П
падина – cщ. ж. р. Низина в планината: Говедаре свали говедата долу ф падината. В Пирин има местност „Широка–падина”.
падно – cщ. ср. р. Падане: Убаво е било и тава падно – строшил си е ногата! Ама падно беше и тава твоето на ледо!
пажгън – cщ. ж. р. Множество. Тълпа: В училишниа двор йе пажгън од деца. По селото каквато е пажгън од войници!
пазварка – cщ. ж. р. Малко предно джебче: Ф пазварката си турем дребни пари. Саато си го държа ф пазварката.
пак с (член – пате) – cщ. м. р. Път: Наприа равен пак, къх гората. Вървейме бес пак през нивето. Пате го изравниа убаво. Излезе на пате да го посрещне.
палавера – cщ. ж. р. Несериозен човек: Не слушай таа палавера, шо ти бръбре. Таа палавера за пъдър не е вреден, па той кмет иска да стане!
палавот – cщ. м. р. Стар вол: Ошче ле го фпрегаш тоа палавот? Касапино продава месо от палавот.
паламида – cщ. ж. р. Вид бурен: Нашата свиня яде фного паламида.
паливо – cщ. ср. р. Дървата, нужни за едно опалване на пещ, или за едно запалване на огън: Нацапи дърва, чичо, калко за едно паливо! Тиа дърва не ке ми стигнаа за едно паливо.
памете се (паметиш се, памети се) – глг. Удивлявам се: Свет се памети па с таа мома – толкова е убава. С представка ис: Фного лош човек – сички се испаметиа с него.
паметар – cщ. м. р. Човек, що помни много: Ти да видиш наш Миле какоф йе паметар – каквото чуе, заповни.
панагонче – cщ. ср. р. Малко буренце, което събира от един до три литри вино: Митър ми донесе от пазаре едно панагонче мелничко вино.
панджи – cщ. мн. ч. Големи кокалести ръце и крака: Фного лоши раце има Кева – какви са панджи! За мойте панджи готови обушча нема.
папарджосувам – глг. Удрям силно с нещо: Папарджоса ме с еден голем камен. С една тега го папарджосах по гърбо.
паперок – cщ. м. р. Най-малка частица. Употребява се само в отрицателни изречения: Кратци ни са обрали ябуката, та не са остили ни паперок. Въци са изели магарето, та не са остили ни паперок од него.
папешник – cщ. м. р. Шкембе. Употребява се иронично: Па тоа човек какоф папешник има – зорле го влачи. И твое папешник йе бая голем.
папнувам, папна (папнеш, папне) – глг. Удрям силно: Къ си седеx под дървото, една ябука ме папна по главата. Папнах го с еден камен по гърбо. (Вж. папарджосувам).
папоар – cщ. м. р. Слабо малко прасе: Тоя папоар фного яде, па не порастува. Ти тоале папоар ке раниш за сланина?
паполе (паполиш, паполи) – глг. Горя силно: Какофто огин паполи долу на полената!
папуре – cщ. ср. р. Дребно зърно фасул: Нивата каквито папурета е родила!
папуряк – cщ. м. р. Вж. папоар: Какофто папуряк си купил да раниш!
парамон – cщ. м. р. Прякор. Прикачено име някому за присмех: Коце има парамон Мечо. Парамоне на Петър йе Журе, а на Митър – Паце.
парапатиа – cщ. ж. р. Празна работа: Юван кату ми задрънка едни празни думи – Юванови си парапатии. Шо сте натрупали ф одаята тиа парапатии? Тава си е женцка парапатиа.
парапатник – cщ. м. р. Голям комат хляб. Голямо парче: Той извади лебо, одрежа си еден парапатник и отиде на нивата. Петър ми одрежа от карпузо еден парапатник.
паратик (-а -о -и) – прл. Излишен: Имам паратика кошуле – ке а дам тебе. Я паратик ле съм ф таа кашча, та сички сте протиф мене? Зашчо ле са тиа паратики думи!? Немам паратики пари да и дам нему. Тоа ключ йе паратик.
партеници – cщ. ж. р. мн. ч. Вид калцуни: На Митър таа мома на партеници ке му дойде. Юван ке те накара на партеници да му однесеш парите.
паскам – глг. Направлявам дървен труп с цапина: Паскай трупо налева!
пастусувам – глг. Ходя нагоре-надоле безцелно. Миткам: Прибери се ф кашчи, къде току пастусуваш! Вж. бинчосувам.
пастух – cщ. м. р. Скитник. Безделник: Абре Митре, шо си станал такоф пастух, та цал ден се не свърташ ф кашчи? Нашиа пастух йе се по попрельки ношно време, та не може да се наспи.
патишка – cщ. ж. р. Пътека: През лювадата люде са наприли патишка. Вървех по една козя патишка.
патно – нрч. Право. Прилично: Патно ле е цал ден да киснеш ф меената? Не е патно да думаш таквиа думи.
патонок (-га -го -ги) – прл. Кон с бели косми в долния край на краката: Нашиа кон лесно се познава, оти е патонок.
пахна – глг. III л. ед. ч. мин. св. вр. Замириса: Флезох ле ф одаята му, пахна ме меризма от кюкюн. Ф цръквата од еднаш ме пахна меризма на темян.
пашник – cщ. м. р. Езичето, което виси в гърлото между сливиците: Саки човек има в гърлото пашник.
пащракулец – cщ. м. р. Висок щръклест човек: Митър саде на високо расте – какоф йе пащракулец!
пеам – глг. Дишам бърже. Запъхтявам се: Кучето се е фного уморило, та виш къ пеа. Пеам, оти мачно се искачих по тоа баир.
педепцувам – глг. Възпитавам. Обуздавам: Даскало педепцува децата з бой. Педепцай си сино да не е такеф пакосник! Ювън си е подепцал детето, та не продумува лоша дума.
педепцан (-а, -о, -и) – прч. Възпитан: Петревна син не е яко пeдeпцан. Неговите деца са по-педепцани от твойте.
пейно – cщ. ср. р. Много хубаво запяване: Кенка рукна да пеае, ама да видиш пейнд шо се вика!
пекло – ст. ср. р. Пъкъл. Ад: Душите на грешните одаа ф пеклото. Тоа грешен човеак ке е на дното ф пеклото. Пеклото е за грешните люде. Мене си ми е тука на земята пеклото.
пенькяве ce (пенькявиш се, пенькяви се) – глг. Мъча се. Бавя се: Детенцето се пенькяви да стане, ма не може. Ошче ле се пенкявите около таа кола да а искарате от калта? Шо се пенкявиш, та не земеш да метеш.
пелена – cщ. ж. р. Малка шарена чергица, с която завиват пеленаче: донеси пеленaтa дa зaвия детето да не му е студено!
пентиа –– cщ. ж. р. Скъперник: Каквато пентйа ие Петър – пет пари не смеае да поарчи.
пепелясувам – глг. Съсипвам. Опустошавам: Tиа немирни деца ме пепелясаа од ят. Нелкой ми е украл капата, та се попелясах од ят. Пепелясали са убавата гора – иссекли са ней-младите дърве.
пепелашко – cщ. м. р. Мързеливец, който си стои вкъщи: Сино му какофто е пепелашко – се у них си седи и нишчо не работи. Иди, пепелашко, докарай барем еден товар дърва!
перпеле (перпелиш, перпели) – глг. Овалвам: Осолил йе рибите, сега и перпели в брашно и ке и пържи! Кокошката се перпели ф прао. Детето се перпели ф песоко. Зашчо перпелиш месото ф пепело? Не перпели чергата по дворо!
пескепе – съюз. Като че ли: Не ядосувай се за десет гроша – пескепе ѝ си испил ф кръчмата. Митър остана вдовец без деца, пескепе не се е женил.
петивен (-вна, -вно, -вни) – при. Вж. Асретен: Петивен йе за кора леп.
петивник (-вница -вниче, -вници) – cщ. м. р. Единствен син: Петър йе петивник могю пет сестри. Ленка е петивница могю пет бракя. Тава дете е петивниче – друзи деца немаа.
петла – cщ ж. р. Топче, оплетено от гайтан, което служи за копче: Едно време повекето петли бела за копчета.
петрожел – cщ. м. р. Магданос: Донеси да здробим ф чорбата петрожел! Насех в гардината фного петрожел.
печеник –– cщ. м. р. Печено агне или прасенце в тепсия: На фурнета има фного печеници: ягнета, ярета, гуденца. Иди да донесеш печенико от фурнета.
печенко – cщ. м. р. Човек, който много се кара. Който измъчва други да му угаждат: Ти да видиш наш Митър какаф йе печенко – саде се кара и добра дума не продумува. За тоа ле печенко найде да се ожениш па ти, мари Ленко?
пеуда – cщ. ж. р. Бяла пепел върху разпален въглен. Бели люспи от оронен царевичен кочан: Ваглено е покриен с пеуда, та немой го барас, оти ке те ужеже! Дреата ми стана саде пеуди от царевината.
пизма – cщ. ж. р. Карез. Дълготрайна омраза: Той oдaвнa ми бере пизма и гледа да ми напрей пакос.
