели слънчогледови семки и трябва да го свалят три пъти подред с главата надолу по стълба, обърната на изток. Всичко се върши преди изгрев слънце.
Друг начин за лечение на „уплах“ е чрез леене на куршум. Покрива се главата на уплашения с алена престилка и над нея се държи зелена паница с вода. Над паницата се поставя нажежена до червено желязна лопата, в която е разтопен изстрелян куршум. Изговарят се думите: „Ако от куче се е уплашил, куче да стане, ако от мечка се уплашил, мечка да стане!” След това разтопеният куршум се изсипва в паницата и там той придобива форма на животно, от което се е уплашил човекът. Това се повтаря три сутрини преди изгрев слънце по три пъти.
Когато някой се разболее от „ванкашно” (припадъци, виене на свят, епилепсия е др.) домакинята трябва да заколи черна кокошка със сребърна пара и да я закопае в огнището под тухлите, където остава завинаги. Вярва се, че така се закопава злото.
Когато някой линее, лекуват го с „оруже” гердан – на верижка се закачатнаправени от бронз в миниатюрен видразлични познати оръдия и оръжия – брадва, лопата, мотика, чук, рало, ярем, сърп, коса, пушка, пищов, копие, лък, боздуган и др. Този гердан трябва да бъде направен само от един ковач, който го е изковал гол и сам, и то само за една нощ, без да проговаря нито дума. Болният трябва да носи гердана докато оздравее. Друг начин за лекуване на същото състояние е като заведат болния през нощта на някои мост, над вода, където го поставят да легне по гръб с разперени ръце във вид на разпятие. При главата, краката и ръцете му забиват по един гвоздей. Смята се, че болестта остава прикована на моста.
Ако някой е урочасан от поглед с „лоши очи“, прави му се следния ритуал и баене. Над главата му се слага зелена паница с вода, в която се пускат един след друг девет живи въглена като се изговарят думите: „Мишок оди по полица, тиква носи на гъзица, мишок пръдна, тиква пукна. Да пукнаатиа очи, от каквото и да са: от човек ле са, от куче ле са, от кон ле са, от мечка ле са и т.н.!“ Вярва се, че както угасват въглените във водата, така ще „угасне“ и урочасването. След това паницата с водата и въглищата се оставят да пренощуват под стряха. На другата сутрин със същата вода се измива лицето на урочасания и му се дава да пийне от нея три пъти, след което се хвърля в реката. Това се повтаря три дни подред.
Ако на болен човек се намажат части от тялото с мед и той пренощува така, а сутринта рано ги измият и водата хвърлят при изгрев слънце във водовъртежа на някоя воденицата, той ще оздравее.
Ако някой се разболее внезапно и му се парализира част от тялото, се слага вода с мед в котле – нарича се „блажина“, и се оставя да пренощува при болния. Сутринта преди изгрев слънце с тази „блажина“се напръскват всички места, където болният е спал или седял.
Когато някое дете е болнаво, му се „хваща“ побратим или посестрима. Двете деца се водят в черква, където свещеникът извършва обред – слага на децата венци на главите и им казва, че занапред те стават братя или сестри. След това родителите на болнавото дете посаждат върба – както бързо расте тя и зеленее, така и тяхното дете да расте и да пребори болестта.
Циреи или струпеи по тялото на дете се лекуват като се погладят три пъти с опашката на черна котка.