Ц
цадилка – cщ. ж. р. Везан четвъртит вълнен плат, зашит на дълги вълнени връзки с който жените задяват (привързват) на гърба си малко дете или друг товар. Само жена се задява с цадилка, а мъж не: Подай ми цадилката да задена детето, та д’ида по селото! Задени дрешето с цадилката, та върви на бане да переш! Злата си тче фного убава цадилка. Кога се зажени мома, дава ѝ се и шарена цадилка.
цаленица – cщ. ж. р. Пълна година от смъртта на покойник: Днеска е цаленицата на мама, та ке раздаваме.
цаловарка – cщ. ж. р. Варен голям резен от киснало (като кисело зеле) цвекло: Днескя мама е наварила цаловарки за ручок. Фного ми се са прияли цаловарки.
цап – cщ. м. р. Пръчка, която се поставя напречно между нишките, за да ги отделя когато се тъче: Цапо е близо до кросното – помести го!
царевина – cщ. ж. р. Царевица: Утре ке прашим царевината. Испекох си една царевина.
царево – сщ. ср. р. Данък: Искарах пари колко да си плате царевото. Продадоа ми кравата за царевото. Фного царево ми са турили таа година. Употребява се и даваниа. Платих си даваниата.
царинец – cщ. м. р. (ж. р. -царина; ср. р. -царинче). Име, което се прикачва на всевъзможни предмети за усилване: Не дойде тоа царинец (т. е. Петър). Тава царинче па е флазило ф нивата (т. е. телето). Брей, фного убаво било тава царинче! (т. е. вино). Я се не надах да е толкова висок тоа царинец (т. е. връх). Фного млеко пушча таа царина (т. е. крава). Яко е убава царината, ама ленива (т. е. мома).
цвика – cщ. ж. р. Суроватка: Еден човек ми кажа да пиа цвика, да ми се поправи коремо.
цвич – cщ. ж. р. Силен студ с вятър: Стойте си ф одаята, ке ванка каквато е цвич!
цвиче (цвичиш, цвичи) – глг. Издавам висок тънък глас. Квича: Кучето цвичи на дворо. Свинята цвичи ф кочината. Шо сте цвикнали таквиа, бре деaца? Преносно: Миле дошел да ми цвичи за пари.
цекле (цеклиш, цекли) – глг. Мия небрежно с малко вода: Не цекли съдовето сос студена и толкова трошка вода! Барал си мас, па си зел да си цеклиш ръцете со студена вода и бес сапун. Така се пенджур не мие – ти саде го цеклиш.
цекло – cщ. ср. р. Глеч на грънчарски съд: На паницата цеклото се истри.
цеклосан (а, о, и) – прл. Гледжосан: Купих от грънчере цеклосано кюпче.
цеклосувам – глг. Гледжосвам: Заръчеах на грънчаре да ми напрей убава паница и да а цеклоса.
цере се (цериш се, цери се) – глг. Хленча. Бавно пия. Лигавя се. Лигави се месо на огъня: Уведи тава дете – не мога да го слушам да се цери. Що се цериш ошче с таа чеша вино, та а не испиеш. да ти а напъне па? Месото ошче се цери на тоа слап огин. Дете, не цери се така, кe ако грабна машата! Гостето ошче се цераа на софрата.
церлиф (-ва, -во, -ви) – прл. Който хленчи: Тава дете е фного церливо.
церло – сщ. ср. р. Церливо дете: Уведи го тава церло од главата ми! Не мога веке да го търпе тава церло.
цибнувам се – глг. Почвам да тичам. Тичам. Забързвам: Той вървеше полечка, току се цибна да търчи. Шо се си цибнал по лювадето като лут? Къде се си цибнал па ти?
цикало – cщ. ср. р. Мъж с тънък женски глас: Миле каквото е цикало като жена дума.
цикам – глг. Издавам висок тънък глас: Кой цика на дворо? – Една жена цика, оти а спогна кучето. Зашчо цика тава дете? Слушам мише да цикаа. Некакво пиле цика в гората.
цикла – cщ. ж. р. Която цика: Даскалицата фного цика, та децата и викаа цикла. Не мога веке да а слушам таа цикла да ми цика в главата.
циклес (-та, -то, -ти) – прл. Който има тънък и висок глас: Фного е циклеста таа жена. На Миле гласо му е циклес.
цикльо – cщ. м. р. Който цика: Шо цикаш такоф, бре цикльо?
цикок – cщ. м. р. Цикане. Глъчка с цикане: ф таа кашча има голем цикок – бияа некого. Даца, какоф йе тоа цйкок од вас?
ципенка – нрч. Съвсем малко: Даде ми той од неговата алва ципенка.
ципка-лепка – нрч. Съвсем малко: Даде ми ципка-лепка медец.
цире – cщ. ср. р. Малка рибица: Днескя не можех да, фана риби – фанах саде два-три цирета и си и пуснах.
циркавица – cщ. ж. р. Кално и дъждовно. Натискане: Дъже запре, ма каквато е циркавица по пате! Не излазей с новите обушча ф таа циркавица! Днескя црквата беше препънена, та на излазене беше голема циркавица на вартата.