пизме (пизмиш, пизми) – глг. Мразя продължително: Той одавна ме пизми и ке ми напрей некоа пакос. Вашето куче ме пизми и гледа да ме увапе.
пийни – cщ. мн. ч. Ядове: и твойте пийни не мога веке да и траа.
пиливо –– cщ. ср. р. Пилета изпилени наведнаж: Тиа пилета са од едно пиливо. Вашите пчели имаа ле веке пиливо?
пипига – cщ. ж. р. Дребен слаб човек: Митър го гледаш такваа пипига, ма да видиш колко работи! Таа ле пипига найдохте да оцаните за вая?
пипна – глг. Работя бавно: Яна цал ден пипне по кашчи, па нема нишчо сработено. Бабо мари, какво току пипнеш там по гардината?
пипнеш – cщ. м. р. Бавно работене: Фного пипнеш ке има около таа кошуле, дорде се навезе.
пиришан – cщ. м. р. Завита на витло коса над челото на невеста: Невесто едено пиришан ти се е развил. Мома пиришане си не навива. Па таа невеста какви убави пиришане си е навила!
пис – cщ. м. р. Чертите на лицето (главно очите, веждите, клепките, носа, мустаците): Колко е убава па таа мома – какъф убаф пис има!
писка – cщ. ж. р. Свирка от житна сламка или от дръжка на тиквен лист: Дете донеси дебела сламка да ти напраа писка!
писци – cщ. м. р. мн. ч. Рисувачи. Живописци.
пите – cщ. ср. р. Пиене: Таа вода не е за пите.
питпидулькя – cщ. ж. р. Пъдпъдък: Слушай ф нивата питпидулькя!
пицикype – cщ. ср. р. Изсушено тънко свинско черво: Испечи тава пицикуре и го изаш! Остих неколко црева за пицикурета.
пише (пишиш, пиши) – глг. Пърдя беззвучно: Тава дете фного пиши ф училишчето, та даскало го испъди на двдро. Злата се е прочула ке фного пиши.
пишене – глаголно съществ. от глаг, пише: Тоа човек не мога да го търпе веке от пишене. Испъдиме аргатино – не можейме да го траем от пишене.
пишлю – cщ. м. р. (ж. р. – пишла). Който пиши: Тоа пишлю сичко развоне. Па таа ле пишла ке земе Петър?
пишно – cщ. ср. р. Беззвучна пръдня. Мн. ч. – пишни: Собраа се фнозина, та напъниа одаята пишни.
пишчи люшчи – нрч. Пойди дойди. По вятъра: И таа работа така си отиде пишчи люшчи. И твоето си е пишчи люшчи – кажи нешчо по за ф работа!
пиюкам – глг. Плача тихо. Охкам: Пуста Мара, се си пишка, откъ и умре детето. Сека нош ис таа гора некакво пиле пиюка.
пияндош – cщ. м. р. Пияница: Убаф пияндош нагребахте за зек!
пияч – cщ. м. р. Човек, който много пие спиртни пития: На тоа пияч вино му не стига. И Петър йе голем пияч – три ока вино на ден испива.
плаве (плавиш, плави) – глг. Плакна. Преплаквам. Премивам: Испрах веке дрешето – сега к’ида на реката да го плаве. Мара плави пченица на чешмата. Употребява се и с представки: из, о, пре: Измих се убаво со сапун, сега ке се метна фо виро да се исплаве. Измих си главата, сега ке оплаве на чешмата. К’ида да преплаве въната на реката да стане ошче по-бела.
плавило – cщ. ср. р. Вир, в който къпят (плавят) овците преди да ги стрижат: Днескя ке плавим офците ф плавилото, оти скоро веке ке и стрижем. Прет стрик офците се плаваа ф плавило.
планиносувам – глг. Угоявам стадо в планина: Два меceцa веке къ планиносувам нашите офци.
планиносувам се – глг. Стоя в планина, за да се поправя: Тава лето ке се планиносувам горе в Бъндерица. Искам да се планиносам на полена, заградена з борове.
плацикам се – глг. Плискам се с вода: Детето се плацика фо водата.
плачни – cщ. мн. ч. Плачове: Детето се одра от плачни. Шо ле са тия плачни ф таа кашча? Яна а заболева очите от плачни.
плеаф (-ва -во -ви) – прл. Противоположното на кичест: Насех китат карафил, па той излезе плеаф. И я насех китат ружен, а той излезе плеаф. На шипката цъфтоко е плеаф. Плеави лоли ме по аресуваа от китати.
плеол – cщ. м. р. Човек с рядка руса коса: Какофто плeол йе па таа Мара – кой ле ке а ареса!
плескавица – cщ. ж. р. Затопил се лед и сняг. Кал и вода: Днескя не излазей от кашчи, ке каквато е плескавица! Ф таа плескавица никъде не оде.
плесканица – cщ. ж. р. Плесница: Шлякнах му една плесканица по бузата. Петър изеде две плесканици по бузите.
плеслиф (-ва, -во, -ви) – прл. Кален. Покрит с топящ се сняг и лед: Сега не оди никъде, оти пате е фного плеслиф. Къдеа к’идеш по такъф плеслиф пак?
плеслю – cщ. м. р. Плесла: – cщ. ж. р. Оплескан човек с кал. Човек, който се плесне някъде и не си отива: А бре плеслю, къде си бил, та дреите ти са саде кал? Таа плесла се плесне дома и не мисли веке да с’иде.
плесне – cщ. ж. р. Унижение. Удар: Митър го испъдиа от службата – тава е голема плесне за него. Дойде му плесне од бога – умреa мy жената.
плетеница – cщ. ж. р. Обреден хляб (във връзка с обредите през първата година след сватбата): Невеста Ленка собра таа есен фного плетеници, оти има фного роднини. Месих плетеница на чичовата невеста. Днескя невеста Мара ме гости плетеница.
плеше (плешиш, плеши) – глг. Скуба перушината на заклана птица или козината на заклано прасе: Заклах кокошката, сега ке зема да а плаше. Ти плеши гаската, па яке плеше патицата. Употребява се и с представка о: Оплеших гуденцето и ке го носе на фурнета да се испече.
плешок – cщ. м. р. Вж. плеол.
плискавица – cщ. ж. р. Силен дъжд: Убава плискавица изедoх я днескян а нивата! Седете си ф нетре, ке ванка каквато е плискавица!
плитва – cщ. ж. р. Плитка от чеснов лук, кромид, царевица: Купих си две плитви кромит. Закачих на гредата десет плитви царевина.
плоа – cщ. ж. р. Строежът на дървесината на дъска, по който тя най-гладко се рендосва. Годишен кръгов приръст на дърво: Таа даска се не риндосува мазно, та фани да а риндосуваш из друзиа крей, оти отам ѝ е плоата, та риндето ке върви по плоата и ке риндосува мазно!
плюкало – cщ. ср. р. Дебела бъзова цев, с която децата пукат с куршуми от кълчища, като ги избутват с бутало: Моето плюкало пука кату пишчоф.
плюкам – глг. Пукам с плюкало: Я ке зема да плюкам с твоето плюкало. Плюкай, ма варди да не губиш крушумето!
плюскам – глг. Удрям плесница. Плескам с ръце: Той ме плюсна дваш по бузите. Ти бре, оти плюскаш по бузите нашето дете? Човек полуде ле, земе да плюска с ръцете.
плюсканица – cщ. ж. р. Вж. плесканица: Коце изеде една плюсканица.
плюшче (плюшчиш, плюшчи) – глг. Удрям плесница: Той ме плюшчи, та свет ми се зави. Нашето дете си не знаяло уроко, та даскало го плюшчил дваш.
поапок – cщ. м. р. Похапване. Малка закуска: Земи си тронка лебец и сиренце за поапок, та на вечере ке ядеш повеке!
поарувам се – глг. Повреждам се: Нему често му се поарува работата. Па се е поарала нешчо прежата – мачно се тче.
побарок – сщ. м. р. Силно здраво пипане: Къ беше и тоа негоф побарок – кеше ми строши ръката!
поберка – сщ. ж. р. Фасул, царевица, картофи и др. останали по нивата след прибирането. Овощия, останали по дървото след обирането му: К’ида по ленишчата да си бера поберка. Од обраната круша си набрах една торба поберка.
побода (пободеш, пободе) – глг. Вървя бързо. Почвам та тичам: Къде пoбoдe па ти? – Пободох къх планината. Коне му се откъсна од ръцете и побъде къх полето. Зеяк искочи от дръжката и пободе къх гората.
побърсалькя – cщ. ж. р. и побърсалник – cщ. м. р. Кърпа за лице: Подай ми побърсалькята да си обърша образо!
повит – cщ. м. р. Виещо се растение.
повифче – cщ. ср. р. Пеленаче: Нашето детенце е ошче повифче.
повлак – cщ. м. р. Вид шейна, с която дърварите свличат зиме по снега трупи.
повъжувам се – глг. Вървя един след друг в редица: Повъжили се беа калко педесе коли по пате. Виш колко офци се са повъжили по оне баир!
поводлиф (-ва -во -ви) – прл. Който лесно се съгласява: Петър йе фного поводлиф – ти ке го предвориш да ти помогне. Наша мама е яко поводлива – поканаа ле а накъде, тия йде.
повойница – cщ. ж. р. Специална гостба и вино, поднесени от роднини на родилка: Тета ти Ленка е родила, та утре ке и носим повойница. Сестра ми е омладила, та и носих повойница.
поврът заврът – нрч. Вж. замин помин: Той поврът заврът – па е дома.
повърза – cщ. ж. р. Превръзка за болно място: Тава платно ми не требува, та од него си режи повързи за раната!
поган –– cщ. м. р. Част от нива, определена с бразда: Таа нива е разделена на три поганя.
поганец (-нка, -нче, -нци) – cщ. Негодник. Безобиден прякор: Чекаме нашиа поганец Митър да си дойде да вечереме. Таа поганка Мара за какво убаво момче се ожени. Нашето поганче е па строшило стовната. Мари поганко, па фного убаво пееш! Фного е убава таа поганка Злата.
погане се (поганиш се, погани се) – глг. Ходя по нужда: Деца се са поганили кот чешмата. Некой се е поганил в гардината. Кой се е поганил на дворо?
погътай – cщ. м. р. Дъното на гърлото: Фного лошо го боли гърлото, та му се е стеснил погътае.
подавок –– cщ. м. р. Дар. Подаяние: Зарадува се Кева с такъф подавок – цало вретишче брашно. Пустел ти и подавоко, Петре – еден ореах!
подадлиф (-ва, -во, -ви) – прл. Щедър: Ако си немаш брашно, потръси от Коце; той е подадлиф, ке ти даде. Дедо Митър йе яко подадлиф човейк – кой шо му поиска дава.
подбрадник – cщ. м. р. Лигавче (на дете): Тури подбраднико на детето да си не оплеска гръдите!
подбъжнувам – глг. Подпалвам. Подплашвам. Подбуждам: Петре, подбъжни огине да не дими такоф. Нешчо подбъжна офците, та трушчиа да бегаа. Коце подбъжна Митър и Петър да се караа. Подбъжнаа го да прибърза со свадбата.
подвал – cщ. м. р. Дебело дърво, всечено на средата и поставено за бент.
подвaжaм – глг. Пущам без време вода в посята нива: Наприх пакос: вадих лювадата, та подвадих Митревата царевина, която тепърва никнува.
подваден (а, о, и) – прч. Наваден без време: Голема пакос ни е напревена – подвадена ни е царевината.
подвоица. Употребява се с предлог на като наречие. Съмнително: За утре ми е на подвщица, дали к’ида на оран. Таа работа ми е на подвоица: и да а зафана бива, и да а не зафашчам бива.
подгaзница – cщ. ж. р. Престилка, която се поставя на малко дете отзад на голо, за да предпазва дрехите от оцапване: Извади подгaзницата на детето и а донеси да а испера, ке я е овъртело!
подгaнeм (подганеш, подгане) – глг. Пропъждам. Подбивам, Онеправдавам: Таа крава подгане друзите говеда – гледа сичко тия да олапа. А бре Митре, зашчо така подганеш фнуците ти, та гледаш сичко ти да ограбиш?
подгибувам се – глг. Подигравам се: Ти зе да се подгибуваш с мене.
подгивец – cщ. м. р. Подигравка: Той се на подгивец ми дума. Не верувай го Петър – той на подгивец ти дума.
подгизнувам – глг. Овлажнявам: Нивата зе да подгизнува, откъ наприа лювада до неа. Гардината ни е подгизнала.
подгимнал (-ла, -ло, -ли) – прч. Наводнил се: Ф комшицката нива са пушчали голема вода, та нашата царевина е подгимнала. Тоа дзит йе подгимнал, та може и да се срови.
поткит – cщ. м. р. Тънка плитка в края на голяма плитка коса, за да не се разплита: Шиветата на Ленка не ке се расплета, оти са с поткит.
подлагар – cщ. м. р. Подлога. Парче плат, подложено в цървул. Преносно: Петър иска да му стана подлагар, ма ке му прекара. Кой се надаше па Митър толкова да се исфърли – станал йе подлагар на людето.
подлегам – глг. Подяждам. Ощетявам: Не кю ида у них на ручок – не кю да и подлегам. Кеше ми стигне лебо за цала неделе, ма кучетата ме подлегнаа. Кех да спечеле фного от таа търговиа, ма и друзи а зафанаа, та ме подлегнаа.
подмесок – cщ. м. р. Квас и малко тесто, приготвено за месене на хляб: Вечер си приготве ф тенджурка подмесок и ф утринта го разбъркам ф нушчувите с тестто и остаа да кисне. Подмесоко ми е готоф, та ке го разбъркам ф нушчувите з брашното и ке покриа да кисне.
подметулькя –– cщ. ж. р. Човек, когото местят от една работа на друга: Я не мога да ви съм вам подметулькя – да ми давате ту една, ту друга работа.
подмочка – cщ. ж. р. Пришка от убождане: Трънче ми флезе ф ногата, та ми се вие подмочка.
подник – cщ. м. р. Обор: Нашиа подник собира десет глави говеда. Кравата се отели ф поднико.
подница – cщ. ж. р. Глинен съд за печене на хляб: Месих eднa пoдница леп за жатварто. Нагрей подницата и тури лебо да се пече на покри с връшнико!
поднога – нрч. Лесно. Удобно: Ич не ми е поднога да заминувам из вас. Поднога ми е да заминувам крей вашата лювада. Дойде ми поднога, та си зех парите от тоа калп.
подносем (подносиш, подноси) – глг. Подмамвам някого да ми каже нещо. Изпитвам: Поднесох го Митър, та ми искажа сичко. Той те подноси: нишчо му не кажувай! Подносем го да виде дали к’иде. Петър подноси Боян, па той се не сешча.
подоличе – cщ. ср. с. Плодовете по най-долните клони на овощно дърво (обикновено дребни): Ти обра ней-убавите ябуки, а мене ости подоличето. Остей подоличето на крушата да дозреe. Децата обраа поддличето на сливата.
подояк – cщ. м. р. Дете, което навсякъде следи майка си: Не мога да мръдна некъде от тоа подояк се е след мене. Оставе ле ме мене тоа подояк д’ида некъде без него!
подрумиче – cщ. ср. р. Лай-кучка: Напрей ми чай от подрумиче! Па тоа слок какво подрумиче се е цъфнало!
пoдукавевам – глг. Посърнувам. Ослабвам: След болеста Митър пoдукаве и не може веке да се оправи. Шо ти е бре Петре, та си такоф пoдукавел?
поилен (-лна, -лно, -лни) – прил. Угрижен. Натъжен. Умислен: Митър йе фного пойлен – нешчо лошо има къде них. Зашчо ле е така поилна днеска Злата?
поклапувам – глг. Почуквам. Разклащам: Не флазей у них направо, поклапай на портата, оти има зло куче! Поклапай кутиата да видиш дали клапа нешчо.
поклон – cщ. м. р. Подарък: Утре ке се жени Петър, та ке му носим поклон. Ке носиш ле поклон на Митър, когато згради кашчата?
полани – нрч. По-миналата година: По-лани детето боледува от сипка. Таа нива а купих полани.
поледиче – cщ. ср. р. Росен. Цвете, чиито листа и стъбла са обсипани със самородна ледена роса: В гардината имам два корена поледиче. Откърши ми, мари Ленко, едно стребло от твоето поледиче да се натъкна.
полейник – cщ. м. р. Хляб набучен с късчета сланина и изпечен в тепсия: Мама испече полейник за ручок.
полепка – cщ. ж. р. Клепка.
полипат – cщ. м. р. Малка помощ, събрана оттук – оттам: На таа сиромаинькя и собрайме полипат од махлата. На Митър му изгоре кашчата, та ке му соберем полипът от селото.
политам – глг. Клатушкам се: Гледай тоа сараошин къ полита по улицата! Дедо Митър йе фного ослабнел, та полита по пате.
полит-залит – нрч. Политайки: Kоце се беше упил, та вървеше по пате полит-залит. Падна ми лошо настрет пате, та си отидох дома полит-залит.
половини – cщ. ж. р. мн. ч. Частите на тялото от двете страни на кръста. Слабините.
полок – cщ. м. р. Яйцето, което стои винаги в гнездото: Тури, Маро, друго йейце ф гнездото за полок оти куче е изело стариа! Не можех да нейда друго йейце, та полого опържих.
полулейка – cщ. ж. р. Нощна горска птица, която пищи като дете: През ношча в гората чух полулейка.
полулелькя – cщ. ж. р. Въженце, с което се тегли люлка, за да се люлее: Тръгни полулелькята, ке лулькята запре.
поляк – cщ. м. р. Човек, предаден изцело на полска работа: Юван го не трасете за друга работа – той ошче од дете си е поляк. Тоа поляк и ношкя работи по полето.
померувам се – глг. Повреждам се. Побърквам се: На тоа човек нешчо му се помери работата. От фного грижи та му се помери умо.
помет – cщ. м. р. Парцал вързан на дебел прът, с който се мете опалена пещ: Земи помето, та измeти пешча да метна лебо.
пометаруша – cщ. ж. р. Дрипава, нечиста жена: Видеa лe с каква кошуле е таа пометаруша – не знам откога непрана и сосем дрипава.