циркам – глг. Мачкам нещо меко: Митър цирка грозде ф една паница. Оти циркаш таа мас ф ръката? Не циркай коремо на детето!
цифка – cщ. ж. р. Тръбица: Пих вода от кладенецо прос цифка.
цифкам – глг. Слабо цикам (за пиленце): Пиленцето цифка по дворо. Пусни квачката, ке пиленцата цифкаа за неа!
цифун – cщ. м. р. Висок и тесен улей на воденица, на трион. Вятър, който се промъква през тясна дупка: Водата силно се спушча по чифуне и кара колото на воденицата. На пенджуро има дупка, та какофто цифун йе проз неа от тоа ветер!
цицикоч – cщ. м. р. При играта „ломада“, когато две ломади еднакво сполучат, казва се, че е цицикоч: Цицикоч йе – ке се пофтори упървой!
цицирига – cщ. ж. р. Малкият пръст на ръката или крака: Пръстено е малечок – фашча ми се на цициригата. Убих се на цициригата на ногата.
црекало – cщ. ср. р. Църкало: Детето си игра на чешмата с црекало.
црекам – глг. Църкам. Говоря високо с тънък глас: Дете, стига црека с тава црекало! Маро мари, зашчо цракаш такваа? Думай по-полека! Уведи се некъде – шо си дошла тука да ми црекаш, та ми проглуши ушите?
црекла – cщ. ж. р. Която говори високо и тънко: Децата викат на даскалицата црекла, оти е фного цреклеста.
цреклес (-та, -то, -ти) – прл. Който говори високо с тънък глас: Мара фного цреклесто дума. Яна пее фного цреклесто.
црепка – ст. ж. р. Част от счупен съд: Ти строши стовната – сега собери црепките, та и фърли! Тури ф таа црепка на пиленцата да яда!
цреполяк – cщ. м. р. Дребно, нищожно нещо: Рекох ти да купиш паница, па ти си купил тоа цреполяк. Немам лювада – имам еден цреполяк, шо не ража нишчо.
цресло – cщ. ср. р. Сърцевината на тиква или пъпеш. Размъкнат и ленив човек: Цреслото на тиквата се не яде. Фърли цреслото на кауне – то се не яде. Тоше каквото е цресло – не може да свърши никаква работа!
цръвяк – cщ. м. р. Червей. Мн. ч. – църве (и цръвяци): По месото са пъзнали църве – цръвясало е. Цръвяк ти пъзи по главата.
цръквар – cщ. м. р. (ж. р. – цръкварка). Човек, който много обича да ходи на черква: Дедо е голем цръквар – цръква не пропушча. И наша баба е цръкварка – сека неделе е ф цръква.
црън (църна, църно, църни) – прл. Черен: Ако съм црън, не съм циганин. Бели пари за църни дни.
цръцрем (цръцреш, цръцpe) – глг. Пия през малка дупка или цев. Върша нещо малко по малко и бавно: Ти ошче ле цръцреш вино от тава панагонче? Вие таа работа ошче ле ке а цръцрете?
цървенкю – cщ. м. р. Прякор на червен мъж: Па за тоа ле цървенкю се ожени Лена?
църлиф (-ва, -во, -ви) – прл. Червив: Таа година ябуките са повекето църливи. Таа круша е църлива.
църнеа (църнееш, църнеe) – глг. Вехна (от болест). Отпадам. Линея: Цала година веке Юван къ църнее. Той църнее, църнее и умре. Мара одавна е зацърнела. От кога зацърне така ваш Петър?
църневец – cщ. м. р. Чернило: (Вж. църнило): На черешата е църневец врапчета. На лювадата е църневец биволе.
църнило – cщ. ср. р. Чернило: На кашчата е църнило гарги. Какво ле е тава църнило на полената – говеда ле са, биволе ле са? Образо ти е саде църнило.
църнилник – cщ. м. р. (ж. р. – църнилка, ср. р. – църнилче). Неприятен човек: Па е дошел църнилнико за пари. Църнилката па е строшила стовната. Тава църнилче ошче ле ке плаче?
църноглавец – cщ. м. р. Лоша трева с черни шапки на върха: Кравата не яде църноглавец.
църно та тевно! – Възклицание за неприятно. Клетва. Има м. ж. и ср. р.: Църно та тевно! Мечка е изела нашата кравица! Църно та тевно! останайме бес клечка дърво! Църна та тевна и жената, па иде! Црън та тевен и Петър, не донесе мотиката! Църно та тевно и детето, па строши стовната! Църна та тевна и кравата, па е флезла в гардината!
църпа (църпеш, църпе) – глг. Греба: Земи лъжица, та църпи орис! Той църпе с паница вода от котело. Той църпе жито од амбаре с лиген. Зацърпах си две-три лъжици од млекото. Отцърпах од водата да не прелива.
църцор – cщ. м. р. Щурец: Църцор свири в гардината.
цъфток – cщ. м. р. Цвят (на овошка): На сливите цъфтоко окапа веке. Ябуките са сега таман ф цъфтоко. Крушата се е покрила с цъфток.