поминка – cщ. ж. р. Поминък: Поминката му е терзилък. Лоша е поминката на дедо Ласко.
помифка – cщ. ж. р. Парцал, с който се мият съдове: Земи помифката, та изми тенджурите и друзите садове! Зашчо си мила съдовето бес помифка?
помочко (-чуша) – cщ. м. р. Пикльо: Какофто помочко е вашето дете! Остей я па таа помочуша!
помдчувам се – глг. Попикавам се: Детето сека нош се помочува.
помочук – cщ. м. р. Пикочния мехур: Доктор му е кажал, ке болеста му е ф помочуго.Зашчо надуваш тоа свинцки помочук?
помръзляк – cщ. м. р. Студ с лед: Голем помръзляк йе днескя – чешмите са по помръзляк. Ф тоа помръзляк не мърдай никъде, оти ке паднеш некъде.
по-навам и по-навамце – нрч. По-насам: Докарай кравата по-навамце! Йела по-навам!
по-нанам и по-нанамце – нрч. По-нататък: Иди седни по-нанамце! Откарай воло по-нанам!
поносем се (поносиш се, поноси се) – глг. Гордея се. Хваля се.
понуда – cщ. ж. р. Нещо вкусно, което се поднася на болен човек.
попадиа – cщ. ж. р. Вид жълто цвете: Набрах си от вашата гардина попадии.
попаска – cщ. ж. р. Нощна паша: Сака нош искарувам офците на попаска.
попаскувам – глг. Надпридам се: Събират се моми да попаскуваа. Една рече: „Попаскоо !” Друга рече: „По колко?” Първата рече: „По осем” и почват да предат коя колкото може по-скоро, като броят нишките: „една ми, две ми, три ми” и т. н. И която първа рече: „осем ми”, тя се счита за победителка и тя след това казва: „Попаскоо“ и определя по колко нишки, напр. 10.
попате – нрч. По селото. По града. Навън: Найдох се убаво – се к’ида попате. Наш Митър ф утрина стане ле, облече се и иде попате. Нашите са попате, та я си съм сами ф кашчи.
поплак – cщ. м. р. Оплакване. Два жени отидоа на поплак кот кмето. Цало село к’иде на поплак от тоа лош кмет.
попраа – cщ. ж. р. Попарена пепел с вряла вода. Нов тънък сняг: На натратено се туре попраа от пепел. Наложили му са ръката попраа. По попраа ней-лесно се ловаа зейци.
попрък – cщ. м. р. Колан на кон: Стегни на коне попраго да не мърде самаре!
пора – cщ. ж. р. Възраст: Твоя пора беше Юван, когато умре. Ябанджйата беше моя пора човек.
порасок – cщ. м. р. Прибавка. Връхнина: Ага плашчам царевото, се ми зимаа и порасок. За селцката чешма ке ни тураа порасок.
поредник – сщ. м. р. Дреха или украшение, което се употребява само в празник: Tиа панталони си и чувам за поредник. Тоа пръстен го не носе секой ден – той ми е за поредник. Везаните папуци са за поредник на Мара.
порезнувам – глг. Подухвам: Какофто студен вестер порезнува! Ке чекам да порезне ветер да одвеа пченицата.
пороже – cщ. ср. р. Въжето, с което се водят впрегнати волове: Води ти воловето за порожето, па я ке ора! Петър йе турил синджир за пороже.
поройка или порокя – cщ. ж. р. Нещастница: Пуста пороке, и тава ле дочека?! Мари поройко, къ ке пренесеш тава зло? На таа поройка па ѝ е умрело дете.
поройник сщ. м. р. Нещастник: Абре поройниче, ми оти строши колата? Тоа поройник сосем засиромаше.
поройче – cщ. ср. р. Вж поройник.: Тава поройче е па болно.
поселиф (-ва, -во, -ви) – прл. Който не се свърта в къщи: Баба е фного поселива –цал ден я нема дома.
поселуша – cщ. ж. р. Поселива жена: Яно мари, оти е такваа поселуша макя ти?
посиненик (-ница, -ниче, -ници) – cщ. м. р. Осиновен син. Баба Мара си нема свойсин – Митър ѝ е посиненйк. Злата е посиненйца на чичо Петър.
посинувам – глг. Осиновявам: Който си нема дете, той си посинува некое чужо. Я ке посине Яниното момече.
послажам – глг. Ям по малко. Пестя: Яш сирене, ма си послажай, оти е трошка. Брашното го послажаме, оти е яко трошка. Изаш таа рибица, ма си послажай, оти друк ручок нема! Послажайте дървата, оти зимата е ошче дъга!
посличем (посличеш, посличе) – глг. Чакам. Вися: Таа просякина одавна посличе прет портата за леп. Петър цала нош посличе под Мариниа пенджур. Фчера цал ден посличеx ф министерството и нишчо не свърших.
пословички – нрч. Говорене, като се прибавя пред сричките на думата друга сричка, за да не може всеки да разбере: Петре, ай да си думаме пословички: Со-дей со-ми со-во-со-да – дей ми вода!
послутувам се – глг. Посърнувам. Повяхвам: Шо ле е станало с тоа Митър, та се е такоф послутил! Каква се е послутила Ленка откъ и умре детето!
пососувам и пососам – глг. Подарявам: Тава ягне ке го пососам на Тоше. Митър ми пососа неговиа саат.
поспаре ми (ти, му, и; ни, ви, им) – глг. Спори ми: На Ленка и ич не поспаре работата. Той по-малко работи, ама му поспаре. Вж. Одгаре ми.
посрешник – cщ. м. р. Тънка напречна греда на покрив или на ограда: Таа греда ке е за посрешник.
постилок – cщ. м. р. (мн. ч. – постилци). Пелена: Од дрипавата кошуле одрежи постилок за детето! Маро, иди испери постилците на реката! Кату те е толкова срам, покри си очите с постилок!
поструме – cщ. ср. р. Област по река Струма: Ф Поструме се ража фного убаво грозде. Ке докараме от Поструме убаво вино.
пострумец (-мка, -мче, -мци) – cщ. м. р. Жител на Поструме: Еден пострумец йе докарал грозде за продан. Петър се е оженил за пострумка.
потегам се – глг. Бавя се Отлагам: Ти Петре, ошче ле се потегаш? – ф преагай воловето, де! Ич се не потегай, еми стани та върви къх нивата!
потеглици – cщ. ж. р. мн. ч. Части от колата, които свързват заднището с лисицата: Потеглиците на колата са здрави.
потесица – cщ. ж. р. Дебела дъска, поставена за под на обор. Потесиците на нашиа подник са изгнили веке. Ке туре нови потесици на поднико.
потечник – cщ. м. р. Предвестник, който удря с камък по момината порта, за да извести, че сватовете са тръгнали за нея, а след това по същия начин известява на момковата порта, че невестата иде: Айде-е-е, потечнико сврашчи веке с камен по портата!
потире – cщ. ср. р. Малко гърне: Сварих ф едно потире тренка оризец за детето. Оти не купи по-големо гърне, ми си зел тава потире?
поткутрувам – глг. Подстригвам: Поткутрих му космето да не е толкова дъго. Ти поткутри стреблата на младото дръфце.
потпетен (–а, –о, –и) – нрч. Подвит. Подвита пета на обувка за да стане чехъл: Потпетените обушча ми са за папуци. Мара е с подпетени мехлии.
потпетувам – глг. Подвивам петите на обуща, като ги преобръщам на чехли: Крапи ми са обушчата, та и потпетих. Потпетих си мехлиите за папуци.
потпишиа – сщ. ж. р. – Неприятност. Беля. Пречка. Усложнение: Платих даноко, ма сега па друга потпишиа – трасаа ми триста лева глоба. Ти му плати брашното да ти се не роди некоа потпишиа! Аман веке от твойте потпишии – остей ме на мира!
потрапен (-а, -о, -и) – прл. Побъркан (умствено): Тоше се е фного уплашил, та е кату потрапен.
потрапувам се – глг. Побърквам се (умствено): Тоше се потрапи од големи маки в затворо. Злата се е потрапила от страх.
потрес – cщ. м. р. Голяма грижа над нещо: Роди им се мъшко детенце, та макята е веке потрес над него.
потресувам се – глг. Полагам най-големи грижи над нещо: Cаде едно детенце си имаа, та и макята и башчата се са потресли над него. Ленка се е потресла над детето, та нийде не мърда без него.
потрувам – глг. Изгубвам. Пропилявам: Къде пoтpу убавото ножле? Не кю ти дам мое пръстен – страх ме е да го не потруеш некъде. А бре Петре, къдеа потрути толкова пари?
потсмиф cщ. м. р. Подигравка: Той ми дума се на потсмиф. Я го питам за нешчо потребно, па той ми одговаре на потсмиф.
потстава – cщ. ж. р. Подплата: Купих по-йефтино платно за потстава. На таа дреа потставата е од басма.
потставем (потставеш, потставе) – глг. Подплатявам: Ке ти потставе доламата з басма. Маро, со шчо ке ти потставаа фустане?
потстанувам – глг. Ставам някому на крака: Замина попо и сички жени му потстанаа. Абре дете, ти зашчо не потстана на даскало?
потсънувам глг. Закривам. Подслонявам: Потсънах шишето с виното пот полата. Ако закапе даш, потсънете се под големото дърво! Таа зима ке се потсънем ф наша си кашча.
поттеркувам – глг. Подбивам. Отнасям се лошо. Пъдя: Стар човек веке секой го поттеркува ф кашчи. Макя им не може веке да им работи, та са зели да а поттеркуваа. Когато им туре помиа ф коритото, по-голеaмото гуде поттеаркува по малкото.
поттупувам – глг. Правя тъпо: Не копай с мотиката ф каменето, кe а поттупаш.
потурем се (потуреш се, потуре се) – глг. Накланям се напред. Препъвам се: Тоа старец къ си вървеше, потури се и падна. Митър къ си носеше пъно вретишче на гърбо, потури се и падна. Той настрет пате се потури и падна. Тоа дзит се е потурил да падне.
потута – cщ. ж. р. Несръчна жена. Неспособна: Каквато потута е Ленка – цал ден едно вертено наприда. Не прашчай таа потута за вода – ке строши стовната!
потутес (-та, -то, -ти) – прл. Несръчен. Неспособен: Мара не уме да везе – фного е потутеста. Петър не ке научи никаков занаят – потутес йе.
потшереметувам се – глг. Поразвеселявам се от спиртно питие: Сръкнаа по некоа чеша вино, та се потшереметиа и зеа да пеяа. Виното е убаво, та ве потшеремети.
потшереметен (-а, -о, -и) – прч. Развеселен от спиртно питие: Митър йе потшереметен од виното та саде се смее.
пофторак – cщ. м р. Отава. Повторно сено от ливада: Окосих веке лювадата сега ке а ваде за пофторак. Пофторако е фного по-мек от сеното.
почужам се – глг. Лутам се: Митър ошче се почужа по Софиа.
пошибом – нрч. През глава Прекомерно: Ленка се задена дреше пошибом и отиде на бане да пере. Коле се е натоварил сено пошибом и върви да рани говедата. Мара си иде от полето натоварена пошибом.
пошчуревам – глг. Посърнувам. Отслабвам. Пребледнявам: Од болеста Митър какоф пошчуре! Яко ни пошчуре детето, оти нема со шчо да го раним.
поят – cщ. м. р. Подслон за офци край гората: Есен през дъжовните ношчи офците и прибираа ф поят. Од даже се скрих ф поят.
правец – нрч. Право: Я си върве правец къх дома. Той отиде правец на дадовата нива. Никъде се не запирай – правец у вас си иди!
прави – глг. III л. сег. вр. ед. ч. Стои право. Противоположното на крави: Товаро на магарето прави, а на коне криви.
праксам – глг. Възпитавам. Поправям: Детето е фного лошо, ма ф училишчето даскало ке го пракса. Ке го праксам я него с некоа тега, Митреве си са праксали децата, та какви са мирни!
прамен – cщ. м. р. Парче вълна, памук, лен. Бяло петно в окото: Той ми испрати еден прамен вънa дa виде каква е. Земи прамен памук, та си повързи раната! Испредох цалата каделе – остана ми саде еден прамен. На Тоше му се явил прамен ф окото.
прангарица – cщ. ж. р. Стара коза: Кой ле ке яде месо па от таа прангарица!
прапорче – cщ. ср. р. Малко звънче: По църковната кандилница има прапорчета. По креишчата на феруглицата са зашили фного прапорчета да дрънкаа, ага а развева ветер.
прасарник – ст. м. р. Червото, в което са прасенцата у спрасна свиня: Ага заклайме свинята, найдойме пет гуденца в прасарнико ѝ.
прaтятик – сщ. м. р. Проводяк: Ага такна наш Митър да учи ф Солун, чичо му даде педесе гроша пратятик, а и друзи роднини му дадоа пратятик, та си собра до сто гроша от пратятици. Баба му даде пратятик една жътичка.
прашариа – cщ. ж. р. Работница, която праши: Heйде прашарии пеяа праширицка песен, та дори тука се слуша. Днескя ке готве ручок, ужина и вечере за седем прашарии.
праше (прашиш, праши) – глг. 1. Окопавам. 2. Дигам прах: Фчера праших царевина а днеска ке праше кюкюн. Царевината се праши дваш. Опрашийме веке царевината. Допрашийме кюкюне. С Ленка си отпрашувам. Од утре веке ке запрашим. Пипере не е убаво опрашен, та ке го препрашувам. Утре с Мара ке се натпрашуваме.
прашене – cщ. ср. р. Окопаване: Царевината е стигнала веке за прашене. Момите се врашчаа от прашене. На прашене се пеяа убавите прашарицки песни. Нашето дете се роди ф прашене.
прашоли – глг. Ръми: Зе да прашоли дъжец. Прашоли, та соберете дрешето!
прашулькя –– cщ. ж. р. Малка мотичка: Пипере се не праши с мотика, а спрашулькя.
прашчак – cщ. м. р. Прашка от цепната пръчка, на която се поставя камъче: Некое дете е фърлило оддалеко камен с прашчак, та ни е строшило джамо. Дете, не фърлей камене с прашчаго, ке ке напрейш пакос!
пребарувам – глг. Претърсвам: Убаво не пребараа на митницата, ма нишчо не найдоа.
пребир – cщ. м. р. Везмо на стан: Вж. Глг. прибирам: Таа прежа а вапцахь и а чувам за пребир.
превала – cщ. ж. р. Седловина във висока планина. В Пирин има местност „Превалата”: Искачийме се на планината, преминайме през една превала и зейме да се спушчаме надолу.
превивок – cщ. м. р. Мястото, дето се превива ръката или ногата: в болницата му одрежали ногата нат превивоко.
превисувам – глг. Прекарвам в мързел: Петър си така превисува цал ден – нишчо не работи. Злата е цал ден по чужите кашчи на ламандарлък – така си превисува.
превратушка – cщ. ж. р. Опасно място на път, дето колите се преобръщат: По тоа пак има две превратушки, ма на едната фногиш ми се е преврашчала колата. Ага дойдеш до превратушката, чувай убаво да ти се не преврати колата!
преврашчам – глг. Прекатурвам: Детето преврати стовната с водата. Той къ си седеше, преврати се на гърбо и умреa. Пъна кола сено се преврати. Силен ветер преврати тополата на дворо. Комшицкиа дзит се преврати къх нашиа двор.
прегла – cщ. ж. р. Слаба, малко приведена жена: Таа прегла, ага върви, се бърза.
прегнатина – cщ. ж. р. Мястото между бедрото и корема (дето бедрото се превива): Раната ми е ф прегнатината, та ме е срам да се покажа на доктор.
прегор – cщ. м. р. Слабо дете. Слаба царевица: Тава дете остана прегор оти макя му немаше млеко. Даш нема тава лето, та царевината ни остана прегор.
предворувам – глг. Придумвам. Убеждавам: Гледай да го предвориш да земе Мара! Юван го предвариа да отстапи нивата на сестра си.
предой – cщ. м. р. Отбиване агнетата да не бозаят (около Гергьовден): Слет предой ягнетата веке паса.
пределкувам – глг. Прекалявам: Ти му се фного моли, та го дори пределка с молбите. Той го пределкува с толкова одене ф цръква.
предница – cщ. ж. р. Предната част на дреха: Скъсала ми се е предницата на кошулета.
преднишче – cщ. ср. р. Предната част на четворка кола: ф четворка кола има преднишче и дзаднишче.
презам се – глг. Изрoнвам се. Изхвърлям семето си: Лате, ага напече сънцето, узрелиа фасул се преза. Не обрайме по-рано тава семе, еми се е се испрезало. Тава магаре се преза, оти гледа кобила ф комшицкия двор.
преземок – cщ. м. р. (мн. ч. преземци) – Младо тънко буково дърво: Купих си три коли преземци за през зимата. От преземци станува убаф огин.
презорица – cщ. ж. р. Придирчив човек: Гледай да уготвиш за Митър убаф ручок, ке ле го знееш каква е презорица? Избери убава шамиа на Злата, ке каквато е презорица! Каквато е презбрица вашиа оглавник – кой знее къ ле ке му угодите!
презобувам – глг. Обхващам. Омаломощявам: Юван го е презобала болеста!
презрамок – cщ. м. р. Прибавка. Подарък: Платих ако на аргатино и педесе гроша му дадох презрамок. Толкова кажли купих от тебе – дей ми барем еден кажел презрамок.
презръка – нрч. Неудобно. Отстранено: Не оде често у них, оти ми е презръка. Превзръка ми е вашата нива, та не съм видеал каква е.
презърце – cщ. ср. р. Шарена кърпа на пояса на млада невеста, под която тя си държи ръцете, а във време на сватбата деверът я води за нея.
прекарок – cщ. м. р. Фамилно име: На Митър прекароко му е Вийоноф. На Мара прекароко йе Шорева. Ним прекароко им йе Денине. На Петреве прекароко им йе Кърпачеве. На Златине прекароко е Чалине. (Злата Чалина).
прекиа – cщ. ж. р. Прикя, Чеиз. Зестра: Митревата невеаста донесе голема прекиа.
прекличе ми (ти, му, и; ни, ви, им) – глг. Мъчно ми минава храна през гърлото. Пресяда ми: Като ям урда с леб, прекличе ми. Биеното сирене на секой прекличе. Преносно: Ке му преклекне на Юванда земе Злата. Преклекна му на Mитър за печено ягне.
преклен (-а, -о, -и) – прл. Много солен: Тава сирене е преклеано. Наприла си манджета преклеана. Пастръмата се не накуша – преклеана е.
прекол – cщ. м. р. 1. По-дебелите пръчки при плетене на кош: Таа кушница е фного здрава, оти преколето и са начесто. 2. Много солено: Турила си фного сол ф чорбата, та е прекол. Пастръмата е прекол – тури а да искисне. Фного си осолил месото, та е станало прекол.
прекор – cщ. м. р. Вж. Парамон: Миле има прекор „Биче”.
прекрофка – cщ. ж. р. Було. Воал: Туриа на невестата прекрофка.
прекъцам – глг. Пресичам: Той си прекъца пръсто с теслата.
прелупувам се – глг. Свивам се от глад: Митър одглади се е прелупил кату празна вуля. Ти дека пасе козите, та се върнаа таквиа прелупили се? Карай воловето да паса, ке каквито се са прелупили!
премишлявам – глг. Премислям: Вечер седна и зема да премишлевам едно по едно какво съм свършила през дене и шо кю върше утре.
преоданец – cщ. м. р. Пришелец. Преселник: Одека ке знее тоа преоданец за старите ни селцки работи? Па тоа ле преоданец ке ни е кмет? Тава ле преоданцко куче ке се бърка ф нашите селцки работи? Ти си преоданец, ти ке мъчиш!
преодник – сщ. м. р. Козел три-четири годишен.
преодница – cщ. ж. р. Неокозила се коза през годината, когато трябвало да се окози: Таа година козата ни е преодница.
препаркувам се – глг. Препирам се: ошче ле се препаркувате чия е таа офца? Ти яко искаш да се препаркуваш с попо за църковни работи.
преплава – сщ. ж. р. Голяма чистота: Измих одаята, наприх я преплава. Ф таа кашча сичко е преплава. Ти да видиш каква преплава им са садовето!
преплахнувам – глг. Оставам слаб (за посев): Таа година е суша, та пчениците са преплахнали. Житото е преплахнало от сушата. Преплахнал клас се не навожа къх земята.
препрека – cщ. ж. р. Препирня. Спор: Таа нива е на препрека, та затава седи ошче небрана.
пресконик – cщ. м. р. Чеиз: Таа черга е фного стара – на мама е пресконик. Прескунико на Мара беше яко трошка – сичкиа го товариа на еден кон.
прескутник – cщ. м. р. Престилка: Пана такнала бес прескутник по пате – за срам света! Мама е набрала пън прескутник круши. Злата е с ален прескутник.
пресека – cщ. ж. р. Бразда, която дели нивата на части: Изорах веке нивата сега ке тегле пресеките.
пресока – cщ. ж. р. Посока. Следа: Вървейме заедно с него, ма след малко той фана по друга пресока. Загубил ми се е воло и не мога да му нейда пресоката. Не знам на къде отидоа офците – загубих им пресоката.
престава – cщ. ж. р. Малка част от нива: Ораче е разделил нивата на фного престави. На една престава од нивата ке насаа просо.
престрелок – cщ. м. р. Строен човек: Тънък, висок и прав: Гледай таа мома какоф йе престрелок! Момчето какоф йе престрелок, па невеaстaтa ниска!
престъпулькя – cщ. ж. р. Простъпалник. (Хляб, който се меси при прохождане на дете): Кога ке месите престъпулькя на ваш Ванчо? Нашето дете прооди, та утре ке му месим престъпулькя.
пресъркувам си – глг. Ям хляб, като го преглъщам с вода, вино, мляко или боза: Ех, колко ми е драго д’ида в гората и да седна кот кладенчето да си пресъркувам вода и леп! Таа вечер нема шо да ям, та ке си пресъркувам вино и леп.
претепувам – глг. Ослабвам. Изнемощявам: Митър йе нешчо болен – какофто е претепал. Лошо го претепа ти от таа болест!
претило – нрч. и прл. Прекомерно сладко. Прекомерно тлъсто: Фного заар си турила на баницата, та е претило блага. Месото е претило дебело, та не мога да го ям. Турила си фного масло на яхниата, та е дори претила. Не турей фного заар на кафето ке стане претило.
претичем (претичеш, претиче) – глг. и претека (претечеш, претече). Пресичам пътя някому. Пресрещам: Надвечер Митър излази да претиче момите, ага се врашчаа од работа. Тоа просяк претиче людето и подава рака за пари. Яке го претека през лювадата да го фана. Айдуци го претекоа в гората и му зеа парите. Той претече кучето и го удари з дървото.
претека – Употребява се с предлог на като наречие. Пресичане път някому: – Довечера ке се върнаа по тоа пак и вие им излезете на претека. Къ си вървеax по пате, едно куче ми изледзе на претека.
претишчам – глг. Изнасилвам. Обезчестявам: Юван йе затворен, оти е претиснал некоа жена на полето. Некакъф турчин оди по полето да траси жени да и претишча.
претишчана – прч. ж. р. Изнасилвана. Обезчестявана: Таа мома мачно ке се ожени, оти е претишчана. Претишчана е от турци.
претрашам – глг. Пререждам керемидите на повреден покрив. Разтърсвам свила сламата при вършитба: Дулгерин се е качил на кашчата да а претраша. Земете вилите и претрашайте врао! Дорде почиваа коньето, вие претрасете врао! Тоа врах иска веке да се претраси.
претрупувам –– глг. Пресичам отсечено дърво на части: Отсекох сливата и я претрупих.
претуркувам се – глг. Преобръщам се през главата: Децата се претуркуваа по полената. Къ си седеше навръх баире, претурка се и падна долу. Колата се претурка в дерето.
претуркувам – глг. Бутвам. Събарям нещо наведнаж: Силен ветер претурка високата топола. Юван претурка еден човек ф реката. Силен ветер му претурка кашчицата.
прецапил се (ла се, ло се, ли се) – прч. Вж. прелупил се: Дедо Ласко се е прецапил – цал ден нишчо не е ял.
прецекнувам – глг. Преставам да тека. Пресеквам: Нема вода – чешмата е прецекнала. И вадата прецекна от сушата. Преносно! Дедо му му даваше, ма сега прецекна тава даване. Прецекнаа му кяровето.
прециблувам се – гл. Израствам тънък та висок и малко приведен: Мара е расла саде на високо, та каква се е прициблила! Кога ле Ювaн кe понадебелее, да не се е такоф прециблил?
прецибнувам се – глг. Претърчвам крадешком. Промъквам се: Прецибнах се през Мариниа двор да ме не види никой. Той се прецибна през гардината кату айдук.
прецървувам – глг. Препичам: Опали пешча и убаво да прецървиш лебо! Прецървих си на огине една фелйа леп. Гледай ягнето ф пешча да се прецърви убаво! Прецървих си на огине една зелена царевина.
прецървен – прч. от глг. прецървувам: Лебо е убаво прецървен.
пречемревам – глг. Пребледнявам. Прежълтявам: Оти си такоф пречемреал – да не си нешчо болен? Той се е фного уплашил, та виш какоф йе пречемрел. От страх секой пречемрева.
преческа – cщ. ж. р. Комка: Таа неделе ке посте за преческа. Попо даде преческа на болниа.
пречесте (пречестиш, пречести) – глг. Причестя. Комкам: Утре ке дойде попо да пречести болниа. Яке се пречecтe ф неделе.
пречешчавам се – глг. Причестявам се. Мама се пречешчава четириш през г…..
прешибнувам се – глг. Уплашвам се: Мечка изела крава ф планината, та се прешибнах да не е нашата. Видеx голем дим, та се прешибнах да не гори нашата кашча.
прибирам – глг. Веза на стан: Утре ке дойде Яна да прибира прескутник. Ти ке прибираш ле чергата, ели на клепки ке тчеш?
привидишче –– cщ. ср. р. Помощ. Изгледах син, ма немам никакво привидишче од него. Петър има големо привидишче од дедо му.
привидувам и привижам – глг. Помагам. Приглеждам: Юван ме привиде с една кола дърва. Къ кю го привидувам, кату и я немам! Митър йе добре, оти дедо му го привижа фного.
пригорката – нрч. Горко: Яңа плаче пригорката от лошата си комшика. Селенето пригорката са писнали от тешки давании.
придирам се – глг. Примолвам се настоятелно: Придрах се да ми намалаа даваниата и ми а намалиа. Той се придра на башча му за една нива и той му а даде. Придрах му се за една офца и ми а даде.
прижеже ми – глг. Безличен. Припари ми: ф таа бане ми прижеже водата, та ке излеза. Седнах на сънце, ма ми прижеже. Прижеже им в банета, та излезоа.
прикажувам – глг. Помагам на дете да чете: Прикажувам на Ванчо да чати на букуваре. Прикажи на Гьоре да си научи уроко! Коле, иди код бакю ти да ти прикаже!
прикажувам се – глг. Обаждам се. Вестявам се. Дарявам: Петър ни се прикажува од Америка с писма. Наш Юван ни се прикажува од Америка с пари. Ти с какво ке се прикажеш на децета на нова година? Дедо Ласко се прикажа на фнуко с една лювада.
приказен – cщ. ж. р. Приказка: Сега баба ке ни каже една приказен. Наш дедо знее фного приказни.
прикапнувам – глг. Притурям. Присипвам: Ношческа приказна ошче снежец. Прикапни ми ошче винце ф чашата!
прикапува ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им) – глг. Става ми лошо: Прикапа му от сънцето, та падна. Ага го виде, ке си иде пиян, прикапува ми.
приклапок – cщ. м. р. Натрапник. Нежелан гост: Соберем ле се нейде с приятеле да се повеселим, се ке дойде и некой приклапок. На селка свадба ке срещнеш тоа приклапок. Я вас ве поканих нагосте – шо водите и тоа приклапок?
прикъцам –– глг. Прикълцам: Прикъцай ошче трошка сол!
приносник – cщ. м. р. Трудолюбив човек, който много принася в къщи: Фного убав йе башча им – голем приносник йе. И башчата е приносник и сино е приносник.
припал – cщ. м. р. Болест, при която се обелва кожата по ръцете и лицето от много слаба храна: Яна яде саде момурузник и сол, та я е фанал припало. Петър се обели от припало кату змия.
припарем (припареш, припаре) – глг. доближавам се: Не припарей къх мене! – ке ме навалиш краста. Наплашил съм кучето, та не смее да припари къх мене.
приплат – cщ. м. р. и приплатка ж. р. Прибавка: Товаро на магарето криви, та тури на едната страна некой камен за приплат.
приплатувам се – глг. Прилепвам се: Юван се приплати до чичо му, та и той стана богат. Митър се приплати до Петър, та зафана убава работа.
присажам – глг. Присаждам. Ашладисвам. Ваксиннрам: Днескя присадих пет круши и десет череши. Докторо фчера присади на нашето дете, та му е отекла ръката.
присатка – cщ. ж. р. Клонче, което служи за присаждане. Присад. Белег от ваксинация: Отсеакох си од вашата круша неколко присатки. Имам две млади крушици: една дива и една присатка. Моята присатка е на ръката, а неговата – на ногата. Фного ѝ е голема присатката на ръката.
присетка – cщ. ж. р. Присядане. Почивка: Яна нема никаква присетка – да би можла и ношкя би работила. От футрина до вечер немам присетка.
приседлиф (-ва, -во, -ви) – прл. Искривен: Вилата е с фного прави рогове – иска по-приседливи да са.
приседлувам се – глг. Изкривявам се: Покриво на кашчата се е приседлил. На магарето гърбо се е приседлил.
присладок – cщ. м. р. Десерт. Сладко нещо след другото ядене: Гроздето нека седи за присладок. Алвата ке е за присладок. (Вж. заблажулькя).
присмевулькя – cщ. ж. р. Присмехулник: Па тоа Митър каква е присмевульки саде се присмива на людето. Собрали се са и жената и мъже присмевульки.
присмръднувам – глг. Помръдвам се. Подвижвам се. Стъпвам: Болен си, та се ф одаята ке седиш – никъде не ке присмръднеш! Турих плашило на черешата, та никакво врапче не присмръднува.
пристонува ми се – глг. Присторва ми се: На една мешка видех мечка, която мърдаше, ма кату приближих, то било кундор од бор – пристони ми се, ке е мечка. През ношча видех на полето човек с пушка, а то малка тополка – пристони ми се. Баба не слази нощно време ф избата – пристънува ѝ се вапир. Ношно време ѝ се пристонува, ке некой плаче в гардината.
притурок – cщ. м. р. Прибавка: Купих десет тикви, а една ми даде притурок. Еден кажел ми даде притурок вроз осемте.
причаф (-ва -во, -ви) – прл. Некрасив: Две шчерки има: едната фного гиздава, а другата – причава. Ти, Петре, причава мома не зимай! Митър йе причаф къде очите.
прияе ми (ти, му, й, ни, ви, им) – глг. Влияе ми добре: Тукашната вода ми фного прияе. Виното ми ич не прище.
приятлиф (-ва -во, -ви) – прл. Приятен човек – който лесно се сприятелява: Зарад баба ти доожам у вас, оти е фного приятлива. Колко приятлиф йе па тоа Петър!
провесувам се – глг. Отървавам се леко: На Петър му трасаа да даде фного, ма па с трошка се провеси. Вашето момче се провеси с малко трут на испито.
прогалем се (прогалеш се, прогале се) – глг. Прояснявам се. Разоблачавам се: Сънцето се покажува из облаците – зе да се прогале. Слет толкова дажове днескя небото е зело да се прогале.
прогна (прогнеш, прогне) – глг. Прогоня. Пропъдя. Пропилея: Той си прогна сичките синове и си остана сами ф кашчи. Петър йе прогнат три дни далеко. Той си прогна парите до пара. Юван прогна сичко, шо му ости башча му.
прогон – cщ. м. р. Комшилък. Скришна вратичка: Могю нашиа и чичовйа двор има прогон, прос който е флезъл айдуко. Комитите бегаа од аскере проз прогоне.
прожумгувам – глг. Тръгвам към живот. Съживявам се: Тешко беше болен Тоше ма од неколко време навам прожумга. Дойде ле пролет, пчелите прожумгаа. Ленка прожумга слет тиа лейкове, шо испи.
прожурувам – глг. Позапичам: Тава месо го прожурих калко да не е сосем сурово. Не си испекъл царевината, ми а си саде прожурил.
прозапка – cщ. ж. р. Прескочен зъб на бърдото при вдяване в него: Платното, що тчеш, не е убаво, оти има прозапки.
проз – предл. Между двата предлога проз и през има разлика, която се забелязва от приведените примери: През: Я върве през нивата. Ти замини през реката! Прескочих прес плето. Замина ми през умо. Прес полената тече вода. Проз: Гледам проз дупка. Гледам проз мрежа. Гледам проз оджелко. Гледам прос пенджуро. Гледам прос пръсти. Пиа вода прос кърпа. Пиа вода прос цаф. Барам ти гърбо прос кошулета. Гледам те прос чеша. Прос пръстен да се провираш. Промушнах се проз дупката. Проз еглени уши. Предлог проз се употребява, когато действието става през теснина или през някаква пречка.
прозъртам – глг. Проглеждам малко. Виждам малко: Едното ми око ич не гледаше ма сега зе да прозърта. Дедо Митър беше ослепеал, ма сега е зел да прозърта Дното на котело се прозърта – носи го да го залапаа.
прокажлиф (-ва -во, -ви) – прл. Клюкар: Hишчо не кажувай на Лена, оти е фного прокажлива.
прокажувам – глг. Клюкарствувам. Не кажувай тава на Митър, ке е яко прокажлиф, та ке те прокаже.
проклопувам – глг. Разтърсвам главата някому с думи. Досаждам с думи: Стига бърбори – проклопа ми главата! Фчера Петър истраси толкова думи, ке ми проклопла главата.
пролизнувам се – глг. Изплъзвам се: Той се пролизнува секъде кату лесицата с кошницата и днеска се пролизнах да ми не писе двойка по алгебра.
пролука – cщ. ж. р. Тесен отвор, през който може да се мине: Нивата е заградена с търне, ма в долниа крей има една пролука, та проз неа ке флезете.
проод – cщ. м. р. Полов орган на женско животно: Проодо на кравата се е разранил.
проносем (проносиш, проноси) – глг. Вж. прокажувам: Не кажувай нишчо на Миле, ке ке те пронесе по цалото село.
пропива – гл. І л. ед. ч. сег. вр. Пропуска вода. Прониква вода: Обучатами пропиваа, та ми са мокри чорапето. В зимнико е пропила вода. Проз дзидо е пропила вода.
пропишил (-ла, -ло, -ли) – прч. Пробил: Завирили бейме вир, ма през ношча водата пропишила, та сичкиа истекъл. Виеше ми се набой на ногата, ма днескя пропиши и истече фного гной.
проричем (проричеш, прориче) – глг. Пророкувам: Той прорече, кe Митър ке се разболеве и нистина се разболе.
пророк – cщ. м. р. Малко колкото орех кокошо яйце без жълтък. Вярва се, че пророкът предсказва нещастие в къщата, дето е снесен: Една Марина кокошка е снесла пророк, та сички са наскърбени. Наша кокошка дваш веке сноси пророци.
просинувам се – глг. Протривам се. Изтърквам се: Кошулета се е просинила на гърбо. Просиниа ми се гашчите на колената.
просопинам и просопна (просопнеш, просопне) – глг. Препъвам. Поставям крак някому да падне: Той често се просопина и пада. Едно кученце ме просопна, та паднах настрет пате. Вашето дете просопна с ногата нашето, та падна. Просопнах се од еден камен.
просопиначка – сщ. ж. р. Нещо, което препъва: Махни тоа камен отука, таа просопиначка, ке ката ден ме просопина! Некой е турил тава дърво тука за просопиначка.
простор – cщ. м. р. Върлина или въже за простиране на дрехи. Място, дето се простират зърна ръж, пшеница или царевица да съхнат: Таа върлина е фного згодна за простор. Тава въже ни е за простор. Турала съм пченица на простор, та а чувам от врапци. Свекървата не мърда никъде – цал ден ме чува кату жито на простор.
просци – cщ. м. р. мн. ч. Просители. Стройници.
протега – cщ. ж. р. Обширно дълго пространство: Таа нива каквато е протега – не верувам да а джнем днескя. Леле пустел и пате, каква е протега – кога ле ке го изодим!
протеркувам – глг. Протиквам криво-ляво: Протеркувам дните се ф сиромашиа. Днескя протеркахь со сух леп. Протеркайме го и великевиа пос.
протрасок – cщ. м. р. Останалото от пробрана стока, Долнокачествена стока: Ти пробра едрите жъти круши, па мене ости протрасоко. Черешите се продада ошче футринта, а вечерта веке продаваа протрасок.
протурем (протуреш, протуре) и протуре (протуриш, протури) – глг. Пробивам. Пробождам: Еден вол протури с рого коремо на една крава. Той му протури коремо с нош. Водата протури дзидо. Отеклото на бузата ми протури, та ми олекна. Мама ми протури отеклото с егла.
протурник – cщ. м. р. Зъл човек: Свекоро на наша Ленка е голем протурник – никога добра дума и не вика. Кога ле ке умре тоа протурник да ме не яде веке!
протурка – cщ. ж. р. Вж. протурник. Свекървата ѝ е голема протурка – саде се кара.
профирно – прл. ср. р. Подбрано. Финно: Kе ни дойдаа госте, та ти оготви нешчо по-профирно! Богат йе, та се профирно яде и профирно носи.
профиревам се – глг. Прозрачен съм: Платното е толкова танко, ке се дори про фирева.
профърлем се (профърлеш се, профърле се) – глг. Показвам се с нещо пред хората. Докарвам се: Мара се профърле со сребърни гривни, ма са чужи. Тоше се профърле за фного богат, ма ш чужи пари работи.
проциркувам се – глг. Промушквам се през теснина: Ф цръква се беа натрупали фного люде на вартата, ма ѝ се процирках и си дойдох. Откратих една даска од градеше и се процирках в гардината. Проциркал се проз една теcнa дупка и излезъл.
процуцолувам се – глг. Провличам се: Мари, шо се си процуцолила с таа дъга дреа, та си за смех на людето! Не е лесен и великевиа пос, ага се процуцоли. Таа война ако се процуцоли ошче, ке измрем одглади. С таа дъга дреа се е процуцолила кату върлина. Въжето на коне се е процуцолило до земята. Процуцолил йе сополето, та не ке да се обърше.
прочуревам – глг. Прокисвам (за мляко): Заборих млекото на сънце, та прочуре. Млекото веке е прочурело – днеска ке го матиме.
прошета – cщ. ж. р. Разходка: Днескя е празник, та к’идеме на прошета до лювадата. Забрах, децата д’идеме на прошета.
прошетувам се – глг. Разхождам се: Аляк съм, та к’ида да се прошетам до пазаре.
пръам – глг. Размахвам криле. Пърхам: Гаската пръа, ма не може да фръкне. Пиленцето пръа, ма ошче не може да фърка.
пръдно – cщ. ср. р. Пръдня: Не мога да го търпе от пръдни.
пръпрем (пръпреш, пръпре) – глг. Бърборя. Дрънкам: Тоа човек саде ми пръпре да му дам пари на заем.
пръприца – cщ. ж. р. Бърборко. Дрънкач. Летвичка, която трака по воденичния камък, когато той се върти: Не мога да траа веке таа пръприца, не затваре си устата. Цала нощ слушам пръприцата на вашата воденица.
пръскотина – cщ. ж. р. Малка част: Бугарето са пръскотина ф славянството. Ф еден крей на нивата фърлих една пръскотина просо. На оне баир се са одделили от стадото една пръскотина офци.
пръчко – cщ. м. р. Вол с извити и виркати нагоре рогове. Човек с подобни мустаци. Фпрегнах пръчко да оре. Петър какоф йе пръчко с тиа мустаке!
пръшясувам – глг. Покривам се с лишей: Детето ни ослабне и образо му пръшяса цал. Тава теленце е пръшясало.
премет – cщ. м. р. Върлина поставена в стая, за да се премятат черги, дрехи и др.: Маро, свали от премето една черга! Преметни алишчето на премето!
пренос – cщ. м. р. Черковният пренос: Седех ф цръква до преносо и си излезох. Бех ф цръква и замина ле преносо, излезох си.
преожам – глг. Преминавам. Повелителна форма ед. ч. – прейди!
преслап – cщ. м. р. Проход между две гори. Удобно място за минаване от една гора в друга: Ф Перин прес Караманичкиа преслап се оди къх Икришча, Заминайме прес преслабо.
преснина – cщ. ж. р. Месо, овощия, зеленчуци, когато се появят за пръв път: Еднаж да дойде Божик да заколем гудето да накусе преснина. Нема ле ошче преснина фо вашата гардина, я некоа краставица, я?
престаф – cщ. м. р. Част на вехта дреха от нов плат: Тава платно ке ми требува за престаф на кошулета, оти ке и туре нов гръп. Тоа шаяк ке е за престаф на доламата.
престрана – нрч. Неудобно. Отстранено: Престрана ми е д’ида у Тошеве.
пуаф (-ва, -во, -ви) – прл. Рошав. Глупав: Среши се, не излазей попате такоф пуаф! Фного е пуаф тоа Тоше – ич се не досешча.
пуам – глг. Удрям силно. Падам: Той пухна едно куче с камен по главата. Той ме пухна с теага по гърбо. Иронично: Той саде месо пуа. Тоше повекето сух леп пуa. Митър пухна от сливата та долу. Утрепан орел пухна на дворо.
пукашина – cщ. ж. р. Пуканка: Донеси царевина да пукаме пукашини!
пумпалица – сщ. ж. р. Дебела тояга: Говедаре е забрал говедата с една пумпалица. Земи таа пумпалица и се не бой от кучета!
пус – cщ. м. р. Урожай. Рожба: Сливите цъфтеа фного, па пус немаа. Лешчата има пус таа година. Пченицата нема пус таа година.
пустело се! Израз за съжаление: Пустело се, и фторото детенце ѝ е умрело! Пустело се, баба Шана е толкова стара, а тиа я прашчаа да работи! Пустело се и кравицата, и неа са фпрегнали да оре! Фного плаче, пустело се, таа факирка!
пушчина – cщ. ж. р. Омразно нещо. Проклето нещо: Искарай а таа пушчина (за крава) некъде да пасе! Па е дошла онаа пушчина (за жена) да ми дрънка в главата! Затвори таа пушчина (за врата), ке истина одаята!
пушчинец – cщ. м. р. пушчинче – cщ. ср. р. Вж. пушчина: Искарай го тоа пушчинец (за вол) неакъде да пасе! Испъди го некъде тава пушчинче! (за теле)
пушчиняк – cщ. м. р. Запустяла сграда. Запустял двор: Ф тда пушчиняк са израсли търне и коприва. Избегаа людето и кашчата им стана пушчиняк. Стапи ле на оджелко кукумефка, кашчата ке стане пушчиняк.
пцерам – глг. Ходя нагоре-надолу. Употребява се иронично: Цал ден пцерах по селото да трасе брашно. Митър фчера е пцерал по полето за габи. Къде си пцерал па ти?
пцоства – cщ. ж. р. Псувня: И таквиа пцостви не бех чул! Петър кату удари пцоствите на дедо Тоше!
пчениченина – cщ. ж. р. Слама от пшеница.
пъзоре (пъзориш, пъзори) – глг. Лазя: Детето веке зе да пъзори. Тоа старец зорле пъзори къх цръква.
пънеш – cщ. м. р. Пълнеж: Тава шосе фного пънеш ке погъне.
пърга – cщ. ж. р. Зазряло жито: Мама донесе од нивата пърга от пченицата. Днескя бех на нивата и ядох пърга.
пърдимаалькя – cщ. ж. р. Несериозен човек, който се лута насам-нататък. Употребява се иронично: Остей я таа пърдималькя – саде се мота навам-нанам! Шо се моташ по кашчи кату пърдималькя?
пържар – cщ. м. р. Място сред гора, оголено от дървета, вследствие на пожар, и покрито с друга растителност: На еден пържар найдойме фного дзвоници. Офците се пръснаа по пъpжape.
пърпаленка – cщ. ж. р. Голяма въшка: Гледай на тоа човек колка пърпаленка му пъзи по яката! Найдох си ф кошулета една пърпаленка.
пъртес (-ста, -сто, -сти) – прл. Със широк и тъп нос. Чипонос: Фного му е пъртес носо на Петър. Таа мома ке е фного убава, ако не е пъртеста. Сичките деца им са пъртести. Кату купуваш гуде гледай да е пъртесто.
пършаф (-ва, -во, -ви) – прл. Покрит с лишей: На тава дете му е пършаф образо. Телето ефного пършаво.
пъpше – cщ. ср. р. Лишей: Излезе ми пъpше по образо. На Петър му е излезло злото пърше.